ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

372

 

гр.Варна,  02    .06.2014 г.

 

 

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, на втори юни, две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание в състав:

                           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                        ПЕНКА Х.

 

         Като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 262 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на Р.Б.А., Г.Р.А. и Р.Б.А., чрез настойника й – първата жалбоподателка срещу определението на Окръжен съд-Варна от 25.03.2014 г. по гр.д.№ 533/2014 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за даване ход на делото. Основният довод на жалбоподателите е, че в предходен спор между страните съдът не е обсъдил в мотивите си валидността на придобивното основание на ответниците по настоящия спор, черпещи права от договора за покупко-продажба на право на строеж, предмет на н.а.№ 81/98 г.,п поради което не е налице формирана сила на пресъдено нещо като основание за недопустимост на предявения иск.

         В подаден писмен отговор пълномощникът на ответниците оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение.

         Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

         За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд  подробно е обсъдил водените между страните предишни правни спорове: гр.д.№ 4352/00 г. на ВРС-ХХІ състав и приложените към него в.гр.д.№ 1730/02 г. на ВОС и гр.д.№ 1259/06 г. на  ВКС, гр.д.№ 304/08 г. на петчленен състав на ВКС, в.гр.д.№ 324/09 г., недопуснато до касационно обжалване. След преценка на всички цитирани граждански дела, правилно съдът е приел, че с постановеното решение по в.гр.д.№ 324/09 г. на ВОС, въпросът за валидността на процесните договори е решен

         С влезлите в сила решения на ВРС-ХХІ състав по гр.д.№ 4352/00 г. са отхвърлени исковете, предявени от Р.Б.А. срещу Галина Симеонова Х., в качеството й на ЕТ „Антикор 1-Христо Димитров – Галина Димитрова”, В. и Деан Христови, Г.А. и Борислав А. за приемане за установено в отношенията между страните, че сделката по нот.акт № 49/13.12.1994 е нищожна  поради пълна симулация, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, а по отношение на прехвърленото право на строеж за изграждането на ап.8 е нищожна и поради липса на предмет, на същото основание. С решението е отхвърлен иска, предявен от Р.Б.А. срещу В.Х. и Деан Х. за предаване на владението върху недвижим имот: магазин с площ от 31.77 кв.м., находящ се на партерния етаж в сграда в гр.Варна, ул.”Княз Дондуков” № 17 по твърденията на ищцата за собственост по наследяване от Румен Георгиев А., а на последния – въз основа на учредено право на строеж с нот.акт № 49/1994 г. и нищожност на сделката, предмет на цитирания нот.акт поради пълна симулация, на основание чл.108 от ЗС.

         Съобразявайки влезлите в сила решения, правилен е извода на съда, че с предявяване на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД и иска по чл.108 от ЗС и произнасяне на съда по тях са преклудирани всички възражения, които обуславят валидността на договора, поради което е недопустимо повторно образуване на производство за прогласяване на нищожност на нотариалния акт на основания, които страна е противопоставила или е могла д противопостави.

         В частната жалба се навеждат доводи, че в предходния спор съдът не е изследвал обстоятелството дали към датата на сключване на сделката по нот. акт № 49/94 г. правото на строеж за изграждане на магазина е било реализирано. В мотивите на влязлото в сила решение на ВОС по гр.д.№ 324/09 г. изрично е обсъдено, че въпросът за датата на завършване на сградата в груб строеж е преюдициален за спора. След преценка на доказателствата съдът е приел, че към датата на разпоредителната сделка, предмет на нот.акт № 49/94 г. наследодателят на ищцата Румен А., починал на 22.01.2000 г. е извършил валидно разпореждане с притежаваното от него право на строеж на магазин на партерния етаж и на ап.8 в полза на ЕТ „Антикор 1-Христо Димитров-Галина Димитрова”, извършили последваща разпоредителна сделка в полза на ответниците Христови.

         Следователно, въпросът за валидността на сделките, предмет на то.акт № 49/94 г. и нот.акт № 81/98 г. е бил решен с влязло в сила решение, което е задължително за страните и за техните правоприемници. Решенията са постановени при участието на Г. Р.А. и Борислав Р.А., чиято наследница е Р. Б.А.. При наличието на влезли в сила решения, с които са отхвърлени искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и по чл.108 от ЗС, последващ иск за прегласяване на нищожностна договора, от които ответниците по настоящия спор черпят права, е недопустим.

         Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като в полза на ответниците по частната жалба следва да бъде присъдена сумата от 1500.00 лева – разноски5 по водене на делото пред настоящата инстанция.

         По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд-Варна от 25.03.2014 г. по гр.д.№ 533/14 г.

         ОСЪЖДА Р.Б.А., ЕГН **********, Г.Р.А., ЕГН ********** и Р.Б.А., чрез настойника й Р.Б.А., ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Б.Х. и на Деан Б.Х. сумата от 1500.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

         Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                                     2.