О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

387

 

 

08.06.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  08 юни 2015 г., две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 269 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и по чл. 274, ал.2 т.2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК и е образувано по две частни въззивни жалби, както следва:

- По частна жалба на М.Т.М., подадена чрез адв. А.Ч. против определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което на осн. чл. 238, ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката е настоявала, че определението на окръжния съд е неправилно и е молила за отмяната му с връщане на делото „за разглеждане в друг равен по степен съд”. Навела е оплаквания, че съдът неправилно прекратил делото при липсата на предпоставка по чл. 238, ал.2 ГПК – неявяване по делото, защото процесуалният представител се явил с минимално закъснение пред съда, малко след като било произнесено определението за прекратяване. Съдът не взел предвид, че ищцата била извън страната, а  адвокат Ч. ще закъснее за заседанието, за което последната уведомила съда чрез явилия се по делото свидетел. Според жалбоподателката нямало пречки съдът да си отмени определението за прекратяване още в съдебната зала, което обаче той не сторил. Като причина за закъснението за явяване по делото е сочила ангажимента на адвоката по друго дело в друг град и отклоняването на пътния трафик при придвижването й до гр.Варна. Сочила е, че съдът следвало да съобрази обективната невъзможност за явяване на пълномощника по делото. Поискала е приемане на писмени доказателства и допускане до разпит на свидетели за установяване на причината за закъснението и за предаденото съобщение за изчакването й от съда.

Ответникът „МБАЛ Шумен” АД и третото лице – помагач „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД не са подали отговор на жалбата.

- По частна жалба на „МБАЛ –Шумен” АД, подадена чрез адв. П., против определение № 182 от 03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която „не са присъдени разноски над уважената част от 400 лв. до поисканите 2 725 лв”.

Жалбоподателят е сочил, че в мотивите на обжалваното определение било прието, че представената фактура не била подкрепена с  доказателства за реалното заплащане на сумата по нея в размер на 2 325 лв. В тази връзка с жалбата е представил и е молил да се приемат доказателства за плащането. Молил е за „изменение” на обжалваното определение и за присъждане в полза на дружеството на сторените разноски от 2 325 лв.

С писмения си отговор, подаден чрез адв. Ч., М.М. е оспорила жалбата, като е молила за отхвърлянето й по съображения, че не е доказано реалното заплащане на разноските, включително и с представените към жалбата документи.

По жалбата на „МБАЛ –Шумен” АД:

Обжалваното определение № 182 от 03.04.2015 г. на окръжния съд е постановено по молба на „МБАЛ –Шумен” АД по чл. 248 от ГПК за допълване на определение от 24.02.2015 г. в частта му за разноските чрез осъждане на ищеца да му заплати сумата от 400 лв. -внесена държавна такса и 2 325 лв. -адвокатско възнаграждение. В мотивите на определението, съдът е направил извод за неоснователност на молбата за сумата от 2 325 лв., но в тази част в диспозитива на определението липсва произнасяне за  отхвърляне на искането за 2 325 лв. Доколкото  предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е жалбата срещу неуважената част от молбата по чл. 248 от ГПК и предвид, че преценката за наличието или липсата на основание по чл. 247 от ГПК за поправяне на очевидна фактическа грешка е от компетентността на постановилия акта съд, то в тази част производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено и делото - върнато на окръжния съд за преценка относно предпоставките по чл. 247 от ГПК. След приключване на производството по 247 ГПК, частната жалба следва да бъде изпратена отново на апелативния съд за произнасяне по нея.

По частната жалба на  М.Т.М., подадена чрез адв. А.Ч. против определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което на осн. чл. 238, ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото:

Жалбоподателката М.М. е ищец по гр.д. № 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, образувано по исковата й молба срещу „МБАЛ –Шумен” АД, с която е бил предявен иск по чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 500 лв. – частичен иск от пълен размер 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й, вследствие неправилно лечение от специалистите при ответното дружество.

С обжалваното определение, в открито съдебно заседание на 24.02.2015 г., окръжният съд е прекратил производството по делото, след като е преценил, че са налице основанията по чл. 238, ал.2 от ГПК.

 Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

В настоящия казус, ищцата не е взела становище по отговора на ответника, не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие, а видно от протокола на проведеното първо заседание по делото – нито тя, нито пълномощникът й са се явили. За последиците при наличието на посочените предпоставки, т.е. за прекратяването на делото, тя е била уведомена с връчената й, чрез процесуалния й представител адв. Ч., призовка за заседанието.

Началото на съдебното заседание е било обявено в 14 ч. и е приключило в 14:19 ч. с определението за прекратяване на производството.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че щом е пристигнала в залата, макар и след прекратяване на делото, но преди оттеглянето на съда, то следвало да се счита, че адв. Ч. се е явила по делото и съдът е трябвало да отмени определението си за прекратяване. Процесуалното задължение на страната е за явяване в открито съдебно заседание по делото в обявения от съда час за провеждането му, като без значение е обстоятелството, че съставът на съда и останалите участници в производството са се намирали в залата. Съдът не може и сам да отменя определението си за прекратяване, а и самата жалбоподателка е посочила, че адв. Ч. е пристигнала след приключване на делото. Съдът няма и задължение за „изчакване” на страната, а в случай на неотстранимо препятствие за явяване, в тяхна полза е предвидена възможността по чл. 142, ал.2 ГПК. Затова, не се споделят и оплакванията за неизчакването й.

Не е основание да се приеме, че е била налице пречка да се приложи разпоредбата на чл. 238, ал.2 ГПК, тъй като същата предвижда кумулативно няколко предпоставки, които в случая са били налице – неявяване в първото съдебно заседание, не е взето становище по отговора  на исковата молба и не е поискано разглеждане на делото в отсъствие на ищеца. Целта на разпоредбата на закона за установяване на процесуална дисциплина е изисквала при данните за насрочени дела в различни съдилища пълномощникът на страната да осигури липсата на поне една от тези кумулативно предвидени предпоставки, което би осуетило предвидените в нея възможности за ответника – да иска прекратяване на делото и присъждане на разноските или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Причините за неявяването на ищеца, респ. неговия процесуален представител, са ирелевантни, поради което и обстоятелството за ангажираност на адвоката по друго дело в друг град и пречките при придвижването му не могат да обосноват извод за липсата на една от горните предпоставки за приложението на чл. 238, ал.2 ГПК. В тази насока е и задължителната практика на ВКС – определение № 181 от 12.05.2011 г., постановено по ч.гр.д. №174/2011 г. на II г.о.

В случая всички предпоставки по чл. 238, ал.2 ГПК са били налице и при направеното от ответника искане за прекратяване на делото, окръжният съд правилно е приложил закона, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд,

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което на осн. чл. 238, ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА  настоящото производство само В ЧАСТТА по частната жалба на „МБАЛ –Шумен” АД, подадена чрез адв. П., против определение № 182 от 03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която „не са присъдени разноски над уважената част от 400 лв. до поисканите 2 725 лв”, и ВРЪЩА  делото на окръжния съд за преценка относно наличието или липсата на предпоставките по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 182 от 03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд. След приключване на производството, делото следва да бъде върнато отново на апелативния съд за произнасяне по частната жалба на  „МБАЛ –Шумен” АД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, само в частта, с която се потвърждава прекратителното определение на окръжния съд,  може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.