О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

376

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.06.2019г.  в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 264/2019 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от С.Г.Щ. чрез адв. Р.В. *** срещу определение № 1021/28.03.2019 год по гр.д. № 350/2019 год на ВОС, г.о., с което производството по делото е прекратено. П съображения за незаконосъобразност на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е от съсобственик на земеделска земя срещу арендатора за причинени вреди на имота в резултат от неизпълнение на задълженията му по сключен аренден договор, по който ищцата не е стана.

Разпоредбата на чл. 3 ал.4 от ЗАЗ в приложимата редакция урежда отношенията между съсобствениците в хипотезата, когато някои от тях не са страни по договора за аренда, препращайки към чл. 30 ал.3 от ЗС. Текстът на закона не дава ясен отговор на въпроса приравнено ли е положението на неучаствалите съсобственици на страни по договора в отношенията им с арендатора, затова той трябва да се търси по тълкувателен път. В глава втора на закона са уредени правата и задълженията на страните по договора за аренда, в това число правото на арендодателя да търси от арендатора обезщетение поради увреждане на арендувания имот чрез иска по чл. 13 от ЗАЗ. Липсва специална норма в закона, която да урежда реда, по който неучаствалите в договора съсобственици могат да претендират обезщетение за вреди от арендатора. Поради това въпрос на правна квалификация, следователно – въпрос по същество е съдът да посочи правното основание на иска, съобразявайки се с твърденията в исковата молба и в зависимост от тълкуването на нормата на чл. 3 ал.4 от ЗАЗ в редакцията от 2007 год (ДВ бр. 13/2007).

По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение № 1021/28.03.2019 год по гр.д. № 350/2019 год на ВОС, г.о.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.