Р Е Ш Е Н И Е

109

гр.Варна, 27.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№258/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Л.А.Я. против решение №403/28.03.2016г., постановено по гр.д.№2385/15г., по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Прокуратурата на Република България искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 3 000лв. до 50 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, накърняване на доброто й име в обществото, засягане на професионалната й репутация и влошаване на здравословното й състояние, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателното производство ДП № 206/2013 г. по описа на ОСС - Варна е прекратено с Постановление от 25.05.2015 г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04. 06.2015 г. до окончателното й изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се уважат в цялост.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба ищцата Л.А.Я. излага, че с постановление от 21.12.2013г. е била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, затова, че на 09.02.2009г. в гр.Варна като извършител в съучастие с Н.И.Р., действащ като подбудител и помагач, съставила неистински частен документ-пълномощно на името на Й.В.Р., с нотариална заверка на подписа рег.№1022/09.02.2009г., на което бил придаден вид, че е изготвено от нея и, че същата е упълномощила Н.И.Р. с посочените права, вкл. да продаде л.а. „Мерцедес Бенц”, което Н.Р. употребил на 12.02.2009г. пред нотариус, за да докаже валидно мандатно правоотношение между Й.Р. и себе си с посочените в пълномощното права. Взета й е мярка за неотклонение „Подписка”.С постановление на ВРС делото е внесено за разглеждане във ВРС с предложение да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание по реда на чл.78а от НК.По образуваното НАХД №575/14г. по описа на ВРС в о.с.з. на 15.04.2014г. представила доказателства, че е бременна.Непосредствено след заседанието поради силния стрес и негативните емоции от факта, че е предадена на съд за престъпление, което не е извършила, се почувствала зле и на следващия ден била приета в отделение „Патологична бременност” в МБАЛ гр.Русе с генитално кървене в резултат от частично отлепване на плацентата и тежест ниско в корема.Лекарите й обяснили, че патологичното развитие на бременността се дължи на скорошно преживян стрес. Следващото насрочено о.с.з. е било отложено поради неявяване на свидетели.Тъй като съпругът й получил на 17.06.2014г. инсулт в Република Франция и изпаднал в кома се наложила ищцата да замине при него, заедно с първото си дете и да полага грижи за него.Във Франция се родило второто й дете.При проведените там ехографии преди раждането се установило, че плодът има аномалии в бъбреците и мозъка, като счита, че същите са резултат от настъпилото по-рано отлепяне на плацентата.След раждането е потвърдена поставената диагноза на детето - с бъбречни и мозъчни увреждания, като същото и понастоящем се намира под лекарско наблюдение.След като на 19.05.2015г. петима вещи лица графолози заявили, че подписът и ръкописният текст в инкриминираното пълномощно не са изпълнени от нея, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на ВРП за произнасяне предвид новоустановеното обстоятелство.С постановление от 25.05.2015г. ВРП е прекратила наказателното преследване на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.В резултат от неоснователно повдигнатото обвинение и наказателното й преследване ищцата понесла неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, непрекъснатото психическо напрежение, фрустрация, влошаване на здравословното й състояние.Накърнени и опетнени са името и авторитетът й в обществото. Към момента на предявяване на обвинението и последвалите съдебни заседания е работила като учител и се е наложило да подава молби за еднодневен отпуск, към които е прилагала призовките по цитираното НАХД.Горното категорично е повлияло на мнението на училищния директор и на бъдещото му отношение към нея.Повлияло е и на част от колегите, като била обект на коментари от тяхна страна.Силно се притеснявала, че случващото се оказва негативно влияние и върху близките й. Чувствала се отчаяна и непълноценна, срамувала се от случващото се, нямала желание да излиза от дома си и да комуникира с близки и приятели.За така претърпените от нея неимуществени вреди претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението на ВРП от 25.05.2015г., а именно 04.06.2015г., до окончателното изплащане.       

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че претенцията на ищцата е изключително завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната практика/вкл. тази на ЕСПЧ/.Наказателното преследване по отношение на Я. е протекло в изключително кратък срок. В досъдебна фаза за времето от 21.12.2013г. до 06.02.2014г.НАХД №575/14г. е приключило на 19.05.2015г.Причината за продължилото съдебно дирене е поведението на ищцата.Претендираното обезщетение е прекомерно и защото същата е била обвинена за деяние, което не е тежко умишлено престъпление и за което предвид чистото й съдебно минало същата е „рискувала” наказание по административен ред.По отношение на нея е взета най-леката мярка за неотклонение, като тя не е търпяла никакви ограничения и неудобства.Липсват доказателства с какъв авторитет се е ползвала пред колегите си и за това кога и по какъв начин същият е били увреден, като и за това наказателното преследване да е повлияло на кариерното й развитие.Ако и ищцата да е била подтисната и изплашена, то това се е дължало на факта, че срещу съпруга й се води наказателно преследване за тежко умишлено престъпление.Твърди, че не се установява връзка между наказателното производство, съответно явяването на ищцата в съдебни заседания, и здравословното й състояние.За евентуалните здравословни проблеми на нейния съпруг и второто й дете не може да се търси обезвреда в настоящото производство.   

С влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2015г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 21.12.2013г. въззивницата е била привлечена в качеството й на обвиняема за извършване на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК: на 09.02.2009г. в гр.Варна като извършител в съучастие с Н.И.Р., действащ като подбудител и помагач, съставила неистински частен документ - пълномощно от името на Й.В.Р., с нотариална заверка на подписа рег.№1022/09.02.2009г., на което бил придаден вид, че е изготвено от нея и че същата е упълномощила Н.И.Р. с посочените права, вкл. да продаде л.а. „Мерцедес Бенц”, което Н.Р.употребил на 12. 02.2009г. пред нотариус, за да докаже наличието на правоотношение по упълномощаване между Й.Р. и себе си с посочените в пълномощното права.С предложение от 06.02.2014г., издадено от прокурор при ВРП, е предложено Л.Я. да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК с налагане на адм.наказание по чл.78, ал.1 от НК, предвид обстоятелствата, че деянието е извършено по непредпазливост и за него е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години, същата не е осъждана и освобождавана от наказателна отговорност и от деянието не са причинени имуществени вреди.По предложението е образувано НАХД №575/14г. по описа на ВРС, ХХVII състав.След изслушване в производството на вещото лице, изготвило СГЕ в досъдебното производство, съгласно което след като се запознал впоследствие с допълнителни доказателства установил, че подписът в инкриминираното пълномощно не е положен от Л.Я., и след изслушване на петчленна СГЕ, даваща също заключение, че подписът не е положен от Л.Я., а от друго лице, съдът е прекратил съдебното производство на осн. чл.378, ал.3 от НПК и е върнал делото на ВРП за произнасяне съобразно новоустановеното обстоятелство.С постановление на ВРП от 25.05.2015г., влязло в сила на 04.06.2015г., наказателното производство по ДП №206/13г. по отношение на Л.Я. е прекратено, т.к. деянието не е извършено от нея.

Възззивницата претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, накърняване на доброто й име в обществото, засягане на професионалната й репутация и влошаване на здравословното й състояние, всички резултат от воденото против нея наказателното производство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, а именно, че  воденото против Л.Я. наказателно производство е прекратено поради неизвършване от нея на деянието, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Съгласно показанията на св.П.Й. същият познава Л.Я. от 2011г.През 2013г. Л. започнала работа като учителка в училище, а съпругът й се грижил за малкото им дете.Извикала го/т.к. същият има юридическо образование/ когато получила призовка да се яви в гр.Варна при следовател.Не знаела за какво я викат и била много стресирана, по-късно получила призовка да се яви и като обвиняема.Разплакала се и разказала, че е искала да са направи повторна експертиза на подписа и текста в пълномощното, но от прокуратурата й отказали.Животът на семейството се променил.Л. непрекъснато била в стрес, т.к. до тогава не се била сблъсквала с полиция.Налагало й се да представя призовките по делото в училището, за да може да се яви по делото, казвала, че всички колеги знаят за случващото се и се чудела как ще погледне в очите майките на децата.Притеснявала се, че е на изпитателен срок в училището и че след случващото се може да остане без работа.В средата на м.април се явила на делото бременна, а след това влязла в болница, т.к. получила кръвоизлив.Притеснявала се да не стане нещо с детето.След като детето се родило във Франция узнал, че има здравословни проблеми.Виждал е родителите на Л., не е чувал някой да коментира, че е престъпница.

Съгласно показанията на св.Г.Я. същият познава Л. от 2010г., омъжена е за негов братовчед.Живеят в непосредствено съседство.Л. е завършила начална педагогика и започнала през 2013г. работа като учител в гр.Русе. Това било първата й работа като учител.За малкото й дете се грижил съпругът й. Преди да й повдигнат обвинение Л. била приветлив човек.Промяната настъпила след като й повдигнали обвинение за фалшификация на пълномощно. Станала вглъбена, затворена, престанала да общува със съседите, отказала да празнуват Коледа и Нова годна заедно, чувствала се угнетена, че е обвинена за престъпление, което не е извършила, ходила със страх на работа, притеснявала се как изглежда в очите на родителите, споделила как забелязва укорителните погледи колегите си.Изпитвала притеснение как родителите й ще реагират като разберат, т.к. те никога не са имали досег с полиция и прокуратура.След едно идване на делото във Варна, на което ходила бременна, след като се върнала в Русе постъпила в болница.Лекарите й казали, че бременността ще е тежка и, че детето ще се роди с увреждания.Л. знаела, че срещу съпруга й също се води наказателно дело.

Съгласно заключението на изслушаната пред ВОС СПЕ от 24.02.2016г. повдигнатото и водено против Л.Я. наказателно производство е изиграло ролята на тежък стрес по време на отглеждане на малко дете, работа с временен трудов договор, по късно - заболяване на съпруга и на фона на втора бременност с неблагоприятно протичане и резултат.Участието в процесуалните действия е водело до нови физически, психични и морални натоварвания.Чувствала е застрашен имиджа й на морална личност, на благонадежден професионалист, от поставената под въпрос професионална реализация и кариерно развитие.Изпитвала е неудобство, срам, фрустрация, тревожност, изгубила приятелства и контакти, реагирала с отдръпване и затваряне.Личностните й особености, нейната вродена устойчивост са способствали до известна степен намаляването на интензивността на преживявания стрес.Понастоящем е емоционално лабилна.Не са изчезнали страхът, срамът, подтиснатото възмущение за извършената спрямо нея несправедливост, тревожността за бъдещето-всичко свързано, изводимо за Л.Я. с обвинението в престъпление, което не е извършила.

При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства и СПЕ съдът приема, че в резултат именно от воденото против въззивницата наказателно производство същата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация.От представените удостоверение за раждане на Н.Н.Р., роден ***г., трудов договор от 30.08.2013г. и студентска книжка се установява, че към датата на повдигане на обвинението спрямо въззивницата същата е отглеждала малко дете, работила е като младши възпитател в ОУ„Отец Паисий”, гр.Русе със срок за изпитване 6 месеца и се е обучавала задочно като студент за придобиване на висше образование по специалността „Педагогическа превенция на престъпността и пробационни практики” в Русенски университет „Ангел Кънчев”.Воденото наказателно преследване е създавало у нея чувство за силна тревожност за моралния й облик в личната и професионалната й среда, за който не се установява преди това да е бил по какъвто й да е начин нарушаван.Изпитваните негативни емоции са се увеличили по интензитет от рисково протичащата й втора бременност.Не се установява, обаче безспорно в производството това протичане на бременността да се пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство.Видно от протокола от проведеното на 15.04.2014г. първо о.с.з. по НАХД №575/14г. същата е присъствала, като заседанието е започнало в 9, 30ч. и е приключило в 9, 50ч.Допуснати са доказателства.Видно от представената епикриза, издадена от МБАЛ гр.Русе, Л.Я. е била приета в отделение „Патологична бременност” на 16.04.2014г., като според същата пациентката постъпва с генитално кървене от два часа и тежест ниско в корема.След назначената й терапия и подобрено състояние е изписана на 20.04. 2014г.От заключението на СМЕ от 04.11.2015г. и от 02.12.2015г. се установява, че според акушерския статус на бременната в епикризата ултразвуковият преглед сочи локализация по задната стена на матката на плацентата и съмнения за предлежаща плацента.Липсва описание за отлепване на плацентата.Съобразно медицинските стандарти при отлепване на плацента се говори за ретроплацентарен хематом, описват се неговата локализация и големина, като в посочената епикриза подобни находки не са описани, нито има данни, удостоверяващи отлепване на плацентата към този момент.В следващите ехографски прегледи, извършени във Франция, също не са посочени записвания, сочещи на отлепване на плацентата в по-ранен етап от бременността.От своя страна фактът, че през 2011г. Я. е била оперирана от фиброма на матката, локализацията на плацентата по задната стена на матката и ултразвуковото предположение, че се касае за предлежаща плацента, сами по себе си, а и в съвкупност, често водят до генитално кървене по време на цялата бременност.Всички тези фактори, изброени в заключението, не се установява да са следствие от изживените от въззивницата негативни емоционални изживявания по повод воденото наказателно.Така и по отношение на констатираните при ехографско изследване през м.08.2014г. аномалии на плода-увеличение на бъбречно легенче, установени и след раждането на детето, както и установената след раждането му друга аномалия.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и вида на повдигнатото обвинение - въззивницата е обвинена в извършване на престъпление, което не е тежко престъпление съгласно дефиницията, дадена в чл.93, т.7 от НК, т.к. предвиденото за него наказание е за лишаване от свобода до две години.В съда делото е внесено с предложение от прокурор за решаването му с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание.Предвиденото в чл.78а от НК адм.наказание е от 1000лв. до 5000лв.Предвид горното и въззивницата не би могла да има очаквания, че би търпяла несправедливо друго наказание освен посочената глоба.Периодът на продължилото наказателно преследване - от 21.12.2013г. до 04.06.2015г.Досъдебната фаза е приключила на 06.02. 2014г.В съда са били проведени няколко открити съдебни заседания.Съдът приема за неоснователно твърдението на въззиваемата страна, че продължителността на съдебната фаза е такава като резултат единствено от поведението на въззивница -та, като горното следва да обоснове прилагането на чл.5 от ЗОДОВ.По нейна молба са били отсрочени само 2 от съдебните заседания - първото, когато съпругът й е приет по спешност в болница във Франция след претърпян инсулт и тя е отпътувала, за да го придружава в болницата, а второто предвид раждането на детето й във Франция на 20.09.2014г. и продължаващите грижи за съпруга, като е отправила искане за отсрочване на съдебното заседание, насрочено за 14.10.2014г.Другите заседания са отлагани поради неявяването на свидетели.От започване на наказателното производството до приключването му е изминал период от година и половина, който следва да се определи като разумен срок по см. на чл.6 КЗПЧОС.На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение.Наложената мярка за неотклонение на въззивницата е подписка, която е най-леката мярка за процесуална принуда, като не се установява в производството същата да е създавала някакви необичайни затруднения на страната, още повече и, че при така наложената й мярка Л.Я. е напуснала пределите на страната.

Установи се, че по време на водено против Л.Я. наказателно производство същата е преживяла тежък стрес.Този стрес обаче е следствие не единствено от наказателното преследване, а и от други фактори, а именно фактът, че по същото време и срещу съпруга й се води наказателно преследване/посочените в справката, издадена от ВРП на 11.11.2015г. НАХД №3283/13г. и НАХД №2169/13г. по описа на ВРС/, за което въззивницата е била в известност, от настъпилите в този период тежки заболявания на съпруга й, посочени в медицинската документация, издадена от Многопрофилна болница гр.Безие, Франция, от установените вродени заболявания на малкото й дете.

Съобразявайки в съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от въззивницата следствие от воденото против нея наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, както и засягането на доброто й име в обществото и професионалната й репутация, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди следва да бъде определен на 6 000лв.Този размер е обусловен от интензитета на търпените страдания, който безспорно е бил висок, както с оглед данните за личността на въззивницата, притежаваща до този момент много добър морален и професионален облик, така и предвид протеклата в периода на наказателно преследване нейна бременност, но й като се съобразяват всички останали гореизброени фактори относно вида на престъплението, за което е била обвинена, наказанието, което се предвижда за него, внасянето на делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание, продължителността на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, другите протекли в същия период отрицателни житейски преживявания, стоящи извън наказателното производство, но също оказали негативно влияние върху емоционалното й състояние.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искови претенции за основателни до размера от 6 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на акта, с който е прекратено наказателното производство-04. 06.2015г. до окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважени, съответно за разликата до 50 000лв. отхвърлени.С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която претенциите са отхвърлени за разликата над 3 000лв. до 6 000лв., ведно със законната лихва и вместо него постановено друго, с което бъдат уважени.В частта му, с която са отхвърлени за разликата над 6 000лв. до 50 000лв., решението следва да бъде потвърдено.За сторените пред ВОС разноски/общо 350лв., от тях 30лв. за призоваване на свидетел и 320лв. за възнаграждения за в.л./ са присъдени с влязлата в сила част от решението 21лв., както и изцяло държавната такса в размер на 10лв.Още следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от исковете от настоящата инстанция 21лв.Пред ВОС за претендираното адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА са присъдени 440лв., при дължимо съобразно уважената/3000лв./ и не -уважената/47 000лв./ от ВОС искова претенция в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС 121, 80лв.Съобразно уважената и неуважената част и от настоящата инстанция претенция се следва сумата от 243, 60лв. и доколкото са присъдени 440лв., съдът приема, че за първа инстанция не се следват повече разноски по реда на чл.38, ал. 2 от ЗА.Пред настоящата инстанция също се претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.Съобразно материалния интерес пред настоящата инстанция-47 000лв. и основателната част от жалбата-до размера от 3000лв., съответно неоснователната за разликата над 3000лв. до 47 000лв. /аналогично и по отношение на лихвата/, дължимото в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС/делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание/ възнаграждение е 123, 83лв.От заплатената държавна такса в размер на 5лв. съразмерно на страната се следват 0, 32лв. или общо следва да й се присъдят разноски за двете инстанции от 21, 32 лв.           

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №403/28.03.2016г., постановено по гр.д.№2385/15г., по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от Л. А.Я. против Прокуратурата на Република България искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 3 000лв. до 6 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, накърняване на доброто й име в обществото, засягане на професионалната й репутация, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателното производство ДП №206/2013 г. по описа на ОСС - Варна е прекратено с Постановление от 25.05.2015 г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2015 г. до окончателното й изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Л.А.Я. с ЕГН ********** *** сумата, представляваща разликата над 3 000лв. до 6 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, накърняване на доброто й име в обществото, засягане на професионалната й репутация, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателното производство ДП №206/2013 г. по описа на ОСС - Варна е прекратено с Постановление от 25.05.2015 г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2015 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение №403/28.03.2016г., постановено по гр.д.№2385/15г., по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от Л.А.Я. против Прокуратурата на Република България искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 6 000лв. до 50 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, накърняване на доброто й име в обществото, засягане на професионалната й репутация и влошаване на здравословното й състояние, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателното производство ДП №206/2013г. по описа на ОСС-Варна е прекратено с Постановление от 25.05.2015 г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Л.А.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 21, 32лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат П.Б.Н. - процесуален представител на въззивницата Л.А.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 123, 83лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: