Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

94

13.07.2018 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на двадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                    Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:Светла Курновска

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 256 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 256/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по три въззивни жалби против решение № 409 от 09.03.2018 г., постановено по гр.д. № 972/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба вх.8968 от 22.03.2018 г. на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Варна, против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА с която Прокуратурата на Република България е осъдена солидарно с другия ответник да заплати на ищеца П.С.Г. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: унижение, обида и стрес и 2 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди: разноски за защита, всички вреди вследствие повдигнатото на 03.09.2012 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и сумата 740 лв., от които 415 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете и 325 лв. – платени държавни такси и възнаграждения на вещи лица, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в обжалваната част, евентуално за намаляване на обезщетенията и редуциране на отговорността за разноските.

П.С.Г., чрез адв. К.К., е подал писмен отговор на жалбата и по съображения за правилността на обжалваната част от решението на окръжния съд е молил за неговото потвърждаване и присъждане на разноските. Заявил е искания по доказателствата.

По въззивна жалба вх. № 10203 от 03.04.2018 г. на служба „Военна полиция“ към МО, подадена от инспектор в сектор „Разследване на престъпления“ в РС „Военна полиция“ – Варна лейтенант Д.Д.-  пълномощник с юридическо образование, против решението на окръжния съд, в ЧАСТТА с която служба "Военна полиция" към МО е осъдена солидарно с другия ответник да заплати на ищеца П.С.Г. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: унижение, обида и стрес и 2 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди: разноски за защита, всички вреди вследствие повдигнатото на 03.09.2012 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и сумата 740 лв., от които 415 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете и 325 лв. – платени държавни такси и възнаграждения на вещи лица, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тези части, отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размерите на обезщетенията и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С подадения чрез адв. К. писмен отговор, П.Г. е оспорил въззивната жалба, като е изложил съображения по правилността на обжалваната част от решението на окръжния съд и е молил за потвърждаването му и присъждане на сторените по делото разноски. Заявил е искания по доказателствата.

По насрещна въззивна жалба вх. № 10344 от 04.04.2018 г. на П.С.Г., подадена чрез адв. К., против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете му за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 4 000 лв. до претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. Със съображения за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост е молил за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваната част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение. Молил е за присъждане и на разноските.

Служба „Военна полиция“ чрез директора Борислав Сертов, е подала писмен отговор на насрещната въззивна жалба и е молила за отхвърлянето й.

Прокуратурата на РБ не е подала отговор на насрещната  въззивна жалба.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част за имуществените вреди за горницата над 2 400 лв. до претендираната сума 3 200 лв. и в тази част не е предмет на въззивна проверка.

В съдебно заседание, страните са поддържали съответно въззивните си жалби и отговорите. Ищецът е претендирал разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по наведените оплаквания за неправилност и служебно във връзка с приложението на императивните материалноправни норми, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявените от П.С.Г. срещу Прокуратурата на РБ и служба "Военна полиция" към МО искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за солидарно заплащане на следните суми: 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 3200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -разноски за защита, всички вреди вследствие повдигнатото на 03.09.2012 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан.

Ищецът е твърдял в исковата си молба, че вследствие на незаконното обвинение в престъпление е изживял унижения и стрес, притеснения, засегнато било личното му достойнство, бил засрамен, обиден, огорчен, изгубил вяра в органите на досъдебното производство и в прокуратурата, изпитвал страх от съда, колегите му странeли, чувал коментари, че е извършил престъпление и бил обект на шегите им, изгубил съня си, започнал да пълнее, зрението му се влошило, вдигал кръвно и имал  проблеми със сърцето. Бил отстранен от длъжността си, защото нямал допуск до секретност, лишен бил от допълнителни доходи и от даване бойни дежурства. За тези вреди претендира обезщетение за неимуществени вреди.  Освен това, в наказателното производство сторил разноски за адвокат, за които претендира обезщетение за имуществени вреди.

Ответниците са оспорили исковете и са молили за отхвърлянето им, а прокуратурата е навела и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, предвид че той осъществил формално състав на престъпление, но поради това, че обществената опасност на деянието било явно незначителна по см. на чл. 9, ал.2 от НК, бил оправдан.

От материалите по приложеното досъдебно производство № 32-Рп/2012 г. по описа на Варненската военно-окръжна прокуратура (ВДП №24/2012 г. по описа на Регионална служба „Военна полиция“ -Варна), се установява, че на 03.09.2012 г., с постановление на началник на сектор „Разследване на престъпления“, ищецът П.С.Г., който към този момент е бил главен старшина, военослужещ от в.ф 32300 –Варна, на длъжност „началник на склад ВВЗ и тилово имущество“ е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 372, ал.2, пр.3, вр. 372, ал.1 от НК с постановление на началник на сектор „Разследване на престъпления“ при РС „Военна полиция“  -Варна. Досъдебното производство е било образувано на 16.07.2012 г. с постановление на военно-окръжен прокурор за това, че ищецът на 07.02.2012 г. в гр.Варна, в района на военно формирование 32300-Варна, не изпълнил заповед на началника си капитан Боян Г. Гутев – командир на сектор „Логистика“ във в.ф.32300-Варна и това било извършено по демонстративен начин. На 03.09.2012 г. П.Г. е бил разпитан като обвиняем, а на 10.09.2012 г. му е било предявено разследването, срещу което той е подал възражения от 10.09.2012 г., оставени без уважение с постановление от 11.09.2012 г. на военно-окръжен прокурор. На 14.09.2012 г. разследването отново му е било предявено. На 14.09.2012 г. е било постановено и заключително постановление на началника на сектор „Разследване на престъпления“ при РС „ВП“ –Варна с мнение за предаване на съд на ищеца за престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Обвинителният акт на прокурора от окръжно-военна прокуратура от 19.10.2012 г. е бил внесен в съда на 23.10.2012 г. и по него - образувано нохд № 157/2012 г. по описа на Варненския военен съд. По делото е проведено едно съдебно заседание на 20.11.2012 г., в което то е приключило с присъда, с която ищецът е бил признат за виновен в това, че на 07.02.2012 г. около 14 ч. във военно формирование 32300-Варна по демонстративен начин, в присъствието на личния състав на Сектор „Логистика“ не изпълнил заповед на прекия си началник капитан Б. Г. Г. – началник сектор „Логистика“ при военно формирование 32300 –Варна да остане в канцеларията му за участие в разясняване на служебни указания и напуснал без разрешение помещението, поради което и на осн. чл. 372, ал.2 пр.3 вр. чл.372, ал.1 НК във вр. чл. 54, ал.1 НК съдът му наложил наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия и на 21.01.2013 г. във Военно-апелативен съд София е било образувано нохд №7/2013 г., по което е проведено едно съдебно заседание и делото е приключило с присъда №7/04.02.2013 г., с която е била изцяло отменена осъдителната присъда и ищецът - оправдан, като в мотивите е прието, че случаят не съставлява престъпление, защото обществената опасност на дейнието е явно незначителна по см. на чл. 9, ал.2 аот НК. По протест на прокуратурата е било образувано н.д.№ 571/2013 г. по описа на ВКС, приключило в едно съдебно заседание с окончателно решение № 191 от 04.04.2013 г., с което е оставена в сила въззивната оправдателна присъда. В наказателното производство не е налагана мярка за неотклонение на ищеца, поради което и твърденията му в тази връзка са недоказани. В обвинителния акт е посочено, че такава не е взета (л. 7 от нохд № 7/ 2012 г. на Военно - апелативна прокуратура), като мярка не е налагана и в хода на съдебното производство.

В досъдебното и в съдебното производство и при извършване на всяко процесуално действие, ищецът е участвал и чрез своя адвокат, за упълномощаването на който по наказателните дела са представени пълномощни. В настоящото дело той е приложил четири договора за правна защита и съдействие с договорен адвокатски хонорар от по 800 лв. за всеки етап на наказателното производство и за всяка инстанция. Изрично в договорите е вписано изявлението на адвокат К., че договорените възнаграждения са му платени изцяло в брой на съответните дати. Затова, неоснователно е възражението на ответника Служба „Военна полиция“ към МО, че адвокатските възнаграждения не са заплатени.

След приключване на наказателното производство, със заповед от 18.10.2013 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“, прекратен е бил договора му за военна служба и той е бил освободен от длъжност и от военна служба. Със заповед от 30.10.2013 г. ищецът е бил отчислен от списъчния състав. След отмяна на уволнението от съда, на 15.06.2017 г. той е бил възстановен на длъжност със заповед от 15.06.2017 г.

Установено е с изслушаната комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза (оспорването на която всяко от страните е оттеглила и като обоснована, пълна и ясна и изготвена компетентно от специалисти в изследваните области, съдът кредитира), в частта по заключението на вещото лице Доков, че към 2012/2013 г. ищецът е бил диагностициран със заболявания от хипертонична болест - втори стадий, дискова херния, метаболитен синдром и парадонтит. По отношение на хипертоничната болест, метаболитния синдром и парадонтита според експерта, представените документи са единични и не е представена медицинска документация по отношение на развитието им до момента. Диагностицираните заболявания имат множество фактори и причини, които ги обуславят и не е възможно да се отдиференцира само един фактор, който да бъде посочен като основен. Не може да се определи причинно – следствена връзка между диагностицираните болести с повдигане на обвинение, провеждане на процесуални действия в периода от повдигане на обвинението до и след получена оправдателна присъда. Няма данни за изостряне на хронични заболявания на Г., в този смисъл не може да се разграничи въздействието на повдигането на обвинението от други мерки, предприети спрямо ищеца, включително и дисциплинарното му уволнение. Предвид твърденията на ищеца за промени в здравословното му състояние вследствие незаконното обвинение само за заболяванията – високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, влошено зрение и нужда от очила и пълнеене, диагностицираните парадонтит и дискова херния  не са относими към спора. Освен това, от медицинската документация по делото (амбулаторен лист и епикриза) се установява, че хипертонична болест на ищеца е диагностицирана за пръв път на 17.10.2013 г. и при постъпването му в болница на 24.10.2013 г., което е месеци след приключване на наказателното производство (влязлото в сила решение на ВКС е от 04.04.2013 г.) и съвпада с периода на уволнението му, поради което и изключва причинната връзка на това заболяване с воденото срещу него наказателно производство. Метаболитният синдром е диагностициран веднъж, само по оплаквания на ищеца и според заключението на вещото лице Доков не може да се приеме, че стои в причинна връзка с незаконното обвинение. „Очни проблеми“ ищецът сам е посочил като налични в декларацията си в протокола при извършване на годишни профилактични медицински прегледи от 26.10.2011 г., като такива на 18.10.2012 г. той не е декларирал и не са налице данни такива да са установени по време на воденото наказателно производство, като освен това твърдяното отслабване на зрението и „слагането на очила“, предвид  и възрастта на ищеца към този момент (на 43 години) са обичайно съпътстващи възрастта. Затова, недоказано е по делото, че вследствие воденото наказателно производство здравословното състояние на ищеца се е влошило в твърдяния смисъл.

От друга страна, установено е по делото с психологическото заключение на вещото лице Момова, че ищецът е приел повдигането на обвинение и провеждането на процесуални действия срещу него в периода от повдигането на обвинението и след оправдателната присъда като остра и тежка по своето значение психотравма. В периода от есента на 2012 г. до октомври 2013 г. (уволнението му) са се случили поредица значими за личността и професионалния статус събития, едновременно, близко по време или последователно, чието въздействие върху здравето и статуса на ищеца трудно могат да се разграничат. Според експерта, отделно, до степен на свръхценностно мислене, Г. преработва разследването, повдигането на обвинение, съдебните заседания, докато се стигне до оправдаването му. Набелязват се травматични последствия върху психиката му като затваряне, отдръпване, страх, че ще попадни в затвора – преживяван всеки път, когато се е явявал в съда, „мисловно предъвкване“ и притеснение какво ще обяснява на децата си, ако това се случи, и други соматични оплаквания, свързани по време и като соматичен израз на общата му потиснатост. Според вещото лице, той не може да възпроизведе депресивните си изживявания по интензивност от онзи момент, но не е стигал до мисли за самоубийство, намирал е сили да функционира. В момента се е мобилизирал и желае отново да постъпи на военна служба. Че ищецът е преживял негативни емоции като стрес, страх да не попадне в затвора, срам и притеснения, отдръпване и затваряне се установяват и от показанията на свидетелите М. П. и П. Г. – негови съседи, които са сочили, че преди обвинението ищецът бил жизнерадостен, усмихнат, весел, а след това се затворил, ходел с наведена глава, не искал да споделя. Изнесеното не се опровергава от показанията на свидетелите на ответната страна, доколкото същите не са били в близки отношения с ищеца, не са контактували често в процесния период и той не е споделял пред тях. Освен това, житейски логично и оправдано е при подобни обстоятелства едно неосъждано лице, какъвто е бил ищеца, ползващо се с авторитет в обществото да изпитва посочените негативни емоции при обвинение в извършване на престъпление. Макар и да не е губил подкрепата на близките и приятелите си (така свидетелите М. П. и П. Г.), логично е ищецът да е бил подложен на обсъждане и негативни коментари от колегите си, които са били наясно с обстоятелствата около обвинението (то е  било във връзка със службата на ищеца и голяма част от тях са били разпитвани като свидетели в наказателното производство). Поради това, съдът намира, че изживявания като стрес, потиснатост, страх от осъждане, (предвид също така че осъждане е било и налице в първата инстанция), затваряне, чувство на унижение и срам, негативни коментари и отдръпване на колеги в работната му среда са негативни преживявания, които ищецът е търпял по време на воденото срещу него незаконно обвинение, които нямат трайни последици и са отшумели.

Твърденията за вреди от полицейска регистрация не са доказани, а тези за лишаването му от допълнителни средства от дежурства нямат отношение към претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.

         Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България и Служба „Военна полиция“ към МО, които са отделни юридически лица и действат като процесуални субституенти на държавата. При преценката на претърпените от ищеца  вреди следва да се има предвид, че отговорността на ответниците е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица или процесуалните действия в наказателното производство са извършени в съответствие със закона (в каквато насока възражения е поддържал ответникът Служба „Военна полиция“ към МО) както и това, че отговорността обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие и е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда. В настоящия случай държавата чрез ответниците отговаря за вредите, причинени на ищеца от повдигане и поддържане на обвинение по чл. 372, ал.2 пр.3 вр. чл.372, ал.1 НК, по което той е оправдан.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:

От една страна съдът взема предвид че:  наказателното производство срещу ищеца е продължило в кратък срок, само около 7 месеца; обвинението не е за тежко престъпление (предвидено е наказание лишаване от свобода до 5 години, а не повече и не е „тежко“ по см. на чл. 93, т.7, ДР на НК); по делото не са извършвани интензивни процесуално-следствени действия, като в съдебното производство във всяка инстанция то е приключвало с по едно съдебно заседание; не е била наложена никаква мярка за неотклонение; наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на ищеца; то не е било причината за последващото му уволнение; обвинението не е повлияло на отношенията на близките и приятелите му към него и не е бил променен драстично обичайния му начин на живот; От друга страна, обаче наказателното производство се е отразило негативно на емоционалната сфера на ищеца, макар и с неголям интензитет и без трайни последици, но той е изпитвал стрес, страх да не бъде осъден, притеснения от изхода на делото, срам и неудобство, отдръпване, включително и уронен авторитет и негативни коментари в работата му, предвид че незаконното обвинение е било във връзка с професията му и работата на военен и е станало достояние  в професионалната му сфера, а той е бил неосъждано лице на 43 години, с професионален опит и добра репутация. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е бил осъден в първата инстанция, което сочи на емоционални страдания с по-голям интензитет в период около два месеца и половина. Предвид всичко изложено за характера и вида на негативните последици върху личността на ищеца и с оглед конкретните социално -икономически условия и стандарта на живот в страната към релевантния момент, съдът намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца сумата от 2 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответниците има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди ( в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).

Възражението на Прокуратурата за съпричиняването на вредите от пострадалия по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ е неоснователно. Оправдаването на ищеца дори и поради това, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по см. на чл. 9, ал.2 от НК означава, че той не е извършил престъпление и не е имало основание за образуване на наказателно производство. Съгласно приетото в Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Или пък, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението – последното съгласно Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК. Настоящият случай не е такъв. Поради липсата на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, обезщетението не подлежи на намаляване поради съпричиняване.

До размер на сумата от 2000 лв. искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 2 000лв до претендираните 40 000 лв. – следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в осъдителната му част за сумата над 2 000 лв. до присъдените  4 000 лв. и искът в тази част – отхвърлен, а в частта на отхвърлянето над 4 000 лв. до 40 000 лв. – решението следва да бъде потвърдено.

По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в обжалваната част от решението:

         Заплатените в рамките на наказателното производство възнаграждения за осъществяваната правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с обвиненията в престъпления, по което ищецът е оправдан  съставляват понесени от него имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно производство и те следва да бъдат присъдени. Същите са доказани като уговорени и платени в размер на сумата от 3 200 лв., съгласно приложените четири договора за правна защита и съдействие и са заплатени, видно от нарочното отбелязване в документите. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е частично основателно предвид средната фактическа и правна сложност на наказателното дело и затова той следва да бъде намален само до двукратния размер на този по Наредба  № 1 от 09.07.2004 г. в приложимата  редакция, т.е. до размер на сумата от 600 лв. за досъдебното производство и за всяка съдебна инстанция или общо до размер на 2 400 лв. Намаляване под този размер е неоснователно. В този смисъл неоснователни са оплакванията на прокуратурата  във въззивната жалба. Решението на окръжния съд в осъдителната му част по иска за имуществени вреди следва да бъде потвърдено, поради съвпадащите изводи на двете инстанции.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и предвид частичното уважаване на исковете, ответниците дължат на ищеца сторените разноски за държавна такса и за вещи лица изцяло за първоинстанционното производство в размер на сумата от 325 лв., както и сумата от 280 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. За въззивното производство ищецът е претендирал присъждане на сумата от 2 800 лв. адвокатски хонорар, срещу което ответниците са направили възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на размера му. Възражението, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, се явява основателно и съдът следва да намали възнаграждението до размер на сумата от 1802 лв. - предвидения минимален такъв по чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От този размер ответниците следва да бъдат осъдени за въззивното производство да заплатят на ищеца сумата от 180,20 лв. - съразмерна на уважената част от исковете.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 409 от 09.03.2018 г., постановено по гр.д. № 972/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България Прокуратурата на Република България и служба "Военна полиция" към МО са осъдени на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплатят солидарно на П.С.Г. обезщетение за неимуществени вреди: унижение, обида и стрес, вследствие повдигнатото на 03.09.2012 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан ЗА ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 2 000 лв. до присъдените 4 000 лв., както и в ЧАСТТА на осъждането на за разноските за горницата над сумата от 605 лв. до присъдените 740 лв.,като  ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от П.С.Г. срещу Прокуратурата на РБ и служба "Военна полиция" към МО иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди: унижение, обида и стрес, вследствие повдигнатото на 03.09.2012 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, по което той е бил оправдан ЗА ГОРНИЦАТА НАД 2000 лв. до 4 000 лв..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 409 от 09.03.2018 г., постановено по гр.д. № 972/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд: В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България и служба "Военна полиция" към МО са осъдени да заплатят солидарно на П.С.Г. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: унижение, обида и стрес и сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди: разноски за защита в наказателното производство, всички вреди вследствие повдигнатото на 03.09.2012 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България и служба "Военна полиция" към МО са осъдени да заплатят солидарно на П.С.Г. сумата от 605 лв. -разноски за първоинстанционното производство, от които 325 лв. платени държавна такса и възнаграждение за вещо лице и 280 лв. съразмерна част от адвокатското възнаграждение; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на П.С.Г. срещу Прокуратурата на РБ и служба "Военна полиция" към МО за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди: унижение, обида и стрес, вследствие повдигнатото на 03.09.2012 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан, за горницата над 4 000 лв. до 40 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и служба "Военна полиция" към МО да заплатят солидарно на П.С.Г. ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик" бл. 212, вх. 5, ап. 154, адрес за връчване на книжа: гр. Варна, ул. "Велико Христов" № 37, ет. 1 чрез адв. К., сумата от 180,20 лв. - съразмерна на уважената част от исковете, част от платения адвокатски хонорар за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: