О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 384/27.6.2017г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на двадесет и седми юни, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 264 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по частна жалба, подадена от особения представител на М.Л.Ж., понастоящем в затвора, гр.Варна срещу определение от с.з. на 28.04.2017 г. по гр.д.№ 1442/16 г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е прекратено производството по делото по исковете му срещу Прокуратурата на РБ за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди: в резултат от лишаването му от свобода въз основа на присъда по НОХД № 2244/06 г. и по НОХД № 1873/07 г. на Окръжен съд – Варна и в резултат от събирането на доказателства в хода на разследването по сл.д.№ 1022/05 г., към което са присъединени сл.д.№ 6049/00 г. и сл.д.№ 7047/01 г. на ОСС-Варна. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за даване ход на делото.

         Отговор на частната жалба не е подаден.

         Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството е образувано по искове, предявени от М.Л.Ж. срещу Прокуратурата на РБ с твърдения за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконни действия в резултат от лишаването му от свобода в нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС; в   задържането му на 27.07.2005 г. по унизителен за него начин и в невъзможността му да ползва адвокатска защита при задържането. Претендира обезщетяване на вреди в резултат на незаконно лишаване от свобода в продължение на 11 години с осъдителна присъда по НОХД № 2244/2006 г. и по НОХД № 1883/2008 г. на ВОС. Твърди, че присъдите са постановени по незаконно повдигнато обвинение, в резултат на действия и бездействия на разследващите органи – неразпитване  като свидетели на сочени от ищеца лица, нарушаване на правото му да участва при разпитите и укриване на веществени доказателства, както и забавено разследване.

Претенцията за незаконното задържане е в размер на 200 000 лв., а за незаконно повдигнато обвинение и забавеното разследване - в размер на 600 000лв.

Претендира се и обезщетение в размер на 5000.00 лв. ведно със законна лихва от 01.08.2005 г. до окончателното заплащане на сумата - за причинените му неимуществени вреди, вследствие неверни публикации в пресата, довели до манипулиране на общественото мнение.

Изцяло правилни са мотивите на окръжния съд, че задържането на ищеца е осъществено на 27.07.2005г. и не е отменено. От доказателствата по делото е видно, че към сл.д.№ 1022/2005г. са присъединени сл.д.№ 6049/2000 г. и сл.д.№ 7047/2001 г. на ОСС – Варна и е постановена осъдителна присъда по НОХД № 2244/2006 г. и по НОХД № 1883/2008 г. на ВОС. Следователно, ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбите на чл. 2 от ЗОДОВ в редакцията към датата на задържането му не предвижда обезщетяване на вреди за нарушения на ЕКЗПЧОС, като съгласно практиката на ВКС, обезщетението може да се претендира по реда на чл. 49 от ЗЗД, когато се твърдят нарушения на Конвенцията. Следва да се счита, че ищецът е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди от задържането си по реда на чл. чл.49 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България в размер на 200 000 лв.

Постановяването на влезли в сила осъдителни присъди във връзка с разследването по посочените по-горе дела, наказанието „лишаване от свобода“ по които  понастоящем ищецът изтърпява, е процесуална пречка за претенцията за обезщетение за произтичащите от това неимуществени вреди. Недопустима по ЗОДОВ е и претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от действия на органи на прокуратурата във връзка със събирането на доказателства в хода на разследването по наказателното дело и твърдяното укриване на веществени доказателства. Твърдяните от ищецът  незаконни действия в хода на досъдебното производство са били предмет на обсъждане от наказателния съд при постановяване на присъдата и не би могло в настоящото производство да се изследва законността на действията и евентуалните бездействия в хода на разследването от органи на прокуратурата.

Искът за обезщетяване на вреди от нарушаване на правото по чл. 6 от ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок, следва да се квалифицира по чл. 49 от ЗЗД, в какъвто смисъл окръжният съд е цитирал и практика на ВКС на РБ: опр. № 535/11.07.2014г. по ч.гр.д.№ 2927/2014г. на ВКС, ІV г.о.; р. № 579/12.2010г. по гр.д.№ 377/2009г. и р. № 362/21.11.2013г. по гр.д.№ 92/2013г. на ВКС, ІV г.о. Тъй като производството е приключило с окончателен акт преди влизането в сила на измененията в ЗОДОВ /ДВ бр.98/2012г./, Държавата следва да отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок по реда на чл. 49 от ЗЗД.

Правилен е извода на съда за частична недопустимост на исковете, поради което обжалваното определение в частта му, с която е прекратено производството по делото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският окръжен съд

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от с.з. на 28.04.2017 г. по гр.д.№ 1442/16 г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е прекратено производството по делото по исковете му срещу Прокуратурата на РБ.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                                  2.