Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

101

гр.Варна, 03.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 18.06.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 265/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 317/04.03.2014 год по гр.д. № 967/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав са подадени въззивни жалби от Окръжна прокуратура Варна и от СДВР гр.София в осъдителната му част по исовете с правно осн. чл. 2 ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ за сумата 30000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и 25889,99 лв – обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконно задържане и лишаване от свобода по ДП № ЗМ 2688 по описа на Районна прокуратура София за 2010 год. Въззивниците излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части. Считайки присъдените обезщетения за силно завишени, молят за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени, или в условия на евентуалност – обезщетенията бъдат намалени с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

В постъпилия отговор ответницата по жалбите изразява становище за тяхната неоснователност и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба от Е.Т.Д. срещу Прокуратурата на РБ и СДВР гр.София за солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв и имуществени вреди в размер на 27604 лв, причинени в резултат от незаконосъобразно задържане и незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, поради прекратяване на наказателното производство. С допълнителна молба от 15.04.2013 год ищцата уточнила, че претендираното обезщетение за имуществени вреди обхваща заплатени от нея неустойки за пропуснат самолетен полет, такса за извършени хистологични изследвания, ехография на млечна жлеза, разходи за медицински прегледи в Швейцария.

Искът е с правно осн. чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба правото на обезщетение възниква в случаите на задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено като незаконосъобразно.

От доказателствата по делото се установява, че ищцата е била задържана в изпълнение на постановление от 03.06.2011 год на Районна прокуратура София, с което същата е била обявена за общонационално издирване и е разпоредено принудителното й довеждане във връзка с извършване на процесуално-следствени действия по досъдебно производство ЗМ 2688/2010 год на 6 РУП-СДВР гр.София. Досъдебното производство е образувано срещу ищцата с постановление от 15.07.2010 год на Районна прокуратура София по преписка № 32650/2010 год за престъпление по чл. 206 ал.1 пр.1 от НК. По преписката ищцата е депозирала писмено обяснение от 23.04.2010 год. Впоследствие тя е била търсена за разпит, но не е била намерена на посочения от нея адрес. По тази причина срокът за разследване е бил продължен, а след изтичането му и въпреки предприетите действия за установяване на местонахождението й не е била открита. Поради това с постановление от 22.07.2011 год на Районна прокуратура гр.София наказателното производство е било спряно, а ищцата е обявена за общонационално издирване и с постановление от 03.06.2011 год е разпоредено принудителното й довеждане. Именно в изпълнение на това разпореждане същата е била задържана на 19.02.2012 год на излизане от страната и конвоирана до съответното РПУ. На 20.02.2012 е проведен разпит на ищцата, но в качеството й на свидетел, при който тя е заявила, че от август 2010 год живее заедно с непълнолетната си дъщеря в Швейцария и не се е укривала от властите. Същия ден тя е била освободена в 17,30 часа. На 28.02.2012 год преписката е била изпратена от разследващия полицай при 6-РУП-СДВР на Районна прокуратура с мнение за прекратяване. С постановление от 17.08.2012 год на Районна прокуратура София наказателното производство е прекратено, без ищцата да е била привличана по него в качеството на обвиняема.

В този случай, въпреки липсата на изричен акт, с който задържането на ищцата е било отменено, с факта на прекратяване на воденото срещу нея досъдебно производство следва да се приеме, че задържането й се явява незаконно. На обезщетяване по реда на чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното задържане под стража.

По делото са събрани гласни доказателства (св.Обретенов) за лошите условия в ареста, както и за тревогата, която ищцата изпитвала по време на задържането си за детето й, което се е намирало в чужбина и нямало кой да го посрещне.  Установено е и лошото отношение на полицейските служители във връзка с нуждата на ищцата от лекарска помощ и адвокатска защита. Показанията на св. Драганова се отнасят за състоянието на ищцата след освобождаването й от ареста. В резултат от преживяното по време на задържането й тя станала неспокойна, страхувала се да остане сама.

По делото е приета комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която е дала заключение, че тревожно-депресивната реакция вследствие от задържането й към настоящия момент е овладяна и не са налице медицински индикации за провеждане на специализирано лечение от психиатър или психолог. По време на разговора с вещите лица ищцата е проявявала характеристики на тревожност при спомена за преживяванията си в ареста.

От представените писмени доказателства се установява, че на 22.02.2012 год на ищцата е било проведено хистологично изследване и ехография на млечни жлези в хирургическа болница „Проф.Темелков” гр.Варна, при които е установено, че липсват патологични находки и данни за капсуларна увреда. На ищцата са били поставени импланти преди 5 години и по време на прегледа са констатирани нагъвания по външната повърхност на гърдите. Тези резултати от изследванията не са достатъчни да обосноват причинна връзка с престоя на ищцата в ареста.

Представени са и писмени доказателства, че през м.март 2012 год ищцата е резервирала час за психологична консултация във „Femmes information” – Женева за 01.03.2012 год при Виктория Ал Аджури. Последната удостоверила писмено (на л.108), че ищцата е вписана във 2 група в Центъра по здравеопазване и психологични консултации от 08.03.2012 год. Представените разписки за извършени плащания от ищцата на Беатрис Кортелани – психолог в офиса й в Женева не могат да се свържат с предходното доказателство за записан час при друг психолог. В тези разписки не се съдържат данни за състоянието на ищцата при консултациите й с психолога, нито за диагнозата, която й е била поставена. От данните в разписките може да се заключи, че става дума за регулярни посещения с рутинен характер, свързани със затрудненото положение на ищцата като самотна майка в чужда страна. В подкрепа на тази преценка е и обстоятелството, че на 23.03.2012 год тя и дъщеря й са били приютени в дом за спешно приемане на възрастни с или без деца, живеещи в трудна ситуация, които се нуждаят от незабавно приютяване за срок до един месец. Пропуснати ползи от неявяването й на интервюта за работа ищцата не е доказала. Представената по делото покана за явяване на изпит не установява със сигурност, че дори да се беше явила, ищцата щеше да бъде одобрена за работата. Недоказано е и плащането на неустойка за пропуснат самолетен полет.

Действително, задържането на ищцата на 19.02.2012 год е възпрепятствало възможността й да посрещне детето си от ски-лагер, но тя е разрешила този проблем с помощта на близките си. Престоят й в ареста и конвоирането й за разпит в 6-РПУ гр.София безспорно е създало неудобства и негативни преживявания, от които ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Техният размер, присъден от първоинстанционния съд обаче е силно завишен предвид краткия срок на задържане – в рамките на малко повече от едно денонощие, след което тя е била незабавно освободена, без дори да й бъде повдигнато обвинение. Задържането на ищцата не й е попречило свободно да се завърне в Швейцария, където й е разрешено пребиваване до 14.11.2015 год. Обезщетения в присъдения размер обикновено се определят при далеч по-драстично накърняване на личната свобода в резултат от незаконо задържане под стража. Срокът, през който е продължило разследването по досъдебното производство наистина е сравнително дълъг, но като се има предвид, че на ищцата изобщо не е повдигано обвинение и не е привличана в качеството на обвиняема, а е научила за това едва в деня на задържането й, не може да се приеме, че неимуществените й вреди са се увеличили по тази причина.

 Ето защо настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 3000 лв е достатъчно да удовлетвори неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла. Солидарната отговорност на двамата ответници се обосновава с факта, че увреждането е настъпило в резултат от действията и на двете институции – прокуратурата, която е издала разпореждането за принудително довеждане и СДВР заради неправомерните действия при изпълнението му.

Неоснователен се явява изцяло искът за имуществени вреди поради недоказаност на причинната връзка между тях и поведението на ответниците.

Не е налице и хипотезата на чл. 2 ал.1 т.2 и 3 от ЗОДОВ, защото срещу ищцата не е повдигано обвинение, не е привличана като обвиняема, не е била осъждана за престъпление по НК, и не й е било налагано административно наказание, което впоследствие да е било отменено.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно осн. чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 3000 лв, като за разликата над тази сума до присъдетите 30000 лв, както и изцяло в осъдителната част за имуществени вреди решението следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 317/04.03.2014 год по гр.д. № 967/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9 в осъдителната му част до размер на 3 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата Е.Т.Д. с ЕГН ********** в резултат от незаконно задържане по ДП № ЗМ 2688/2010 по описа на Районна прокуратура гр.София.

ОТМЕНЯ решението в останалата му осъдителна част до размер на 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 25889,99 лв обезщетение за имуществени вреди и вместо него

П О С Т А Н О В И:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ, предявен от Е.Т.Д. *** с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България – гр.София и СДВР-София за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв до 30 000 лв, както и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 25889,99 лв в резултат от незаконно задържане под стража на 19.02.2012 год по ДП № ЗМ 2688/2010 по описа на Районна прокуратура гр.София.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)