ОПРЕДЕЛЕНИЕ 322

гр. Варна, 14.05.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията С. ч. гр. дело № 263/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 5180/19.02.16г., подадена от Г.А.Г. чрез адв. Б. Ф. ***, против определение № 371/09.02.16г., поправено с определение № 987/18.04.16г., постановени по в.гр.д. № 2667/15г. на ВОС в частта му, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 2037/07.12.15г. в частта за разноските за назначаване на особен представител, за разликата над 1000лв. до претендираните 1800лв., на осн. чл. 248 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно, излагайки подробни аргументи за това – в практиката на ВКС се приема, че при наличие на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор досежно способа, по който следва да бъде извършена делбата по втора фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, намира приложение разпоредбата на чл. 64 от ГПК /отм./, сега чл. 78 от ГПК – Определение № 4/06.01.11г. по ч.гр.д. № 542/10г. на ВКС, ІІ г.о. В настоящия случай процесуалния представител на К.Ж. е оспорила факта на съсобствеността на жалбоподателя в процесните имоти, поради което и следва да се приложи нормата на чл. 78 от ГПК. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго такова за уважаване искането на жалбоподателя за допълване на решението в частта за разноските, присъждайки в негова полза и посочената сума от 800лв., заплатена от него пред първата инстанция като възнаграждение за особения представител на ответницата К.Ж..

В предвидения срок не е депозиран отговор от насрещните страни и контролиращата страна в лицето на ДСП-Варна.

Частната жалба е допустима като подадена в предвидения срок за обжалване, от страна с правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на изискването за надлежна представителна власт, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Г.А.Г. и още двама ищци, насочен против трима ответници, един от които е и К.Ж.Ж., за делба на съсобствен поземлен имот и на построената в същия вилна сграда. При наличието на предпоставките на нормата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответницата К.Ж. е бил назначен особен представител на разноски на ищеца Г. Г., които същият е заплатил в размер на 800лв. /л. 115 от делото на ВРС/.

Настоящият състав на съда счита, че така внесената от Г.А.Г. сума от 800лв. като възнаграждение за особения представител на ответницата К.Ж. на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК за осъществяване на процесуалното й представителство за първата инстанция, не представляват разноски, свързани с разрешаването на спор за правата на съделителите /независимо от направеното от особения представител оспорване на правата на Г. в съсобствеността/, а разноски, направени за да бъде осигурено надлежното представителсткво на посочения от ищеца ответник, т.е. разноски за провеждане на самото първоинстанционно производство. Тези разноски биха направени от ищеца дори и ако в отговора на особения представител от името на К.Ж. не бяха оспорена правата на ищеца Г. Г. и производството по първата фаза на делбата беше приключило с необжалвано решение на първата инстанция. Следователно, по отношение на внесената сума от 800лв. пред първата инстанция като възнаграждение на особения представител на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, приложение следва да намери нормата на чл. 355 от ГПК, а не тази на чл. 78 от ГПК.

По друг начин стои въпроса относно сумата от 800лв., внесена от въззивника Г. като възнаграждение пред въззивната инстанция /л. 116 от делото на ВОС/ - в мотивите на т. 6 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочена възможността ако решението е в полза на ищеца, заплатеното от него възнаграждение за особения представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, да бъде възмездено - като бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. Тази сума обаче не е предмет на настоящото производство.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5180/19.02.16г., подадена от Г.А.Г. чрез адв. Б. Ф. ***, против определение № 371/09.02.16г., поправено с определение № 987/18.04.16г., постановени по в.гр.д. № 2667/15г. на ВОС в частта му, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 2037/07.12.15г. в частта за разноските за назначаване на особен представител пред първата инстанция, за разликата над 1000лв. до претендираните 1800лв., на осн. чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: