Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

96

гр.Варна, 17.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.07.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 254/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Симат“ АД гр.Габрово, представявано от О.И.Е. и С.С.Ш. чрез адв. А.Ч. от АК гр.Валико Търново, срещу решението по т.д. № 1206/2017 год на Окръжен съд Варна, т.о. в отхвърлителната част за разликата над 12 081,91 лв до претендирания размер от 36 000 лв по иска с правно осн. чл. 59 от ЗЗД, предявен срещу „Енерго-Про Мрежи“ АД гр.Варна за заплащане на обезщетение поради неоснователно обогатяване за периода от 31.08.2016 до 31.08.2017 год в резултат от ползване без сключен договор по чл. 117 ал.8 от ЗЕ за достъп до трафопост с идентификатор 14218.502.628.1 със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен с присъждане на законна лихва от деня на завеждането му до окончателното изплащане, както и направените разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от „Електроразпределение Север“ АД е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението, като се противопоставя на доказателственото искане.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 117 ал.8 от ЗЕ за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца трафопост за пренос и преобразуване на ел.енергия за периода от 31.08.2016 до 31.08.20117 год. За предходни периоди между страните са постановени влезли в сила осъдителни решения по т.д.№ 1390/2012 на ВОС– за периода от 01.08.2008 до 01.05.2010 год, по т.д. № 350/2014 год на ВОС – за периода от 01.05.2010 до 31.12.2013 , по т.д. № 931/2015 год – за периода от 01.01.2014 до 11.05.2015 год и по т.д. № 1236/2016 год на ВОС – за периода от 01.06.2015 до 31.08.2016 год.

За основателността на иска е необходимо ищецът на първо място да установи правото си на собственост върху процесния трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово.

Въпреки, че цитираните предходни съдебни решения не формират сила на присъдено нещо по отношение правото на собственост, защото то не е предмет на иска, този въпрос е бил преюдициално разгледан и е получил положителен отговор. Установено е, че трафопостът е бил изграден през 1968 год за нуждите на ЗИМ „Коста Стоев“ гр.Габрово, чийто правоприемник е ищецът. От заключението на СТЕ се установява, че след преустройство на трафопоста, извършено през 1987 год, към него са присъединени и други консуматори – предприятие за обработка на детайли „ИиИ“, Автосервиз „М“ АД и „ЕПП“АД, които нямат сключен договор с ответника, но са фактически ползватели на ел.енергия. Регистрирането на консумираната енергия от тези потребители се извършва от контролен електромер, монтиран в килия НН в процесния трафопост. Преносът и преобразуването на ел.енергията към тези потребители се осъществява през процесния трансформатор, от който е осъществено и захранването на трафопост БИПА – собственост на ответника. Следователно ответникът е използвал част от трафопоста като свързващо звено между обекти на мрежата за пренос на средно напрежение, като същевременно е присъединил нови потребители, ползващи ниско напрежение чрез собствен трансформатор (БКТП „Бипа Леярна“), захранван именно от тази връзка.

По този начин безспорно е установен и другият правопораждащ факт, а именно – фактическото ползване на трафопоста от страна на ответника за присъединяване и на други потребители, макар без сключване на договор за достъп през подлежащия на разглеждане период.

В процесния период е приложима разпоредбата на чл.117, ал.8 от  ЗЕ в сега действащата му редакция към ДВ, бр.54/12г., в сила от 17.07. 2012г., предвиждаща, че че собствениците предоставят ползването на съоръженията на оператора след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от КЕВР. Не е спорно между страните, че подобен договор между тях не е сключен.

Както е прието в решение №179/18.05.2011г. по т.д.№13/10г. по описа на ВКС, ІІ т.о., при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел.съоръжения, спорът за заплащането на ползването им се разглежда по правилата за неоснователно обогатяване. Ползването на такъв достъп без наличие на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от ползвателя. То се съизмерва с цената за достъп, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащането й, и която собственикът на енергийното съоръжение би получил, ако страните бяха сключили посочения в цитираната норма договор. Като база за изчисления на конкретния размер на обезщетението се използва приетата от ДКЕВР методика  по чл.117 от ЗЕ.

 Възражението, повдигнато за първи път във въззивната жалба, че следва да бъде определена, респ. присъдена и цената на преноса на ел.енергия към трансформатора на ответника – БКТП „Бипа Леярна“, е неоснователно. В исковата молба липсва такова искане, а е формулиран петитум за заплащане на обезщетение в размер на цената за достъп на ел.енергия през трафопоста на ищеца. Легалната дефиниция на понятието „достъп“ е дадена в §1 т.15 от ДР към ЗЕ., а именно – това е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Следователно целта на предоставения достъп е именно преносът на ел.енергия, а не се касае за друг вид дейност, която да подлежи на отделно заплащане.

Размерът на дължимото обезщетение е определен от заключението на съдебно-техническата експертиза, което е изготвено въз основа на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. В този размер искът е основателен и доказан , поради което и постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение, каквото изрично е поискано с представения списък на разноските.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решението по т.д. № 1206/2017 год на Окръжен съд Варна, т.о.

ОСЪЖДА „Симат“ АД гр.Габрово с ЕИК 107006430 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621 разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лв – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)