Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр. Варна, 20.07.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 260 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивни жалби, подадени от името на М.Л.Ж. срещу решение № 408/09.03.2018 год. по гр.д. 1656/2016 год. на ОС Варна, с което  се ОТХВЪРЛЯТ исковете ва М.Л. Ж. срещу Областна дирекция „Полиция“ – гр. Варна: по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 200000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.07.2005 год. до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие задържането му по сл.д. № 1022/2005 год., към което са присъединени сл.д. 6049/2000 год. и сл.д. 7047/2001 год. по описа на ОСС Варна, извършено в нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС по унизителен за него начин, както и във връзка с невъзможността му да ползва адвокатска защита при задържането му; по чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 200000 лв., ведно със законната лихва от 23.10.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка с нарушеното право на справедлив процес, вследствие противоправните действия на служителите на ответника – разследващите, изразяващи се в укриване на веществени доказателства от съществено значение, което е довело до осъдителна присъда.

В жалбите се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи по тълкуването на доказателствата, за допустимостта и основателността на претенциите. Иска се отмяна на решението и пълно уважаване на исковете.

Срещу жалбата не е подаден писмен отговор от насрещната страна. Оспорва се в съдебно заседание по същество.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по предявени от М.Ж. срещу Областна дирекция «Полиция» /ОДП/ - гр. Варна искове, с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие задържането му по сл.д. № 1022/2005 г., към което са присъединени сл.д. № 6049/2000 г. и сл.д. № 7047/2001 г. по описа на ОСС – Варна, извършено в нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС, по унизителен за него начин, както и във връзка с невъзможността му да ползва адвокатска защита при задържането му, като сумата се претендира, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.07.2005г., до окончателното ѝ изплащане; и втори иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.6 ЕКЗПЧОС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000лв., ведно със законна лихва, считано от 23.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка с нарушено право на справедлив процес, вследствие противоправните действия на служителите на ответника – разследващите, изразяващи се в укриване на веществени доказателства от съществено значение, което е довело до осъдителна присъда.

В исковата и уточняващите молби се твърди, че при извършеното задържане от органите на полицията на 26.07.2005г. в 23,20ч. и при задържането му като мярка за неотклонение на 27.07.2005г. в 17,00 часа, не е бил допуснат адвокат – упълномощеният от него защитник, поради което задържаният не е могъл да ползва адвокатска защита, да разбере в какво точно е обвинен и какви са правата му, с което е нарушено правото му на защита. Твърди се, че вследствие от неправомерните действия на служители на ответника в хода на разследването по сл.дело № 6049/2000г. и присъединеното към него сл.дело № 1022/2005г., и двете по описа на ОСС – Варна, изразяващи се в укриване на веществени доказателства, посочени в Постановление № 1177/23.10.2013г. на Апелативна прокуратура - Варна, ищецът е осъден за престъпление, което не е извършил, поради което и търпи вреди. Излага се, че е налице бездействие от органите на полицията, довело до недостигане на обективната истината по воденото срещу ищеца наказателно производство, предвид изчезването на веществени доказателства по НОХД № 2244/2008г. на ВОС – лични вещи на една от жертвите, които вместо на съда са му били изпратени в затвора, а след отказа му да ги получи, същите са били укрити, а те го оневиняват. Твърди се, че наказателният процес е бил несправедлив, като вследствие на това незаконно е лишен от свобода и вече 11 години е в Затвора – Варна. Прави се искане за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК пред ОС ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, като недопустими и неоснователни. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, предвид липсата на констатирани процесуални нарушения от наказателния съд и с оглед невъзможността да бъдат обсъждани действията по разследването в производството пред гражданския съд, поради наличието на влязла в сила осъдителна присъда.

От фактическа страна, по делото се установяа, че, съобразно заповед за полицейско задържане № 1127/26.07.2005г. е, че М. Ж. е бил задържан на 26.07.2005 г. в 23,20 часа по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, като съгласно отразеното в заповедта, е уведомен за правата му по чл.70 ал.3 и 4 от ЗМВР и му е връчен екземпляр от заповедта срещу разписка. Ж. е подписал декларация от 26.07.2005г., че е запознат с правото му на адвокатска защита, декларирал е, че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед и че желае член от семейството му или друго заинтересовано лице за бъде уведомено за задържането му. При задържането на Ж. от органите на полицията му е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от 26.07.2005 г.

С Постановление за предварително задържане от 27.07.2005г. по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна на следовател от ОСС – Варна е разпоредено да се задържи М.Ж. за 24 часа, считано от 17,00 часа на 27.07.2005 г., като задържането му е продължено на основание чл.203 ал.2 от НПК до три дни, считано от 17,00 часа на 27.07.2005 г. по разпореждане на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна.

Видно от приложеното по делото пълномощно от 27.07.2005 г. е, че Ж. е упълномощил адвокати А. П., С. П. и Р. Ж. да го представляват по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна.

Представена е декларация от Р. Ж. И. – адвокат от ВАК, която е преценена като негодно доказателствено средство, като съдържаща гласни доказателства, депозирани в писмен вид.

Видно от представения протокол от 27.07.2005 г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, проведен на М.Ж. в това му качество за времето от 17,30 часа до 17,55 часа е, че разпитът е извършен в присъствието на защитника му адв. Р. Ж. И., положил подпис върху протокола.

Представен е протокол от 28.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, като съгласно отразеното в него разпитът на М.Ж., в качеството му на заподозрян, е проведен за времето от 13,30 часа до 15,25 часа, отново в присъствието на защитника му адв. Росен Иванов, положил подпис върху протокола.

От протокол от 29.07.2005 г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна се установява, че разпитът на М.Ж., в качеството му на заподозрян, е проведен за времето от 13,58 часа до 14,06 часа в присъствието на защитника му адв. Росен Иванов, който е подписал протокола.

С постановление от 30.07.2005г. на следовател при ОСС – Варна М.Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна и по отношение на него е направено предложение за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като е постановено задържането му за 24 часа, считано от 18,00 часа на 30.07.2005 г. до довеждането му пред съда, като тези действия са извършени в присъствието на защитника му адв. Р. И., положил подпис върху постановлението.

По отношение на веществените доказателства, се установява, че, съобразно приложения протокол за оглед на местопроизшествие, извършен на 23.05.2000г., при огледа са били иззети 1 бр.връзка с ключове, 1 бр.бяла шапка, 1 бр.тиксо лента, 1бр. салфетка от ръка, 1 бр.салфетка от джоба и 1 бр.кабел. С писмо от 11.10.2000г. от следовател при ОСС – Варна до Окръжна прокуратура – Варна е изпратено сл.дело, ведно с плик с материали.

С писмо рег.№ 11595/18.05.2005г. от Началника на РДВР – Варна, изпратено до Директора на ОСС – Варна, Окръжна прокуратура – Варна и Началника на РПУ - Аксаково е поискано да бъдат издирени веществените доказателства, иззети по сл.дело № 6049/00г. – лятна рекламна шапка тип бейзболна бяла на цвят платнена с надпис „Ариана”, парчета/две дължини с възли по тях/ силиконов кабел, бял на цвят, с кръгло сечение 1 кв.мм, с дължина 70 см., представляващ срязана примка, свалена от шията на жертвата, кълбо употребявана лента канцеларско тиксо с ширина 20 мм, свалена от ръцете на жертвата, сравнителен материал: косми, нокти и др., иззети от трупа, тъй като в изисканото сл.дело , изискано за послужване, гореописаните веществени доказателства липсват.

По делото е приложен рапорт от 14.06.2005г. от кап. Т. В. В. до Началника на сектор „Криминална полиция” при РДВР – Варна, в който е посочено, че във връзка с работата по убийството на С. А. Д. в РПУ – Аксаково е бил заведен ЗМ I-201/00г., като материалите по преписката са били изпратени на следовател Я. Ш. за присъединяване към сл.дело № 6049/00г.; към изпратените материали не са фигурирали веществени доказателства, тъй като същите били иззети от местопроизшествието от дежурната следствена оперативна група, както и че през месец ноември 2001 г. спряното следствено дело било получено в РПУ – Аксаково, с опис на материалите, но без веществените доказателства към него.

Представено е писмо от следовател Шинев да Началника на сектор „Криминална полиция” при РДВР – Варна, в отговор на писмо № 11595/18.05.2005г., видно от което е, че на 10.10.2000г. разследването по сл.дело № 6049/2000г. по описа на ОСС – Варна, образувано на 23.05.2000г. и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.116 от НК, е изпратено на ВОП с мнение за спиране на наказателното производство, като в съпроводителното писмо изрично е записано, че има приложение: делото + плик с материали, като в този плик са поставени посочените обекти, иззети с огледния протокол; на 21.02.2004г. разследването е възобновено с постановление на прокурор при ВОП, като плика с материалите не е прикрепен към материалите по делото, като на 04.12.2004г. предварителното производство е изпратено на ВОП с мнение за спиране. В писмото следователят е посочил, че визираните веществени доказателства не са при него.

С писмо от 12.09.2005г. от Началника на сектор „Криминална полиция” до Началника на РПУ – Аксаково сл.дело е поискано за послужване.

Представени са молби от М.Ж., в които е поискал издаване на удостоверение за това, че на 14.08.2008г. е получил в Затвора – Варна колетна пратка/кашон/ с веществени доказателства по НОХД № 2244/2006г. на Окръжен съд – Варна и е отказал да ги получи, като са върнати на съда с писмо рег.№ 3248/14.08.2008г., приложено по делото, върху което е налице разпореждане от 04.09.2008г., че делото е във ВАС и материалите следва да останат във ВОС. Копие от посоченото писмо от Затвора – Варна до Окръжен съд – Варна от 14.08.2008г. е било изпратено до М. Ж. чрез началника на затвора с писмо от 12.02.2013г.

Приложена е справка за съдимост на М. Ж., видно от която е, че Ж. е многократно осъждан, като последните му осъждания са, както следва: 1./ с присъда № 38/25.03.2008г. по НОХД № 2244/2006г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, в сила от 05.12.2008г., изменена с решение № 122/17.07.2008г. по ВНОХД № 224/2008г. на Апелативен съд – гр. Варна и решение № 449/05.12.2008г. по КД № 425/2008г. на ВКС, с която е признат за виновен в извършване на две престъпления – по чл.152 ал.3 т.4 вр.ал.1 т.1 от НК и по чл.152 ал.3 т.4 вр.ал.1 т.2 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено да изтърпи най-тежкото от наложените за тези престъпления наказания, а именно лишаване от свобода за срок от тринадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, зачетено е и предварителното му задържане, считано от 27.07.2005г. до влизане на присъдата в сила; 2/ с присъда № 62/13.05.2009г. по НОХД № 1873/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, в сила от 22.03.2010г. М.Ж. е признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и 4 и т.12 пр.1 от НК и по чл.116 ал.1 т.12 пр.1 и 2 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложеното най-тежкото от определените за всяко от престъпленията наказания, а именно – доживотен затвор без замяна при първоначален специален затворнически режим, което е групирано с наказанието по НОХД № 2244/2006г. на ВОС, като на основание чл.25 вр.чл.23 от НК му е наложено най-тежкото наказание - доживотен затвор без замяна при първоначален специален затворнически режим. Зачетено е предварителното му задържане, считано от 27.07.2005 г.

От показанията на свид. Росен Иванов, който е адвокат по професия, се установява, че същият познава М.Ж., тъй като преди повече от десет години – през лятото на 2005г., брат му се обадил и му казал, че М. е задържан. Късно вечерта в деня на задържането му, около полунощ, свидетелят и жената, с която М.Ж. живеел, отишли пред Трето РПУ. Чакали около два часа и тъй като не били допуснати при него, се прибрали. На другия ден около 8,00 часа свидетелят отишъл в районното управление, чакал до ранния следобед – докъм 13,00 – 14,00 часа, но не бил допуснат да се срещне със задържания. Попитал дежурния на портала кога ще бъде допуснат, изготвил ръкописна жалба, която предал на постовия и във връзка с жалбата се качил до деловодството. Когато Г. – сестрата на ищеца, го попитала за тази жалба свидетелят не можал да намери входящ номер на същата, тъй като копие от нея не му било направено. Свидетелят имал пълномощно от Ж. и то било попълнено от последния когато двамата се срещнали при разпита на Ж. в Окръжна следствена служба на следващия ден след задържането му. Два пъти преди да се срещне с Ж. свидетелят не бил допуснат до него. Задържането на Ж. станало вечерта, а на следващия ден сутринта и на същия ден, може би към края на работния ден, двамата се видели в Окръжна следствена служба при следовател Г. М. Свидетелят присъствал на разпита на М. Ж. в качеството му на заподозрян в Окръжна следствена служба, а след това вече на мярката за неотклонение се явил адв. Ж. Ж., който също бил упълномощен. Всичко станало на същия ден в Окръжна следствена служба, където свидетелят разписвал документи. Свидетелят имал възможност да разговаря с М. Ж. минута-две и от него разбрал, че е бил на паркинга до таксито си и са го прибрали от службите за сигурност, били с качулки, според свидетеля от ГДБОП. След като се срещнали свидетелят забелязал, че Ж. е видимо охлузен по лицето, оплакал му се, че сериозно е бил физически малтретиран. Свидетелят го посъветвал да поиска лекарска помощ, но той отказал, защото се страхувал, без да споделя защо се страхува. Ж. му споделил, че през времето когато свидетелят не бил допуснат при него, е бил развеждан по определени места, където явно са били местопрестъпленията, предмет на разследване. На свидетеля не му е известно дали Ж. е бил разпитван, докато е бил в районното управление и не е виждал документи за разпити.

От показанията на свид. Костадинов се установява, че същият е служител на ОДП – Варна и работи в Трето РУП, като познава Ж. във връзка с работата си, като оперативен работник в група ,,Убийства“ от 2005г., където работел в продължение на седем години и знае, че Ж. е осъждан. Ж. бил задържан през 2005 г. – 2006 г., но предвид изминалото време, свидетелят не успя да си спомни кога точно е станало това. Ж. бил заподозрян като извършител на няколко изнасилвания и убийства. В задържането, в транспортирането и попълването на документацията свидетелят не участвал. Ж. бил задържан с група за задържане, предвид личността му и престъпленията, които се предполагало, че е извършил. По време на неговото задържане свидетелят бил в Трето РПУ с колегата си Д. Н., който бил началник на група ,,Убийства“. След задържането на Ж. свидетелят снел писмени обяснения от задържания в Трето РПУ, като не помни дали е присъствал адвокат. Белези от насилие по лицето и тялото на Ж. свидетелят не помни да е имало, като заявява, че ако е имал такива е следвало да бъде прегледан от лекар.

От показанията на свид. Вълчанов се установява, че същият е служител на ОДП – Варна. Към 2005 г. – 2006 г. свидетелят работел като оперативен работник в група „Престъпления против личността“. Преди това имал една среща с Ж. ***, по същия повод, имали няколко въпроса към него. Преди задържането Ж. се явил в ОД на МВР и му били зададени въпроси, на които той отговорил. Ж. бил задържан през лятото на 2005г. – 2006г., като задържането му било предварително планирано, защото вече били събрали достатъчно данни за участието му в конкретно престъпление, затова и се взело решение за задържане с участието на специализирана група за задържане, тъй като в случая се касаело за поредица от тежки престъпления, две от които убийства и няколко сексуални посегателства. Решили да ползват специализираната група за задържане и с минимална употреба на сила лицето да бъде задържано, за да бъде предотвратено получаването на телесни увреждания. Задържането на Ж. се осъществило късно вечерта - около 23,00 часа, преди полунощ, като свидетелят не присъствал на самото задържане, а отишъл на мястото веднага след това. Групата била на изчакване на адреса му във Владиславово. Когато Ж. излязъл от автомобила си, бил подаден сигнал за това и той бил задържан. При задържането М.Ж. не оказал съпротива.Свидетелят бил в близост с автомобил, като задачата му била да изнесе групата за задържане от мястото на задържане. Ж. бил с поставени белезници и на земята, нямал поставена качулка на главата. На мястото дошъл патрул, който да обезпечи мястото на задържане и да отведе Ж. към районното управление. Свидетелят извел групата за задържане и след това се върнал в районното управление, където вече били оформени документите по задържането на Ж.. След задържането на Ж. свидетелят не бил забелязал да има следи от насилие по него. Докато Ж. бил задържан в полицията дошъл адвокат, но разпита на Ж. бил проведен от следовател.

От показанията на свидидетеля Ганев се установява, че същият е съсед на М.Ж. – живущ в същия блок и вход. Свидетелят бил пред четвърти вход на блока и видял как М. Ж. бил качен в един бус. Това се случило между 22,00 часа и 23,00 часа, като за годината не е сигурен – през 2006г. или 2007г., предвид изминалия дълъг период от време. Свидетелят бил извикал М. да слезе пред блока, за да му даде въже, тъй като бил закъсал с негов приятел с колата. Докато го чакали в автомобила, когато погледнал в дясното огледало свидетелят видял хора с качулки и автомати и излязъл да види какво се случва. Действието се развило пред третия вход на блока в ж.к.”Вл. Варненчик” до таксиметровия автомобил, управляван от М.. Като излязъл от колата си, свидетелят видял М. до таксито. Той бил на земята по корем. Дошъл един бус и го взел, след което пристигнал лек автомобил „Опел Астра” и взел останалите четири човека с качулките. Свидетелят не си спомня дали М. бил с качулка на главата, но след това не се върнал в блока. След като пристигнали хора от телевизията разбрал, че става въпрос за някакво убийство.

За да бъдат уважени искавете на М.Ж. срещу ОДП, следваше да се докажат твърдяните противоправни поведения на служители на ОДП в исковата молба, настъпилите вреди, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и вредите.

Твърденията на Ж. попадат извън хипотезите на ЗОДОВ и по указания на ВКС исковете са допустими.

От всички събрани по делото доказателства се установява, че г-н Ж. е бил задържан законно, предвид наличните данни за съпричастността му към разследваните от органите на полицията престъпления. По преценка на водещия разследването и с оглед тежестта на престъпленията, в извършването на които Ж. е бил заподозрян, е използвана специализирана група по задържането му. Конкретните твърдения в исковата молба са само, че не му е осигурена адвокатска защита, с което са нарушени правата на защита и справедлив процес. По делото се установява, че още в деня след задържането на Ж. – на 27.07.2005г., му е бил проведен разпит в качеството на заподозрян в присъствието на упълномощения от него на 27.07.2005г. защитник – адв. Росен Иванов. Този адвокат е присъствал при разпита на Ж. като заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна на 28.07.2005 г., при привличането на Ж. в качеството на обвиняем с постановление от 30.07.2005г. и разпита му в това му качество, проведен на същата дата. Не се доказа, че адв. Р. И. е подал жалба срещу недопускането му да се срещне със задържания. Самият свид. И. е дал показания, че не е получил входящ номер на жалбата си, а и към датата на задържането – 26.07.2005 г., той не е бил упълномощен от Ж. да го представлява пред органите на полицията. Липсват доказателства и твърдения, че Ж. се е свързал лично с адвоката и че е настоявал пред органите на полицията същият да присъства при задържането му. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Отделно от това, твърдяните вреди в исковата молба също не са доказани по никакъв начин.

По отношение на иска за вреди от изгубени веществени доказателства: По делото е доказано, че са изгубени веществени доказателства, но не е доказано това да е в резултат на нечие противоправно поведение, нито са доказани твърдяните вреди – осъждане за престъпление, което не е извършено. Предвид наличието на осъдителна присъда във връзка с разследването по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна., към което са присъединени сл.д. № 6049/2000 г. и сл.д. № 7047/2001г. - присъда № 38/25.03.2008г. по НОХД № 2244/2006г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна и присъда № 62/13.05.2009г. по НОХД № 1873/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, съдът намира, че  действията на органите на полицията във връзка със събирането на доказателства в хода на досъдебното производство не се явяват противоправни. Твърдяните от Ж. незаконни действия, включително постановяването на осъдителна присъда въз основа на събраните по делото доказателства, без да бъдат взети предвид веществените доказателства, за които Ж. поддържа, че са били укрити, но не е установено по настоящото дело това да е станало и то по вина на служители на ответника, са били обсъдени от наказателния съд при постановяване на присъдата и не би могло в настоящото производство да се изследва законността на действията и евентуалните бездействия в хода на разследването. С оглед изложеното и липсата на доказателства за укриване на веществени доказателства от органите на полицията, съдът намира, че липсва нарушение и на чл.6 от ЕКЗПЧОС.

Не са налице предпоставките на закона за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Държавата чрез Областна дирекция „Полиция“ – Варна.

При положение, че исковете са неоснователни, не следва да се обсъжда погасени ли са по давност.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да се присъди в размер на 600 лв.

Предвид горното , съдът

                                     РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 408/09.03.2018 год. по гр.д. 1656/2016 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА М.Л.Ж., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора в гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Варна разноски за въззивната инстанция – 600 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :