Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

109/10.07.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.06.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

с участието на контролираща страна – Апелативна прокуратура Варна, представлявана от прокурор Стефка Якимова, при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 257/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от В.Б.Й. *** срещу решение № 474/27.03.2017 год по гр.д. № 1891/2016 год на Окръжен съд Варна, с което е поставена под пълно запрещение. Въззивницата изтъква, че е в състояние сама да се грижи за себе си, работила е 10 години в Гърция, а в момента работи в собствен фризьорски салон, сама е организирала основен ремонт на помещението. Винаги е помагала на ищеца като единствен син и на внуците си, с които я свързват взаимни чувства на обич и взаимопомощ. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

В постъпилия писмен отговор от М.Ж.М. чрез процесуалния му представител адв. С.П. *** се съдържа становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на постановеното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Ищецът е син на ответницата и попада в кръга на лицата, очертан с разпоредбата на чл. 336 ал.1 от ГПК, легитимирани да предявен иска по чл. 5 от ЗЛС. Двамата живеят в общо домакинство. Ответницата е със средно образование, по професия фризьорка. През последните 10 години работила в Гърция, където се грижила за стари хора. По данни от ищеца, от 2007 год е забелязана промяна в поведението й, станала раздразнителна, словесно агресивна, държала се неадекватно, твърдяла, че е облъчвана и следена от някакви машини.

Първата й хоспитализация в психиатрично заведение е през 2011 год, установено от приложената епикриза от МБАЛ “Св. Марина“ Варна – Първа психиатрична клиника, с поставена диагноза „Параноидна шизофрения“.

След проведено лечение била изписана с редукция на параноидните изживявания, но несъответно приповдигната, некритична към заболяването си, с дезорганизирано поведение. Хоспитализирана повторно през 2012 год, болната била изписана след постигната задоволителна ремисия. Въпреки дадената препоръка, не е продължила медикаментозното лечение в домашни условия. През 2016 год отново заминала на работа в Гърция, но скоро се завърнала с влошено здравословно състояние.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от лекар, специалист по психиатрия, се установява следното:

Данните от психиатричното изследване показват наличие на психомоторна напрегнатост, приповдигнати (стенични) емоции, на моменти с гневен афект и вербална агресивност, ускорена реч, с формални мисловни разстройства – разкъсана на големи интервали, с приплъзвания по шизофренен тип, символно мислене.Установяват се нарушения във възприятно-представната сфера – вербални и тактилни халюцинации и конгруентни налудности за отношение и въздействие. Липсва осъзнаване за болестта, при съхранени когнитивни функции. Описаните качествени нарушения в мисленето, възприятията и волята отговарят на критериите за диагноза „Параноидна шизофрения, пореден психотичен епизод с халюцинаторно-параноиден синдром.

Експертизата е дала заключение на база данните по делото за предишни хоспитализации, както и след собствено психиатрично обследване, че психичното разстройство на ответницата е с пристъпен (ремитентен) ход, с периоди на ремисия с вероятна остатъчна симптоматика, въпреки която освидетелстваната успява да работи и функционира задоволително. В епизодите на психотични обостряния, какъвто е бил наличен в момента на обследването, са нарушени базисните психични годности да се грижи за себе си и за своите работи.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предмет на иска за поставяне на едно лице под запрещение е дееспособността му, а основание на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, обуславящи невъзможност на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.

Тъй като запрещението - пълно или непълно- ограничава или изцяло  лишава лицето от дееспособност, засягайки по този начин суверенитета на личността, при решаването на този въпрос следва да се изхожда както от медицинския критерий, визиран в закона, така и от правния критерий, а именно - способно ли е то самостоятелно да разбира и ръководи постъпките си.

Съдът намира на база данните от съдебно-психиатричната експертиза и от представените писмени доказателства, че медицинският критерий за поставяне на ответницата под запрещение, е налице.

За да бъде ограничена дееспособността на лицето чрез поставянето му под запрещение е необходима кумулативната даденост и на т.нар. юридически критерий, а именно – способността му да взема решения по разумни подбуди и да се грижи за своите работи.

Както е посочено в т. 5 на Постановление № 5/79 г. от 13.02.1980 г. по гр. д. № 10/79 г. на Пленума на ВС, което не е изгубило силата си, вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето, може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. На тази база и след изслушване на лицето съдът взема решение дали да го постави под запрещение и какво да бъде то - пълно или ограничено.

В случая освен данните от медицинските експертизи следва да се отчетат и другите обстоятелства по делото, а именно – че ответницата въпреки заболяването, от което страда, е живяла самостоятелно през последните години, работила е продължително време в Гърция, сама е построила и ремонтирала помещение, предназначено за фризьорски салон, където да упражнява професията си.

При произнасянето си, съставът на Апелативен съд Варна съобрази също решение № 10/2014 Конституционния съд, с което е прието, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение, доколкото поради естеството на тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин за защита на техните интереси, на интересите на трети лица и на обществото като цяло. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица.

Като се отчете и ходът на заболяването, което протича пристъпно, със задоволителни ремисии, следва да се приеме, че институтът на ограниченото запрещение ще е най-подходящ в разглеждания случай.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 474/27.03.2017 год по гр.д. № 1891/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о. и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В.Б.Й. с ЕГН ********** *** по иска, предявен от М.Ж.М. с ЕГН ********** ***, същия адрес, на осн. чл. 5 ал.2 от ЗЛС.

След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при Община Варна за назначаване на попечител на поставената под запрещение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)