Р Е Ш Е Н И Е

117

гр. Варна,  18.07.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА;

 МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар Юлия Калчева,

 

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 263 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК, образувано след отмяна на въззивно решение и връщане за ново разглеждане на въззивна жалба на Ж.Б.Л. срещу решение № 1956/18.12.2014 год. по гр.д. 406/2014 год. на ОС Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплати солидарно с И.В.В. следните суми: 1. На Б.Г.Щ. ЕГН **********,***, сумата от 27200 евро, дадена по развален договор за поръчка от 18.10.2012 год., на осн. чл. 87 ЗЗД, както и 9584.40 лв. деловодни разноски; 2. На Я.Б. Я. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка Д.П.Д. ЕГН **********, сумата от 27200 евро на същото основание; 3. 2127,95 лв. по сметка на ОС Варна, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

В отменителното решение са дадени указания исковата молба да бъде оставена без движение, за да уточнят ищците по отношение на въззивника и ответник Л., при евентуална липса на основание за солидарна отговорност между двамата ответници по исковете, каква сума претендира всеки от тях от Ж.Л.. Направени са уточнения, че се претендира половината от сумата от 27200 евро – 13600 евро, съобразно молбата на Б.Г.Щ. /допуснатата техническа грешка в молбата не може да бъде ценена в ущърб на страната, явно че 13600 евро са половината 27200 евро, а не на 27200 лева/, и от страна на Я.Б.Е., действаща чрез своята майка и законна представителка Д.П.Д., е направено уточнение, че тя претендира от Ж.Л. цялата сума от 27200 евро.

Исковете са оспорени и в уточнения им вариант от ответника и въззивник Ж.Л..

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по предявени от Б.Щ. *** и от Я.Б.Е. искове за солидарното осъждане на ответниците  Ж.Л. и И.В.В. да заплатят на ищците по равно общо сумата от 106 397.15 лева, представляваща левовата равностойност на 54 000 евро. Твърди се, че на 18.10.2012 г. между Б. Щ. и наследодателя на Я.Е.Б. Енев, от една страна, и Ж.Л. и И.В., от друга страна, е подписан документ с наименование „договор с наименование  за съвместна дейност“ и съгласно  чл. 5 от същия този договор, ответниците се задължили към ищците чрез използване на техните (на ответниците) умения и контакти, да организират изцяло отпускане на банков кредит в размер над 1 000 000.00 евро от Европейска банка. Ищците твърдят, че съгласно чл. 6 от същия договор, са се  задължали към да осигурят и необходимата за отпускане на кредита, банкова гаранция в размер на 1 000 000.00 евро. Съгл. чл. 10 от същия договор, срокът за отпускане на кредита е бил уговорен до 10.12.2012 г.  Твърди се, че ответниците не са изпълнили своите задължения, не са извършили абсолютно нищо за постигане целта на договора, нито в срока на договора  10.12.2012 г. нито към датата на предявяване на исковата молба. Твърдят, че заемът не е отпуснат, съответно не е усвоен от ищците.  Твърди се още, че според уговорката в чл. 8 от договора, ответниците се задължават да възстановят на ищците (в условията на уговорена в този текст солидарност) сумата от 54 400 евро, заплатена от ищците, в случай, че по вина на ответниците не бъде отпуснат кредит в срок до 30.11.2012 г. Твърди се, че кредит не е отпускан. Според ищците в чл. 8,  ал. 2 от процесния договор се съдържа и категорично и писмено признание, че ответниците са получили от ищците сумата от 54 400 евро, която сума, на осн. чл. 8 ал. 1 от договора е следвало да бъде върната до 30.11.2012 г. В исковата молба ищците са изложили следните правни доводи:  Съгл. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Ищците нямат интерес от продължаване действието на договора, предвид забавата с повече от една година от крайния срок за постигане неговата цел (чл. 10 от договора - краен срок 10.12.2012 г.) и сезират съда с молба за връщане на даденото по договора поради неговото разваляне по вина на ответниците. Иска се да се  осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 54 400 евро, в левова равностойност от 106 397.15 лв., разпределен между ищците както следва: 27 200 евро с левова равностойност от 53 198.86 лв. по претенция на Б.Щ. и 27 200 евро с левова равностойност от 53 198.86 лв. по претенцията на наследницата на починалото лице Б. Д.Е.– Я.Б. Я., както и всички направени в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Ж.Л. пред ОС е оспорил фактическите твърдения, изложени в исковата молба и е твърдял, че на 15.06.2012г. между фирма AMBER DBB LIMITED, със седалище и адрес на управление: Greater Accra, Ghana, представлявано от Б. Е. и Б.Щ., от една страна като възложител, и от друга ответника Ж.Л. и И.В., като консултанти, бил подписан договор за консултантска услуга. В изпълнение на този договор Щ. и Е. изплатили сумите по представените с исковата молба разписки, общо в размер на 54 400 евро. Освен договора страните подписали и декларации за поверителност. С приключителен и споразумителен протокол от 18.10.2012 г., подписан между AMBER DBB LIMITED, Л. и В., страните се споразумели за развиване на съвместна дейност, с цел отпускане на кредит в размер не под 1 000 000.00 евро. С приключителния и споразумителен протокол от 18.10.2012 г. е прекратен договора за консултантски услуги от 15.06.2012 г., считано от 18.10.2012 г., като всички претенции занапред е следвало да се решават с подписан договор за сътрудничество и съвместна дейност от 18.10.2012 г.  С чл. 8 от приключителен и споразумителен протокол от 18.10.2012 г. страните изрично уговорили че са в партньорство, което ще се регулира от договор за сътрудничество и съвместна дейност. В изпълнение на чл.8 и чл.9 от приключителен и споразумителен протокол от 18.10.2012г. е бил подписан и договора за сътрудничество и съвместна дейност от 18.10.2012 г. Този договор се явявал последен с цел отпускане на кредит в размер на 1 000 000 евро. И съгласно чл. 7 от договора Б. Е. и Б.Щ. е трябвало да осигурят сумата в размер на 200 000.00 евро за банкова гаранция, необходима за отпускане на кредит в размер на 1 000 000.00 евро, Л. и В. да съдействат  за отпускане на кредита. Ответникът Л. е признал, че в чл. 8 от договора е уговорено задължението за възстановяване на разходите до момента, които били сторени по подписания  договор за консултантски услуги в размер на 54 400 евро, но само в случай, че кредитът не е отпуснат по вина на ответниците. Оспорва се твърдението на ищците за наличието на изключителна вина в ответниците. Твърди се, че договорът за сътрудничество и съвместна дейност от 18.10.2012 г., доказва наличието на гражданско дружество по смисъла на чл.357 и сл. от ЗЗД. Твърди се, че бездействието на ищците да осигурят сумата от 200 000.00 евро като гаранция, е била причината за неотпускане на кредита. Ответникът твърди, че е изпълнил своите задължения – започнал е да събира необходимите документи за отпускане на кредита, изискал е пълномощно от ищците и нотариално заверено писмо-декларация до Издател на Банкова гаранция, Обезпечителен фонд за наличност на средства, в превод на английски с цел депозирането и пред съответната институция. Ищците предоставили пълномощно със срок до 25.06.2012 г. и писмо-декларация със срок до 30.08.2012г. Последващи пълномощни ищците не издали на ответника. В писмения отговор се поддържа тезата, че договорът за гражданско дружество не може да се разваля по реда на чл. 87 от ЗЗД, а само на основанията предвидени в чл. 363 от ЗЗД.  Твърди се, че искът на ищците е неоснователен и недоказан тъй като до дата 07.11.2012 г. /смъртта на Е./, 30.11.2012 г. /в срока по чл.8 от процесния договор/, 10.12.2012 г./в срока по чл.10 от процесния договор/, а и към настоящия момент ищците не са осигурили сумата от 200 000 евро за банкова гаранция в брой или по банков път уговорена в чл.7 от договора за сътрудничество и съвместна дейност.

Ответникът И.В.,  чрез особен представител, е оспорил основателността на предявените искове пред ОС. Същият не е страна в настоящото въззивно производство, тъй като не е подал жалба и е обикновен другар на въззивника.

От фактическа страна се установява по делото, че между страните първоначално е бил сключен консултантски договор на 15.06.2012 год, впоследствие – прекратен и сключен нов договор от 18.10.2012 год, наименован „за съвместна дейност и сътрудничество”. Безспорно е също, че във връзка с договора за консултантска услуга ответниците са получили сумата 54 400 евро, съгласно признанието, направено от тях в приключителния и споразумителен протокол от 18.10.2012 год, с който е прекратено действието на този договор.

Съгласно сключения на същата дата договор за „съвместна дейност и сътрудничество” възложителите са поели задължението да осигурят финансов ресурс в размер на 200 000 евро за придобиване на банкова гаранция в размер на 1 333 333 евро, от които са заплатили на ответниците само 37 000 евро. Останалата част до претендирания размер 54 400 евро представляват разходи, направени от възложителите във връзка с изпълнението на договора. Предметът на договора се състои в извършване от страна на ответниците на посредническа дейност при отпускане в полза на възложителите на банков кредит от Европейска банка в размер на 1 000 000 евро.

Безспорно е, че до постигане на този резултат не се е стигнало, като се спори чия е отговорността за това – възложителите не са осигурили необходимите средства за отпускане на банковата гаранция, или и ответниците не са предприели съответните действия.

Правното основание на предявения иск е чл. 79 ал.1 предл.2 от ЗЗД. Търси се имуществена отговорност поради договорно неизпълнение въз основа на клауза от самия договор. Посочената правна квалификация от ОС, чл. 87 ЗЗД, не прави първоинстанционното решение недопустимо, тъй като от ОС са разгледани фактически основания, отговарящи на посочената от настоящия състав правна квалификация.

Съобразно фактическите твърдения в исковата молба между страните е сключен договор за поръчка, а не договор за дружество и в първоначалния, и в новирания му вариант. Искът е за обезщетение за неизпълнение в размер на претендираната сума, дадена по първия договор, задължението по който е подновено с втория договор при условията на същия, който не е изпълнен и връщане на сумата се дължи съобразно клаузите на самия договор.

От съдържанието на представения договор „за съвместна дейност и сътрудничество” се установява, че в него са предвидени насрещни права и задължения на всяка от страните, неизпълнението на които е скрепено със санкцията по чл. 8 от договора. Той е бил предшестван от договор за консултантски услуги с идентично съдържание, във връзка с който е извършено и заплащането на претендираната сума. По съгласие на страните е настъпила новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, като на мястото на прекратеното съглашение е възникнало ново с характер на договор за поръчка. По него ответниците са поели задължение да осъществят посредничество от името на доверителите с посочена от тях банкова институция, за сключване на договор за кредит. Получената сума е предоставена за изпълнение на поръчката, а именно – осигуряване на банкова гаранция по кредита. Новият договор не е договор за гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД, тъй като е с различни цели, противоречащи на договора за гражданско дружество. Поетите задължения по договора са такива по чл. 285 ЗЗД.

Безспорно е по делото, че не е осигурена банкова гаранция, съответно кредит не е отпуснат.

Налице е неизпълнение на договора, като то не е обосновано със смъртта на един от съконтрахентите - поръчители. Твърди се, че е по причини, за които Л. и В. отговарят, т.е. че е изпълнено договореното условия за връщане на сумите по договора.

Не може да се приеме, че отговорността за неизпълнение на договора на ответниците Л. и В. е отпаднала, тъй като е налице забава на кредиторите, т.е. на ищеца Щ. и на наследодателя на Я.Е., тъй като не осигурили сумата за банкова гаранция. Съгласно чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката и да му заплати направените разноски. По делото липсват доказателства към Л. и В. да е отправена покана за неизпълнение  в срока за отпускане на кредита – до 10.12.2012 год.

От друга страна, доверениците не са дали на доверителите си сметка за изпълнението на поръчката. Дадените средства са за изпълнение на поръчката по смисъла на чл. 285 ЗЗД, поради което липсата на данни за изпълнението на възложените действия от страна на Л. и В. сочи на неизпълнение по причини, за които те отговарят.

Липсват зоконови основания и договорна клауза, по силата на които да се приеме, че отговорността на Л. и В. е в условията на солидарност. Новирането на задължението в качеството на страните като физически лица изключва възникването на пасивна солидарност по силата на чл. 304 ТЗ. По чл. 8 от договора Л. и В. не са се задължили солидарно.

Ответникът И. В. не е обжалвал решението, което е влязло в сила по отношение на него, включително и за солидарното му осъждане, наред с въззивника.

От представените по делото разписки се установява, че пфактически сумите в  общ размер 54 400 евро са предадени на Ж.Л.. В разписките изрично е посочено, че сумите са заплатени по договора за консултантски услуги, страна по който са Л. и В.. Т.е. сумите са получени общо от двамата и се дължат общо. При други договорки за това, съдът приема, че при липса на основание за солидарна отговорност, всеки от тях дължи половината от получените суми, т.е. 27200 евро. В рамките на тази сума на всеки от ищците Л. ще дължи по 13600 евро. Липсват основания да се приеме, че на Я.Е. следва да се изплати сума над този размер, както е претендирано с уточнителната молба, поради което и евентуалната претенция следва да се отхвърли за разликата над 13600 евро до претендираните 27200 евро.

Получаването на наследството под опис от Я.Е. би имало значение само, ако тя беше наследила парично задължение и то беше предмет на настоящото дело. При положение, че тя защитава наследено парично вземане, приемането на наследството под опис не касе допустимостта и основателността на предявената от нея претенция.

Постановеното решение следва да се отмени по отношение на Ж.Л. в частта му, в която е осъден да заплати солидрно с И.В. суми по чл. 79, ал.1 ЗЗД, като вместо него се постанови друго, с което Ж.Л. бъде осъден да заплати на Я.Е. сумата от 13600 евро, и на Б.Щ. сумата от 13600 евро.

В частта му, касаеща определение за разноските, предходното въззивно решение не е отменено.

При несъвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция в обжалваната част, решението следва да бъде ОТМЕНЕНО в частта му по исковете по чл. 79, ал.1 ЗЗД по отношение на Ж.Л. и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят главните претенции за солидарна отговорност на Ж.Л. с И.В. за цялата сума от 54400 евро, а по евентуалните претенции Ж.Л. да бъде осъден да заплати на Я.Е. сумата от 13600 евро, и на Б.Щ. сумата от 13600 евро. Евентуалната претенция на Я.Е. срещу Ж.Л. следва да се отхвърли за разликата над 13600 евро до 27200 евро. Решението на ОС следва да се потвърди в частта му, касаеща дължимите от Ж.Л. разноски за първата инстанция.

Претенции за разноски пред настоящата инстанция от въззиваемите страни няма и такива не се присъждат.

 

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 1956/18.12.2014 год. по гр.д. 406/2014 год. на ОС Варна, с което Ж.Б.Л., ЕГН **********,***, е осъден да заплати солидарно с И.В.В. следните суми: 1. На Б.Г.Щ. ЕГН **********,***, сумата от 27200 евро, дадена по развален договор за поръчка от 18.10.2012 год., на осн. чл. 87 ЗЗД; 2. На Я.Б. Я. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка Д.П.Д. ЕГН **********, сумата от 27200 евро на същото основание; В ЧАСТТА МУ, която касае Ж.Б.Л., и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Г.Щ. ЕГН **********,*** – 13600 евро, и на Я.Б. Я. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка Д.П.Д. ЕГН **********, срещу Ж.Б.Л., ЕГН **********,***, по отношение на претендираната солидарна отговорност с И.В. ЕГН **********, по отношение на сумата от 54400 евро, дължима по чл. 8 от договор за поръчка от 18.10.2012 год., на осн. чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД.

ОСЪЖДА Ж.Б.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ общо сумата от 27200 евро, от които на Б.Г.Щ. ЕГН **********,*** – 13600 евро, и на Я.Б. Я. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка Д.П.Д. ЕГН **********, сумата от 13600 евро, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, дадена по договор за поръчка от 18.10.2012 год., дължима поради неизпълнение на договора по силата на чл.8 от същия договор.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА Я.Б. Я. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка Д.П.Д. ЕГН **********, срещу Ж.Б.Л., ЕГН **********,***, за разликата над 13600 евро до претендираните 27200 евро.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1956/18.12.2014 год. по гр.д. 406/2014 год. на ОС Варна, В ЧАСТТА МУ, КАСАЕЩА ДЪЛЖИМИТЕ ОТ Ж.Б.Л. разноски пред първата инстанция.

Разноски за въззивната инстанция не се присъждат.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :