О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

391

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …10. 06.2015г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова ч.гр.д.№264/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М.Е.Т. против определение №1301/22.04. 2015г., постановено по гр.д.№2855/14г. по описа на ВОС, гр.о, в частта му, с която е прекратено производството по гр.д.№2855/14г. по описа на ВОС, гр.о. по предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата Р.С.Ц.-Т. в депозирания отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за неоснователност на жал -бата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.  

Производството първоначално е образувано по подадена искова молба от Петко Е.Т. и М.Е.Т. с предявени искове против Роза - лина С.Ц.-Т. за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от по 25 517, 60лв.Излагат, че страните са наследници по закон на Е П Т., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.03.2008г., съответно ищците негови низходящи, а ответницата преживяла съпруга.Освен тях наслед -ник е и Стефан Е.Т., също низходящ.След откриване на наследството страните си разпределили сумите по оставените от наследодателя банкови вло -гове, а именно сумата от 58 936, 73лв. от влога му в „А Б България”АД, сумата от 4 762, 70лв. от влог му в „Алианц Банк България”АД и сумата от 100 010лв. от влог му в „Пощенска банка”АД или общо сумата от 163 709, 43 лв. при квоти по 1/8 за всяко от децата и 5/8 за ответницата.Неправилно всеки от ищците е получил от тази сума 20 463, 60лв./1/8/, вместо 40 927, 20лв./1/4/.Па - ричните влогове, набирани от получени от Емил Петков Т. обезщетения при прекратяване на трудовото му правоотношение поради пенсиониране и суми, изплатени от доброволни пенсионни фондове, поради липсата на принос на ответницата не са били СИО, а индивидуална собственост на наследодателя, предвид което и след смъртта му паричните средства са наследени при равни квоти /по 1/4/ от всеки от наследниците.Наследодателя е имал и влог в  „Пощен- ска банка”АД за сумата от 20 219лв., като след смъртта му, използвайки банко -вата му карта, ответницата е изтеглила цялата сума.От този влог по наследяване всеки от ищци е придобил 5 054лв.Претендират ответницата да бъде осъдена да заплати на всеки от тях сумата от по 25 517, 60лв./сбор от сумата от 20 463, 60лв. и сумата от 5 054лв./, ведно със законната лихва върху главниците, счи -тано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С молба от 13.01.2014г., преди първото по делото о.с.з., ищецът Петко Еми -лов Т. е оттеглил изцяло исковата си претенция, а ищецът М.Е.Т. е оттеглил частично иска си, а именно за разликата над 20 463, 60лв./1/8 от 163 709, 43лв./ до 25 517, 60лв., т.е. за разликата от 5 054лв., твърдяна, че е наследена от влога в „Пощенска банка”АД в размер от 20 219лв.

Към молбата от 13.01.2014г. са представени доказателства за внасяне на дължима държавна такса по иска с цена от 20 463, 60лв. в размер от 818, 54лв. /внесени са 819лв./.След прекратяване на производството пред ВОС и изпра -щането му по подсъдност на ВРС съобразно цената на предявения иск след частичното му оттегляне делото е оставено без движение с дадени указания на страната да уточни дали предявява установителен иск за липса на съвместен принос на ответницата за влоговете на наследодателя, като в случай, че предя - вява такъв, да посочи в какво съотношение се предявява с иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.С молба от 11.02.2014г. страната, с оглед дадените й указания, е посочила, че предявява установителен иск за липса на съвместен принос в условия на ку -мулативно съединяване с иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.Постановеното от ВРС решение, с което разгледаните искове с пр.осн. чл.21, ал.1 от СК /отм./ и чл.59 от ЗЗД  се уважават частично, а в останалите им части отхвърлят, е обжалвано от двете страни и с решение по гр.д. №1785/14г. по описа на ВОС, гр.о., е обезсилено в частта му по иска с пр.осн. чл.21, ал.1 от СК /отм./, т.к. е прието, че цената на иска е над 25 000лв. и родово компетентен да го разгледа като първа инстанция е окръжният съд, както и е отменено в частта му по иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, производството по въззивното дело прекратено и задържано за разглеждане от ВОС.

След образуване на производството пред ВОС на страната са дадени указа -ния да представи доказателства за внесена държавна такса по иска с пр.осн. чл. 21, ал.1 от СК/отм./ в размер на 6 548, 36лв./4% от 163 709лв./ и по иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД в размер на 818, 54лв./4% от 20 463, 60лв./.С молба от 23.03.2015г., депозирана преди първото по делото о.с.з.,  ищецът чрез процесуалния си пред -ставител, упълномощен изрично с правата по чл.34, ал.3 от ГПК, е посочил, че оттегля иска си с пр.осн. чл.21, ал.1 от СК/отм./ и изменя петитума на иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД в следния смисъл - след като се приеме за преюдициално, че сумата от 163 709лв. по гореизброените влогове е била лична собственост на Емил Петков Т., съответно не е представлявала СИО, да се осъди ответни -цата да му заплати сумата от 20 463, 60лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.С опреде -ление от 27.03.2015г. производството е оставено отново без движение с дадени указания на страната да заяви поддържа ли молбата си в частта по чл.232 от ГПК и да внесе дължимата държавна такса.С молба от 07.04.2015г. ищецът е посочил, че поддържа молбата си за оттегляне на иска с пр.осн. чл.21, ал.1 от СК /отм./ и е посочил, че доколкото съдът понастоящем е сезиран само с осъдителен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за сумата от 20 463, 60лв. делото следва да бъде изпратено по подсъдност на ВРС.Посочил е и, че не е направил по същество изменение на предявения осъдителния иск по основание и размер, а само уточ - нение на преюдициалното обстоятелство, за което не предявява самостоятелен иск.Посочил е и, че е внесъл дължимата по този иск държавна такса.

С определението си от 22.04.2015г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта му по първоначално предявения иск с пр.осн. чл.21, ал.1 от СК /отм./ на осн. чл.232 от ГПК, както и е прекратил производ -ството по предявения иск с пр.осн. чл.21, ал.1 от СК/отм./ и съединения с него иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД поради неизпълнение на указанията на съда за отстра- няване нередовностите на исковата молба, а именно внасяне на дължимата държавна такса.

Съдът приема, че предявеният от ищеца осъдителен иск не страда от посо -чените в определението на ВОС нередовности.Дължимата по този иск държавна такса в размер от 818, 54лв. е внесена по сметка на първоинстанционния съд на 13.01.2014г.Понастоящем е предявен само осъдителен иск за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 20 463, 60лв., за която се твърди, че съставлява наследени от ищеца в качеството му на наследник на Емил Петков Т. парични средства от паричните влогове на наследодателя в горепосоче -ните банки и която сума ответницата неоснователно е получила вместо ищеца. Още с исковата си молба ищецът е оспорил презумпцията на чл.19, ал.1 от СК /отм./ с твърдения, че поради липсата на принос, паричните влогове, макар и набирани по време на брака между наследодателя му и ответницата, не са при -добили статут на СИО, като е искал съдът в мотивите си да се произнесе по това преюдициално правоотношение, без съответно да е предявил самостоятелен установителен иск по отношение на него.Впоследствие, поради дадените указа -ния от съда в тази насока, е посочил, че предявява такъв установителен иск, но после го е оттеглил и посочил, че поддържа само осъдителния си иск.Така пре - дявеният осъдителен иск е допустим, независимо дали съдът може или не може, изследвайки основателността му, само в мотивите си, т.к. не е предявен самос - тоятелен иск, да вземе отношение по въведеното опровергаване на презум- пцията на чл.19, ал.1 от СК/отм./ и изводът му по този преюдициален въпрос да е от значение за произнасянето му по предявения иск.Отделен е въпросът дали такъв самостоятелен установителен иск в настоящия случай, ако беше предявен, би бил допустим.

По изложените съображения съдът приема, че неправилно с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е отстранил нере - довностите на исковата молба в горепосочената част и на това основание е прекратил производството по делото по предявения осъдителен иск.Опреде -лението следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. съобразяване на родовата подсъдност.      

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №1301/22.04.2015г., постановено по гр.д.№2855/14г. по описа на ВОС, гр.о, в частта му, с която е прекратено производството по гр.д.№2855/14г. по описа на ВОС, гр.о. по предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, и

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроиз -водствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: