РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна, № 23/27.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ИВАН ЛЕЩЕВ

 

секретар Ю.К.                     

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в. гр. дело 26/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.М.С. *** срещу решение от 16.12.2013 г. на Окръжен съд-Търговище по гр. д. № 145/13 г., с което е осъдена да заплати на Р.Н.А., чрез неговия законен представител – настойник Н.Н.А.-М. сумата от 41 755 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска 17.07.2013 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

В подаден писмен отговор процесуалния представител на Н.Н.А.-М. оспорва жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Предявен e иск от Р.Н.А., чрез настойника си Н.Н.А.-М. срещу М.М.С. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането й да му заплати сумата от 41 755 лева, представляваща сума, с която ответницата се е обогатила без основание.

Претенцията се основава на твърдение, че ищецът е заплатил сума от 45 122.95 лв. като продажна цена на апартамент № 3 в гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей” № 1, вх. Б, ет. 2 на продавача Р.Д. А, а вместо ищеца, ответницата придобила собствеността върху имота, с което се е обогатила неоснователно. Претендира 41 755 лв., защото му била върната сума от 3 557.85 лв.

Оспорвайки изцяло иска, ответницата твърди неоснователност на същия и моли да бъде отхвърлен, като излага подробни доводи в насока, че сумата била изплатена от ищеца в нейна полза затова, че тя го е издържала през времето, когато той е бил безработен, като закупеният апартамент е и подарък за рождения й ден в знак на благодарност /обяснения на страната - л.47/. Дадените от нея парични средства са били описвани в тефтер /който обаче не беше открит и съответно представен по делото/.

Съдът установи следното:

Установява се, че въззиваемият Р.Н.А. е превел по банков път на Румянка Димитрова Атанасова сумата от 44 999.99 лв. на 22.07.2008 г. с основание „Покупка на жилище”.

На 24.07.2008 г. Р.Д.А. /със съгласието на съпруга си/ продала на въззивницата М.М.С. апартамент № 3 с площ от 38.20 кв. м., находящ се в гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей” № 1, вх. Б, ет. 2 за продажна цена от 15 000 лв. М.С. в отговора на исковата молба сочи, че цената на апартамента е 45 000 лв.

Прието е по делото документ /наречен „уверение”/, изходящ от въззивницата, в който се посочва, че ще издължи „оставащата сума до 45 000 лв.” в срок до 2005 година. М.С. потвърждава автентичността на документа, като изяснява, че се касае до сума в размер на 3 500 лв., които остава да издължи на въззиваемия.

Свидетелите по делото дават показания досежно източниците на процесната сума. Същото не е спорно, понеже въззивницата не отрича, че тези пари са отишли в нейна полза чрез закупуването на апартамента. Свидетелите не доказват дарственото намерение на Р.А..

Ирелевантни са доказателствата касателно дееспособността на въззиваемия, доколкото не са наведени претенции за унищожаване на сделка /хипотезата на чл. 31 от ЗЗД/. Твърдението е за получена без основание сума.

По същество:

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД при хипотезата на получено без основание, изисква ищецът – кредитор да докаже плащането, а в тежест на ответника е да установи претендираното от него основание.

Не се доказа твърдяното от въззивницата дарствено намерение на въззиваемия за сумата от 45 000 лв., която сума е изплатена за закупения в нейна полза апартамент. В случая не се изисква някаква специална форма за дарението на парични средства, понеже са предадени /чл. 225, ал. 2 от ЗЗД/ на трето лице по волята на въззивницата. Доводите, че е издържала въззиваемия и поради тази причина същият е решил да й се отблагодари като закупи в нейна полза недвижимото имущество, остана голословно и недоказано.

Претенцията на ищеца е била сума в размер на 41 755 лв. (платени 45 122.95 лв., съответно върнати 3 557.85 лв.). Реално обаче разликата между двете суми на прави 41 755 лв., а сума в размер на 41 565.10 лв.

След като се установи, че са били платени 44 999.99 лв. при върнати 3 557.85 лв., то искът е основателен за сума в размер на 41 442.15 лв., а не както е приел окръжният съд 41 755 лв.

С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да се потвърди за сумата от 41 442.15 лв., а да се отхвърли за разликата до 41 755 лв. – т. е. за 312.85 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение от 16.12.2013 г. на Окръжен съд-Търговище по гр. д. № 145/13 г. В ЧАСТТА, с която М.М.С.,*** е осъдена да заплати на Р.Н.А., ЕГН **********, чрез неговия законен представител – настойник Н.Н.А.-М. сумата от 312.85 лв., представляваща разликата над 41 442.15 лв. до присъдените 41 755 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска 17.07.2013 г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искът на Р.Н.А., ЕГН **********, чрез неговия законен представител – настойник Н.Н.А.-М. за осъждане на М.М.С.,*** да му заплати сума от 312.85 лв., представляваща разликата над 41 442.15 лв. до претендираните 41 755 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска 17.07.2013 г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Р.Н.А., ЕГН **********, чрез неговия законен представител – настойник Н.Н.А.-М. да заплати на М.М.С.,*** сума от 4.87 лв. съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, съобразно уважената част от жалбата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.12.2013 г. на Окръжен съд-Търговище по гр. д. № 145/13 г., в останалата обжалваема част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                           2.