Р Е Ш Е Н И Е

124

гр. Варна,   17.07.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЮНИ през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Х.

въззивно гражданско дело № 266 по описа за 2015-та година:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от С.Х.Ж. от гр. Варна срещу решение № 527/23.03.2015 год. по гр.д. 1485/2014 год. на ОС Варна, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу Х.К.Ж., главен иск с цена 87 656.20 лева, за установяване лична  собственост върху придобит по време на брака недвижим имот, представляващ  апартамент - №10/ десет/, находящ се на шестия етаж на сградата В ГР. Варна, ул. „Тодор Влайков 55, бл.12, вх.В, състоящ се от дневна, спалня, кухня с нища, дрешник, мокро помещение и тоалет, баня и два балкона, с обща застроена площ от 72,56 кв.метра, ведно с прилежащата му изба № 10/десет/ с площ от 5,53 кв.метра, както и с прилежащото му таванска помещение с площ от 8,20 кв.метра, както 5,4607 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на квартала кв.4 по плана на 11 подрайон на гр.Варна по твърдението че е придобит чрез участие в ЖСК, на основание чл. 23, ал.1 от СК  и евентуален иск с цена 20 329.06 лева за установяване на частична трансформация в размер на 5 435/23 435 ид. Части от същия имот, на основание чл. 23, ал.2 от СК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Излагат се подробни съображения за незаканосъобразността на изводите на съда относно формирането на стойността на процесния обект в ЖСК и неговото заплащане, като основен довод за отхвърляне на претенциите. Твърдят се съществени процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест от ОС, което е довело до непълнота на доказателствените искания на ищцата. Направено е искане да се приемат касови ордери, с които да се установи, че цената на процесния апартамент е заплатена изцяло от майката на ищцата, още преди ищцата да стане член-кооператор.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва основателността й. Оспорват се и доказателствените искания, като касаещи нови твърдения на ищцата, които не са въведени с исковата молба. Направено е искане в условията на евентуалност да се допуснат гласни и писмени доказателства и на въззиваемия за опровергаване на твърденията във въззивната жалба.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени следните искове: иск по чл. 23, ал.1 СК за установяване изключителна собственост върху придобит по време на брака недвижим имот, представляващ  апартамент - №10/ десет/, находящ се на шестия етаж на сградата, състоящ се от дневна, спалня, кухня с нища, дрешник, мокро помещение и тоалет, баня и два балкона, с обща застроена площ от 72,56 кв.метра, при граници: бл.55 ул.“Георги Кирков“, бл.2 на ул.“ Ильо Войвода“  и ап.№ 09, ведно с прилежащата му изба № 10/десет/ с площ от 5,53 кв.метра, при граници изба на С.И.Ж. и общ коридор, както и с прилежащото му таванска помещение с площ от 8,20 кв.метра, при граници таван на Д.И.Е., таван на Д.Т., както 5,4607 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на квартала кв.4 по плана на 11 подрайон на гр.Варна по твърдението че е придобит чрез участие в ЖСК за сумата от 23 435 лева и приет за евентуален иск по чл. 23, ал.2 СК за установяване на частична трансформация в размер на 5 435/23 435 ид. части от същия имот.

         В исковата молба са наведени следните фактически твърдения: Страните са бивши съпрузи; бракът им е прекратен с развод на 15.03.2014 г.; по време на брака ищцата е станала член та ЖСК “Георги Кирков“. Чрез това членство придобила собственост върху процесния имот, за което е била снабдена с констативен нот. акт № 133 том II от 14.02.1996 г. на ВН. Имотът е в държане на ответника. Твърди се, че придобиването на имота е станало изцяло с лично имущество на - дарени от родителите й парични средства, с които те са заплатили цялата дължима сума за придобиване на имота чрез участие в ЖСК. Твърди, че са и отстъпени членствените права, след като цената за придобиване на имота била  изцяло изплатена. Твърди се, че на 29.12.1990г. майката на ищцата направила пълно покритие на стойността на придобивания имот, като цената на същия е сума в общ размер на 23 435 лева, от които нейни лични средства в размер на 5435 лева и отпуснат заем в размер на 18 000 лева. Твърди се, че тази сума представлява цялата стойност на имота, както и че в следващите пет години сградата на кооперацията била построена, като внесените от майка й собствени средства и предоставеният от ДСК  заем били  усвоени от кооперацията и вложени в строителството, а съобразно правната регламентация на тази тип отношения изплащането на заема следвало да започне след завършване на строежа на кооперацията и снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове. Твърди се, че на 04.02.1995 г. ищцата заела мястото на майка си в членството на ЖСК. На 21.02.1995 г. с подписано пред банката прехвърлително № 340 майката на ищцата прехвърлила изцяло наличната по нейна сметка сума в размер на 23 435 лева, съставляваща стойността за придобиване на имота, образувана от сбора на внесените собствени средства и отпуснатия заем, с който била заварена нейната сметка. Твърди се, че прехвърлянето на правата е било извършено безвъзмездно, като дарение в полза на ищцата с цел тя да придобие собствеността върху имота. Според ищцата, посочената в нотариалния акт цена в размер на 117 157 лева е базисната оценка на имота, върху която са изчислени дължимите такси, а действителната цена за придобиване на имота е сумата от 23 435 лева, която била изплатена изцяло със средствата, дарени от майката на ищцата. По евентуално съединения иск, ищцата моли да се приеме за установено че е изключителен собственик на 5435/23 435 ид. части от имота, ако съдът счете че изплащането на прехвърления заем е станало със семейни средства.

Ответникът пред ОС е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава следните фактически твърдения на ищцата – че бракът е прекратен с развод, че представения констативен нот. акт е съставен по време на брака и че ответникът ползва процесния имот. Твърди, че процесният имот е придобит изцяло със сред­ства, обезпечени от ответника, като през целия семеен живот ищцата е работила само около година и половина. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за начин на възникване на членственото  правоотношение с ЖСК „ Георги Кирков", както и твърдението за извършено в нейна полза дарение на средствата по придобиване на имота, включително придобивната стойност на имота. Твърди незначителност на вложени в придобиването на имота извън семейни средства, в случай, че изобщо се установи наличието на такива. Твърди, че  към 1993 г. процесният строеж е бил „на тухла“, като довършител­ните му работи до 1996 г. са покрити със собствени средства.

От представения с исковата молба нот.а. №133, т.ІІ, д.1164/1996 год. на ВН се установява, че въззивницата С.Х. е придобила по време на брака си с въззиваемия апартамент в гр. Варна на ул. „Тодор Влайков” № 55, бл.12, вх.В, ап.10, ведно с принадлежащите му изба, таванско помещение и ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място. Посоченото придобивно основание в нот.а. е участие в ЖСК. Стойността на имота по нотариален акт към 14.02.1996 год. е 117157 лв., като актът се издава въз основа на решение на ОС на ЖСК. В нотариалният акт е посочено още, че апартаментът е строен със заем от ДСК в размер на 18000 лв., за което върху имота се вписва законна ипотека.

Видно е от заповед № 554/04.04.1990 год. на Председателя на ИК на ОНС гр. Варна, че на ЖСК е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, като правото на строеж следва да се заплати по цени, съгласно Наредбата за цените на недвижимите имоти на кв.м. разгърната застроена площ към датата на издаване на разрешението за строеж.

Видно е от решение №1061/05.03.2014 год. на ВРС по гр.д. 10908/2013 год., че бракът между страните е сключен на 13.10.1985 год. и е прекратен с развод през 2014 год. със същото решение, за което е отбелязано, че е влязло в сила.

ЖСК „Георги Кирков“ е регистрирана по ф.д. № 377 по опис на ВОС за 1990 г. въз основа на молба вх. Рег. № 377 от 13.03.1990 г. и е вписана в регистъра на кооперациите  с решение от 14.03.1990 г. Видно от учредителен протокол № 1, Р.И.Д. е била член на ЖСК и е участвала в контролната комисия. Не е спорно, че Р.И.Д. е майка на въззивницата.

Представено е удостоверение № 1366 от 12.08.2013 г., издадено  от Банка ДСК, с което са удостоверени следните факти: На 29.12.1990 г. Р.И.Д. е направила „пълно стойностно покритие” на ап. 10 в ЖСК „Георги Кирков“ от жилищно спестовен влог, партида 14-36-15295 в размер на 5435 лева, собствени средства, и  разрешен заем от ДСК  в размер на 18 000 лева. На 04.02.1995 г. на основание протокол на ОС на ЖСК „Георги Кирков“, на мястото на Р.И. Д. е приет нов член кооператор – С.Х.Ж.. На 21.02.1995 г. с прехвърлително № 34 Р.И.Д. е прехвърлила изцяло правата по влога и по договора за заем. В края на удостоверението се посочва, че е издадено по молба на Р.И.Д. Удостоверението е оспорено от ответната страна относно удостоверения факт за пълно стойностно покритие.

Представено е второ по време на издаване удостоверение изх. № 2974 от 10.12.2014 г. от ДСК с приложени към него операционна бележка за направено покритие на ап. 10 в ЖСК „Георги Кирков”, Протокол от Общото събрание на ЖСК „Георги Кирков“ и прехвърлително № 340 от 21.02.1995 г. От тези писмени доказателства се установява, че : 1. /на л.49 от делото на ОС/ на 29.12.1990 г. е ликвидиран жилищно спестовен влог на Р.И. Д., като сумата по влога в размер на 5435 лева се прехвърля към сметката на ап. 10в ЖСК „Георги Кирков”, за който е отпуснат и заем, разрешен за сумата от 18 000 лева.; 2. Документът - „прехвърлително“ /л.50/ носи дата 21.02.1995 г. и представлява подписан от трите страни по него договор – майката, дъщерята и представител на банката, по силата на който едната страна замества другата в правоотношенията й с банката по повод на спестовен влог и договор за заем; 3. протоколът от ОС на   ЖСК  - 04.02.1995 г. удостоверява, че членските права на Р.Д. са прехвърлени на дъщеря й С.Х.Ж. именно на посочената дата.

Липсват доказателства, установяващи кой е погасявал заема от 18 000 лева и кога – твърденията на страните са разнопосочни. Единственият сигурен факт в тази насока е, че към момента на издаване на нотариалния акт този заем не е бил погасен, тъй като върху имота е вписана законна ипотека за него.

         Заключението по допуснатата СИЕ поради липсата на архив, не е дало заключение към кой момент е изплатен заемът, преди или след извършване на плащането към ЖСК.

.        Представеното удостоверение от ДСК не е годно доказателствено средство, установяващо каква е придобивната стойност на процесния имот, като се има предвид, че тя се приеме с решение на ОС на ЖСК съобразно представения по делото устав по преписката на ЖСК. В тази връзка, единствената установена окончателна стойност на имота е тази по нотариален акт, като се има предвид, че именно ОС на ЖСК е взело решение за снабдяване на С.Ж. с нотариален акт именно при посоченото в него съдържание. Пълното стойностно покритие по удостоверението вероятно отразява цената на правото на строеж, която е следвало да бъде заплатена при включване на Р.Д. в ЖСК.

Събраните по делото гласни доказателства подкрепят този извод на съда. Самата Р.Д. е дала показания, че се налагало да се плаща на всеки етаж по време на строителството поне по още 5000 лв., като строежът е продължил повече от 5 години. Показанията на Р.Д. в частта,  в която тя  свидетелства за това, че лично е дала на дъщеря си 18 000 лева, за да погаси заема, както и показанията на свидетеля Ж., брат на въззиваемия относно дадената от него на тъста на въззивницата сума от 5 500 лева през 1990 г. за извършване на плащане на ЖСК, не следва да се кредитират. Тези свидетели са роднини на страните, а показанията им в тази част са изолирани от доказателствата по делото и не се подкрепят от останалите доказателства.

При тези установени по делото факти следва да се приеме, че процесният имот е придобит по време на брака на страните в СИО и заплатен със семейни средства, с изключение на сумата от 5435 лв. от личния влог на майката на въззивницата, за които следва да се приеме, че са дарени на въззивницата. При придобивна стойност на имота от 117157 лв. по нотариален акт, това означава, че 5435/117157 ид.ч. от имота са заплатени с лични средства на въззивницата, а останалите ид.ч. са заплатени със семейни средства.

Предявените искове съставът на ВАпС намира, че са предявени по-скоро в условията на алтернативност, тъй като единият иск поглъща другия. Тези искове могат да бъдат и частично основателни, както е и в конкретния случай, поради което и не се налага да се произнасят с отделни диспозитиви – или искът ще бъде уважен, или изцяло отхвърлен, или уважен частично. Това, обаче, не опорочава първоинстанционното решение по отношение на неговата допустимост.

За да бъде уважен иск за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства при придобиване на имущество по време на брака, следва да се обори законовата презумпция на приложимия към момента на прекратяване на брака закон - чл. 19, ал.3 от СК /отм./, като се докаже, че вложените в придобиване на имота средства са лично имущество. В случая се твърди дарение на пълната цена на процесния имот или на част от нея. За целта следваше да се установи твърдението, че цената на имота е стойността по удостоверението на ДСК от 23435 лв., което не беше доказано. Следваше да се установи също, че тази сума е дарена от г-жа Д. на въззивницата, което означава да се докаже и че заемът е погасяван с извънсемейни средства. Такова доказване на беше проведено. Единствено е безспорно доказано, че сумата от 5435 лв. е дарена от г-жа Д. на дъщеря й при прехвърляне на членствените й права в ЖСК.

Тъй като правото на собственост върху конкретен обект в ЖСК възниква при снабдяване на всеки член-кооператор с нотариален акт, което пък става въз основа на решение на ОС на ЖСК, то следва да се приеме, че посочената стойност в нотариалния акт е окончателната стойност на обект в строената по „стопански” начин, т.е. със средства на кооператорите сграда. Следователно, цената на правото на собственост е тази посочена в акта, т.е. сумата от 117 157 лева.

Следователно , по делото е доказана частична трансформация на лични средства от 5435 лв.  в придобиваната стойност по нот. акт сума от 117 157 лева или 5435/117157 ид.ч. от процесния имот са лична собственост на въззивницата, на осн. чл. 23, ал.2 СК, за която част искът следва да бъде уважен. За останалите 111722/117157 ид.ч. от имота следва да се приеме, че са придобити по време на брака в СИО.

Предвид частично несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 23 СК е отхвърлен до размер от 5435/117157 ид.ч. от имота, като вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен за същата част от имота. При частично уважаване на главния иск, произнасянето по евентуалния иск не се следва, поради което и решението в тази част следва да се отмени изцяло. Присъдените в полза на Х.ж. разноски за първата инстанция следва да се редуцират до размер от 1430,40 лв.

В останалата му отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция в полза на Х.Ж. следва да се присъдят в размер на 715,50 лв., а в полза ва въззивницата – 215,05 лв. за двете инстанции съобразно уважената част от иска.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 527/23.03.2015 год. по гр.д. 1485/2014 год. на ОС Варна, САМО В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от С.Х.Ж. от гр. Варна иск срещу Х.К.Ж., главен иск с цена 87 656.20 лева, за установяване на личната й  собственост върху придобит по време на брака им с несемейни средства чрез участие в ЖСК, недвижим имот, представляващ  апартамент - №10/ десет/, находящ се на шестия етаж на сградата В ГР. Варна, ул. „Тодор Влайков 55, бл.12, вх.В, състоящ се от дневна, спалня, кухня с нища, дрешник, мокро помещение и тоалет, баня и два балкона, с обща застроена площ от 72,56 кв.метра, ведно с прилежащата му изба № 10/десет/ с площ от 5,53 кв.метра, както и с прилежащото му таванска помещение с площ от 8,20 кв.метра, както 5,4607 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на квартала кв.4 по плана на 11 подрайон на гр.Варна, ДО РАЗМЕР ОТ 5435/117157 ид.ч. от имота, както и в частта, с която е отхвърлен евентуален иск с цена 20 329.06 лева за установяване на частична трансформация в размер на 5 435/23 435 ид. части от същия имот, на основание чл. 23, ал.2 от СК, и в частта за разноските, с която С.Х.Ж. е осъдена да заплати разноски на Х.К.Ж. над размер от 1430,40 лв., и вместо него постановява:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ПО ИСК НА С.Х.Ж. ЕГН **********, от гр. Варна срещу Х.К.Ж., ЕГН **********,***, че С.Х.Ж. е придобила на осн. чл. 23, ал.2 СК в лична  собственост чрез частична трансформация на несемейни средства по време на брака си с Х.К.Ж. само 5435/117157 ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ  апартамент - №10/ десет/, находящ се на шестия етаж на сградата В ГР. Варна, ул. „Тодор Влайков 55, бл.12, вх.В, състоящ се от дневна, спалня, кухня с нища, дрешник, мокро помещение и тоалет, баня и два балкона, с обща застроена площ от 72,56 кв.метра, ведно с прилежащата му изба № 10/десет/ с площ от 5,53 кв.метра, както и с прилежащото му таванска помещение с площ от 8,20 кв.метра, както 5,4607 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на квартала кв.4 по плана на 11 подрайон на гр.Варна, като останалата част страните са придобили в СИО, чрез участие в ЖСК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 527/23.03.2015 год. по гр.д. 1485/2014 год. на ОС Варна, САМО В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от С.Х.Ж., ЕГН **********, от гр. Варна иск срещу Х.К.Ж., ЕГН **********,***, по чл. 23, ал.1 СК, за установяване лична  собственост върху придобит по време на брака недвижим имот, представляващ  апартамент - №10/ десет/, находящ се на шестия етаж на сградата в гр. Варна, ул. „Тодор Влайков 55, бл.12, вх.В, състоящ се от дневна, спалня, кухня с нища, дрешник, мокро помещение и тоалет, баня и два балкона, с обща застроена площ от 72,56 кв.метра, ведно с прилежащата му изба № 10/десет/ с площ от 5,53 кв.метра, както и с прилежащото му таванска помещение с площ от 8,20 кв.метра, както 5,4607 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на квартала кв.4 по плана на 11 подрайон на гр.Варна, ПО ОТНОШЕНИЕ НА останалите 111722/117157 ид.ч. от имота, които страните са придобили в СИО, както и в частта, с която са присъдени разноски за първа инстанция в размер на 1430,40 лв. в полза на Х.К.Ж..

ОСЪЖДА С.Х.Ж., ЕГН **********, от гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.Ж., ЕГН **********,***, сумата от 715,50 лв. разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Х.К.Ж., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Ж., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 215,05 лв. разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: