Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

93

 

24.06.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 256 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Б.И.Б., против решение 6/05.03.2014 г., постановено по гр.д. № 249/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му против Държавата, за заплащане на сума в размер на 126 588,19 лв., представляваща извършени подобрения в имот публична държавна собственост, находящ се в гр.Разград /Гарнизонен военен клуб/, ведно със законната лихва върху тази част,  начиная от  28.12.2000 г. до окончателното й заплащане.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му /в тази част/ с уважаване на иска. Навел е оплаквания, че неправилно окръжният съд е приложил института на погасителната давност и определил началната дата на срока, без да зачете обстоятелството, че до 18.05.2011 г., когато е станало фактическото му предаване, ищецът е упражнявал непрекъснато държане. Именно от датата на фактическото приемане на подобренията от държавата, започнал да тече и срокът за предявяване на иска, който към датата на подаване на исковата молба не бил изтекъл.

Държавата не е подала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, Б.Б. лично и чрез адв. Занкова е поддържал жалбата, като е молил за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на иска.

Държавата, чрез юрисконсулт П., с писмена молба е заявила становище за неоснователност на жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но отчасти недопустимо в обжалваната му част досежно отхвърлянето на претенцията за заплащане на мораторни лихви от 28.12.2000 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.08.2012 г. Това е така, тъй като такава за заплащане на обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на главното парично задължение, определено по размер от законните лихви се предявява с отделен иск с посочване на точен размер на претнендираната сума и внесена държавна такса върху него. Такъв иск не е бил предявен по делото, поради което и окръжният съд недопустимо се е произнесъл в тази част на решението, отхвърляйки претеция за мораторни лихви за периода преди датата на завеждане на делото.

В останалата обжалвана част, решението на окръжния съд е допустимо и следва да бъде преценена неговата правилност с оглед наведените в жалбата оплаквания.

Пред Разградския окръжен съд са били предявени искове от Б.И.Б. срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумите, с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, а именно: – сумата от 126 588,19 лв. /след направеното изменение на иска по размер, предявен първоначално за сумата от 73 056,16 лв./, представляваща стойността на извършените в периода от 02.01.1996 г. до 28.12.1998 г. подобрения в собствения на ответника имот – публична държавна собственост „Гарнизонен военен клуб” /Дом на армията/, находящ се в гр.Разград, ул. „Св.св. Кирил и Методий” №6, в парцел IV, в кв. 305 по плана на града, описани подробно в приложение, неразделна част от исковата молба; - сумата от 3 597 лв., представляваща присъдени в полза на ищеца деловодни разноски по воденото от него гр.д. № 324/2001 г. на СГС; Ищецът е претендирал заплащане и на законните лихви върху главниците от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане. Претендирал е и заплащането на законите лихви върху първата сума за период предхождащ подаването на исковата молба – от 28.12.2000 г., но иск за същите не е бил предявен.

С решението си № 6/05.03.2014 г. по гр.д. № 249/2012 г., Разградският окръжен съд е отхвърлил исковете, като ищецът – настоящ въззивник е обжалвал решението в частта за отхвърлянето на иска за сумата от 126 588,19 лв., ведно с лихвите от 28.12.2000 г. до окончателното й заплащане.

По отношение на установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото, оплаквания не са били наведени от страните. Така, от събраните по делото доказателства се установява, че на 02.08.1990 г. ищецът в качеството си на ЕТ „БИБ-Б.И.Б.„ е наел, по договор с поделение 36240-МНО гр.Разград, помещения в Дома на народната армия в гр.Разград, както следва: малка зала на I етаж, две стаи на II етаж, складово помещение с избена част, фоайета, тоалетна и двор /с право на преминаване и ползване/. Договорът е бил сключен за срок до 31.12.1993 год, но преди изтичането му, на 06.02.1992 год. е бил сключен втори наемен договор със срок на действие от 01.01.1992 г. - 31.12.1995 год., с който освен помещенията по първия договор са били наети още една стая на II етаж, складово помещение и бар-плот с витрини. На 02.01.1996 год. между едноличния търговец, като наемател, и поделение 18860- Шумен, е бил сключен трети договор за наем, съгласно който на ищеца, в качеството му на търговец, е било предоставено за срок до 30.04.1998 г., впоследствие продължен с анекс - до 30.04.1999 г., за временно и възмездно ползване същия недвижим имот, състоящ се от помещения на обща площ 234,40 кв.м., от които търговска, складова, административна, битова и санитарно-хигиенна площ - малка зала и тоалетна на I етаж, две стаи и коридор на II етаж; отзад - две стаи, тоалетна, кухня и градина. Според т.16 от договора от 1996 г., на наемателя е била предоставена възможност да извършва  преустройства в наетите помещения без съгласието на наемодателя, като страните не са уредили отношенията по заплащането им. С анекса от 30.04.1998 г., в който като наемодател е било посочено МО, е било наето още едно помещение - голяма зала, като общата площ на наетите помещения е станала 367 кв.м. и е включвала две стаи за офиси, магазин, голяма зала, склад I ет., гардеробна, бизнес клуб, площадка пред бизнес клуба и трафопост за склад. В т.4 от анекса е била предвидена възможност за извършване на подобрения и реконструкции на наетите помещения при необходимост, след предварително съгласуване и разрешение от съответните компетентни органи.

На 28.12.1998 год. между Военен клуб - Шумен и едноличния търговец отново е бил сключен наемен договор, по силата на който същият имот, представляващ застроена и незастроена площ общо 367 кв.м. от Гарнизонен военен клуб гр.Разград, състоящ се от търговска площ, лятна градина, ресторант и магазин отново е бил отдаден на ищеца за временно и възмездно ползване за срок от една година, през която наемателят се е задължил да използва наетите площи по предвиденото предназначение - като такива, каквито са посочени, без да ги преустройва. Уговорено е било, че при прекратяване на договора ищецът дължи предаването на имота на наемодателя в състояние, не по-лошо от това, в което го е получил.

След изтичането на срока на договора - на 28.12.99 г., ищецът продължил да ползва имота, поради което наемодателят му пратил покана за прекратяване на договора и освобождаване на имота в срок до 14.01.2001 год. Поканата е била пратена от Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация", съдздадена към Министъра на отбраната, считано от 01.01.2000 год., на която междувременно е било предоставено стопанисването и управлението на имота. Правото си да задържи имота след прекратяване на договора за наем, търговецът обосновал с издадена му на 04.12.2000 год. по гр.д. №811/2000 г. на РОС обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск срещу наемодателя. Обезпечението е било отменено с определение от 12.01.2009 г., постановено по в.гр.д. № 639/2008 г. на Софийски апелативен съд.

Въз основа на заповед от 15.04.2011 г. на Министъра на отбраната, на 18.05.2011 г. имотът е бил иззет от ищеца, като за целта е съставен приемо-предавателен протокол.

Процесният имот, представляващ триетажна масивна сграда с прилежащ терен в гр.Разград, ул. „Св.св. Кирил и Методий” №6, част от който е бил предоставен под наем на ищеца, представлява публична държавна собственост и за него е бил съставен акт за публична държавна собственост № 0242/24.01.2001 г.

От приобщените към настощото дело писмени доказателства от приложеното т.д. № 324/2001 г. по описа на Софийски градски съд, както и от изслушаната пред първата инстанция съдебнотехническа и оценителна експретиза, се установява извършването от ищеца в процесния период на описаните в исковата молба строителни и ремонтни работи в наетия имот по направата на лятна градина, павилион, ресторант – таверна „Абритос” /кафе – еспресо, бизнес –клуб/ с кухня, тоалетна и маза, метална външна ограда и порта, както и магазин за хранителни стоки. Конкретните видове работи са били оценени от вещите лица  инж.Виолетка Кулева и Геновева Драганова /икономист/ поотделно и по пера, като експретите са дали заключение, че общата им стойност възлиза на сумата от 51 883,78 лв., като в това число за материали - 30 338,17 лв., за труд и възнаграждение на работници – 7 413,82 лв. и механизация – 3 322,59 лв. Според вещите лица, извършените подобрения увеличават стойността на имота със сумата от 47 835,73 лв. Отделно със заключение на вещото лице Б.Б. – художник със специалност „стенопис”, е била посочена стойността на изработките с художествена стойност – стенописи, медальони, диорама, бар-плот и врати с дърворезба. Те са били оценени на сумата от 48 600 лв. и според вещото лице не биха могли да бъдат демонтирани без да бъдат повредени.

Установено е по делото, че ищецът като наемател на обекта и държател на същия е извършил в процесния период подобрения в собствения на ответника имот, при липсата на договорна връзка между тях, поради което отношенията по повод заплащането им следва да се уредят по правилата на чл. 59 от ЗЗД. Искът за заплащането на тези подобрения, намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД,     тъй като държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика, както е разяснено в ТР № 85/68 ОСГК и Постановление №6/1974 на Пленума на ВС, се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. Според разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е  обогатил, до размера на обедняването. Обедняването на ищеца е в размер на сторените от него разходи за извършване на подобренията, а обогатяването на ответника е в размер на увеличената стойност на имота, вследствие на извършването им. Тъй като се дължи по-малката от двете суми, в случая това е увеличената стойност на имота в размер на сумата от 47 835,73 лв., изчислен от вещите лица по изслушаната в първата инстанция съдебно –техническа и оценителна експертиза.

Единствените оплаквания на въззивника в жалбата му до апелативния съд касаят приложението на института на погасителната давност.

Според чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При хипотезите на неоснователно обогатяване, когато е налице разместване на имуществени блага без правно основание и не е уговорен срок за изпълнение, изискуемостта на вземането настъпва от момента на възникването му. Именно, защото в случая не се касае за отношения между владелец, извършил подобрения и собственик на имота, върху който същите са направени /а между държател – подобрител и собственик на подобрен имот/, няма основание с оглед справедливостта да се приеме, че изискуемостта за вземането за подобренията не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един по-късен момент. Затова и оплакванията на въззивника, че изискуемостта на вземането настъпва, а от там и давността започва да тече, от реалното предаване на имота на ответника, не могат да бъдат споделени. В насока, че давността за вземанията на държателя за подобрения в чужд имот започва да тече от извършването им, е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 912 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4713/2008 г., I г.о., ГК;

В случая изискуемостта на вземането за подобренията е настъпила от извършването им, което е станало на 28.12.1998 г. От този момент е започнал да тече и петгодишния давностен срок, който е изтекъл преди подаване на исковата молба на 13.08.2012 г. Следователно предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението на окръжния съд в частта на произнасянето за законните лихви до датата на подаване на исковата молба е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като в останалата обжалвана част същото не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК за производството пред настоящата инстанция, Б.И.Б. следва да заплати на държавата, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 3 245,74 лв., изчислен съгласно чл. 9, от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение 6/05.03.2014 г., постановено по гр.д. № 249/2012г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенция за заплащане на законна лихва върху сумата от 126 588,19 лв., за периода от 28.12.2000 г. до 13.08.2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение 6/05.03.2014 г., постановено по гр.д. № 249/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, в останалата обжалвана ЧАСТ, с която е отхвърлен искът на Б.И.Б. против Държавата, за заплащане на сума в размер на 126 588,19 лв., представляваща  извършени от него  подобрения в имот публична държавна собственост, находящ се в гр.Разград /Гарнизонен военен клуб/, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.08.2012 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.И.Б.  с ЕГН ********** *** да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 3 245,74 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: