Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

110/10.07.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.06.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 262/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Енерго-Про Мрежи“ АД с ЕИК 104518621 чрез процесуалния му представител адв. Н.Б.  срещу решение № 269/02.03.2017 год по гр.д. № 410/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о. с което е уважен предявеният иск от Г.С.С. с правно осн. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на 17.12.2013 год имуществени вреди в размер на 81 462,82 лв, нанесени върху двуетажна жилищна сграда в гр.Суворово, ул.“Снежанка“ № * с намиращото се в нея движимо имущество, вследствие на пожар от късо съдинение, след извършено некачествено отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе от работници на въззивника при неправилно свързване на фазата и нулата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 25.02.2016 год. до окончателното заплащане, както и обезщетение за забава върху главницата от деня на увреждането – 17.12.2013 год. до завеждането на иска.  По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в случай на уважаване на жалбата.

В постъпилия отговор се излага становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на постановеното решение. По доказателственото искане, въззиваемият моли същото да бъде оставено без уважение, тъй като експертизата е отговорила на поставените въпроси.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на вредите, причинени от работници на ответното дружество (въззивник в настоящото производство), при и по повод възложена работа.

Отговорността на работодателя за вредите, причинени от негови работници или служители при и/или по повод възложената работа е специален състав на деликтната отговорност. В богатата си и последователна практика относно института на непозволеното увреждане ВКС,а преди това - ВС нееднократно е посочвал, вкл. в свои тълкувателни постановления и решения, задължителни за всички съдилища, че отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното с работата лице при или по повод на изпълнението й виновно причини вреди на пострадалия. Следователно, за ангажиране отговорността на възложителя на работата е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на вреди в патримониума на пострадалия; вредите да се причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; изпълнителят на работата да е осъществил вредоносните действия/бездействия виновно.

Фактът на настъпване на вредите е безспорно установен както от данните, съдържащи се в проведеното досъдебно производство, така и от доказателствата, събрани в хода на делото. Принадлежността на повредените и погинали вещи към патримониума на ищеца също е установена както от представения нотариален акт за собственост на недвижимия имот, така и от протоколите за оглед след пожара по отношение на движимите вещи. Съдът е изложил подробни мотиви за кои от движимите вещи не се доказва да са били собственост на ищеца и ги е изключил от подлежащите на обезщетяване вреди.

За изясняване на причините и механизма на увреждането са приети заключения на единична и комплексна тройна съдебно-технически експертизи. Събрани са и гласни доказателства, от които се установява следното:

На 17.12.2013 год. аварийна група на „Енерго Про–Мрежи“ била изпратена за отстраняване на повреда по електропреносната мрежа в гр.Суворово, настъпила в резултат от кражба на кабели от уличната мрежа, собственост на ответното дружество. Работниците са били на обекта до 17,00 часа, възстановили ел. захранването, но скоро след като приключили работа в дома на ищеца избухнал пожар. По това време в къщата нямало никой и за пожара сигнализирали съседите. От техните показания се установява, че веднага след приключване на ремонта и пускането на тока се чул силен шум от къщата на ищеца, която се възпламенила. Нанесените щети по сградата и намиращите се в нея движими вещи са описани подробно в протоколите за оглед по досъдебното производство.

От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че пожарът е възникнал в резултат от двуфазно късо съединение, дължащо се на неправилно свързване на нулата с фазата. Вещите лица са категорични, че е допусната грешка при подмяната на голите проводници по време на отстраняване на повредата по електропреносната мрежа. При такова свързване се подава напрежение 380 волта, вместо 220 волта. На поставен конкретен въпрос във връзка с твърденията на ответника за наличие на паралелна, неправомерна ел.инсталация, вещите лица отговарят, че дори и да е имало „прикачени“ проводници, те не биха допринесли за пожара. Липсата на съществени поражения в съседните къщи експертите обясняват с факта, че всяка къща е била свързана с електрическия стълб чрез различни проводници и в зависимост от това към коя къща какво напрежение е подадено, някъде изобщо не е имало ток, а на друго място са изгорели осветителни тела. Изключена е също възможността пожарът да е възникнал поради слаби контакти или слабо заземяване на ел.таблата, защото това би могло да стане само в случай, че в сградата има завишена консумация, а в момента на  пожара къщата е била необитаема.

При така изяснените факти следна да се приеме, че вредата е настъпила поради грешки при отстраняване на повреда по уличната електропреносна мрежа, допуснати от работниците на ответното дружество. Противоправността се състои именно в неправилното свързване на фазата и нулата, в резултат от което към сградата е протекъл ток с мощност 380 волта вместо 220 волта. Безспорно работниците са действали при и по повод работа, възложена им от техния работодател. Те са се намирали там в качеството им на аварийна ремонтна група за отстраняване на повреда, свързана с кражба на кабели от уличната мрежа. Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между действията им и увреждането.

Наведените от ответника възражения, изключващи или ограничаващи отговорността му, не са доказани. Соченото като евентуална причина за пожара наличие на паралелна, неправомерно прекарана инсталация към къщата, не би могло да допринесе за пожара според експертизата. Това е така, защото вещите лица категорично сочат, че подаването на ток с висока мощност неминуемо води до токов удар и възпламеняване, независимо от начина на свързване на ел.таблото с външната мрежа.  При огледа на място, извършен в присъствие на експерти в рамките на досъдебното производство, не е констатирано наличие на нерегламентирано прикачване на кабели от ел.стълб към ел.таблото на къщата. Липсата на сериозни щети по околните къщи се обяснява на първо място с това, че всяка от тях е свързана с отделен кабел към ел.стълба, както и с обстоятелството, че още при първите признаци за проблем с електроподаването обитателите им веднага са изключили предпазителите. В опожарената къща не е имало хора, поради което и не е било възможно да се реагира своевременно за предотвратяване на вредите.

Нанесените щети са остойностени от приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза в размер на 89336,17 лв, като по този начин предявеният иск се явява доказан до посочения размер. Върху тази сума се дължи и законна лихва от датата на увреждането съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД, както правилно е постановил съдът.

По изложените мотиви обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 4500 лв съгласно представения списък, представляващи възнаграждението за един адвокат, което не е оспорено за прекомерност.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 269/02.03.2017 год. по гр.д. № 410/2016 год. на Окръжен съд - Варна, г.о.

ОСЪЖДА „Енерго Про-Мрежи“ АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258, да заплати на Г.С.С. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 4500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)