О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

386

 

 

08.06.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  08 юни 2015 г., две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя П. в.ч.гр.д. № 261 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  К.С.Д., подадена чрез адв. Л.Р., против определение № 1085 от 30.03.2015 г., постановено по гр.д. № 1222/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е изменено определение от 04.02.2015 г., постановено по същото дело в частта на разноските, като ищецът Х.К.Г. е осъден да заплати направените по делото разноски за един адвокат в размер на 500 лв. -  възнаграждение намалено по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК от 800 лв.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е развила съображения за липсата на предпоставки за намаляване размера на адвокатското възнаграждение с оглед сложността на делото и извършената работа от процесуалния й представител, и в тази връзка - за неоснователност на молбата на насрещната страна по чл. 78, ал.5 от ГПК. Молила е за отмяна на обжалваното определение, с което е намален размера на присъденото й адвокатско възнаграждение и за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски от държавна такса и адвокатски хонорар.

Насрещната страна и Д „СП” – Врана не са подали отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съда, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Гр.д. № 1222/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по иск на на Х.К.Г. по чл. 67 от СК срещу К.С.Д. и М.Х.Г. за унищожаване, поради измама, на извършеното от ищеца припознаването на детето – втори ответник по делото.

Пълномощникът на ответницата Д. - адвокат Р. е подала писмен отговор на исковата молба, с който е изразила становище за допустимост на иска и е развила подробни съображения за неоснователността му. Заявила е и исканията си по доказателствата и е взела отношение по тези на другата страна. С писмена молба е заявила и становище по проектодоклада на съда и по искането за  ДНК експертиза.  Явила се е и е представлявала доверителката си в двете, проведени по делото, съдебни заседания. След изготвяне на експертизата, преди провеждане на второто открито съдебно заседание, с писмена молба, ищецът е заявил отказ от иска. Съдът е докладвал молбата в открито съдебно заседание на 04.02.2015 г., в което ищецът, въпреки редовното му призоваване,  не се е явил и не е изпратил представител. В това заседание адвокат Р. е поискала присъждане на сторените от доверителката й Д. разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Въз основа на приложените доказателства за изплащането им, съдът в същото съдебно заседание е прекратил производството по делото и с оглед отказа от иска е осъдил ищеца да заплати на ответницата Д. разноските за адвокат в размер на 800 лв.

С подадена, в едноседмичния срок от заседанието, молба по чл. 248 от ГПК, ищецът е поискал на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерността му. В срока за отговор, ответницата е възразила, излагайки съображения за просрочие на молбата и за липсата на предпоставки за редуциране на възнаграждението, с оглед свършената по делото работа и участието й в две съдебни заседание. Съдът, с обжалваното определение като е преценил, че са налице предпоставките по чл. 78, ал.5 от ГПК, е уважил молбата по чл. 248 от ГПК, намалявайки дължимите от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Правилно, с оглед резултата от делото – прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, окръжният съд на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК е възложил отговорността за разноските в тежест на ищеца. Неправилно, обаче той е уважил искането по чл. 78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Това е така, тъй като възражението за прекомерност не е било заявено своевременно - в заседанието, в което адв. Р. е поискала присъждането му, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Молбата за присъждане на разноските е била разгледана от съда в открито съдебно заседание, за което ищецът е бил редовно призован и е могъл да участва. Именно в това съдебно заседание, той е имал процесуалната възможност да упражни правото си на възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, което той не е сторил. По-късно заявеното с писмена молба възражение за прекомерност не може да бъде уважено, поради ненавременното му упражняване /императивна разпоредба на закона, за приложението на която настоящата инстанция служебно следи/, поради което и молбата за изменение на определението в частта на разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение само на това основание.

Като е уважил молбата, окръжният съд е процедирал неправилно, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде отменено, а молбата на ищеца за изменение на определението по разноските по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

 Жалбоподателката е поискала присъждане на разноските за настоящото производство в размер на 15 лв. заплатена държавна такса за обжалване и  200 лв., платен за частното дело адвокатски хонорар. Доколкото материалноправния спор е приключил и делото е прекратено, с оглед крайния му резултат тези разноски следва да бъдат присъдени в  тежест на ищеца. Налице са и доказателства, че същите са реално заплатени /изявлението за получаването им в договора за правна помощ/, а претендираното адвокатско възнаграждение е и в минималния по чл. 7, ал.1, т.7  вр. с чл. 11 от Наредба №1/9.07.2004 г. размер.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1085 от 30.03.2015 г., постановено по гр.д. № 1222/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х.К.Г. по чл. 248 от ГПК за изменение на определение от 04.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1222/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта му за разноските.

ОСЪЖДА Х.К.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на К.С.Д. с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на сумата от 15 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.