РЕШЕНИЕ

 

123

 

Гр.Варна, 11 юли  2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на трети юли 2013 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар:В.Т.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 255/2013 г. по описа на Апелативен съд -Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по  три въззивни жалби срещу решение № 79 от 21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС в различни части, както както следва:

- По въззивна жалба на В.Д.Й., подадена чрез адв.М.И. против решение № 79 от 21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС В ЧАСТТА, с която исковете й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са били отхвърлени за разликата над присъдените й обезщетения в общ размер от 9 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., т.е. в частите, с които са били отхвърлени исковете срещу „МБАЛ- Шумен” АД на осн. чл. 49 от ЗЗД над сумата от 1 000 лв. до 200 000 лв. и срещу „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД на осн. чл. 49 от ЗЗД над сумата от 8 000 лв. до 200 000 лв. Въззивницата е молила за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на иска до пълния му размер. Претендирала е за присъждане съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. И., на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Жалбоподателката е сочила, че неправилно окръжният съд приел, че лечебните заведения не отговарят при условията на солидарност, която следвала от разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД. Неправилно приел също, че освен стресът от съобщаването на страшната диагноза, оплешивяването и неприятните емоции при лъчелечението, не било доказано да е претърпяла и други вреди. Такива, обаче били налице, а именно: мозъчно – съдова болест, деменция, корова атрофия и органично разстройство на личността, както и усложнение на диабет. Операцията на щитовидната жлеза не била наложителна, а вследствие на отстраняването на част от нея се стигнало до хипотиреоидизъм – хронично състояние, изискващо непрекъснат прием на медикаменти. Не бил спазен и критерият за справедливост в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението.

Насрещните страни „МБАЛ – Шумен” АД и „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД  са подали писмени отговори, с които са оспорили жалбата.

- По въззивна жалба на „МБАЛ – Шумен” АД гр.Шумен, против решение № 79/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС, в частта, с която болницата е била осъдена да заплати на В.Д.Й., със съгласието на съпруга й, на осн. чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправилно диагностициране, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2007 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за осъждането за разноските. Въззивникът е сочил, че решението  е неправилно като е молил за отмяната му в обжалваната част, за отхвърляне на иска срещу него и присъждане на разноски. Настоявал е, че неправилно и в противоречие със заключението на вещите лица, изготвили комплексната медицинска експертиза, окръжният съд приел неизвършване на необходимия обем от спешни диагностични действия и поставяне на погрешна диагноза. При определяне на разноските не било взето предвид, че дружеството е  платило адвокатския хонорар по банков път.

С писмен отговор В.Й., чрез адв. И., е оспорила жалбата и е молила за отхвърлянето й.

- По въззивна жалба на „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД против решение № 79/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС, В ЧАСТТА с която „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД е бил осъден да заплати на В.Д.Й., на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправилно диагностициране и лъчелечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2007 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на осъждането за разноските. Въззивникът е сочил, че решението  е неправилно като е молил за отмяната му в обжалваната част, отхвърляне на иска срещу него и присъждане на разноски.

Съдът неправилно променил доказателствената тежест, като ищецът трябвало да доказва несъответствие с лечението. Произволни и неотговарящи на фактическото и правно положение били доводите на първата инстанция, че липсвали направени изследвания в диспансера, като от приложената медицинска документация и от заключението на вещите лица ставало ясно, че бил извършен диагностичен скрининг, включващ образни изследвания на главен мозък, гръдна клетка и корем, изследване на млечна жлеза, ехография на коремни органи и щитовидна жлеза. Неправилно окръжният съд приел, че в КОЦ не било направено изследване със специалист – рентгенолог. Изследването на компютърен томограф-скенер не се провеждало от рентгенолог, а от специалист по образна диагностика и такова било направено на ищцата от д-р Аврамова. По това време в КОЦ нямало такъв скенер, а по договори между двете лечебни заведения, за образна диагностика в онкологичния център се използвал компютърният томограф в сградата на болницата, както и същите специалисти за разчитане на изследванията. Независимо, че указание № 2/2012 г. касаещо правилата за ползване на вече направени изследвания, било издадено едва през 2012 г., със същото се потвърждавали съществували и в предходните периоди правила от добрата медицинска практика. Липсвала яснота и мотиви относно приетото от съда неизпълнение на задължението на центъра за потвърждаване на диагнозата.

С писмения си отговор, В.Й. е оспорила жалбата и е молила за отхвърлянето й.

Въззивните жалби са редовни и подадени в срок от лица, легитимирани да обжалват решението на първата инстанция в съответните му части като неизгодно за тях.

В съдебно заседание, чрез своите процесуални представители, страните са поддържали жалите и отговорите си.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Пред окръжния съд са били предявени искове по чл. 49 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците „МБАЛ – Шумен” АД и „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД да заплатят на ищцата обезщетение от 200 000 лв. за неимуществени вреди - стрес и увреждане на здравето, причинено от техни служители от неправилно диагностициране и погрешно лечение.

Ищцата е твърдяла, че на 02.10.2007 г., след като е била приета за лечение в неврологично отделение на „МБАЛ –Шумен” АД със силно главоболие, изкривяване на устата  при говор и усмивка, дезориентирана  и със забавена мисловна дейност и след направен скенер на главата и други изследвания й била поставена диагноза „злокачествено новообразувание на главен мозък с метастази с неуточнено първично огнище, като й било съобщено, че и остават не повече от три месеца живот. Насочена била към „Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Шумен ЕООД, сега – „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, където постъпила на 15.10.2007 г. Без да й направят контролен скенер или ядреномагнитен резонанс и биопсия, за да се уверят в поставената й диагноза, в диспансера й провели лъчелечение, от което косата и опадала, чувствала се зле, а от приема на йод станала агресивна и озлобена. На 27.02.2008 г., след като решили, че първоизточника на рака е в щитовидната жлеза, лекарите й направили операция, при която отстранили голяма част от жлезата, която след хистологичния анализ се оказала здрава. По-късно на 21.04.2008 г., след проведен преглед с друг лекар и извършен ядрено-магнитен резонанс,  се установило че няма злокачествено заболяване и вероятно се касаело до прекаран исхемичен съдов инцидент. Последиците от стреса, от терапиите и отстраняването на част от щитовидната жлеза довели до заболяване от диабет, увреждане на мозъка и психиката и поставянето й под ограничено запрещение. Цялото погрешно и ненужно лечение и нелекуването на истинското заболяване довели до сегашното й здравословно състояние: 100% инвалид, почти без щитовидно жлеза, плешива, със силно увреден мозък и психика /с органично разстройство на личността, мозъчно –съдова болест, мултиинфарктна енцелопатия/ и с тежка форма на диабет. Нарушено било провото й на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, като действията на лекарите от двете болници, осъществили диагностиката и лечението  били погрешни и довели до причиняването на посочените вреди, за които двете лечебни заведения следвало да отговарят солидарно.

Ответниците са оспорвали исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на главно и пълно доказване, наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие, неговият автор, вината на дееца /която се предполага/, настъпването на вредоносен резултат от непозволеното увреждане, определен по вид и обем, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че последните са настъпили от деятелност на деликвентите, във връзка с работа, възложена им от ответниците по иска.

В настоящия казус тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД не са налице.

Това е така, тъй като на първо място не се касае до извършено противоправно действие или бездействие на лекарите от двете лечебни заведения.

Не е било спорно че лекарите, посочени от ищцата с молба на л. 200 от делото, извършили диагностиката и лечението на пациентката в „МБАЛ –Шумен” АД и в онкологичния център, понастоящем „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, са били натоварени с тази работа от ответниците.

Установено е от събраната по делото медицинска документация, че ищцата е постъпила по спешност в „МБАЛ –Шумен” АД на 02.10.2007 г. с оплаквания за лицева болка от няколко дни, главоболие с предимно десностранна локализация около ухото и окото, станала объркана  и със забавена мисловна дейност, като през последните месеци имала търпимо главоболие, което постепенно се усилило. Незабавно е била приета в неврологично отделение за диагностично уточняване и лечение. Според данните от епикризата се касаело за болна, приета по спешност за лечение с цефалгичен синдром и промени в поведението. След проведената терапия главоболието отшумяло, но продължавала забавената мисловна дейност и десностранната латентна хемипареза. В периода от 02.010.2007 г. до изписването й на 09.10.2007 г. са й били направени множество изследвания – на кръвта, СТ и КТ на главен мозък, рентгенография на бял дроб, шийни прешлени, мамография на млечни жлези, ехография на коремни органи, на щитовидна жлеза и е била консултирана с гинеколог, интернист, хирург и хематолог. При изследването на мозъка са били установени множество мекотъканни лезии с оток около тях и компресия и дислокация на вентрикуларната система, както и КТ данни за мета церебри. При изследванията на щитовидната жлеза е било установено дифузна хетерогенност на структурите с оформяне на хиперехогенни лезии в левия лоб, хроничен тереоидит, възпаление на левия лоб, хроничен лимфаденит, както и КТ данни за тиреоидит на Хашимото. На база анамнезата, обктивното състояние, проведеното лечение и клиничен ход е приета окончателна диагноза „G50.1 Атипична лицева болка. Като придружаващи заболявания е било вписано: „Злокачествено новообразувание на главен мозък - метастази с неуточнено първично огнище. Артериална хипертония II ст.” Изписана е била с насочване към ОДОЗС /понастоящем ”КОЦ –Шумен” ЕООД/ с бързо известие за определяне на по-нататъшното поведение.

Според заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска експертиза на базата на всички медицински документи на ищцата, диагнозата „злокачествено новообразувание на главен мозък – метастази с неуточнено първично огнище” /поставена за пръв път в неврохирургичното отделение на МБАЛ – Шумен/ е била правилна, имайки предвид образните изследвания и сравнително ограничените възможности за диагностични процедури, поради тежкото общо състояние. Според вещите лица, пациентката е била в увредено общо състояние с компютър – томографски данни /КТ/ за мозъчен оток, компресия и изместване на вентрикулната система /мозъчни стомахчета/ и огнищни лезии в двете мозъчни полукълба, с регистрирани хипертонична болест II стадий и захарен диабет. Според експертите, коректно е било посочено „неуточнено първично огнище”, което предполагало последващо търсене и локализация на първичния тумор и в условията на относителна спешност е била насочена към диспансера за онокологични заболявания, което било обичайна практика след диагностициране белези на раково заболяване.

На въпроса дали са били спазени правилата за добрата медицинска практика с оглед предоставянето на качествена медицинска помощ при диагностициране на заболяването и направени ли са всички необходими изследвания и консултации с оглед поставянето на точна диагноза, вещите лица са отговорили положително. В случая при пациентката бил извършен правилен диагностичен скрининг, който включвал образни изследвания на главен мозък, гръдна клетка и корем, изследване на млечна жлеза, ехография на коремни органи и щитовидна жлеза, консулти с интернист, гинеколог и ендокринолог. От проведените прегледи и допълнителни образни изследвания единствено патологични промени били забелязани в щитовидната жлеза, което насочвало диагностичното мислене за наличие на първично огнище именно там.

Т.е. експертите са дали категоричното заключение, че диагнозата на ищцата е била правилно поставена, като са били извършени всички необходими изследвания за диагностицирането. Наличието на мозъчните метастази към момента на поставяне на диагнозата и към момента на предприемане на лъчелечението е установено и от вещите лица, изготвили заключението, на база медицинската документация на ищцата и съхранените плаки с образните изследвания на главния й мозък. Това заключение е било потвърдено и в съдебно заседание. Обстоятелството, отразено от вещите лица, че като възможност за известно доуточняване във връзка с находката в мозъка би могло да бъде направено КТ изследване с контрастна материя не обосновава различен от горния извод, защото това изследване не е било задължително, а е посочено от вещите лица като допълнителна възможност по преценка на лекуващите лекари и при липса на спешно състояние на пациента, каквото в случая не е било налице. Освен това, наличието на метастази в мозъка на пациентката е било категорично установено, като допълнителното изследване е посочено от вещите лица като възможност за „известно доуточняване” на „находката в мозъка”. Затова, съдът намира за установено по делото правилното диагностициране на ищцата и поставената й диагноза, както и спазването на добрата медицинска практика при извършване на необходимия обем от изследвания.

Още на следващия ден, след изписването на ищцата от „МБАЛ –Шумен” АД /10.10.2007 г./, тя е била приета в „Междуобластния диспансер за онкологични заболявания със стационар – Шумен” ЕООД /сега „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД/, където й е съставено онкологично досие. Видно от същото, на ищцата е поставена основна уточнена диагноза „Meta cerebri от н.п.л.” и съпътстващо заболяване „ АХ  II ст.”.

В.Й. е твърдяла като противоправно действие на лекарите от онкодиспансера, липсата на направен от тях контролен скенер или ядреномагнитен резонанс и биопсия с цел да се уверят в поставената й в болницата диагноза. Не е било спорно по делото, а и това се установява от епикризата от 09.102007 г., че образните изследвания на ищцата, направени от болницата на 02.10.2007 г. /„КТ плаки”/, заедно с другите изследвания са съпътствали медицинската й документация,  с която тя е постъпила в диспансера и са били на вниманието на онкоспециалистите при поставяне на диагнозата й. Въз основа на същите КТ плаки в настоящото производство, вещите лица са направили заключение за наличието към онзи момент на метастази в мозъка на ищцата и за правилно диагностициране. От неоспорените твърдения в отговора на исковата молба от „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД става ясно, че поради липса на своя техника, комплексният център е ползвал компютърния томограф на МБАЛ –Шумен, на който вече е била извършена диагностиката на ищцата няколко дни по-рано и самото изследване е било приложено към епикризата. Няма нормативна опора изискването за повторно извършване на същото изследване от онкодиспансера при положение, че пациентката е била изпратена с такова, направено й непосредствено преди това в болнично заведение, а в случая и на същия компютърен томограф, ползван и от диспансера. Т.е. онколозите в диспансера са разполагали с образно изследване на мозъка на ищцата с отчетените лезии /метастази/, поради което и не е било необходимо да се прави същото изследване. Хистопатологично изследване, според вещите лица, не е можело да бъде направено, защото било допустимо само при единично образувание, докато в случая ставало въпрос за множество метастази. Преценката за необходимостта от допълнително изследване с ядрено – магнитен резонанс била изцяло в приоритета на лекуващия лекар, защото диагнозата се поставяла не само въз основа на образната диагностика, а и на база клиничните и лабораторни изследвания, като ЯМР бил само един допълващ метод. Освен това, според обясненията на вещите лица в съдебно заседание, всички първоначални изследвания на пациентката са били извършени в условията на спешност - трябвало тя да бъде стабилизирана, да бъде повлияно първо на мозъчния оток, след което да бъдат извършвани и допълнителни процедури. Множество такива, включително и ядрено-магнитен резонанс са били направени, след стабилизиране състоянието на пациента и лъчелечетерапията, т.е. на следващия етап от лечението.

Именно поради необходимостта от спешно лечение, ищцата е била приета в радиологично отделение на 15.10.2007 г. с диагноза „втор. Злокачествено новообразувание с др. локализация. Втор. злок. на гл. мозък и моз. обвивки. Злок. новообразувание с неуточнена локализация”, където на консултация на онкологичен комитет от 15.10.2007 г. е било взето решение за лъчелечение и е проведено такова от 15.10.2007 г. до 26.10.2007 г. За това лечение и последиците от него ищцата е била информирана /според твърденията в исковата молба тя е отказала предложената й химиотерапия/. В случаите на множествени метастази лъчелечението задължително се препоръчвало /така обясненията на вещите лица в съдебно заседание/. То било извършено на фона на предшестващи заболявания – хипертонична болест, мозъчно-съдова болест и диабет, които били относителни противопоказания. В конкретната ситуация, обаче лекарите от онкодиспансера са действали правилно и в съответствие с правилата за добрата медицинска практика, преценявайки необходимостта от спешното лъчелечение, което било животоспасяващ метод, защото при непровеждането му пациенти с констатираните метастази нямали дълъг живот /обяснения на вещите лица в съдебно заседание/.

 В случая, според вещите лица, лъчелечението е било проведено изцяло в нормите, като е било констатирано обичайното при тази терапия ранно усложнение – опадане на косата. В заключението си вещите лица са посочили, че не може да се каже със сигурност дали лъчетерапията допълнително е усложнила наличната неврологична находка или е довела до късни усложнения, предвид потвърденото наличие на структурни лезии, свързани с мозъчно – съдова болест.

Според вещите лица, според образните изследвания, изготвени след лъчелечението, /на 14.11.2007 г., 28.04.2008 г., 2010 г. и 2012 г./ в мозъчната тъкан липсвали лезии във вида, установен при КТ през месец октомври 2007 г. Според експертите вероятността метастази от неуточнено първично огнище да изчезнат в резултат на проведеното лъчелечение била допустима в изключително малък процент.

По отношение на извършената операция на 04.03.2008 г. с отстраняване на част от щитовидната жлеза, вещите лица са дали категорично заключение, че наличието на мозъчни метастази и находката в щитовидната жлеза е предполагало извършването на оперативно лечение като наложителна диагностична и терапевтична процедура. Според обясненията на експертите в съдебно заседание, за да се направи хистология и да се разбере дали образуванието е доброкачествено или злокачествено било наложително оперативното премахване на тумора и неговото последващо изследване, като биопсиите в конкретния случая не били подходящи като диагностичен способ. Едва след извършване на хистологичното изследване е установено, че образуванието не е било злокачествено. Освен това, според експертите хостологичният резултат доказвал необходимостта от извършената операция, защото верифицирал съществуващо у ищцата заболяване на щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото и нодозна струма. Отстраняването на левия лоб на щитовидната жлеза не се отразило значително върху състоянието на пациентката, но самото автоимунно заболяване тиреоидит на Хашимото водел до намалена функция на жлезата /хипотиреоидизъм/.

Лечението с йод, което било стандартна предоперативна процедура с цел намаляване на кръвотока преди операцията и съответно рисковете от нея, не увреждал организма.

От извършените прегледи на В.Й. се установявала симптоматика, наблюдаваща се при пациенти с хроничните заболявания, диагностицирани при нея, а именно – мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет и хипотиреоидизъм. Според вещите лица сочените от ищцата хронични съдови и неврологични изменения /хронична съдова левкоенцефапатия, външна  и вътрешна хидроцефалия, лека корова атрофия, мозъчно – съдова болест, мултиинфарктна енцефалопатия, хронична вертебробазиларна съдова недостатъчност, захарен диабет и следоперативен хипотиреоидизъм/, се дължали на комплекс от фактори, включително мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет и хипотиреоидизъм, развили се във времето. Мозъчно –съдовата болест, завишени стойности на кръвна захар, хипертоничната болест и автоимунното заболяване – Тиреоидит на Хашимото, ищцата е имала и към момента на постъпването й за лечение в МБАЛ – Шумен и те не били следствие от извършеното й лъчелечение. Като последица от същото била възможна деменцията  и когнитивните смущения, но те можело да се дължат и на самата мозъчно – съдова болест, а предвид ниските дози на лъчетерапия било и малко вероятно.

Следователно, освен че не е установено конкретните и коментирани по-горе действия на лекарите от двете лечебни заведения по диагностициране и  лечение на ищцата да са били противоправни, то между тях и съществуващите в момента заболявания на ищцата не се доказа причинна връзка. Т.е. не е налице и този елемент от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД.

В този смисъл исковете за солидарното осъждане на ответниците са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Предвид твърденията в исковата молба за извършени от лекари на двете лечебни заведения противоправни действия и съвместно причиняване на вредите, т.е. за вреди от непозволено увреждане,  причинено от неколцина, е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД.

При съвместна дейност на две юридически лица, които са възложили работата на техни работници или служители, ако последните причинят вреди – двете предприятия носят солидарна отговорност по чл. 49 от ЗЗД /така Симеон Тасев в „Деликтната отговорност”, Сиела 2009 г.,  стр. 60/

Окръжният съд неправилно е приложил материалния закон – чл.53 от ЗЗД, приемайки, че липсва солидарност и е отхвърлил исковете спрямо всеки от ответниците поотделно, поради което решението подлежи на отмяна в неговата цялост, включително и в частта на разноските.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на сторените в производството по делото разноски, както следва: -  „Многопрофилна болница за активно лечение- Шумен” АД сумата от 4 720 лв. за двете инстанции /250 лв. разноски за вещи лица, платени в първоинстанционното производство; 20 лв. държавна такса и 4 450 лв. платен адвокатски хонор за въззивното производство/; - „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД сумата от 5 500 лв. /160 лв. държавна такса и 5340 лв. платен адвокатски хонорар за взивното производство/. Доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за първата инстанция, включително и по банков път, не са приети по делото, поради което такива разноски не следва да се присъждат на ответниците.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 79 от 21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.Й. с ЕГН **********, със съгласието на попечителя й Й.И.Й.,***, искове по чл. 49 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците „Многопрофилна болница за активно лечение- Шумен” АД, ЕИК 127521092, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Васил Априлов” №63, представлявано от изпълнителния директор д-р Ю.Д. и „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, ЕИК 121521758, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Васил Априлов” №63, представлявано от д-р С.К., да заплатят на ищцата обезщетение от 200 000 лв. за неимуществени вреди - стрес и увреждане на здравето, причинено от техни служители от неправилно диагностициране и погрешно лечение, ведно със законните лихви от  02.10.2007 г.

ОСЪЖДА В.Д.Й. с ЕГН **********, със съгласието на попечителя й Й.И.Й.,*** да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- Шумен” АД сумата от 4 720 лв., представляваща сторени по делото разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА В.Д.Й. с ЕГН **********, със съгласието на попечителя й Й.И.Й.,*** да заплати на „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, ЕИК 121521758, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Васил Априлов” №63, представлявано от д-р С.К. сумата от 5 500 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: