ОПРЕДЕЛЕНИЕ №301

гр. Варна,     04.06.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 261/18г., намира следното:

         Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.Б.И. ***, против разпореждане № 915/01.02.18г. по гр.д. № 2341/15г. на ОС-Варна, с което е уважена молбата на Държавата чрез МРРБ, подадена чрез юр.к. Св. В., за издаване на изпълнителен лист за присъдените в нейна полза разноски по делото за всяка от съдебните инстанции. Жалбоподателят сочи, че е получил на 02.03.18г. покана за доброволно изпълнение, изпратена от МРРБ, за заплащане на разноски в общ размер на 5 414.40 лв. Счита, че след като с определение от 17.11.15г. първоинстанционният съд е освободил И. от заплащането на такси и разноски по делото, то и разпореждането за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Държавата чрез МРРБ, подадена чрез юр.к. Св. В., с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира нейното отхвърляне.

Частната жалба е подадена преждевременно /жалбоподателят не е получавал покана за доброволно изпълнение по см. на чл. 428 от ГПК от съдебен изпълнител, а само покана за доброволно плащане, изпратена му от неговия кредитор извън рамките на образувано производство по принудително събиране на паричната сума/, поради което е в срок. Същата е подадена от страна с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Действително в рамките на производството по гр.д. 2341/15 на ВОС В.Б.И., в качеството му на ищец, е бил освободен от такси и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК - определение № 3944/17.11.15г. на л. 114 /гръб/. Последното обаче не означава, че при отхвърляне на предявените от И. искове, ответникът по делото не е имал право да му се присъдят разноските, които ищецът следва да му заплати (освобождаването е само за дължимите от И. разноски за извършване на предприетите от него съдопроизводствени действия). Въз основа на отправените от ответника искания и предвид отхвърлянето на предявените от И. искове, съответно въззивна жалба и недопускане до касационно обжалване по подадената касационна жалба, същият е бил осъждан да заплати на Държавата чрез МРРБ разноските за всяка от трите съдебни инстанции – решение № 1092/11.08.16г. по гр.д. № 2341/15г. на ВОС, решение № 194/05.12.16г. по в.гр.д. № 519/16г. на ВАпС и определение № 972/18.10.17г. по гр.д. № 1366/17г. на ВКС, ІV г.о., които са влезли в сила.

Налице е била хипотезата на чл. 406, ал. 1 от ГПК, поради което и обжалваното разпореждане на ВОС е законосъобразно и следва да се потвърди. Настоящото определение е окончателно по арг. за противното от чл. 407, ал. 3 от ГПК. Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 915/01.02.18г. по гр.д. № 2341/15г. на ОС-Варна. Определението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: