Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                №   134 /18.07.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 265 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й.Е.Д. *** срещу решение № 370/01.03.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 720/2007 година, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 607/11.06.2008 година, постановено от ВОС по същото дело, евентуално за тълкуване на същото решение. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора.

Насрещната страна Д.Й.П. ***  оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

С обжалваното решение ВОС е приел, че постановеното преди това по същото дело и влязло в сила решение № 607/11.06.2008 година  съответства на мотивите, т.е., че в него не е допусната очевидна фактическа грешка между мотивите и волята на съда, изразена в диспозитива, както и че е напълно ясно, т.е. то не се нуждае и от тълкуване. Този извод е обоснован с фактите по делото.

От една страна съдът е бил сезиран с иск за обявяване на относителна недействителност (привидност) на продажбата на недвижим имот по НА № 90/2003 година и той е бил уважен. Това е наложило съдът да обяви каква сделка се прикрива със симулативната (привидната) сделка (с продажбата), а именно, че се прикрива действителен договор за дарение на същия имот. В този смисъл в мотивите на решение № 607/11.06.2008 година ВОС правилно е установил това и е обосновал привидността.

От друга страна в диспозитива на решението си ВОС е включил и израза..”прикриващ действителен договор за дарение”…и това е в пълно съответствие с волята му в мотивите. При това положение действително не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, нито пък това е основание да се тълкува, като неясна, волята на съда. Ако обаче се приеме, че включването на посочения израз в диспозитива представлява произнасяне над петитум, тъй-като ВОС не е бил сезиран с иск по чл.17, ал.2 от ЗЗД (за разкриване на симулация), то тогава възможният правен механизъм за отстраняване на това несъответствие е бил  друг -  надлежна жалба срещу недопустимо решение, а не поправка  или тълкуване.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски, тъй-като въззиваемата страна не е направила такива пред настоящата инстанция.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 370/01.03.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 720/2007 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.