Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                    № 133 /17.07.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                        ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 259 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Полимери” АД гр.Девня, Варненска област, срещу решение № 2538/14.12.2012 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 915/2011 година, с което са уважени исковете на „Трансинс индъстри” АД гр.Варна по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД, за предаване владението върху 11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, съответно за заплащане на обезщетение в размер на 261902.86 лева, както и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото в размер на 22850.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, респективно отхвърляне на исковете и признаване на въззивното дружество за собственик на процесните ж.п.релси и стрелки по давностно владение, като му се присъдят и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна „Трансинс индъстри” АД гр. Варна оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди разноските за тази инстанция.

Третото лице-помагач на въззиваемата страна - „Железопътен комплекс” АД гр.Девня,  оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да  потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

1.Относно иска по чл.108 от ЗС:

От събраните по делото пред ВОС писмени доказателства, както и от заключенията на назначените експертизи, които не са оспорени от страните, се установява по убедителен начин, че процесните ж.п.релси и стрелки към тях, са били собственост само и единствено на праводателя на въззиваемото дружество, т.е. на „Железопътен комплекс” ЕАД гр.Девня и то упражнява владението върху тях още от момента на създаването му с ПМС № 176/1991 година. Идентичността на релсовия път и стрелките са потвърдени  от СИЕ и СТЕ, които са анализирали периоди  и преди образуването на „Железопътен комплекс” ЕАД гр.Девня, т.е. още от момента на изграждането на релсовия път. С валиден договор за продажба от 07.09.2010 година помагачът е продал на въззиваемото дружество процесните релси и стрелки и този договор е породил транслативния си ефект.

От друга страна, упражняваната от въззивното дружество фактическа власт върху процесните релси и стрелки, не съдържа признаците на владението по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, тъй-като негови надлежни представители по несъмнен начин са изразили писмено волята, че упражняват само държане върху тях. Но независимо от това за уважаване на иска по чл.108 от ЗС е без значение дали се осъществява владение или държане.

С оглед на горното следва да се приеме, че решаващия извод на първоинстанционният съд, че иска по чл.108 е основателен и доказан, се споделя изцяло от апелативната инстанция, а съответно въззивната жалба е неоснователна.

2.Относно иска по чл.59 от ЗЗД:

Уважаването на облигационния иск по чл.59 от ЗЗД в случая е в зависимост  от уважаване на иска по чл.108 от ЗС и е производен от него. От тази гледна точка и като съобрази заключението на назначената по делото СТЕ – л.357-л.358 от делото на ВОС, което не е оспорено, апелативната инстанция намира, че правилно и обосновано ВОС е уважил и този иск за посочената от вещото лице Ж. Б. сума - 261902.86 лева. В с.з.на 07.03.2012 година тя е заявила, че е използвала минимални цени при изготвяне на заключението си - виж л.361 от делото на ВОС. До размера на тази сума е налице неоснователно обогатяване за сметка на въззиваемото дружество, тъй-като то е обедняло с нея.

По изложените съображения следва да се приеме, че и в тази част въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да понесе всички разноски за настоящата инстанция, в т.ч. 5000.00 лева адвокатски хонора за адв.С. – процесуален представител на „Трансинс индъстри” АД, както и първоначално дължимите за въззивната жалба и определени още от ВОС, но не внесени предварително зарази производство по чл.620, ал.5 от ТЗ  (виж приложеното в.ч.гр.д.№ 184/2013 година на ВАпС), държавни такси за двата иска - 3753.45 лева за иска по чл.108 от ЗС и 5238.06 лева за иска по чл.59 от ЗЗД.

Водим от горното, ВАпС

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2538/14.12.2012 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 915/2011 година.

ОСЪЖДА „Полимери” АД гр.Девня , ЕИК 813143369 да заплати на „Трансинс индъстри” АД гр.Варна, ЕИК 103597904  сумата 5000.00 (пет хиляди) лева разноски за един адвокат.

ОСЪЖДА „Полимери”  АД гр.Девня да заплати на държавата, по сметка на Варненския апелативен съд, държавна такса в размер на 8991.51 (осем хиляди деветстотин деветдесет и един лева и 51 стотинки) лева, от които 3753.45 лева за иска по чл.108 от ЗС и 5238.06 лева за иска по чл.59 от ЗЗД.

След влизане на решението в сила, да се издаден служебно изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата суми.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.