О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

356/13.06.2017

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13. 06.2017г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№260/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час -тна жалба от И.С.М. против определение №625/07.03.2017г., постановено по в.гр.д.№260/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оста -вена без разглеждане жалба вх.№24635/27.12.2016г., подадена от И.С.М. против постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2016г./в диспозитива на определението е допусната очевидна фактическа грешка при посо -чване датата на постановлението, като действителната такава, посочена и в моти - вите, е 05.12.2016г./ по изп.д.№20118080401228 по описа на ЧСИ З. Д., рег.№808, с район на действие ВОС и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени наруше -ния на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.Претендира се да бъде отменено и подадената от страната жалба до ВОС уважена.

Въззиваемият Н.И.К., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№260/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по жал- ба вх.№24635/27.12.2016г., подадена от И.С.М. против действие на ЧСИ З.и Д., рег.№808, с район на действие ОС-Врана, по изп. дело №20118080401228 - Постановление от 05.12.2016г. за възлагане върху „ДС Инвест Варна”ООД, гр.Варна, ЕИК 204211349 на недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул. ”Царевец”№55, бл.2, вх.А, ет.6, ап.120, представляващ по КККР на гр.Варна, одоб -рени 2008г., самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.38.8.12 за сумата от 81 300лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление за възлагане се обжалва като недопустимо и като нарушаващо правата на жалбоподателката върху несек -вестируемото й жилище.Твърди се, че съделителят Н.К. е конституиран като взискател по делото, който има право да бъде купувач на несеквестируемото й по отношение на него жилище, въз основа на нищожно/постановено при липса на компетентност, липса на форма, липса на правен интерес и с предмет несеквести -руемо имущество/ постановление за възлагане от 26.10.2006г., издадено по изп.д. №20067170400020 по описа на ЧСИ Р.Т..Предвид това горепосочено осно -вание страната и е обжалвала изготвеното по настоящото дело разпределение на суми, по която жалба е висящо производството по в.гр.д.№2229/16г. по описа на ВОС, като предвид горното обжалване е недопустимо изготвянето на постановле -ние за възлагане.Предвид нищожността на постановлението за възлагане от 26.10. 2006г., с което на Н.К. се възлага ½ ид.ч. от имота като купувач по нестанала тогава публична продан, счита и всички последвали действия, вкл. и настоящото постановление, за нищожни.Н.К. е бил конституиран като взискател по изп.д. №20067170400020 по описа на ЧСИ Р.Т. въз основа на договор за цесия от 15.09.2006г., сключен с цедента А. Р. К..С договора за цесия се прехвърля вземане в общ размер от 43 575, 70лв., представляващи суми по издаден изп.лист по гр.д.№2031/02г. по описа на ВРС в размер от 38 756, 20лв., както и сумата от 2 166, 70лв., представляваща такси, разноски и адв.хонорар за образуването и воденето на изп.д.№20067170400020.За да получи правото да се разпореди с единственото жилище на съпруга й М. С.М./длъжник по изп.д.№20067170400020/ А.К. се легитимирал с влязло в сила решение по предявен от него иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД, с което е обявена за относително недействителна сделката, с която М. са дарили на дъщеря си през 2002г. единственото си горепосочено жилище.Въз основа на решението е прието, че несеквестируемостта отпада и ½ ид.ч. от имота, собственост на съпруга й, е била изнесена на публична продан.А.К. е цедирал вземането си по изп.д. № 20067170400020  на Н.К., но не му е прехвърли правото, придобито въз основа на уважения в негова полза иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД, предвид което и по отноше- ние на Н.К. несеквестируемостта на имота е противопоставима и същият не е имал право да го придобива през 2006г. по реда на чл.382 от ГПК/отм./ Действи -телно впоследствие е било водено делбено производство, но решението по това дело също е нищожно, след като единият от съсобствениците не е бил собственик на имота.Тези нищожности са такива на основание нарушения на императивни норми на закона от висш порядък, а именно Конституцията на РБ, ДЕС, вр. ЕКЗПЧОС.Наред с горното и при представянето на договора за цесия на ЧСИ Р. Т. на 19.09.2006г. последната пропуска да посочи, че същият е бил пред -ставен след като й е било известно отправеното волеизявление за прихващане от страна на М.М. по изп.лист, издаден му против А.К..Също така пропуска да поясни, че Н.К. не е поискал по своя инициатива възлагане, а е бил попитан от ЧСИ и е отговорил положително, че желае да бъде конституиран и обявен за купувач на имота при нестанала публична продан.Действително постановлението за възлагане от 26.10.2006г. е било обжалвано пред съда и жалбата е намерена за неоснователна, но е вярно и, че не е разгледана валидността на действията на съдебния изпълнител, по-конкретно допуснатия нищожен акт, какъвто е постано -влението за възлагане на несеквестируемия имот в полза на Н.К., който не е разполагал с привилегията на А.Ковачев, предвид което и не е можел да се удов -летворява от продажбата на този имот.ЧСИ Р.Т.ва е посочила, че длъжникът М.М. сам е поискал през 2010г. прекратяване на изп.д. и поради липса на възражение от взискателя то е било прекратено и предадено в архив, но е про -пуснала да посочи, че то е прекратено, защото М.М. е поискал прекратяване, т.к. ЧСИ Р.Т. го е уверила, че е извършила прихващане на неговото вземане срещу задължението му.Впоследствие се оказало, че тя е написала само някакви ръкописни бележки, заради което впоследствие М.М. се е жалвал в прокура -турата, а и води гражданско дело против нея за нанесени вреди.Предвид изло -женото се претендира обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено. На 12.01.2017г. жалбоподателката е депозирала молба, наименована „допълнение към жалбата от 27.12.2016г. против постановление за възлагане”, в която е посо -чила, че се е запознала с постановлението и излага допълнителни съображения за неговата незаконосъобразност, които по същество са идентични с тези в първона- чалната й жалба и почиват на твърденията за нищожност на постановление за възлагане от 26.10.2006г., съответно на липса на придобити права по същото от Н. К..      

Изп.дело №20118080401228 по описа на ЧСИ З. Д., рег.№808, е образувано след изпращане по молба на взискателя от 01.08.2011г. за продължа - ване на изпълнителните действия по изп.д.№20107170400157 по описа на ЧСИ Р. Т., рег.№717, а последното е било образувано по молба на Н.И.К. от 05.03.2010г. въз основа на изпълнителен лист от 01.03.2010г., издаден въз основа на решение №3926/28.12.2009г., постановено по гр.д.№10334/07г. по описа на ВРС, ХХХIV състав, с което е постановено да бъде изнесен на публична продан горепосоченият недвижим имот на осн. чл.288, ал.1 от ГПК/отм./, като след проданта получената сума да бъде разпределена както следва: ½ ид.ч. за Н.И.К. и ½ ид.ч. за И.С.М., както и изпълнителен лист от 02.03. 2010г., издаден по същото дело, с което И.М. е осъдена да заплати на Н.К. сумата от 3 505лв., представляваща обезщетение за самостоятелното ползване на съсобствения имот от И.М. за периода 12.05.2008г.-12.10.2009г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 359лв., представлява- ща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 505лв. за периода 12.05.2008г.-12.10.2009г.По реда на чл.456, ал.1 от ГПК Н. К. е присъединявал в същото производство за събиране вземанията си по издадени изп.лист по впоследствие уважени негови искове с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС за последващи периоди. Присъединен взискател по право е държавата за вземанията си против Н.К. и И.М., посочени в издадените удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК.

Насрочена публична продан за периода 12.09.2016г.-12.10.2016г. с начална тръжна цена 65 600лв.На проведената продан за купувач на имота е обявено „ДС Инвест Варна”ООД с протокол от 13.10.2016г. за обявяване на постъпили наддава -телни предложения и на купувач за сумата от 81 300лв. като наддавач, предложил най-високата цена в подадените писмени наддавателни предложения.На осн. чл. 354, вр. чл.505, ал.2 от ГПК двамата съделители Н.К. и И.М., които са били и нададавачи в проданта, подали валидни наддавателни предложения, са попитани от ЧСИ дали желаят да изкупят имота по най-високата предложена цена, т.е. 81 300лв.Двамата са обявили, че желаят да го изкупят на тази цена, предвид което и на осн. чл.354, ал.2 от ГПК ЧСИ в същия протокол е обявил, че насрочва нова публична продан само между двамата съделители с начална цена 81 300лв. с продължителност от една седмица, като надавателните предложения ще бъдат отворени на 20.10.2016г.Н.К. е подал предложение на 19.10.2016г. за сумата от 81 350лв.И.М. е подала предложение на 18.10.2016г. за сумата от 88 800лв.С протокол от 20.10.2016г. за купувач е обявена И.М. за сумата от 88 800лв., като е указано, че в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението следва да внесе сумата, необходима за изплащане дела на другия съделител и привилегированите вземания по чл.136 от ЗЗД.ЧСИ е изготвил и предявил на страните, при надлежното им уведомяване, разпределение на 03.11.2016г., в което е посочена сумата, която И.М. следва да внесе.Протоколът е подписан лично от И.М..С протокол от 22.11.2016г. ЧСИ като е приел, че И.М. не е внесла посочената сума в дадения й едноседмичен срок, течащ от влизане в сила на разпределението на 08.11.2016г./като е счел, че липсва постъпила жалба/, е обявил за купувач другият съделител - Н.К. за предложената от него цена от 81 350лв. Последният с молба от 25.11.2016г. е посочил, че се отказва от възможността да изкупи недвижимия имот, предвид което и ЧСИ с протокол от 25.11.2016г. на осн. чл.354, ал.3 от ГПК е обявил за купувач наддвача - трето лице на делбата - „ДС Инвест Варна”ООД, предложило най-високата цена на първата продан-81 300лв. След внасяне от дружеството на дължимия остатък от цената/след приспадане на задатъка/ в указания от ЧСИ едноседмичен срок/вносни бележки от 29.11.2016г./ ЧСИ с обжалваното постановление от 05.12.2016г. за възлагане е възложил имота на дружеството за сумата от 81 300лв.

 В образуваното изп.производство И.М. има едновременно качеството длъжник и взискател с оглед качеството й на съделител в делбеното производство. На осн. чл.435, ал.3 от ГПК разполага с правото да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването на публичната продан не е било извършено надлежно и поради това, че имуществото не е възложено по най-високата предло- жена цена.Съгласно разясненията, дадени в т.8 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за то- ва и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирани стъпки.Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото наддаването е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

Никъде в подробно изложената от съда по-горе жалба и допълнението към нея И.М. не се е позовала на подобни пороци при провеждане на проданта, довела да издаване на обжалваното постановление.Всички съображения на страната за незаконосъобразност на постановлението касаят твърденията й, че Н. К. не е съсобственик на недвижимия имот, защото се е легитимирал като соб -ственик на ½ ид.ч. от него въз основа на нищожно постановление за възлагане от 26.10.2006г., издадено по изп.д.№20067170400020 по описа на ЧСИ Р.Т., в което незаконосъобразно по реда на чл.382, ал.1 от ГПК/отм./ му е била възложена ½ ид.ч., била собственост на съпруга на И.М. М.М., длъжник по изп.дело, въпреки, че тази негова ½ ид.ч. е била несеквестируема и т.к. Н.К. не е провел иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД за обявяване на сделката от 2002г., с която М. са дарили имота на дъщеря си, а такъв иск е провел само А.К. /първоначалният взискател/, който при цедиране на вземането си по изп.д.№20067170400020  на Н. К. не му е прехвърли правото да се удовлетворява от несеквестируемия имот, то и постановлението за възлагане от 2006г. е нищожно и като следствие от това са незаконосъобразни и всички последвали действия, вкл. процесното постановление. При липсата на позоваване на предвидените в чл.435, ал.3 от ГПК основания за обжалване на постановлението за възлагане, а именно, че наддаването на публич -ната продан не е било извършено надлежно и поради това, че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена/в жалбата само е посочено, че И.М.е обжалвала разпределението от 03.11.2016г. с жалба, подадена директно до съда, но няма въведени основания по чл.435, ал.2 от ГПК във връзка с горното, а се посочва, че и разпределението е обжалвано по идентични съображения, касаещи нищожността на постановлението за възлагане от 26.10.2006г., издадено по изп.д. №20067170400020/, съдът приема, че жалбата против настоящото постановление за възлагане е недопустима.Страната се позовава и на несеквестируемост, което не е основание, подлежащо на изследване при обжалване на постановление за възлагане - т.1 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.Предвид недопустимостта на жалбата образуваното по нея производство подлежи на прекратяване.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че всички въведени от страната възражения против качеството съсобственик, съответно съделител на Н.К., са такива, които от една страна стоят вън от преценката на съдебния изпълнител, съответно не следва да се съобразяват от него, а от друга са възражения, които страната е следвала да въведе във воденото между нея и Н.К. делбено производство, като същите, предвид наличието на влязло в сила решение по допус- кане на делбата между тях при равни квоти, са преклудирани.С оглед формираната СПН между тях, установяваща, че Н.К. е собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на цитираното постановление за възлагане от 26.10.2006г. и формираната СПН с решението по извършване на делбата чрез изнасянето му на публична продан, страните следва да съобразяват поведението си със същата.

Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на ВОС, определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №625/07.03.2017г., постановено по в.гр.д.№ 260/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№24635/27.12.2016г., подадена от И.С.М. против поста- новление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2016г./в диспозитива на опреде - лението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване датата на поста -новлението, като действителната такава, посочена и в мотивите, е 05.12.2016г./ по изп.д.№20118080401228 по описа на ЧСИ З. Д.имитров, рег.№808, с район на действие ВОС и е прекратено производството по делото.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: