Р Е Ш Е Н И Е

118

гр.Варна, 02.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№268/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез Д. Иванова-прокурор при ОП-Варна, против решение №255/16.02.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е осъдена Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България да заплати на Д.А.Я. на осн. чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №406/09г. по описа на ОД МВР Варна и по НОХД №425/13г. по описа на ВОС, и по НОХД №227/14г. по описа на ВОС, както следва: 1/ сумата в общ размер на 51 966 лв., представляваща неполучено служебно възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради отстраняването й от длъжност за периода от 26.08.2011г. до 26.10.2015г. вкл., както следва: сумата от 9 105 лв. за времето от месец 09.2011г. до месец юни на 2012г., сумата от 24 200 лв. за времето от 01.07.2012г. до 30.04.2014г., сумата 18 661, 36 лв. за времето от 01.05.2014г.  до 26.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 069, 73 лв. /намалено с дължимия от ищцата данък общ доход и осигурителна вноска брутно възнаграждение/, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 1 384, 48 лв., представляваща разликата между изплатените й суми като обезщетение за неизползван платен отпуск и сумите, които би получила, ако не е била отстранена от длъжност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на 12 642, 31 лв., представляваща неполучени суми за допълнително материално стимулиране, като част от трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата в размер на 1 666, 67 лв., представляваща неполучени суми за представително облекло, които включват и сумата, която била принудена да възстанови, получена за последните четири месеца на 2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 5/ сумата в размер на 1 472 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение поради по-малък коефициент за трудов стаж на новото й работно място, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 6/ сумата в размер на 5 900 лв., представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар по повод защита в ДП №406/09г. и по НОХД №425/13г., и НОХД №227/14г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 7/ както и е осъдена да заплати на Д.А.Я. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №406/09г. по описа на ОД МВР Варна и по НОХД №425/13г. по описа на ВОС, и по НОХД №227/14г. по описа на ВОС сумата от 2 931 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважените искове /допусната е очевидна фактическа в цитирания диспозитив по пункт 7 от решението на ВОС, като видно от мотивите сумата от 2 931лв. не представлява присъдено обезщетение за имуществени вреди, а присъдени съдебно-деловодни разноски за производството на осн. чл.78, ал.1 от ГПК/. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения за претърпени имуществени вреди.

Въззиваемата Д.А.Я. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния й представител адв.Н.Т. поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС в обжалваните му части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Частна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез Д. Иванова - прокурор при ОП-Варна, против определение №1027/26.04.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение подадената от Прокуратурата на Република България и инкорпорирана във въззивна жалба вх.№6104/23.02.2018г. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за измене -ние на решение №255/16.02.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което присъдените разноски на насрещната страна за адв.възнаграждение бъдат намалени поради тяхната прекомерност до минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.

Въззиваемата Д.А.Я. в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния й представител адв.Н.Т. поддържа становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли определението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

По въззивната жалба.

В исковата си молба ищцата Д.А.Я. излага, че с Постановление за привличане на обвиняем от 04.08.2011г. е била привлечена като обвиняема за извършване на престъпления по чл.256, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и й е била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари”.Впоследствие с внесения от ОП-Варна обвинителен акт е поддържано само обвинението за извършено престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.По така повдигнатото й обвинение ищцата е била оправдана с Присъда №38/17.03.2016г., постановено по НОХД № 227/14г. по описа на ВОС, протестирана в тази й част от ОП-Варна и потвърдена от ВАпС, а неговото решение, протестирано от АП-Варна и потвърдено от ВКС.Присъдата е влязла в сила на 27.04.2017г.В резултат от незаконосъобразно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение ищцата претърпяла имуществени вреди, както следва.Като последица от постановлението за привличане й като обвиняем за престъпления, извършени в качеството й на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б.”а” от НК и в съответствие с действащата към 2011г. разпоредба на чл.100, ал.2 от ЗДС/обявена за противоконституционна с решение на КС, обн.ДВ, бр.38/16г./, със заповед №296/25.08.2011г. на изпълнителния директор на НАП е била временно отстранена от служба, считано от датата на връчването й - 26.08.2011г. до произнасяне на компетентните органи.Поради отстраняването й от длъжност и на осн. чл.100, ал.3 от ЗДС за периода на отстраняване не е получавала заплата.В продължение на няколко години в хода на наказателното производство останала без работа и поради тази причина без средства за препитание, поради което, за да си набави нужните такива средства, била принудена да поиска да бъде освободена от работа от ТД на НАП Варна. Със заповед №3-1111/14.10.2015г. служебното й правоотношение било прекратено считано от 26.10.2015г. на осн. чл.103, ал.1, т.1 от ЗДС.Считано от 26.10.2015г. започнала работа на ново работно място като счетоводител. В продължение на 4 години и 2 месеца била отстранена от длъжност, без да получава доходи, но и без да може за започне друга работа. Търсила активно такава, но поради естеството на повдигнатото й обвинение, разгласено и по медиите - данъчен служител, обвинен в извършване на длъжностно престъпление и измама, наемането й от счетоводни кантори било отхвърляно, т.к. за незапознатите с доказателства по делото и личността й се пораждали подозрения за некомпетентност, престъпни намерения и нелоялност.Така предвид отстраняването й от служба за периода от 4 години и 2 месеца претърпяла следните имуществени вреди: 1/ неполучено служебно/трудово/ възнаграждение за периода 26.08.2011г.-26.10.2015г. в общ размер от 49 854лв.; 2/ намален размер на пенсията, която би получавала поради загубен осигурителен доход и трудов стаж в размер на 5 200лв.; 3/ разликата между изплатеното й при прекратяване на служебното правоотношение обезщетение по чл.61, ал.2 от ЗДС за неизползван платен годишен отпуск за 2008г., 2009г. и 2010г./общо 47 работни дни/ и обезщетението, което би получила, ако не беше отстранена от служба - получено обезщетение в размер на 811,69 лв. /изчислено на база минимална работна заплата за страната в размер на 380 лв./ и такова, което би получила в размер на 1 939, 69лв., с разлика от 1 128 лв., представляваща претърпяната щета; 4/ неполучени суми за допълнително материално стимулиране /като част от брутното й възнаграждение, изплащано на служителите в НАП на всяко тримесечие, независимо от трудовия резултат или мястото в структу -рата на НАП/ в размер на 15 000лв. за периода 26.08.2011г.-26.10.2015г.; 5/ неполучени суми за представително облекло в размер на 400лв. годишно, ведно с удържания й при отстраняването й остатък за 2011г., общо сумата от 1 670лв.; 6/ получено в по-нисък размер трудово възнаграждение на новото й работно място в размер на 1 413лв. за периода 26.10.2015г.-31.07.2017г. поради посочен по-малък коефициент за трудов стаж - първоначално възприетият към 26.10.2015г. коефициент е бил 31, 50% /по 1, 5% за всяка година трудов стаж от 21 години и 4 месеца/, т.к. не се е зачитал за трудов стаж периодът от 4 години 2 месеца на отстраняване от длъжност, като след влизане в сила на оправдателната присъда и извършване на необходимите корекции трудовият й стаж е увеличен с 4 години и 2 месеца и съответно процентът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж; 7/ за заплатени адв. възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производство в размер от 5 900лв. Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да й заплати горепосочените суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното изплащане, а за първата сума и ведно със законната лихва за всяко неполучено месечно възнаграждение, считано от момента на настъпване на задължението за изплащане - 25 число на текущия месец, за който възнаграждението би се дължало.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че не са извършвани от органите на ответника действия извън правно регламентираните, от които да са произтекли за ищцата имуществени вреди.Поддържа, че неправилно се претендира възнаграждението, което ищцата би получавала, ако не бе отстранена от длъжност, вместо това, което е получавала фактически към момента на отстраняването й, както и неправилно се претендира лихва за всяко неполучено възнаграждение, от датата на която би било получено, ако ищцата не би била отстранена от длъжност, вместо от влизане в сила на оправдателната присъда.Поддържа, че не се дължи обезщетение за неполучено ДМС, т.к. такова се изплаща при определени условия и след преценка на съответния административен ръководител, поради което и не е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на ответника и твърдяната вреда, доколкото изплащането на ДМС е опосредено от други фактори. Така и досежно претендираното обезщетение за намален размер на пенсията, която ищцата би получавала, полученото обезщетение за неползван платен годишен отпуск и намален размер на полученото трудово възнаграждение. Поддържа, че суми за представително облекло се дължат само за времето, през което лицето е било реално на работа, като тяхното предназначение е единствено за облекло във връзка със служебната дейност.През процесния период ищцата не е била на работа и съответно служебно облекло не е било необходимо да бъде ползвано, поради което не й се дължи обезщетение за неполучени суми за такова. Твърди, че липсват доказателства за реалното заплащане на претендираните суми за адв. възнаграждения в хода на наказателното производство, както и възразява, че, ако същите да действително заплатени, то възнагражденията са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на наказателното дело.    

По искане на ищцата/молба от 16.01.2018г., уточнена в о.с.з. на 17.01.2018г./ по реда и в срока по чл.214 от ГПК от първоинстанционния съд с протоколно определение от 17.01.2018г. е допуснато изменение в размера на част от предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1/ по иска от неполучено служебно/трудово/ възнаграждение и лихви от 49 854лв. главница, ведно със законната лихва за всяко възнаграждение в периода от датата, на която би се дължало, до окончателното изплащане, на главница от 51 966лв./брутно възнаграждение/, ведно със законната лихва върху 50 069, 73лв. /нетното възнаграждение/, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане; 2/ намален размер на пенсията, която би получавала поради загубен осигурителен доход и трудов стаж от 5 200лв. на 5 340лв.; 3/ разликата между изплатеното й при прекратяване на служебното правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетението, което би получила, ако не беше отстранена от служба от 1 128лв. на 1 384, 48лв.; 4/ неполучени суми за допълнително материално стимулиране от 15 000лв. на 12 642, 31лв.; 5/ неполучени суми за представително облекло от 1 670лв. на 1666, 67лв.; 6/ получено в по-нисък размер трудово възнаграждение на новото й работно място от 1 413лв. на 1 472лв.

С влязло в тази му част в сила решение предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от намален размер на пенсията, която ищцата би получавала поради загубен осигурителен доход и трудов стаж, в размер на 5 340лв., ведно със законната лихва от 27.04.2017г., е отхвърлен.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 04.08. 2011г., издадено от разследващ полицай при ОД на МВР-Варна, Д.Я. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.256, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 15.02.2007г. в качеството си на служител на ТД на НАП Варна чрез използване на посочените документи с невярно съдържание дала възможност на посоченото в постановлението лице да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери, 186 712, 04лв., като издала със служителя К.Андреев АПВ №2655/15.02.2007г., с който е възстановен ДДС в горе -посочения размер, и за извършено престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 от НК за това, че на 15.02.2007г. в съучастие с К.А., като съизвършител в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, не изпълнила служебните си задължения по извършена проверка на посоченото в постановлението лице, във връзка с издадения АПВ №2655/15.02.2007г., като от деянието са настъпили значителни вреди последици и то представлява особено тежък случай. На 07.03.2012г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем, с което Д.Я. е обвинена само за престъплението по чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 от НК, като са конкретизирани неизпълнените задължения.За така посоченото престъпление е внесен обвинителен акт на 02.04.2013г. и образувано НОХД №425/ 13г. по описа на ВОС, н.о., по което съдебното производство е прекратено с протоколно определение от 24.06.2013г. и същото върнато на прокурора за отстра - няване на допуснати процесуални нарушения.На 31.10.2013г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем, с което Д.Я. е обвинена за престъплението по чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 от НК, като са допълнително конкретизирани неизпълнените задължения.Внесен е нов обвинителен акт на 24.02.2014г., с който Д. Я. е обвинена в извършено престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 от НК.Образувано е НОХД №227/14г. по описа на ВОС, н.о., по което е постановена присъда №38/17.03.2016г., с която Д.Я. е изцяло оправдана по възведеното й обвинение.Присъдата в тази й част е протестирана от ОП-Варна и с решение №263/07.12.2016г., постановено по ВНОХД №354/16г. по описа на ВАпС, н.о., потвърдена.Решението на ВАпС е протестирано от АП-Варна в тази му част и с решение №102/27.04.2017г., постановено по к.д. №198/17г. по описа на ВКС, ІІ н.о., е потвърдено.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Д.Я. е оправдана по повдигнатото й обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените имуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.

Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди от вида на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено служебно/трудово/ възнаграждение за периода 26.08.2011г.-27.10.2015г.

Към датата на първоначалното привличане на въззиваемата като обвиняема - 04.08.2011г. същата е заемала длъжността главен инспектор по приходите в дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, отдел „Контрол” към ТД на НАП Варна с ранг ІІІ мл. за държавен служител и получавана основна заплата в размер на 750лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време по 1% за всяка година, общо 21 години към 2011г., или определено от работодателя месечно възнаграждение в размер на 907, 50лв. /посочено такова в служебната книжка от 908лв./.

Предвид действащата към 2011г. разпоредба на чл.100, ал.2 от ЗДС /обявена за противоконституционна с решение на ВАС, обн.ДВ, бр.38/20.05.2016г./, и тъй като против Д.Я. е било образувано наказателно производство за извършени от нея в качеството й на длъжностно лице престъпления със заповед №296/25.08.2011г. на изп.директор на НАП същата е временно отстранена от служба, считано от датата на връчване на заповедта /26.08.2011г./ до произнасянето на компетентните органи.На осн. чл.100, ал.3 от ЗДС за времето, докато е отстранен по посочения ред, държавният служител не получава заплата.Със заповед №3-1111/14.10.2015г. на изп.директор на НАП на осн. чл.103, ал.1, т.1 от ЗДС/по взаимно съгласие на страните, изразено писмено/ е прекратено служебното правоотношение с Д.Я., считано от 26.10.2015г.Според заповедта към датата на издаването й Д.Я. е на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол”, отдел „Проверки”, сектор „Проверки” при ТД на НАП Варна, с придобит ІІІ младши ранг.

За периода от 26.08.2011г./дата на отстраняване от служба на чл.100, ал.2 от ЗДС/ до прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл.103, ал.1, т.1 от ЗДС на 26.10.2015г., т.е. за период от 4 години и 2 месеца въззиваемата е била в служебно правоотношение, но не е получавала заплата по него.Отстраняването от служба е пряко следствие от повдигнатото и поддържано обвинение за извършено от Д.Я. престъпление в качеството й на длъжностно лице.Налице е причинно-следствена връзка между търпяната вреда от вида на пропусната полза /разликата между състоянието на имуществото, каквото би било при липсата на деликт /при доказана възможност за сигурното му увеличение предвид съществуващото между въззиваемата и НАП служебно правоотношение за неопределено време /съгласно заповед №616/18.05.2009г. на изп.директор на НАП/ и състоянието при наличието му/ и обвинението. За този период въззиваемата е имала служебно правоотношение, но е била препятствана да изпълнява служебните си задължения по него и така да получава доходи. Не би могло да се приеме, че поведението на въззиваемата в хода на наказателното производство е опосредило настъпването на вредата, доколкото при съществуващо служебно правоотношение за неопределено време същата не е била длъжна заради повдигнатото й незаконно обвинение да предприема постъпки за прекратяване на служебното си правоотношение, така щото да може да си търси нова работа, от която да получава доходи, т.е. това не е било нейно дължимо поведение, чрез което бъде ограничена щетата.

Съгласно разрешенията, дадени в т.11 от ТР №3/04г. на ОСГК на ВКС и тези в т.5 от ППВС №4/23.12.1968г., в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер.Съдът приема, че същото разрешение следва да се приложи и при определяне на обезщетението, което ще се приеме за база в хипотеза на служебно правоотношение.В периода 26.08.2011г.-26.10.2015г. е била няколкократно променяна нормативната база, уреждаща реда за определяне на възнагражденията на държавните служители/ЗДС и Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, обн.ДВ, бр.49/12г., в сила от 01.07.2012г./, но основни са положенията, че брутната заплата на държавния служител се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения-чл.67 от ЗДС и чл.3 от цитираната наредба.Основната заплата се определя по нива и степени съгласно приложение №1 към цитираната наредба като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.След влизане в сила на наредбата - 01.07.2012г. размерът на индивидуалните основни месечни заплати на служителите се определя от ръководителя на съответната административна структура в съответствие с изискванията на §2, ал.1 от ПЗР на НЗСДА, като техният размер/намален с дължимия данък и осигурителни вноски, ако има такива за сметка на осигурените лица/ не може да бъде по-нисък от получаваните до посочената дата брутни месечни заплати/намален с дължимия данък и осигурителни вноски, ако има такива за сметка на осигурените лица/, или считано от посочената дата в заплатите на държавните служители не е налице постоянно допълнително възнаг -раждение за трудов стаж и професионален опит/то не е сред изрично посочените допълнителни възнаграждения, които държавните служители могат да получават - чл.67, ал.7, вр. ал.12 от ЗДС/, но това, което е получавано до момента е акумулирано в определената след влизане в сила на наредбата основна заплата. Съгласно ССЕ от 31.10.2017г., изслушана пред първоинстанционния съд, определената на Д. Я. основната заплата към влизане в сила на наредбата е 908лв. /колкото е била преди влизане в сила на наредбата/.На лицата, заемащи идентична като нейната длъжност, в същото звено и при идентичен ранг е определена еднаква основна заплата от 1 100лв., независимо от разликите преди това, произтичащи от допълнителното възнаграждение за прослужено време.Считано от 01.05.2014г. е одобрена нова организационна структура на ТД на НАП Варна, с която дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители” е закрита и служителите преназначени, като Д.Я. е преназначена в дирекция „Контрол”, сектор „Проверки” без промяна на основната заплата.На лицата, преназначени в същата дирекция и сектор, на същата длъжност и с идентичен ранг е определена от 01.05.2014г. еднаква основна заплата от 1050лв.Предвид така установеното от ССЕ съдът приема, че в случай, че Д.Я. не беше отстранена от длъжност, то същата би получавала до 01.07. 2012г. основна заплата в размер от 908лв., от 01.07.2012г. до 01.05.2014г. в размер на 1 100лв. и от 01.05.2014г. до 26.10.2015г. в размер на 1050лв. или общо за периода 26.08.2011г.-26.10.2015г. брутно основно възнаграждение в размер на 51 966, 36лв., като това е размерът на претърпяната имуществена вреда от вида на пропуснати ползи.Неоснователно е възражението на въззивната страна, че обезщетението следва да се определи съобразно размера на нетното възнаграждение след приспадане дължимия данък и осигурителни вноски.Обезщетението по чл.100, ал.4 от ЗДС, вр. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е за пропуснати ползи и за него са предвидени публични задължения - заплащане на данък по ЗДДФЛ/по аргумент за противното от чл.13, ал.1, т.13 от ЗДДФЛ/ и определените със закон вноски за социално осигуряване, които са в тежест на увреденото лице, които се удържат при плащането от съдебния изпълнител.С оглед горното и обезщетението се определя на база брутното възнаграждение, т.к. от него се дължими от увреденото лице посо -чените публични задължения.В този см. напр. решение №816/26.06.2013г. по гр.д. №1748/13г., ВКС, ІІІ гр.о.Обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното изплащане, като претенцията по чл.86 от ЗЗД е за лихва върху главницата от 50 069, 73лв., представляваща нетното възнаграждение.Исковете са основателни за посочения размер и следва да бъдат уважени.Решението на ВОС в тази му част следва да бъде потвърдено.     

Претендира се и обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер от 1 384, 48лв., представляваща разликата между изплатените на въззиваемата суми като обезщетение за неизползван платен отпуск и сумите, които би получила, ако не е била отстранена от длъжност.Полученото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск касае единствено дните неползван отпуск към датата на отстраня -ването й от длъжност - 26.08.2011г./общо 47 дни, съответно за 2008г., 2009г. и 2010г./, т.е. такива, за които при прекратяване на служебното правоотношение въз -зиваемата има право на обезщетение, т.к. касаят вече отработени години, съответ -но не касаят периода на отстраняване от длъжност.След влизане в сила на оправ -дателната присъда, със заповед №Д-177/21.06.2017г. на осн. чл.61, ал.1 от ЗДС на директора на ТД на НАП Варна е наредено на Д.Я. да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 47 дни в периода 2008г.-2010г.Такова й е начислено в размер на 811,69лв.Съгласно чл.61, ал.3 от ЗДС и чл.26, ал.4 от НЗСДА размерът на паричното обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което се изплаща при прекратяване на служебното правоотношение, се определя съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител към датата на прекратяване на служебното правоотношение и средномесечния брой на работните дни за съответната година.Посоченият от работодателя на ищцата размер на обезщетението не е изчислен съобразно определения от него размер на основната й заплата към датата на  прекратяване на служебното правоотношение и вписан в служебната й книжка/чл.112, ал.1, т.5 от ЗДС/, а именно 908лв., а е определен съобразно основна заплата в размер на 380лв., каквато на въззиваемата не е била определяна и каквато, съответно не може да служи за основа при определяне на обезщетението по чл.61, ал.3 от ЗДС.Горното, обаче не е следствие от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение от въззивника, т.к. след влизане в сила на оправдателната присъда работодателят е бил задължен да определи обезщетение съобразно цитираните норми и съобразно определената основна заплата към 01.07.2012г., неизменяна от него като размер до прекратяване на правоотноше- нието - 26.10.2015г., а именно 908лв.Предвид горното и за разликата над изплате -ното обезщетение от НАП с взета база от 380лв./811, 69лв./ до дължимото от НАП обезщетение с база от 908лв./2 032, 19лв./ или сумата от 1 220, 50лв. не е налице причинно-следствена връзка между търпяната щета и поведението на въззивника. За неплатеното, но дължимо от насрещната страна по служебното правоотношение обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено съобразно посоче - ните разпоредби, отговаря тази страна.В случай, обаче, че въззиваемата не беше отстранена от длъжност, то основната заплата на същата би била към момента на прекратяване на служебното правоотношение-26.10.2015г. в размер на 1 050лв. и тя би се взела за база при определяне на обезщетението по чл.61, ал.3 от ЗДС за неползван отпуск за периода преди отстраняването й от длъжност, при която база обезщетението възлиза на 2 350лв., съответно разликата между изплатеното в размер на 811, 69лв. възлиза на 1 538, 31лв.Поради поведението на въззивника въззиваемата е претърпяла имуществена щета от вида на пропуснати ползи в размер, представляваща разликата над 1 220, 50лв. до 1 538, 31лв. или това е сумата от 317, 81лв., до който размер съдът приема, че предявеният иск е осно -вателен и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва върху главницата от 317, 81лв. от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.Решението на ВОС следва да се отмени в частта му, с която искът е уважен за разликата над 317, 81лв. до 1 384, 48лв. и в тази част искът да се отхвърли, а в частта за сумата от 317, 81лв. решението следва да бъде потвърдено.

Претендира се и обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер от 12 642, 31 лв., представляваща неполучени суми за допълнително материално стимулиране.Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е едно от посочените по видове допълнителни възнаграждения в чл.67, ал.7 от ЗДС, съответно чл.19, т.5 от НЗСДА, които държавните служители могат да получават.Съгласно чл.67, ал.8 от ЗДС и чл.24, ал.2 от НЗСДА допълнително възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи и може да се изплаща четири пъти годишно, а съгласно чл.25 от същата наредба това възнаграждение се определя въз основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители.Оценяването на резултатите се извършва от ръководителя на съответната структура.Във вътрешните правила за заплатите на съответната административна структура се определят конкретните показатели, критерии и алгоритми за оценяване постигнатите резултати от служителите.Според утвърдените от изп.директор на НАП такива вътрешни правила, цитирани от ССЕ, оценката за приноса на отделния служител се отразява в протокол и обхваща цялостното представяне през съответния период въз основа на състоянието и качеството на резултата от текущото изпълнение на задълженията му, действително отработеното време, изпълнение на поставените задачи.Индивидуалните оценки на служителите са по скала от 1 до 5, като има и подточки.От горната уредба следва, че допълнителното възнагражде- ние за постигнати резултати няма задължителен и постоянен характер, а „може да се изплаща”, като зависи от множество обстоятелства, а именно дали са постигнати резултати, какъв е приносът на конкретния служител за тях, дали съответният административен ръководител е взел решение да се изплаща такова възнаграждение и в какъв размер, т.е. това не е постоянно дължимо допълнително възнаграждение, което да зависи единствено от отработеното време от служителя.От своя страна на обезщетяване подлежи само това неосъществено увеличение на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не бе осуетено от настъпването на деликта, т.к. пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда, и предположението винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, съответно не може да почива на логическо допускане на закономерно настъпване на увеличаването.В този смисъл практика на ВКС досежно претендирано обезщетение от вида на пропусната полза за неполучено за периода на отстраняване ДМС - решение №227/26.10.2017г. по гр.д.№4488/16г., ВКС, ІV гр.о., определение №548/22.04.2015г. по гр.д.№6988/14г., ВКС, ІV гр.о., решение №1245/20.05.2009г. по гр.д.№5230/07г., ВКС, ІІ гр.о.Предвид гореизложеното съдът приема, че в производството не е установено, че несъмнено въззиваемата би получила и то в посочения размер допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода, в който е била отстранена от работа, предвид което и искът й за присъждане на това обезщетение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.Решението на ВОС в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения смисъл.

Претендира се и обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер от 1 666, 67 лв., представляваща неполучени суми за представително облекло, които включват и сумата, която въззиваемата била принудена да възстанови, получена за последните четири месеца на 2011г.Цитираната ССЕ е дала заключение относно ежегодно определяната за служителите на НАП с решение на управителния съвет на НАП сума за представително облекло в периода 2011г.-2015г./за всяка от годините в размер на 400лв./.За периода на отстраняване от 4 години и 2 месеца с добавяне на сумата, която въззиваемата е била задължена да възстанови при отстраняването си през 2011г., общият размер, който би й бил определен, възлиза на 1666, 67лв.Нормите на чл.40, ал.1 от ЗДС и чл.27 от Наредба за служебното положение на държавните служители уреждат правото на представително облекло на държавните служители за всяка календарна година.Представителното облекло, съответно суми за такова, се предоставят за упражняване на служебните задължения.Видно от разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от НСПДС е, че предоставянето на суми за представително облекло е обвързано с действително отработеното време в съответната година от държавния служител.Така, защото средствата се предоставят с оглед реалното осъществяване на задълженията по служба и обезпечават задължението на служителя да се явява на работа в облекло, съответстващо на обществения имидж на институцията, в която работи.При липса на реално полагане на труд от въззиваемата за процесния период към нея не е било налице изисква -нето да използва представително облекло, съответно и не е налице задължение да се обезпечи такова.С оглед горното и съдът приема, че за въззиваемата не са настъпили претендираните имуществени вреди от неполучени средства за представително облекло.Искът й за присъждане на това обезщетение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.Решението на ВОС в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения смисъл.

Претендира се и обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер от 1472 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение на новото работно място от въззиваемата поради отразен по-малък коефициент за трудов стаж.При прекратяване на служебното правоотношение на въззиваемата към 26.10.2015г. и оформяне на служебната й книжка периодът на отстраняването й от служба не е отразен в същата като служебен стаж.Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗДС служебната книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани със служебната дейност, едно от които това по чл.112, ал.1, т.8 от ЗДС относно продължителността на времето, което се признава за служебен стаж.Предвид така посочения първоначално служебен стаж поради отстраняването й от служба при започване на новата си работа и определяне от работодателя по нея на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и прослужено време/в размер на 1, 5 % за всяка година, съгласно представените трудов договор от 26.10.2015г. и допълнителни споразумения/ въззиваемата е получавала допълнително възнаграждение, определяно, без да се включват четирите години и два месеца на отстраняване от служба по чл.100, ал.2 от ЗДС. Към 26.10.2015г. и до преди влизане в сила на оправдателната присъда времето на отстраняване й не се зачитало като служебен стаж, предвид което и новият рабо -тодател, законосъобразно съгласно официалните удостоверителни вписвания в служебната книжа е начислявал допълнителното възнаграждение в размер, съот -ветстващ на вписванията.След влизане в сила на оправдателната присъда и на осн. чл.116, т.5 от ЗДС това време се зачита на служебен стаж.В служебната книжна на въззиваемата е нанесено ново вписване през 2017г. с отразяване на тези 4 години и два месеца като служебен стаж и въз основа на това вписване новият работодател на въззиваемата е преизчислил допълнителното й възнаграждение. Съгласно цитираната ССЕ в случай, че към 26.10.2015г. при започване на новата работа от въззиваемата в служебната й книжка времето от 4 години и 2 месеца беше отразено като служебен стаж, то същата би получила повисоко трудово възнаграждение в периода м.10.2015г.-м.07.2017г. в общ размер от 1 472, 05лв. Съдът приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и претърпяната вреда от вида на пропус -ната полза, т.к. в случай, че на въззиваемата не беше повдигнато обвинение и същата не беше отстранена от служба, то към 26.10.2015г. би имала и би бил отразен към тази дата в служебната й книжка служебен стаж от още 4 години и 2 месеца, който би се включил при определяне на допълнителното й възнаграждение от новия работодател при възникване на трудовото правоотношение с него през 2015г. и до края на процесния период през 2017г., който е действително отработен от нея. Предявеният иск е основателен за посочения размер и следва да бъде уважен, така и този по чл.86 от ЗЗД.Решението на ВОС в тази му част следва да бъде потвърдено.     

 Претендира се и обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер от 5 900 лв., представляващи заплатен от въззиваемата адвокатски хонорар по повод осъществената защита в наказателното производство.Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 05.08.2011г., имащ едновременно характер и на разписка за получената сума, според удостовереното с подписите на страните, за защитата на Д.Я. по ДП №406/09г. към посочената дата /към която е била привлечена като обвиняема за извършването на две престъпления, съответно по чл.256 и по чл.282 от НК/ е изплатено възнаграждение в размер на 600лв./по 300лв. за всяко от обвиненията/.Уговорено е и, че се дължи допълнително възнаграждение в размер на 60лв. за всеки следващ ден, в който довереникът участва в следствено-процесуални действия в досъдебното производство.Съгласно действащата редакция на чл.12 от Наредба №1/04г. на ВАдвС към датата на сключване на договора, а именно към ДВ, бр.2/09г., за защита в досъдебното производство въз - награждението е в размер на 300лв., а при извършване на процесуални действия в различни дни-по 60лв. за всеки ден.На 12.05.2014г. е сключено допълнително спо -разумение към договора от 05.08.2011г. предвид повторно внесения обвинителен акт по ДП №406/09г. и образуваното НОХД №227/14г.Уговорено е допълнително възнаграждение за защитата в досъдебното производство в размер на 300лв. /платено при сключване на договора, имащ характер на разписка/ поради извър -шените множество допълнителни процесуални действия след първоначалното постановление за привличане на обвиняем и връщане на делото за допълнително разследване.Уговорено е възнаграждение в размер на 1 600лв. /също платено  при сключване на договора, имащ характер на разписка/, представляващ удвоеният размер на минималното възнаграждение за защита пред първа инстанция, както и е уговорено допълнително възнаграждение в размер на 100лв. за всеки следващ ден, в който довереникът участва в следствено-процесуални действия по наказателното дело, платими в седмодневен срок от постановяване на присъдата от първа инстанция.Съгласно действащата редакция на чл.13, ал.1, т.3/за престъплението, за което въззиваемата е била обвинена, се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 до 10 години/ от Наредба №1/04г. на ВАдвС към датата на сключване на договора, а именно към ДВ, бр.28/14г., минималният предвиден размер на възнаграждението възлиза на 800лв.Съгласно чл.14 от цитираната наредба, когато съдебното заседание по наказателното дело продължи повече от едни ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100лв.На 13.11.2016г. е сключен анекс към договора от 05.08.2011г., с който е уговорено между страните, че дължимата сума за явяването на довереника пред първа инстанция за всеки следващ ден е общо 1600лв./при 16 заседания по 100лв. за всяко/.За защитата пред въззивна инстанция е уговорено възнаграждение от 800лв. и за защита пред касационната инстанция 1000лв., от които 200лв. пътни и дневни разноски.Уговореното в този анекс възнаграждение, възлизащо общо на 3 400лв., е заплатено по банков път съгласно представеното платежно нареждане от 23.05.2017г.От гореустановеното следва, че в производството са представени доказателства, установяващи реалното заплащане на възнагражденията, а именно 600лв.+300лв.+1600лв.+3 400лв. или 5 900лв.В тази връзка и възражението на въззивника за липса на доказателства за заплащане на сумите е неоснователно.Направено е в срок /с отговора на исковата молба/ и възражение за прекомерност на така заплатените адв.възнаграждения. Въпросът може ли при предявен иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адв. хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес, е предмет на т.д.№1/17г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.Видно от цитираните разпоредби на Наредба №1/04г. на ВАдвС е, че част от процесните възнаграждения са в минимален размер.В двоен размер е възнаграждението за досъдебното производство и това за първа инстанция по чл.13, ал.1, т.3 от наредбата.При продължило близо 3 години досъдебно производство с множество процесуално-следствени действия и при проведени общо 17 заседания в съдебната фаза по едно наказателно производство, отличаващо се с фактическа и правна сложност, съдът приема, че възнагражденията за досъдебното производство и за първа инстанция не се явяват прекомерни.Предвид гореизложеното и обезщетение следва да се присъди в установения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2017г., съответно решението на ВОС в тази му обжалвана част следва да бъде потвърдено.

Съобразно приетата за основателна част от исковите претенции, разгледани от настоящата инстанция/59 655, 81лв./ и общия размер на претенциите, разгледани от ВОС/80 371, 46лв./, разноските за първа инстанция/общо 3 140лв./, съразмерно на тази основателна част възлизат на 2 330, 67лв., поради което решението следва да бъде отменено в частта му, с която са присъдени разноски за разликата над 2 330, 67лв. до 2 931лв.Пред настоящата инстанция се претендират разноски по въззивната жалба в размер на 2 800лв., представляващи адв.възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.09.2018г.В договора е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 2 800лв.Не е посочено, обаче, че сумата е внесена в брой /графата не е попълнена/, следователно договорът не може да служи за разписка, нито е посочено, че сумата е внесена по банков път /графата не е попълнена/, съответно не са представени доказателства за внасяне на сумата по банков път.Съобразно разрешенията, дадени в т.1 от ТР №6/12 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че в производството не е доказано извършването на претендираните от въззиваемата разноски за адв.възнаграждение пред настоящата инстанция, предвид което същите не могат да бъдат присъдени по правилата на чл.78 от ГПК.  

По частната жалба.

Първоинстанционният съд е присъдил разноски на ищцата в размер на 2 931 лв.Общо претендираните от нея разноски пред ВОС, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, са в размер на 3 140лв., от които адв.възнаграждение в размер на 2 930лв./платено по банков път на 02.11.2017г./, възнаграждение за в.л. в размер на 200лв. и 10лв. държавна такса.Общо предявените претенциите, след изменението им по реда на чл.214 от ГПК, и съответно разгледани от ВОС са за сумата от 80 371, 46лв.Уважени са от този съд за сумата от 75 031, 46лв. и съразмерно на уважената част са присъдени разноски от 2 931.Съразмерна на уважената част/75 031, 46лв./ и общата претенция/80 031, 46лв./ от направените разноски /3 140лв./ е сумата от 2 931, 37лв., от която са присъдени 2 931лв.

Направено е в срок/единственото проведено о.с.з. на 17.01.2018г./ от ответника пред ВОС възражение за прекомерност на претендираните разноски за адв.възнаграждение.С решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение.Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България е инкорпорирана молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с искане присъденото адв. възнаграждение да бъде редуцирано поради прекомерност.Компетентен първоначално да се произнесе по тази молба, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, е първоинстанционният съд, постановил решението, чието изменение в частта за разноските страната претендира.След изпращане на молба на ВОС е постановено обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Предвиденият минимален размер на възнаграждението в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС при материален интерес от 80 371, 46лв. възлиза на 2 941, 14лв. Претендираното от ищцата възнаграждение от 2 930лв. е под минималния предвиден размер, с оглед което и направеното възражение за прекомерност е неоснователно и законосъобразно не е уважено от първоинстанционния съд. Обжалваното определение е правилно. Въззиваемата претендира разноски по частната жалба в размер на 300лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.05.2018г., платено в брой съгласно посоченото от страните в договора. Макар и частната жалба да е изцяло неоснователна, съдът приема, че разноски по нея на въззиваемата се следват съразмерно на крайния резултат от спора /частична основателност, съответно неоснователност на исковите претенции/, поради което и от сумата от 300лв. следва да се присъди сума, съразмерна с  основателната част от претенциите или това са 222, 67лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №255/16.02.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е осъдена Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България да заплати на Д.А.Я. на осн. чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №406/09г. по описа на ОД МВР Варна и по НОХД №425/13г. по описа на ВОС, и по НОХД №227/14г. по описа на ВОС, както следва: 1/ сумата, представляваща разликата над 317, 81лв. до 1 384, 48лв., представляваща разликата между изплатените й суми като обезщетение за неизползван платен отпуск/за периода 2008г.-2010г./ и сумите, които би получила, ако не е била отстранена от длъжност на 26.08.2011г., ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04. 2017г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 12 642, 31 лв., представляваща неполучени суми за допълнително материално стимулиране, като част от трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на 1 666, 67 лв., представляваща неполучени суми за представително облекло, които включват и сумата, която била принудена да възстанови, получена за последните четири месеца на 2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане, 4/ както и в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.А.Я. сумата, представляваща разликата над 2 330,67 лв. до 2 931 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважените искове, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.Я., ЕГН **********, адрес *** против Прокуратурата на Република България искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за твърдени, че са претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение, по което ищцата е оправдана с влязла в сила в тази й част на 27.04.2017г. присъда №38/17.03.2016г., постановена по НОХД №227/14г. по описа на ВОС, н.о., както следва: 1/ сумата, представляваща разликата над 317, 81лв. до 1 384, 48лв., представляваща разликата между изплатените й суми като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2008г.-2010г. и сумите, които би получила, ако не е била отстранена от длъжност на 26.08.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 12 642, 31лв., представляваща неполучени суми за допълнително материално стимулиране, като част от трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на 1 666, 67 лв., представляваща неполучени суми за представително облекло, които включват и сумата, която била принудена да възстанови, получена за последните четири месеца на 2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №255/16.02.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е осъдена Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България да заплати на Д.А.Я. на осн. чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №406/09г. по описа на ОД МВР Варна и по НОХД №425/13г. по описа на ВОС, и по НОХД №227/14г. по описа на ВОС, както следва: 1/ сумата в общ размер на 51 966 лв., представляващи неполучено служебно възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради отстраняването й от длъжност за периода от 26.08.2011г. до 26.10.2015г. вкл., както следва: сумата от 9 105 лв. за времето от месец 09.2011г. до месец юни на 2012г., сумата от 24 200 лв. за времето от 01.07.2012г. до 30.04.2014г., сумата 18 661, 36 лв. за времето от 01.05.2014г.  до 26.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 069, 73 лв. /намалено с дължимия от ищцата данък общ доход и осигурителна вноска брутно възнаграждение/, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 317, 81лв., представляваща разликата между изплатените й суми като обезщетение за неизползван платен отпуск/за периода 2008г.-2010г./ и сумите, които би получила, ако не е била отстранена от длъжност на 26.08.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на 1 472 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение поради помалък коефициент за трудов стаж на новото й работно място, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата в размер на 5 900 лв., представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар по повод защита в ДП №406/09г. и по НОХД №425/13г., и НОХД №227/14г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане, 5/ както и е осъдена да заплати на Д.А.Я. сумата от 2 330, 67 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважените искове.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1027/26.04.2018г., постановено по гр.д.№1626/ 17г. по описа на ВОС, гр.о

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.А.Я., ЕГН **********, адрес *** сумата от 222, 67лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция по частна жалба.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд само в частите му по исковете с цена над 5 000лв.По исковете с цена до 5 000лв. решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: