О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

338/20.05.2016

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20 05.2016г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№268/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от П.С.Д. против определение №604/02.03.2016г., пос -тановено по гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№1797/21.01.2016г., подадена от жалбоподателката, в която е обективира -но искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №52/18.01.2016г., постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на жалбоподателката с вх.№1797/21.01.2016г. бъде уважена.

Въззиваемият Б.Т.Т., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., е образувано по подадени две въззивни жалби както следва:

Въззивна жалба, подадена от Б.Т.Т. против решение №3341/24.07. 2015г., постановено по гр.д.№6635/14г. по описа на ВРС, IХ състав, с което е уважен предявеният от П.С.Д. против Б.Т.Т. иск с пр.осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Въззивна жалба, подадена от П.С.Д. против решение №3495/13.08.2015г., постановено по гр.д.№6635/14г. по описа на ВРС, IХ състав, в частите му, с които: 1/ е оставена без уважение молба от 03.08.2015г., подадена от П.С.Д. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение №3341/24.07.2015г., постановено по гр.д.№6635/14г. по описа на ВРС, IХ състав, на осн. чл.247 от ГПК; 2/ е оставена частично без уважение молба от 28.07.2015г., подадена от П.С.Д. за изменение на решение № 3341/24.07.2015г., постановено по гр.д.№6635/14г. по описа на ВРС, IХ състав, в частта за разноските, на осн. чл.248 от ГПК.

С решение №52/18.01.2015г./в решението е допусната очевидна фактическа грешка  при посочване годината на постановяването му, като вместо действителната 2016г. е посочена 2015г./, постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о. е потвърдено изцяло решение №3341/24.07.2015г., постановено по гр.д.№6635/14г. по описа на ВРС, IХ състав.Против решението в тази му част е била подадена касаци -онна жалба вх.№5533/23.02.2016г. от Б.Т.Т., която същият с молба от 11.03.2016г. е оттеглил.Жалбата е върната с разпореждане от 16.03.2016г.Послед - ното е влязло в сила на 29.03.2016г., като на същата дата е влязло в сила и решение №52/18.01.2015г., постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е потвърдено решение №3341/24.07.2015г., постановено по гр.д.№6635/ 14г. по описа на ВРС, IХ състав.

Също с решение №52/18.01.2015г., постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., съдът е потвърдил решение №3495/13.08.2015г., постановено по гр.д.№ 6635/14г. по описа на ВРС, IХ състав, в частите му, с които: 1/ е оставена без ува- жение молба от 03.08.2015г., подадена от П.С.Д. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение №3341/24.07.2015г., на осн. чл.247 от ГПК; 2/ е оставена частично без уважение молба от 28.07.2015г., подадена от П.С.Д. за изменение на решение №3341/24.07.2015г., в частта за разноските, в частта й досежно сумата от 900лв., представляваща адв.въз - награждение.В диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотиви, че решението на ВРС се потвърждава и в частта му, с която е оставена без уважение молбата на П. Д. за изменение и досежно сумата от 200лв. адв.възнаграждение.С реше -нието е потвърдено решението на ВРС от 13.08.2015г. и досежно присъдената с него сума на П.Д. по реда на чл.248 от ГПК в размер на 225лв. без да има пода -дена жалба против тази му част от насрещната страна.

Също с решение №52/18.01.2015г., постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., съдът е отменил решение №3495/13.08.2015г., постановено по гр.д.№ 6635/14г. по описа на ВРС, IХ състав, в частта му, с която е оставена без уважение молба от 28.07.2015г., подадена от П.С.Д. за изменение на решение №3341/24.07.2015г. в останалата претендирана част и вместо него е постановено друго, с което е изменено решението на ВРС от 24.07.2015г. в частта за разноските, като Б.Т. е осъден да заплати на П.Д. общо сумата от 97, 50лв., представляваща разноски, сторени пред ВРС.

Също с решение №52/18.01.2015г. ВОС е присъдил на П.Д. разноски в размер на 200лв., сторени пред ВОС, представляващи възнаграждение за адвокат.

С молба от 21.01.2016г., подадена в срока по чл.248 от ГПК, П.Д. е поис -кала изменение на решението на ВОС в частта му относно разноските с присъждане и на още 450лв. адв.възнаграждение, както и на още 20лв. д.т./15лв. + преводна так -са 5лв./, както и на още 25лв. адв.възнаграждение, която е оставена без уважение с обжалваното определение.

Пред ВОС П.Д. е представила доказателства за направени разнос- ки в размер на 900лв. адв.възнаграждение/против размера му не е направено възра -жение за прекомерност/; 25лв.-д.т. и 5лв. преводна такса.В договора за правна защита и съдействие от 14.12.2015г., който страната е представила, е посочено, че договореното и внесено в брой адв.възнаграждение в размер на 900лв. е за защита по подадената от нея въззивна жалба и за защита по въззивната жалба, подадена от насрещната страна.

В мотивите на решението си от 18.01.2016г. ВОС е посочил, че е сезиран с искане за присъждане на разноски в размер на 900лв. адв.възнаграждение, както и такса в размер на 30лв./25лв.+преводна такса 5лв./.Приел е, че доколкото не е посочено по всяка от двете жалби какво възнаграждение се претендира то следва да се приеме, че за всяка от жалбите се претендира възнаграждение от по 450лв.В заключение е посочено, че с оглед изхода на спора по жалбата на П.Д. против решението на ВРС от 13.08.2015г. й се следва сумата от 200лв., представляваща адв.възнаграж- дение.Видно е, че и при условното разделяне на възнаграждението на две, то докол -кото въззивната жалба, подадена от Б.Т. е приета за изцяло неоснователна, с оглед което и е потвърдено първоинстанционното решение от 24.07.2015г., на П.Д. се следва възнаграждението в размер на 450лв. за осъщест -вената адвокатска защита по подадената от насрещната й страна жалба.В тази й част молбата на страната за изменение на решението на ВОС в частта му относно разноските чрез присъждане на още 450лв. адв.възнаграждение е основателна.В останалата част молбата е неоснователна предвид следното.Претендират се 20лв. д.т. и още 25лв адв.възнаграждение.При условното разделяне на възнаграждението от 900лв., строено от ВОС, на две за защитата по въззивната жалба на П.Д. е определено възнаграждение от 450лв.Нейната жалба е изцяло неосно -вателна за частта от решението на ВРС от 13.08.2015г. по чл.247 от ГПК и частично основателна, съответно частично неоснователна за решението на ВРС от 13.08. 2015г. в частта му, с което е отказано изменение по чл.248 от ГПК.

Исканията на страната във въззивната й жалба касаещи решението на ВРС от 13.08.2015г. в отхвърлителната му част по чл.248 от ГПК, включват: 1/ присъждане на още 400лв. адв. възнаграждение - ВРС е редуцирал претендираното пред ВРС въз -награждение от 1200лв. на 900лв., както и това, сторено в частно производство по повод първоначално прекратяване на делото пред ВРС от 300лв. на 200лв.; 2/ присъждане на още 97, 50лв. разноски за такси, включващи такси за заверени препи - си от исковата молба, такси, заплатени на АВ за вписване на исковата молба и за справки в имотния регистър и такси, заплатени на Община Варна за издаване на заверени преписи от документи.

ВОС в решението си е приел, че искането на страната досежно адв.възнаграж - дения общо в размер на 400лв. е неоснователно, като ВРС правилно е редуцирал двете възнаграждения до посочените размери, а искането й за такси в размер на 97, 50лв. е основателно, с оглед което и е изменил решението на ВРС в частта за разноските като е присъдил тази сума на П.Д..От горното е видно, че жалбата на П.Д. в частта й по чл.248 от ГПК е уважена за сумата от 97, 50лв. и отхвърлена за сумата от 400лв.Общото адв.възнаграждение в размер на 450лв. за защита по нейната въззивна жалба следва да бъде разделено на две, като за сумата от 225лв. искането за присъждането й е неоснователно, т.к. е потвърдено решението на ВРС от 13.08.2015г. досежно молбата с пр.осн. чл.247 от ГПК - за неприсъждането на тази сума и П.Д. не е искала изменение с молбата си от 21.01.2016г.За остатъка от 225лв., то видно е, че съобразно уважената част-97, 50лв. и неуважената част-400лв. съразмерното адв.възнаграждение/44, 09лв./ е много под 200лв.Що се касае до държавната такса от 25лв.+5лв. преводна такса, то същата фактическа е заплатена за подадената въззивна жалба против решението на ВРС от 13.08.2015г. по чл.247 от ГПК в дължимия минимален размер от 25лв., като за жалбата против инкорпориранато в същото решението определение по чл.248 от ГПК не е събирана отделна такса.Предвид неоснователността на жалбата в частта й против решението на ВРС по чл.247 от ГПК и заплатената държавна такса не следва да се присъжда на П.Д..

С оглед изложеното съдът приема, че на П.Д. не се следват разноски над присъдения размер от 200лв. за осъществената защита по подадената от нея жалба, с оглед което и частната жалба в тази й част се явява неоснователна.Жалбата следва да бъде уважена само досежно сумата от 450лв., като атакуваното опреде -ление в тази му част се отмени и вместо него се изменени решението на ВОС от 18.01.2016г. в частта му относно разноските като се осъди Б.Т. да заплати на П. Д. още 450лв. разноски за адв.възнаграждение.                  

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №604/02.03.2016г., постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№1797/ 21.01.2016г., подадена от П.С.Д., в която е обективирано иска- не по реда на чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №52/ 18.01.2015г., постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., чрез присъж -дане на разноски от още 450лв., представляващи адв.възнаграждение, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 от ГПК решение №52/18.01.2015г./в решението е допусна- та очевидна фактическа грешка  при посочване годината на постановяването му, като вместо действителната 2016г. е посочена 2015г./, постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските, като

ОСЪЖДА Б.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на П.С.Д. с ЕГН ********** *** още и сумата от 450лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №604/02.03.2016г., постановено по в.гр.д.№2791/ 15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№1797/21.01.2016г., подадена от П.С.Д., в която е обективи рано искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на реше - ние №52/18.01.2015г., постановено по в.гр.д.№2791/15г. по описа на ВОС, гр.о. чрез присъждане на съдебно-деловодни разноски от още 45лв./от тях 25лв. адв.възнаг -раждение и 20лв. държавна такса/.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: