Р Е Ш Е Н И Е № 152

гр. Варна, 26.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 263 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:       Въззивното производство има за предмет въззивната жалба на  М.Л.Ж., подадена чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. М.К. ***/26.03.18г. /тъй като производството по настоящото дело в частта му, в която същото е образувано по подадената от М.Л.Ж. въззивна жалба  вх. № 11595/18.04.18г., допълнена  с въззивна жалба вх. № 27.04.18г., е прекратено с влязло в сила на 02.10.18г. определение./

            С подадената от адв. М. К. въззивна жалба се обжалва изцяло решение № 406/09.03.18г., постановено по гр.д. № 1442/16г. на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника М. Л. Ж. срещу Прокуратурата на Република България искове, а именно: иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие задържането му по сл.д. № 1022/2005г., към което са присъединени сл.д.№ 6049/2000 г. и сл.д.№ 7047/2001 г. на ОСС – Варна, извършено в нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС; иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото по чл. 6 от ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок; иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие предоставяне от органите на прокуратурата на неверни сведения на медиите във връзка с публикацията във вестник ”Труд” от 01.08.2005г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.08.2005 г., до окончателното ѝ изплащане. Релевирани са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че правните изводи на съда не се подкрепят от доказателствения материал по делото, а напротив - от последните се налага извода за основателност на предявените искове. В тази връзка е направен анализ на доказателствата и са изложени подробни правни съображения, обосновани и с практиката на ЕСПЧ, че са налице нарушения на нормативни актове на националното законодателство, на ЕКЗПЧОС и на Хартата на основните права на ЕС – при задържането на ищеца от органите на полицията чрез специализирана група и без планиране относно използването на физическа сила, помощни средства и оръжие; поради неосигуряването на адвокат, който ефективно да упражни правото на защита на ищеца в наказателното производство от момента на неговото задържане; поради неосигуряването на поисканата от ищеца при задържането му медицинска помощ; поради прекомерност на срока на разследването, тъй като не са извършвани никакви процесуално-следствени действия по следствено дело № 1022/05г. за периода от 20.12.05г. /от последното извършено такова/ до 01.12.06г., когато е изготвен обвинителен акт; поради предоставянето на информация за разследването по посоченото дело срещу ищеца на печатна медия, която е целяла да формира в определена посока мнението на обществеността и съдебните органи /което предоставяне е станало в нарушение на правомощията на прокуратурата, която осъществява ръководно-решаващата функция в досъдебната фаза на наказателното производство/. Оспорва се и становището на съда, че е изтекла погасителната давност за предявените претенции, тъй като такава давност не е започнала да тече поради неоткриването на конкретните извършители на действията по задържането на ищеца и предоставянето на информация на медиите. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълния им предявен размер. В жалбата е релевирано и оплакване за допуснато процесуално нарушение от съда, който се твърди, че не е приел като писмено доказателство декларацията, изготвена от пряк очевидец на ареста на ищеца. В тази връзка обаче няма отправени до настоящия съд доказателствени искания. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител по изложените в нея съображения.

            Насрещната страна Прокуратурата на РБ не е депозирала отговор на въззивната жалба, подадена от Ж. чрез процесуалния му представител адв. К.. В с.з. представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено по изложените в него съображения, поддържайки и релевираните пред първата инстанция възражения.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Производството пред ОС-Варна е било образувано по исковата молба, която ищецът М.Л.Ж. е подал първоначално пред Адм.С-Варна на 13.07.16г. /датата на пощенското клеймо/, насочена против ОСС-Варна, за присъждане на обезщетение от 600 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди за периода от задържането му на 28.07.05г. до момента на подаване на исковата молба, причинени от действия и бездействия на служители на ответника, а именно: при задържането на ищеца не е бил допуснат неговия адвокат, за да се осъществи правото му на защита; на втория ден след задържането е била изнесена невярна информация от следственото дело в общественото медийно пространство чрез в. „Труд”, който в публикация от 01.08.05г. е посочил, че ищецът е направил пълни самопризнания, което е довело до излагането на опасност живота на близките му; отказа да се разпитат посочени от ищеца свидетели по следственото дело, което е допринесло за неразкриване на обективната истина по наказателното дело; неизвършването на никакви следствени действия с ищеца за период от 1г. и 3 месеца при престоя му в следствения арест, което е довело и до осъдителната присъда спрямо него и търпенето на наложеното най-тежко наказание. 

            След неколкократно даване на указания от първоинстанционния ВОС /комуто делото е изпратено по подсъдност/ за отстраняване нередовностите на исковата молба /разпореждане № 6768/09.08.16г., разпореждане № 2841/24.11.16г., протоколно определение от 19.01.17г./, ищецът с молби от 06.10.16г., 05.01.17г., 16.02.17г. и изявление в с.з. на 28.04.17г., е уточнил твърденията си относно фактите, представляващи основанията на предявените искове, ответника против когото предявява исковете си /Прокуратурата на РБ/, както и отправените до съда искания: 1. претендира се обезщетение на неимуществените вреди, причинени на ищеца от разследващите органи при лишаването му от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 вр. чл. 3 от ЕКЗПЧОС, тъй като арестуването му е станало пред жилищния блок по унизителен за него начин, при което той е бил пребит и това е станало пред погледите на неговите съседи /л. 52 и л. 114/; 2. че на същия не са му разяснили причината за ареста и в какво е бил обвинен /л. 115/; 3. че ангажираният непосредствено след ареста негов адвокат – Р.И. Ж., не е бил допуснат до ищеца и му е била отказана и среща за две денонощия от момента на задържането му, с което е нарушен чл. 6, § 3, б. „с” от ЕКЗПЧОС /л. 115/; 4. че на втория ден след задържането е била изнесена невярна информация от следственото дело в общественото медийно пространство чрез в. „Труд”, който в публикация от 01.08.05г. е посочил, че ищецът е направил пълни самопризнания пред адвокат и следовател, което е довело до излагането на опасност живота на близките му, както и предварително създаване на обществена нагласа, че ищецът е престъпник /л. 53  и л. 115-116/; 5. за забавено разследване за периода от 27.07.05г. до м. 09.2006г. /л. 117/, тъй като с ищеца, в качеството му на обвиняем, разследващите не са извършвали никакви процесуално-следствени действия, поради което се е стигнало до сериозно забавяне на наказателното производство и пред съда, довело до нарушаване на правото на лицето на справедлив съдебен процес и в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС /л. 54 и л. 84/.

            С молбата от 05.01.17г. са посочени и неимуществените вреди, за които се претендират и обезщетения – ищецът в продължение на 12 години търпи болки и страдания, непрекъснат страх и стрес, унижения и ограничения, вследствие на воденото разследване, съдебни процеси и осъдителна присъда; наличие на негативно отношение и недоверие от страна на близки, приятели и познати. От начина на провеждането на ареста ищецът твърди, че е претърпял освен физически, но и психически травми, които са го унижили пред всички негови съседи от блока, където е живеел /л. 83 и л. 116/.

            За нарушенията на правата на ищеца, описани в т. 1, 2 и 3, същият претендира обезщетение в размер на общо 200 000 лв. /л. 117/, за това по т. 4 – 5 000 лв., ведно със законната лихва от 01.8.05г. до окончателното ѝ изплащане /л. 175/ и за това по т. 5 – 400 000 лв. /л. 117/.

Производството по делото е прекратено с протоколно определение от 28.04.17г. в частта на предявените искове за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени вреди, основани на твърденията за лишаването му от свобода въз основа на присъдата по НОХД № 2244/06г. и НОХД № 1873/08г. и двете по описа на ВОС, както и въз основа на твърденията за претърпени неимуществени вреди от действията на органите на прокуратурата във връзка със събирането на доказателства в хода на разследването по сл.д. № 1022/05г. на ОСС-Варна, към което са присъединени сл.д. № 6049/00г. и сл.д. № 7047/01г. на ОСС-Варна и твърдяното укриване на веществени доказателства. Определението е влязло в сила на 02.08.17г. – с изтичането на срока за обжалване на разпореждане № 1057/21.07.17г. по в.ч.гр.д. № 264/17г. на ВАпС.

            Поради горното следва да се приеме, че не е предмет на исковото, а поради това и на въззивното производство, претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непредоставянето му на поискана медицинска помощ веднага след задържането, тъй като същото като основание е въведено едва с въззивната жалба /л. 30 от настоящото дело/.   

            Ответната страна с отговора на исковата молба е оспорила предявените искове, релевирайки и възражения за изтекла погасителна давност за всеки от исковете. Освен това се сочи, че в цитираната статия от 01.08.05г. на в. „Труд” е посочено, че източник на информацията не е прокуратурата или следствието. Развити са съображения и по съществото на спора относно провеждането и приключването на цялото наказателно производство в разумен срок, а самото задържане на ищеца е организирано и проведено от полицейските органи. Посочено е, че от момента на задържането на ищеца на 27.07.05г. са му били разяснени правата, вкл. и на адвокатска защита и той е заявил, че желае адвокат; упълномощил е трима адвокати на 27.07.05г. и разпитите в качеството му на заподозрян на 27.07.05г., 28.07.05г., 29.07.09г. и привличането му като обвиняем и разпита му като обвиняем от 30.07.05г., са проведени в присъствието на адв. Р. Ж.. Евентуално се оспорва и размера на претендираните обезщетения, които не кореспондират на твърдените вреди, на изискването за справедливост и съдебната практика. Релевирано е и възражение за съпричиняване на вредите от ищеца на осн. чл. 5 от ЗОДОВ /л. 130/.

            При осъществената на осн. 269 от ГПК служебна проверка от въззивния съд относно допустимостта на обжалваното решение, съдът констатира следното:

            С влязло в сила на 21.05.2018г. /датата на постановяването на определение № 375 по гр.д. № 450/18г. на ВКС, ІІІ г.о./ решение № 895/07.06.17г. по гр.д. № 1448/16г. на ВОС е отхвърлен предявения от М.Л.Ж. против Прокуратурата на РБ осъдителен иск за сумата от 200 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на следствено дело № 7047/2001г. на РУП-Девня в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, на осн. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този съдебен ВОС сочи, че е бил сезиран от ищеца с твърденията, че сл.д. № 7047/2001г. е било образувано за престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК и на 01.08.01г. ищецът е бил привлечен като обвиняем, а на 11.10.01г. това дело е било прекратено, което е било потвърдено с постановление на ВОП от 10.08.05г. Впоследствие с постановление от 12.08.05г. на ВАпП постановлението за прекратяване на производството по сл.д. № 7047/01г. на ОСС-Варна е било отменено  и последното е било присъединено към сл.д. № 1022/05г. По последното ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, извършени на 01.08.1996г. и на 17.07.01г. и за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 от НК, извършени на 22.05.00г. и на 20.04.04г. Поради изложени твърдения за неизвършване или несвоевременно извършване на следствени действия от образуването на сл.д. № 7047/01г. до постановяването на осъдителна присъда са изминали повече от 5 години, а от повдигането на обвиненията по сл.д. № 1022/05г. до постановяване на присъдата са изминали повече от 13 месеца, с което е било нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съдът е извършил анализ на всички извършени против ищеца процесуално-следствени действия по сл.д. № 7047/01г.  и сл.д. № 1022/05г. и по наказателното производство в съдебната му фаза – НОХД № 2244/06г. на ВОС и НОХД № 1873/08г. на ВОС и инстанционните им дела. Въпросът, с който съдът е бил сезиран е бил дали наказателното производство срещу М.Л.Ж. е разгледано в разумен срок. Даденият отговор е, че общата продължителност на разследването за четирите тежки умишлени престъпления, от общо 20 месеца, е разумен с оглед вида и тежестта на извършените от ищеца престъпления.

            Именно това е коментирано от ВКС и възприето в мотивите на  определение № 375/21.05.2018г. по гр.д. № 450/18г. на ВКС, ІІІ г.о. – че предмет на иска е било претендираното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неразглеждането на наказателното дело в разумен срок – от образуване на сл.д. № 7047/01г. до постановяването на осъдителни присъди по всички повдигнати обвинения. В мотивите си ВКС е приел тезата, че преценката на разумността на срока за провеждане на предварителното производство за всяко едно от извършените от ищеца 4 тежки престъпления, които представляват всъщност продължителна престъпна дейност, започнала още от 1996г., продължила през 2000г., 2001г. и 2004г., следва да се извършва спрямо цялостно проведеното разследване за всички престъпления. Поради това е посочено, че не може изкуствено да се отдели производството по едно от престъпленията и да се констатира, че то е продължило извън разумния срок. Поради това е прието, че цялото предварително производство за всички престъпления против ищеца е проведено в разумен срок /в контекста на обсъждането на релевираното касационно основание за допускане на касационно обжалване на решението на ВАпС по чл. 280, ал. 2 от ГПК/.

            Няма спор по настоящото дело, че сл.д. № 1022/05г. на ОСС-Варна е последното образувано досъдебно производство за последното извършено от ищеца престъпление от 2004г. /първоначално за отвличане, а след това за убийството на Р. Д./, към което са били присъединени образуваните преди това сл.д. № 866/96г.,  сл.д. № 6049/00г и сл.д. № 7047/01г. /виж Постановлението за възобновяване и обединяване на наказателно производство от 18.08.05г. – л. 298 и в справките за хода на сл.д. № 1022/05г. на ОСС-Варна – л. 295 и л. 296/ за предходно извършените от ищеца престъпления. За тези престъпления ищецът е бил осъден с влязла в сила на 22.03.10г. присъда - за престъпленията по чл. 116 от НК /момента на постановяване на решение № 95 по КНОХД № 749/09г. на ВКС, І н.о. – л. 136-138/ и предходно влязлата в сила на 05.12.08г. присъда за престъпленията по чл. 152 от НК /момента на постановяване на решение № 449 по КНОХД № 425/08г. на ВКС, ІІ н.о. – л. 132-135/.          

При това положение и предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 1448/16г. на ВОС и на осн. чл. 299, ал. 1 от ГПК, е налице сила на пресъдено нещо – абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск на ищеца да претендира обезщетение от същия ответник за неимуществени вреди /макар и в друг размер и при цитирането на последното следствено дело/ от разглеждането на наказателното му дело извън пределите на разумния срок.

Обжалваното понастоящем решение следва да се обезсили в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 400 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото по чл. 6 от ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок, и производството по този иск следва да се прекрати.

В останалите му части обжалваното решение съдът намира за допустимо /като относно основанието на иска за нарушаване на правата на ищеца да се ползва от адвокатска защита от момента на задържането му, съдът намира, че същото е допустимо такова за иска по чл. 49 от ЗЗД, тъй като макар и да са обсъждани от наказателния съд оплаквания относно допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, вкл. и по отношение на правото на защита на обвиняемия и подсъдимия, то в настоящия процес това нарушение има друго измерение, преценявано през призмата на ЕКЗПЧОС, а не на НПК/.

Тъй като претенциите на ищеца се основават на твърдението за осъществени незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника през 2005г. /към 26/27.07.05г. и 01.08.05г./ като за тях се поддържа, че нарушават правата му, уредени в ЕКЗПЧОС /чл. 5, § 1, § 2-4, чл. 3, чл. 6, § 3, б. „а” и „с”/, то правната квалификация на исковете е тази по чл. 49 от ЗЗД, имайки предвид, че тези нарушения са включени в ЗОДОВ с измененията му от 2012г. Това е така, защото извън изрично уредените в ЗОДОВ хипотези за отговорност на държавата за действия на администрацията и на правозащитните органи, както и за такива, осъществени в момент преди изменението на ЗОДОВ и тяхното регламентиране в него /вкл. и непопадащи в преходните норми на ЗИД на ЗОДОВ/, деликтната отговорност за вреди от други действия и бездействия се реализира по общия ред на ЗЗД /в този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 535 от 11.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2927/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик Св. Ц., Определение № 359/10.10.17г. по ч.гр.д. № 3020/17г. на ВКС, ІІІ г.о., докладчик Д. С. /.

Видно от приложените на л. 139-154 от делото на ВОС документи, приети като доказателства, че със Заповед за полицейско задържане № 1127/26.07.2005г. ищецът е бил задържан на 26.07.2005г. в 23.20 часа по чл.70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /обн. в ДВ, бр. 122/19.12.1997г. и в сила до 11.07.06г./ за срок от 24 часа, като съгласно отразеното в заповедта, е уведомен да правата му по чл. 70, ал. 3 и 4 от цитирания ЗМВР и му е връчен екземпляр от заповедта срещу разписка. Ищецът е подписал декларация от 26.07.2005г., че е запознат с правото му на адвокатска защита, декларирал е, че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед и че желае член от семейството му или друго заинтересовано лице за бъде уведомено за задържането му.

От пълномощно от 27.07.2005г. се установява, че ищецът е упълномощил адвокатите А. П., С. П. и Р. Ж. да го представляват по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна.

С Постановление за предварително задържане от 27.07.2005г. по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна на следовател от ОСС – Варна е разпоредено да се задържи М.Л.Ж. за 24 часа, считано от 17.00 часа на 27.07.2005г., като задържането му е продължено на основание чл. 203 ал. 2 от НПК до три дни, считано от 17.00 часа на 27.07.2005г. по разпореждане на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна.

Видно от представения протокол от 27.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, проведен на ищеца в това му качество за времето от 17.30 часа до 17.55 часа е, че разпитът е извършен в присъствието на защитника му адв. Р. Ж. И., положил подпис върху протокола /л. 144/.

Представен е протокол от 28.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, като съгласно отразеното в него разпитът на ищеца, в качеството му на заподозрян, е проведен за времето от 13.30 часа до 15.25 часа, отново в присъствието на защитника му адв. Р. Ж. И., положил подпис върху протокола.

От протокол от 29.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна се установява, че разпитът на ищеца, в качеството му на заподозрян, е проведен за времето от 13.58 часа до 14.06 часа в присъствието на защитника му адв. Р. Ж. И., който е подписал протокола.

С постановление от 30.07.2005г. на следовател при ОСС – Варна ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна и по отношение на него е направено предложение за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като е постановено задържането му за 24 часа, считано от 18.00 часа на 30.07.2005г. до довеждането му пред съда, като тези действия са извършени в присъствието на защитника му адв. Р. Ж. И., положил подпис върху постановлението.

Съгласно протокол за разпит на обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна от 30.07.2005г. на следовател при ОСС – Варна, проведен за времето от 16.05 часа до 16.20 часа, на разпита е присъствал защитникът на обвиняемия/ищеца/ адв. Р. Ж. И., който е подписал протокола.

Видно от протокол от съдебно заседание от 01.08.2005г. по ЧНД № 4102/2005г. на ВРС – XXII състав, влязло в сила на 05.08.2005г., съгласно извършеното върху него удостоверяване, по отношение на М.Л.Ж. – обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” /л. 277-281/. В това производство ищецът е защитаван от адв. Ж. Ж..

Представената на л. 56 от делото на ВОС декларация, изходяща от адв. Р. Ж. И., представлява свидетелско показание в писмен вид, което е недопустимо като доказателство в гражданския процес, поради което и съдът не го коментира. Но освен всичко, изложеното в него не отговаря и на писмените доказателства, коментирани по-горе.

От показанията на разпитаната като свидетел Г. М. /едноутробна сестра на ищеца/, които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, се установява, че тя не е присъствала на ареста. Научила още в момента на арестуването на ищеца, тъй като около 22.35 часа по телефона ѝ са се обадили брат ѝ И. М. и жената, с която М.Ж. е живеел на семейни начала – Н. К.. Същите са гледали ставащото от балкона. Свидетелката не изнася данни за проявено насилие над ищеца към този и или по-късен момент. Сочи, че адв. Р. Ж. ѝ е казал, че не е бил допуснат да се види с М.Ж..

Разпитаната като свидетел Нина Колева сочи, че е живяла на съпружески начала с ищеца към 27.07.05г., но не си спомня кога точно е било извършено арестуването му и по кое време на денонощието това е станало, тъй като тогава е била в психична криза поради загуба на дете. Свидетелката е посещавала ищеца известно време в ареста. Не споменава за проявено насилие по време на ареста или за белези и рани от проявено такова насилие след това.

Разпитания като свидетел В. В. е участвал в задържането на ищеца, тъй като е работил в МВР към 2005г., макар и да не е имал пряка видимост, но е бил в постоянна връзка по радиостанцията. Същият излага, че след като били събрани достатъчно доказателства за извършването от М. Ж. на множество престъпления – две убийства и няколко сексуални посегателства, е било взето решение същият да бъде задържан. Това е станало чрез специализирана тактическа група за задържане на лица. Това се наложило именно поради вида на извършените от Ж. тежки престъпления /което определя и личността му с висока степен на обществена опасност/, както и от необходимостта да се избегне всякакво физическо насилие при самия арест, за да не бъдат подложени на съмнение по-късно показанията и обясненията на задържаното лице. Задържането станало в тъмната част на денонощието, почти мигновено, от 3-ма или 4-ма служители – след като ищецът е отишъл до колата си. Свидетелят няма информация М. Ж. да е оказвал съпротива. Свидетелят е продължил работа със задържаното лица в РПУ на МВР и не е видял физически белези и наранявания по него.

Свидетелят Ж. Костадинов е бил оперативен работник в МВР в група, разследваща престъпления против личността. Същият излага, че задържането на ищеца е станало през лятото на 2005г. чрез оперативна група за задържане, имайки предвид данните за извършени от него тежки умишлени престъпления на сексуална основа и убийства. Свидетелят е снел писмените обяснения на ищеца след задържането и отвеждането му в ІІІ РПУ. Свидетелят не се сеща М. Ж. да е имал наранявания, но счита, че ако е имал, той е щял да ги заяви в декларацията си, както и е щял да бъде прегледан от лекар.

От горните доказателства, преценени в съвкупност се установява, че ищецът е бил задържан на основание заповедта за полицейско задържане малко преди полунощ на 26.07.05г. – в 23.20 ч. Това е станало от органите на МВР, а не от служители на ОСС или прокуратурата. По делото няма нито писмени, нито гласни доказателства, които да сочат на проявено насилие или унизително отношение спрямо ищеца при осъществяване на неговото задържане. Действително задържането е станало от специализирана тактическа група и най-вероятно въоръжена, но това не е проява на насилие, а предвид данните за високата обществена опасност на задържаното лице – заподозрян в извършването на сексуални престъпления и убийства. Няма данни за проявено насилие и в показанията на очевидеца на ареста – Нина Колева, нито в тези на неговата сестра. Самите полицейски служители също не излагат данни в такава насока, а и твърденията за проявено насилие не се подкрепят и от писмените доказателства – в саморъчно подписаната от ищеца декларация при задържането също не са отразени такива факти, нито пък е поискана медицинска помощ.

Освен това се установи, че още на следващия ден – най-късно до 17.00 часа на 27.07.05г., ищецът е упълномощил писмено трима адвокати. На първия му проведен разпит, започнал в 17.30ч., е присъствал адв. Росен Ж.. Същият адвокат е присъствал и на всички провеждани с ищеца в качеството му на заподозрян, а след това – на обвиняем, процесуално-следствени действия по делото – до разглеждането от съда на искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, когато е бил защитаван от друг адвокат.

Освен това в с.з. на 19.01.17г. ищецът е заявил пред ВОС по настоящото дело, че същата вечер е разбрал за какво е бил арестуван и на база тези показания е бил осъден – л. 93 на гърба.

Поради всичко гореизложено съдът счита, че спрямо ищеца не е било проявено нечовешко или унизително отношение при извършване на ареста му на 26.07.05г., ареста не е бил извършен от служители на Прокуратурата на РБ, не е било нарушено и правото на ищеца да бъде незабавно и в подробности информиран за характера и причините на обвинението срещу него и на разбираем за него език, както и да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор /чл. 3, чл. 5, § 2 и чл. 6, § 3, б. „а” и „с” от ЕКЗПЧОС/. Липсата на противоправност като квалификация на извършените от органите на досъдебното производство действия, изисквана от хипотезата на състава на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, налагат извода за неоснователност на претенцията за търсене на отговорност за вреди от непозволено увреждане, вкл. и по реда на чл. 49 от ЗЗД.

При това положение се явява излишно изследването на основателността на възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца от деликта, но само за пълнота следва да се отбележи, че това възражение е основателно. Вземането за обезщетение на вредите от деликт се погасява с общата погасителна давност от 5 години по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на извършване н деликта. При ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата по реда на чл. 49 от ЗЗД, не е необходимо да известен конкретния извършител на деликта, за да започне да тече погасителната давност /по арг. от чл. 114, ал. 3 от ЗЗД/. В тази хипотеза погасителната давност започва да тече от деня на непозволеното увреждане и в настоящия случай тя е изтекла през на 30.07.2010г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на 13.07.16г.   

            На л. 57-58 от делото на ВОС е прието като доказателство представеното от ищеца копие от статия, озаглавена „Таксиджия – сериен убиец и изнасилвач“, публикувана във вестник ”Труд” от 01.08.2005г., сочеща ищеца като извършител на тежки умишлени престъпления срещу личността – посегателство върху живота и половата неприкосновеност на повече от едно лице. Като източник на информация е посочен Главния секретар на МВР, а не прокурор или друг служител на Прокуратурата на Република България. Не се събраха доказателства и публикуваната по този начин информация да е предоставена с одобрението или друго съдействие на органите на прокуратурата. И най-важното, ищецът по настоящото дело е осъден не въз основа на тази статия, а въз основа на проведен наказателен процес във всичките му фази и пред всички възможни съдебни инстанции. Самостоятелно претърпени вреди от тази публикация не могат да бъдат приети за установени по настоящото дело. И тази претенцията на ищеца е неоснователна.

            Отделно от това и за този иск са относими в тяхната цялост съображенията, изложени по-горе относно основателността на евентуално въведеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност за вземане за вреди от извършен на 01.08.05г. деликт – давността е изтекла на 01.08.10г., а исковата молба е предявена на 13.07.16г.

            Тъй като в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по всички наведени от ищеца основания за извършено непозволено увреждане чрез нарушение на правата му по чл. 3, чл. 5, § 2 и чл. 6, § 3, б. „а” и „с” от ЕКЗПЧОС, а в диспозитива е посочено само нарушение на нормата на чл. 5 от ЕКЗПЧОС /което по съществото си е допусната очевидна фактическа грешка/, то потвърждаването на решението следва да се извърши чрез възпроизвеждане в диспозитива на настоящото решение на всички основания, на които е била претендирана неоснователно отговорността на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД.  

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 406/09.03.18г., постановено по гр.д. № 1442/16г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М.Л.Ж., ЕГН ЕГН **********, адрес за призоваване: Затвора – гр. Варна,  срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД - за осъждане на ответника да му заплати сумата от 400 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за приключване в разумен срок на сл.д. № 1022/2005г., към което са присъединени сл.д.№ 6049/2000 г. и сл.д.№ 7047/2001г. по описа на ОСл.С – Варна, И ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/09.03.18г., постановено по гр.д. № 1442/16г. на ОС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от М.Л.Ж., ЕГН ЕГН **********, адрес за призоваване: Затвора – гр. Варна,  срещу Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД:

 - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие на проявено нечовешко и унизително отношение при извършване на ареста му на 26.07.05г., от нарушване на правото му да бъде незабавно и в подробности информиран за характера и причините на обвинението срещу него и на разбираем за него език, както и от нарушаване на правото му да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор в първите две денонощия след задържането му на 26.07.05г. по сл.д. № 1022/05г. на ОСлС-Варна.

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие предоставяне от органите на прокуратурата на неверни сведения на медиите във връзка с публикацията във вестник ”Труд” от 01.08.2005г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.08.2005 г., до окончателното ѝ изплащане.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: