Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  № 118 /15.07.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 264 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на СНЦ „Ловно-рибарско дружество „Ястреб” гр.Завет, Разградска област, срещу решение № 13/12.03.2014 година на Разградския окръжен съд, постановено по т.д.№ 101/2012 година, с което сдружението е прекратено по искане на СНЦ „Ловно-рибарско дружество „Сокол” гр.Исперих на основание чл.13, ал.1,т.3, б.”а” и б.”б” от ЗЮЛНЦ. Правят се оплаквания за  недопустимост на решението  в частта на прекратяването по б.”б” на посочената разпоредба и за неправилност в частта на първото основание за прекратяване по б.”а”, като се иска от апелативната инстанция да го обезсили, съответно да го отмени и да отхвърли иска, а алтернативно на това - да даде шестмесечен срок за отстраняване на нарушението и на последиците от него съгласно чл.13, ал.3 от ЗЮЛНЦ.

Насрещната страна СНЦ „ЛРД „Сокол” гр.Исперих не е депозирало писмен отговор, но с нарочна молба вх.№ 3580/24.06.2014 година моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна - за обезсилване на решението в  частта на прекратяването на сдружението на основание чл.13, ал.1, т.3, б.”б” от ЗЮЛНЦ, а в останалата част е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и частичната недопустимост/допустимоста на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран само с иска по чл.13, ал.1, т, 3, б. „а” от ЗЮЛНЦ, а не и с иска по следващата б. „б” - извършване на дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави. Нещо повече, в мотивите на своето решение РОС не е обсъждал това второ основание за прекратяване на сдружението и това само за себе си е друго нарушение на процесуалния закон, но то се поглъща от по-големия порок-недопустимостта. Вероятно съдът е имал предвид, че нарушаването на процедурата по учредяването на сдружението само за себе си съдържа  и извършването на противозаконна дейност. Това обаче не е така, поради което апелативната инстанция приема, че в тази част обжалваното решение следва да се обезсили, като недопустимо, тъй-като е нарушено диспозитивното начало щом като съдът не може  да се самосезира.

В останалата част обжалваното решение е правилно и въззивниаят съд споделя изцяло мотивите на РОС, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща  към тях, като се има предвид и следното:

Нормите на чл. 30, ал.6 от ЗЛОД, респективно на чл.27, ал.1 от ППЗЛОД имат императивен характер - една ловна дружинка може да участва в учредяването /регистрирането само на едно сдружение с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ. Това на практика означава, че една дружинка може да участвува в регистрирането на друго СНЦ по смисъла на ЗЮЛНЦ, само ако по надлежния ред е прекратила членството си в първото сдружение.

От данните по делото явствува, за което не се спори,  че прекратеното СНЦ „ЛРД „Ястреб” гр.Завет включва като учредители дружинките в гр.Завет и в с.Голям Поровец, които обаче са действащи членове в ищцовото сдружение - сега въззиваема по делото страна (СНЦ „ЛРД „Сокол” гр.Исперих). Наличието на това нарушение прави учредяването на сдружението незаконно по смисъла на чл.13, ал.1, т.3, б. „а” от ЗЮЛНЦ и то подлежи на прекратяване. Очевидно е при това положение, че правния интерес за ищеца от сезирането на съда е налице.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба в тази част е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

Апелативната инстанция намира, че не следва да се дава 6 месечен срок за отстраняване на основанието за прекратяване и на последиците от него, тъй-като става въпрос за изначално нарушение на закона - по учредяването на сдружението, както и че към момента на депозиране на въззивната жалба и към настоящия момент не са ангажирани никакви доказателства за евентуално прекратено членство на двете дружинки в СНЦ „ЛРД „Сокол”.

При този изход на делото не се присъждат разноски, тъй-като такива не са поискани.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 13/12.03.2014 година на Разградския окръжен съд, постановено по т.д.№ 101/2012 година в частта, в която е прекратено СНЦ „Ловно-рибарско дружество” Ястреб” гр.Завет, Разградска област на основание чл.13, ал.1, т.3, б.”б” от ЗЮЛНЦ, поради недопустимост.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалата му част за прекратяване на СНЦ  „ Ловно-рибарско дружество „Ястреб” гр.Завет, Разградска област на основание чл.13, ал.1, т.3, б.”а” от ЗЮЛНЦ .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.