Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 76/26.6.2019г.

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юни, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 260/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващите „Уникредит Лизинг“ ЕАД - София  срещу решение № 18/18.02.2019 г. по т.д.№ 177/18 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е отхвърлен  иска по чл.45 от ЗЗД, предявен срещу Т.К.Т. за заплащане на сумата от 67650.00 лева, представляваща претърпяна от ищеца вреда, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 9.09.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.

          В подаден писмен отговор и в становище по съществото на спора, пълномощникът на ответника оспорва въззивната жалба.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

          Предмет на т.д.№ 177/18 г. на Окръжен съд – Добрич е предявен от  „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД – София срещу Т.К.Т. иск за заплащане на сумата от 67650.00 лв., представляваща претърпяна вреда от обсебено  имущество, собственост на ищеца - описан в исковата молба комбиниран багер-товарач, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 09.09.2016 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД, като правната квалификация на иска е определена с отменителното решение на АС-Варна по в.т.д.№ 409/17 г.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с договор за финансов лизинг № 86319/07.11.2008 г., „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД – София, като лизингодател се е задължил да придобие в собственост и да предостави за ползване на лизингополучателя „СТРОЙКОМЕРС ТТ“ ЕООД - с. Бистра, обл. Търговище комбиниран багер-товарач, марка „Ню Холанд“, модел В100ВLR, сериен номерN8GH16477, като вещта е предадена на ответника, като представляващ дружеството, с приемо - предавателен протокол от 21.11.2008 г.

Безспорно по делото е, че лизингополучателят „СТРОЙКОМЕРС ТТ“ ЕООД не е изпълнил задълженията си за плащане на лизинговите вноски в уговорените срокове.

С договор от 21.03.2011 г. за покупко-продажба на дялове от капитала на „СТРОЙКОМЕРС ТТ“ ЕООД, ответникът Т.К.Т. е продал на Т. Петров Анев капитала на дружеството и е прекратил участието си в него като едноличен собственик на капитала и управляващ и представляващ, а с приемо – предавателен протокол от 09.09.2011 г., с нотариална заверка на подписите му е предал движимата вещ, предмет на договора за лизинг. 

С нотариална покана, рег. № 15673/12.10.2012 г., том 2, акт №  143 на нотариус Петя Ангелова, рег. № 496 на НК, с район на действие  РС – Търговище, лизингодателят е прекратил едностранно договора за лизинг на основание чл. 87 във вр. с чл. 32, ал. 1, б.“л“ и чл. 32, ал.2 от договора, като на основание чл. 33 във вр. с чл. 19, ал.17 е поискал връщане на вещта.

Безспорно е, че образуваното срещу ответника наказателно производство за обсебване е прекратено с влязло в сила определение от 19.02.2018 г. по ЧНД  № 19/2018г. на РС – Балчик.

За да отхвърли предявения иск, съдът е приложил разпоредбата на чл.300 от ГПК, приемайки, че тъй като ответникът не е осъществил състава на престъплението „обсебване“, не следва да отговаря за вредите от деянието.

Настоящата инстанция приема, че крайният извод на съда за неоснователност на иска е правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но с различни мотиви.

Съобразно разпоредбата на чл. 45 - ЗЗД деликтът е противоправно и виновно действие, причинило вреди на пострадалия, пораждащо задължение за деликвента да ги поправи. В конкретния случай твърденията за противоправност и недобросъвестност на действията на ответника са, че прехвърляйки дяловете си от дружеството на трето лице, ответникът е прехвърлил правата и задълженията си и по договора за лизинг с ищеца относно чужда вещ, без знанието и съгласието на собственика й, като е отнел владението и правото на ползване и разпореждане с вещта. Доказателства в подкрепа на твърденията за виновно поведение на ответника и за наличието на причинна връзка между понесените от ищеца вреди и разпоредителните действия с дружествени дялове, не са представени.

Към датата на разваляне на договора, ответникът Т. не е бил едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ дружеството – лизингополучател, което е прехвърлил с договор от 21.03.2011 г. за покупко-продажба на дялове от капитала на „СТРОЙКОМЕРС ТТ“ ЕООД, а на 09.09.2011 г. е предал на приобритателя движимата вещ, предмет на договора за лизинг, поради което претенцията е недоказана. 

Като е отхвърлил иска по чл.45 от ЗЗД, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

Р     Е     Ш     И   :

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/18.02.2019 г. по т.д.№ 177/18 г. на Окръжен съд – Добрич.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномечесен срок от съобщаването му на страните.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                2.