ОПРЕДЕЛЕНИЕ

337

_26_.05.2014 г., гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _26_.05. през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.257 по описа за 2014 година:

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЖАЛБА, подадена от Б.Ш.Х.,***, срещу РЕШЕНИЕ №13/11.03.2014 год. по гр.д. 131/2013 год. на ОС Разград, но само в частта му, с която е прекратено производството по предявния от Б.Ш.Х. отрицателен установителен иск срещу В.Д.К. за установяване несъществуване на вземането за сумата от 91616,60 лв., предмет на изп.д. 2010762040017 на ЧСИ Драганов с рег.№ 762, като недопустимо. В останалата му част, с която е отхвърлен насрещен иск на г-н К. срещу г-н Х. по чл. 240 ЗЗД, решението е влязло в сила. По жалбата е събрана д.т. от 15 лв., тъй като обжалваната част има характер на определение, което се атакува с ЧАСТНА ЖАЛБА.

В жалбата се твърди, че изводът за недопустимост на производството по отрицателния установителен иск е неправилен, тъй като заповедта за изпълнение, послужила като основание за издаване на изпълнителен титул, по който е образувано изпълнително производство, не е редовно връчена на ищеца, поради което и възможността му да оспорва съществуването на вземането не е преклудирана. Твърди се, че основанията за оспорване на вземането са възникнали преди издаване на заповедта.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна В.Д.к., който не е изразил становище по нея.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искова молба, подадена от г-н Х. срещу г-н К. за установяване на несъществуването на парично вземане, предмет на принудително изпълнение по изп.д. 2010762040017 на ЧСИ Драганов с рег.№ 762. В исковата молба се твърди, че сумата е платена, поради което и вземането вече е погасено. Периодът, в който се твърди, че са извършени плащанията, е през 2012 г.

Искът е оспорен от ответника в срока по чл. 131 ГПК с писмен отговор и по същество. Предявен е и насрещен иск за друго парично вземане, който е отхвърлен с влязло в сила решение.

По делото е установено, че за вземането на г-н К. срещу г-н Х. е проведено заповедно производство по ч. гр. д . № 102/ 13 г., издадена е заповед за изпълнение на №178/16.01.2013 г., по която е образувано изпълнително производство, тъй като заповедта е била за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Поради същата причина, тя е връчена на ищеца от съдебен изпълнител лично на 23.01.2013 год. /л.172 от изпълнителното дело/ със съобщение за присъединяване на взискателя К. към изпълнителното дело, което е образувано първоначално срещу г-н Х. от друг взискател. Няма доказателства, а и не се твърди г-н Х. да е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Исковата молба е заведена на 05.04.2013 год.  

Не се спори, че основанията, на които се оспорва съществуването на вземането в исковата молба, са възникнали преди издаването й, през 2012 год., следователно искът не може да се квалифицира като такъв по чл. 439 ГПК.

Съставът на ВАпС намира, че възможността на г-н Х. да оспори съществуването на вземането на основания, възникнали преди издаване на заповедта, е преклудирана с пропускане на срока за възражение по чл. 414, ал.2 ГПК, по чл. 423, ал.1 ГПК, няма твърдения, които да обосновават правна квалификация на иска по чл. 424 ГПК. Това прави предявената претенция на г-н Х. недопустима, а производство по нея – подлежащо на прекратяване.

Предвид съвдападането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №13/11.03.2014 год. по гр.д. 131/2013 год. на ОС Разград, САМО В частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по искова молба на Б.Ш.Х. срещу В.Д.К. за установяване несъществуване на вземането за сумата от 91616,60 лв., предмет на изп.д. 2010762040017 на ЧСИ Драганов с рег.№ 762, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страната с ЧЖ пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

Делото да се докладва на Зам. Председателя на ГО за отбелязването му като частно въззивно, а не като въззивно, както е образувано.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: