РЕШЕНИЕ

 

114

 

Гр.Варна, 05.07.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на трети юли 2013 г., в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                            ПЕТЯ ПEТРОВА

 

Секретар: В.Т.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 254  по описа на Апелативен съд –Варна за 2013 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Г. Л. М., подадена чрез упълномощения адвокат С. Б., против решение № 9 от 06.03.2013 г., постановено по гр.д. № 8/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която жалбоподателят- ответник по делото е осъден да заплати на ищеца Г.И.С. сумата от 9 000 лв., на основание чл. 45 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на умишлено нанесени телесни повреди, ведно със законните лихви от датата на деликта  24.05.2007 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото, като е молил за отмяната му в обжалваната част, евентуално за присъждане на по-нисък размер на обезщетението. Молил е за присъждане и на разноските по делото.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно – необосновано, доколкото определеното обезщетение било завишено и не съответствало на действително претърпените от ищеца вреди. Недоказани били по делото твърденията за мозъчно сътресение или изпадане в безсъзнателно състояние на ищеца, както и понастоящем наличие на затруднение в движението на горен десен крайник. Дори да било налице такова затруднение в движението на крайника, то същото следвало да се счита като последица от липсата на предприето от другата страна адекватно лечение. Дългият период от време след инцидента изключвал наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и физическите болки и затруднение в движенията на ръката и контузии по главата.

Въззивната жалба е подадена от лицe, легитимирано да обжалва решението на първата инстанция в осъдителната му част, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок, а жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Пред настоящата инстанция въззивникът не се е явил.

Г.И.С. в съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв. Н. е оспорил въззивната жалба и е настоявал за отхвърлянето й и потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната му част.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

Пред Разградския окръжен съд е бил предявен от Г.И.С. срещу Г. Л. М. осъдителен иск за заплащане на сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца, вследствие нанесена му от ответника, при побой на 24.05.2007 г., средна телесна повреда – счупване на пета дланна кост на дясната ръка с разместване и изкълчване на четвърта дланна кост на същата ръка, довело до трайно затруднение в движението и контузия на главата – сътресение на мозъка с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му, ведно със законните лихви от увреждането до окончателното изплащане на задължението. Ищецът е твърдял, че изпитвал стрес от случилото се, че не можел да спи, сънувал кошмари, будел се нощем, болели го ръката и главата, често му причернявало и главата му се замайвала, страхувал се от ново посегателство, продължавал да изживява болки и страдания.

Ответникът е оспорвал иска.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна средното:

На 24.05.2007 г. ответникът заедно с трето лице нанесли побой на ищеца, при който са му били причинени телесни увреждания.

 С определение от 20.10.2008 год., постановено по НОХД №759/2008 год. по описа на Разградски РС, и Определение по тълкуване от 26.10.2012 год., постановено по същото дело, по реда на чл.414 от НПК е било одобрено споразумение, сключено между  обвиняемият Г. Л. М. и Разградска районна прокуратура, с което М. се е признал за виновен в това, че на 24.05.2007 год. в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с трето лице е причинил на Г.И.С. - ищец в настоящото производство средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърта дланна кост на дясната ръка, с изместване на пета дланна кост на същата ръка, довело до трайно затруднение движението на  десния горен крайник на пострадалия и контузия на главата-сътресение на мозъка с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, като за извършеното престъпление по чл.129, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК му е било наложено наказание при условията на чл.55 от НК-три вида пробационни мерки. 

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК,  одобреното споразумение, е задължително за гражданския съд относно деянието, противоправността и вината. Следователно, в настоящия казус, с приложеното споразумение по наказателното дело са доказани: - извършването на деянието – причинената от ответника средна телесна повреда на ищеца; - противоправността  на деянието – същото осъществява състав на престъпление, поради което е и противоправно; - и виновността на ответника – също установена по наказателното дело. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него.

Именно, с посоченото споразумение е установена и причинената от ответника на ищеца контузия на главата и сътресение на мозъка с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради което и оплакванията на ответника  във въззивната жалба за недоказаност на същите са неоснователни.

От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза с вещо лице д-р Минчев е установено, че след инцидента пострадалият е бил лекуван в хирургично отделение на МБАЛ”Св.Иван Рилски”, гр.Разград от 24.05.2007 г. до 28.05.2007 год. с диагноза „мозъчно сътресение, контузия на главата, счупване на 4-та дланна костица на дясната ръка и изкълчване на 5-та дланна кост на същата ръка”. Извършени са му били репозиция и гипсова имобилизация на ръката. При приемането му в болницата е имал и кръвонасядане и оток на клепачите на очите. Мозъчното сътресение е било съпроводено с оплаквания от главоболие и световъртеж, но без огнищна симптоматика. Според показанията на свидетеля Н. К., при свиждането му с ищеца в болницата, главата на последния била в рани, а ръката му – в гипс.

Според вещото лице оздравителният период за мозъчното сътресение на ищеца е продължил около половин година с ограничения от умствено натоварване, продължително гледане на телевизия, работа с компютър и излагане на слънце. Оздравителният процес за дланните костици на дясната ръка, според вещото лице е продължил около месец и половина и напълно е завършил, като нямало данни за размествания и неправилно заздравяване. Оплакванията на пострадалия за продължаващи и към момента болки в дясната ръка касаят областта на китката и според вещото лице те са последица от обездвижването на ръката, заради травмите на дланните костици. За да се предотвратят същите, след зарастването на травмите било необходимо провеждане на физиотерапевтично лечение, за каквото липсвали медицински данни. Според свидетелят Т. К., месец след инцидента, ищецът се оплаквал от болки в дясната ръка и молел за леко ръкостискане. Оплаквал се от главоболие и предпочитал да стои на сянка. При срещата им две години по-късно отново се оплаквал от главоболие и избягвал слънцето. Според свидетеля Н. К., през лятото на 2011 г. заедно спортували и в края на упражнението - набиране на лостове, ищецът изпитвал болки в ръката. При последната им среща изглеждал сякаш не разбирал за какво му се говори, като че ли бил „невменяем” и сякаш с всяка година ставал по-зле. Същият свидетел е споделил, че виждал ищеца да прави упражнения за ръката, с малка зелена топка, точно така както му препоръчал още в болницата лекуващия лекар. Понастоящем, според приложената по делото съдебно – медицинска консултация, не са установени обективни промени по костите и данни за разместване и неправилно заздравяване, като е било препоръчано носене на накитник и мазане с мехлем.

Във връзка с твърденията за наличието и към момента на последици от черепно - мозъчната травма, изразяващи се в причерняване, замайване, главоболие е изслушана и допълнителна съдебно-неврологична експертиза с вещо лице д-р Тодоров - лекар-невролог, който е дал категорично заключение, че оплакванията на ищеца, включително и тези за несистемно забравяне, не са свързани с причинената му на 24.05.2007 г. травма. Съдът кредитира заключението, като дадено обективно и безпристрастно от специалист в изследваната област, след запознаване с цялата медицинска документация и на база на проведени допълнителни изследвания ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ и електроенцефалограма /ЕЕГ/. Вещото лице е обосновало заключението си и е изразило несъгласие с дадената от психиатър консултация за развитие на постконтузионен синдром с когнитивни, емоционални и поведенчески отклонения, нарушаващи социалното функциониране, като се е мотивирало с извършените изследвания, при които бил установен нормален соматичен и неврологичен статус и липса на пирамидна симптоматика. Съдът напълно възприема заключението на вещото лице, от чиито пояснения става ясно, че при наличие на връзка на оплакванията на ищеца с черепно –мозъчната травма при изследванията е трябвало да се установят контузионни огнища, разширение на вентрикулите, зони на демиенилизация, наличие на стари фисури, протичащи понякога симптоматично без спукване, а такива категорично нямало, като именно липсата на посочените неврологични промени налагала заключението, че установените от психиатъра личностни промени не се дължали на причинената черепно – мозъчна травма от 24.05.2007 г.

Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус е безспорно установено противоправното /доказано престъпление, което винаги е противоправно/ поведение на ответника, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат - вреда, изразяваща се в ненесените телесни увреждания и свързаните с тях негативни изживявания. Вината също е доказана от наказателния съд, макар и същата да се презумира по настоящото производство.

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца. Тези болки и страдания, обаче трябва да бъдат доказани по делото. Именно в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца. Затова, тези страдания следва да бъдат конкретно анализирани и установени, като за всеки отделен случай те са различни.

Съдът приема, изследвайки характера на увреждането, че  това са ония физически болки, страдания и неудобства, обикновено проявяващи се при подобен вид увреждания, както в момента на счупването и изкълчването на двете дланни костици и на тежката травма по главата, така и в периодите до тяхното оздравяване, които за ищеца – млад човек на 23 години за костиците на дланта това е месец и половина, а за травмата по главата – период от шест месеца. Болки, вследствие на обездвижването на ръката, поради травмата ищецът продължава да търпи и понастоящем в областта на китката. Не може да бъде споделено оплакването, че той не е предприел адекватно лечение, защото по делото не са установени конкретни предписания на лекар, които той да не е изпълнил, а напротив от показанията на свидетеля Н. К. става ясно, че ищецът е следвал препоръките на лекуващия лекар за раздвижване на ръката с гумена топка. Съдът намира за доказано по делото, че пострадалият е преживял голям стрес от инцидента, имайки предвид обстоятелствата при които са причинени уврежданията и по-конкретно, че травмите са му били нанесени при тежък побой и съвместно от двама души. Именно за тези вреди следва да бъде определено обезщетение. Недоказани с оглед събраните по делото доказателства останаха твърденията за безсъние и нощни кошмари, страх отново да не му посегне ответника и често причерняване и замайване на главата, които не подлежат на обезвреда.

Затова, с оглед всички коментирани по-горе обстоятелства от значение за размера на обезщетението, същото следва да бъде определено на сумата от 9000 лв., в какъвто размер искът срещу Г. Л. М. е бил уважен. Затова решението на окръжния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство, разноски на въззивника не се дължат, а въззиваемият не е направил искане и не е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства такива да е сторил.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 06.03.2013 г., постановено по гр.д. № 8/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която ответникът Г. Л.М. е осъден да заплати на ищеца Г.И.С. сумата от 9 000 лв., на основание чл. 45 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на умишлено нанесени телесни повреди, ведно със законните лихви от датата на деликта  24.05.2007 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените разноски от 543,53 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: