Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

118

гр.Варна, 09.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.06.2013 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

 ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 266/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от „Банско Дизайн енд Билд” ЕООД гр.София срещу решение № 156/21.02.2013 год. по т.д. № 7/2012 год. на Окръжен съд Варна, т.о.в осъдителната му част за сумата 121 092,80 евро, получени на неосъществено основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.09.2007 год. на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 17.06.2011 до окончателното изплащане, сумата 12 295,19 евро – обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 22.07.2010 до 17.06.2011, предявен на осн. чл. 86 ЗЗД като частичен от общ размер 46 655,91 евро, както и в осъдителната част за разноските в размер на 12 417,38 лв.  Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.

В отговор на жалбата насрещната страна изразява становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 55 ал.1, пр.2 от ЗЗД – за връщане на даденото по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

На 11.09.2007 год. между страните е сключен предварителен договор, по който ответникът и настоящ въззивник се задължил да изгради съгласно утвърдения архитектурен проект и да прехвърли на ищците правото на собственост върху описания в договора самостоятелен обект – апартамент, а съгласно допълнително споразумение - и ски гардероб в предстояща за изграждане сграда в гр.Банско. Съгласно клаузите на договора ищците изпълнили насрещното си задължение за заплащане на уговорената покупна цена в размера и сроковете, уговорени между страните. Горното обстоятелство е установено по категоричен начин от представените банкови документи.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е устновено, че ответното дружество е осчетоводило като платена по договора сумата 119 092,80 евро, получена по банков път. Предварително платената сума при сключване на предварителния договор в размер на 2000 евро като резервационен депозит не е отразена счетоводно при ответника. По отношение на нея следва да се приеме, че също е била заплатена още при сключването на предварителния договор, видно от изричната клауза в този смисъл, съдържаща се в споразумението и представляваща признание на ответника за този факт.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че при изпълнението ответникът съществено се е отклонил от уговореното по предварителния договор, като апартаментът е със значително намалена квадратура, с по-неблагоприятно изложение в сравнение с идейния проект, въз основа на който е бил сключен договорът, а степента на завършеност на сградата е около 55%.

Неточното изпълнение на договорните задължения от страна на ответника е дало основание на ищците с покана, връчена на 15.07.2010 год. да развалят сключения предварителен договор и да поискат обратно платените суми по него.

Въз основа на така установените факти, се налагат следните правни изводи:

Предварителният договор, който страните са сключили съдържа обещание да се построи сграда и да се прехвърли на ищците правото на собственост върху самостоятелни обекти в нея. Този договор няма вещно-транслативен ефект, затова за неговото разваляне е достатъчно писменото изявление на изправната страна.  Това е станало на 15.07.2010 год с връчването на поканата, с която на ответника е даден едноседмичен срок да върне полученото по разваления договор. С изтичането на този срок длъжникът е изпаднал в забава.

По безспорен начин е установено, че ищците са изпълнили задължението си за плащане на уговорената покупна цена. Осчетоводявайки тези суми, ответното дружество е приело плащанията като редовни и извършени въз основа на договора. То обаче не е изпълнило своето насрещно задължение да построи сгдарата и да сключи окончателен договор за прехвърляне правото на собственост на ищците. Неизпълнението не е незначително с оглед интереса на кредитора, напротив – констатирани са съществени отклонения от договореното както по отношение местоположението на самостоятелния обект, така и по отношение на неговата площ. Самата сграда е останала недовършена, което от своя страна е пречка за изпълнение на задължението за продажба на конкретния обект.

Следователно, ответникът е неизправна страна по договора и трябва да понесе последиците от развалянето му, а именно – да върне полученото поради неосъществено основание. Той следва да заплати и мораторните лихви на осн. чл. 84 ал.2 от ЗЗД, считано от изтичане на седмодневния срок, даден с поканата.

След задълбочен анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Постановеното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника С.М.Д. следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 450 лв, съгласно приложения списък на разноските, придружен от разписка за получаването им от адв. П..

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 156/21.02.2013 год. по т.д. № 7/2012 год. на Окръжен съд Варна, т.о.

ОСЪЖДА „Банско Дизайн енд билд” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Свети Наум” № 66А вх.А ет.5 ап.17, с ЕИК 131424311, представлявано от едноличния собственик на капитала М.Т. да заплати на С.М.Д., гражданин на Обединеното кралство, р.на 05.05.1962 год. в Пърт, сумата 450 лв. – разноски за тази инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)