Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  № 135 /22.07.2013 година, гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря В.Т. и на прокурор АНДОНОВ от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 262 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по въззивни жалби на:

- Ю.Х.Т. ***, срещу решение № 15/18.03.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 383/2012 година, с което е отхвърлен иска му за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ за разликата от 20000.00 лева до 60000.00 лева, като неоснователен. Прави се оплакване да неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му в тази част, уважаване на иска  в този размер и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна, Прокуратурата на РБ, оспорва въззивната жалба.

- Прокуратурата на РБ срещу същото решение на РОС в частта, в която предявения от Ю.Х.Т. иск е бил уважен за сумата от 20000.00 лева. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт в тази част и  се иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в тази част и да се отхвърли иска или алтернативно да се намали размера на присъденото от първата инстанция обезщетение.

Насрещната страна Ю.Х.Т. оспорва въззивната жалба.

Двете въззивни жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин основателността на предявения от Ю.Х.Т. иск срещу Прокуратурата на РБ за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Спорен е само въпросът, какъв е размера на претърпените вреди съгласно събраните по делото доказателства, респективно дали определения от РОС размер е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, в каквато насока  са доводите и в двете въззивни жалби.

Съобразявайки всички обстоятелства на конкретния случай, а именно: характерът на незаконното обвинение в извършване на престъпление, тежестта на обвинението, продължителността на предварителното задържане,  условията при които е осъществявано това задържане, продължителността на висящото наказателно производство, съдебното минало на ищеца, характеристичните му данни и как той се е отнасял към правопорядъка у нас, преживения психологически дискомфорт от  продължителното - над 15 месеца предварително задържане, апелативната инстанция намира, че присъденото от РОС обезщетение от 20000.00 лева е справедливо и то в достатъчна степен възмездява всички морални вреди, които Тиракиен е претърпял. По голям от този размер може по принцип  да се присъди, ако претенцията е от лице с чисто съдебно минало, което има критично отношение към нарушаване на правопорядъка и чието обкръжение споделя традиционните  нравствени добродетели. В настоящия случай е установено, че ищецът е автор на множество и различни по характер престъпления от общ характер, за които е изтърпявал и съответните наказания, а и обкръжението му е било от лица, които в някаква степен са споделяли неговата морална ориентация. Следователно, размерът на моралните вреди е в пряка зависимост и от личността на увреденото лице, от неговия морален облик. В същото време обаче наказателното производство срещу Т. е продължило неоправдано дълго - повече от 18 години и това само за себе си е основание за присъждане на по-голям размер обезщетение, а не както обосновава искането си представителя на Варненската апелативна прокуратура - до една минимална работна заплата към сегашния момент за всеки месец от незаконния арест, т.е. приблизително около 5000.00 лева.

От друга страна в размера на присъденото от РОС обезщетение не могат да се включват морални вреди от прострелването на ищеца на 19.06.1990 година, тъй-като то предхожда повдигането на обвинението, за което е оправдан, а и за него отговорност не може да носи прокуратурата.

В този смисъл присъденото обезщетение е справедливо и възмездява претърпените морални вреди от незаконното обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, поради което и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/18.03.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 383/2012 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.