ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

326

 

                                               02.06.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 02.06.2017 г. в закрито заседание в следния състав:

  Председател: Милен Славов

         Членове: Петя Петрова                             

                       Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. П. в.гр.д. № 256 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №256/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано:

- По въззивна жалба вх. № 35996/30.12.2016 г. от Е.Г.С., подадена против решение на Варненския окръжен съд от 03.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която съдът е определил начална дата на дължимост на законната лихва върху присъдената главница от 08.03.2016 г. Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция в посочената му част, като е изложил съображения за дължимост на законната лихва от 23.04.2014 г. – датата на която ответниците пожелали да си върнат владението на имота, евентуално от 15.10.2015 г. – датата на възстановяване владението на имота.

Въззиваемите Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., чрез адв. Ж.К. и адв. Н.С., са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и са настоявали за оставянето й без уважение, за потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски.

- По въззивна жалба вх.№ 34242 от 12.12.2016 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н.С., против решение № 1458/21.11.2011 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд:  В ЧАСТТА  за сумата, надвишаваща 51 000 евро до 55 000 евро, които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца в производството; В ЧАСТТА, с която е отхвърлено като неоснователно възражението им за прихващане за размера над 4 177 лева до 13 922,32 лв., както и в частта на осъждането им за разноските. Жалбоподателите са навели оплаквания за частична недопустимост и за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, като постановено отчасти при забраната на чл. 299 от ГПК, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Окръжният съд подложил на повторна преценка въпроса за основанието на плащането от ищеца на 25.02.2014 г. на сумата от 4000 евро и за дължимостта на тази сума, при наличието на влязло в сила решение и забрана за пререшаемост на спора за същата и затова решението в тази част било недопустимо. Решението било неправилно по съображения, че окръжният съд изобщо не обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с възражението им за прихващане и не изложил мотиви за отхвърлянето му за горницата над сумата от 4 177 лв. Заявили са искане за отмяна на решението на окръжния съд в частта за сумата, надвишаваща 51 000 евро до 55 000 евро, които са осъдени да заплатят на ищеца и искане апелативният съд да измени решението в тази му част „като приеме, че сумата дължима от ответниците  за възстановяване на ищеца е в размер на 51 000 евро“. Молили са също и за „отмяна на решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлено като неоснователно възражението им за прихващане за размера над 4177 лв. до 13 922,32 лв.“ и искане апелативният съд „да измени същото в тази му част като уважи възражението им за прихващане в неговия пълен размер, а именно за сума в размер на 13 922,32 лв.“. Молили са за отмяна на решението и в частта на разноските и за възлагане на разноските за двете инстанции в тежест на ищеца.

Е.Г.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба.

- По частна въззивна жалба вх. № 6755/07.03.2017 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н.С., против решение № 207/23.02.2017 г. по гд.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1458/21.11.2016 г. по същото дело в частта му за разноските. Сочили са, че обжалваното решение по чл.248 ГПК е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и противоречи на утвърдената съдебна практика. Изложили са подробни съображения за наличието на предпоставките на 78, ал.2 от ГПК и за погрешна преценка на окръжния съд за липсата им в настоящия казус. Настоявали са за отмяна на решението по чл. 248 от ГПК и за уважаване на молбата им за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на същите в тежест на насрещната страна.

Е.Г.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил частната въззивна жалба.

Съдът, като се запозна с данните по делото, намира следното:

Предявеният от ищеца срещу ответниците иск по чл. 55, ал.1 пр.3 от ЗЗД е за връщане на сумата от 107 570,65 лв., представляваща левовата равностойност на 55 000 евро, платени от ищеца на ответниците на отпаднало основание - развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.07.2012 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 08.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С отговора на исковата молба ответниците са признали претенцията на ищеца за размер на 51 000 евро и са заявили възражение за прихващане със свое насрещно парично вземане от ищеца, което е прието за разглеждане от окръжния съд и след направения отказ за част от сумата е останало с предмет - сумата от 8 292 лв. по изпълнително дело № 1176/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров и сумата от 5 629 лв. по изпълнително дело № 478/2016 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, съгласно приложени удостоверения и представляващи присъдени суми с решението по гр.д. № 1142/2014 г. по описа на ВОС и с решението по в.гр.д. № 289/ 2015 г. на Варненския апелативен съд и разноски в двете изпълнителни производства.

По поставения му за разглеждане спор по гр.д. № 459/2016 г., окръжният съд се е произнесъл с решение № 1458/21.11.2016 г., с което е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 55 000 евро в левова равностойност 107 570,65 лв., получена на отпаднало основание - разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от 08.03.2015 г. до окончателното й изплащане. В мотивите на решението е посочено, че възражението за прихващане е основателно за сумата от 4 177 лв., но в диспозитива на решението ответниците са осъдени да платят на ищеца пълната претендирана от него сума от 55 000 евро (въпреки, че е изписано, че сумата е след прихващане на насрещно задължение от 4 177 лв.) и липсва произнасяне с отхвърляне на иска за размера на приетото като основателно насрещно вземане на ответниците за сумата от 4177 лв., след извършеното прихващане. При това несъответствие между постановения диспозитив на решението и мотивите му, делото следва да бъде върнато на окръжния съд за преценка дали се касае до допусната очевидна фактическа грешка и евентуално за предприемане на действия по отстраняването й в производство по чл. 247 от ГПК.

С решение № 207 от 23.02.2017 г. , постановено по същото дело, съдът е отстранил само допусната от него очевидна фактическа грешка в решението досежно началната дата на законната лихва като е поправил същата от 08.03.2015 г. – на 08.03.2016 г. Със същото решение е оставил без уважение и молбата на ответниците по чл. 248 от ГПК.

Освен изложеното съдът намира, че двете въззивни жалби са нередовни и окръжният съд в качеството си на администриращ жалбите съд и с оглед задълженията си по чл. 262 ГПК следва да даде указания за отстраняване на нередовностите, включително и в случай, че бъде служебно проведено производство по чл. 247 от ГПК.

Във въззивната жалба вх. 35996/30.12.2016 г. от Е.Г.С., подадена против решение на Варненския окръжен съд, не е конкретизиран обжалвания съдебен акт, като е посочено решение от 03.11.2016 г., а постановеното по делото решение на окръжния съд е с № 1458 от 21.11.2016 г. (поправено с решение № 207 от 23.02.2017 г.) и не е заявено конкретно искане до въззивната инстанция – нередовности по чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК.

Въззивната жалба вх.№ 34242 от 12.12.2016 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н.С., против решение № 1458/21.11.2011 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд също е нередовна, тъй като  в нея са налице противоречия между наведените оплаквания за неправилност на решението, както в частта на осъждането им за сумата от 4 000 евро, представляваща горницата над 51 000 евро до 55 000 евро, така и оплаквания за отхвърляне на възражението им за прихващане за разликата над 4 177 лв. до 13 922,32 лв. (т.е. оплаквания за неправилното им осъждане и за тази сума) но е заявено искане за отмяна на осъдителното решение само над сумата от 51 000 евро до 55 000 евро. Въззивниците следва ясно да заявят над какъв размер обжалват осъдителното решение на окръжния съд и какво е искането им от въззивната инстанция в този случай. Посочените нередовности на въззивната жалба по чл. 260 т.3 и т.4 ГПК също трябва да бъдат отстранени от окръжния съд чрез даване на указания в посочения смисъл, включително и след евентуално проведено от окръжния съд производство по реда на чл. 247 от ГПК и след изпълнение на процедурата по чл. 263 от ГПК.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 256/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за преценка необходимостта и евентуално провеждане на производство по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1458/21.11.2011 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 207 от 23.02.2017 г. на ВОС по същото дело, както и за  изпълнение на процедурата по чл. 262 от ГПК и чл. 263 от ГПК, съобразно дадените с настоящото определение указания.

След приключване на евентуално производство по чл.247 ГПК, както и на производството по чл. 262 от ГПК и чл. 263 от ГПК,  делото следва да бъде върнато на Апелативен съд –Варна за разглеждане на въззивните жалби.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: