О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

57

 

27.01.2015 г.,  гр. Варна

         

                                        В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

          Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  27.01.2015 г., две хиляди и тринадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                         Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. №256  по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Б.И.Б., подадена чрез адв. П.З. и обективирана в касационната му жалба и изложението,  с която се настоява съдът да измени, постановеното по в.гр.д. 256/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, решение в частта на присъдените в тежест на молителя разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 245,74 лв. Сочил е, че такива разноски на страната не се дължат, защото тя не е представила списък по чл. 80 от ГПК, нито доказателства да ги е сторила, нито такива за реалното им заплащане, а освен това юрисконсулта не се явил в единственото, проведено пред въззивната инстанция, съдебно заседание.

Държавата – насрещна страна в производството е оспорила молбата /с отговора на касационната жалба/, като е настоявала за оставянето й без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата е постъпила в срока за обжалване на решението на въззивната инстанция, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 93 от 24.06.2014 г. по в.гр.д.№ 256/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, с оглед изхода от въззивното производство, съдът е осъдил въззивника Б.И.Б. да заплати на въззиваемия – Държавата, юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 245,74 лв.

Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

В случая,  делото е приключило в полза на ответника – Държавата, която е била защитавана от юрисконсулт. Последният не се е явил в открито съдебно заседание, но е подал писмено становище преди съдебното заседание, с което е заявил позицията на страната по въззивната жалба, по процесуални въпроси и  по съществото на спора. Своевременно е заявил и искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Непредставянето на списък по чл.80 от ГПК не лишава страната от правото да получи следващите й се разноски, а преклудира възможността й да претендира изменението на решението в тази част по реда на чл.248 от ГПК, а доколкото претендираните разноски са се отнасяли единствено до присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя по  Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, няма как страната да представи доказателства за извършването и заплащането им. В този смисъл оплакванията на молителя са неоснователни.

Именно, защото е отчетено от съда, че юрисконсулта не се е явил в съдебно заседание, дължимото адвокатско възнаграждение е изчислено в минималния му размер по чл. 9 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 245,74 лв., представляващо ¾ от дължимото такова за процесуално представителство по чл. 7, ал.2,т.4 от ГПК /в размер на 4 327,64 лв./, изчислено при материален интерес от 126 588,19 лв.

Неоснователен е и довода, че възнаграждение за юрисконсулт не следва да се присъжда щом той не е осъществил процесуално представителство по чл.32, т.3 ГПК в открито съдебно заседание. Разноски се следват с оглед изхода на делото за страната, за която той е блогоприятен. Не може да се приеме, че правна защита не е оказана, когато процесуалният представител не се е явил в откритото съдебно заседание, при положение, че той е депозирал писмено становище. Писмената или устната форма на предоставяне на дължимата защита не променя факта на реалното й осъществяване. Въпрос на конкретна преценка е как да се действа в конкретния случай и тя не влияе на дължимостта на разноските за процесуално представителство.

Затова и с оглед изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК се  явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

                             ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на Б.И.Б., подадена чрез адв. П.З.,  с която се настоява съдът да измени, постановеното по в.гр.д. 256/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, решение  в частта на присъдените в тежест на молителя разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 245,74 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: