Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

117

 

08.07.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети юни, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

        ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                            Петя Петрова

 

Секретар: В.Т.

Прокурор: М. Гамозова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова въззивно гр.д. № 269 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 269/2016 г. е образувано, след отмяна на решение № 74 от 15.05.2015 г. по в.гр.д № 136/2015 г. на Варненския апелативен съд и връщане на делото, с решение № 89 от 11.05.2016 г. на ВКС и задължителни указания, за ново разглеждане от друг състав апелативния съд.

Предмет на настоящото въззивно производство е въззивната жалба на КОНПИ срещу решение № 459/23.12.2014 г. по гр.д.№ 828/2013 г. на Добричкия окръжен съд, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от КОНПИ иск срещу И.А.И. по чл. 8, вр. чл.4 ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата на имот № 5010043 с площ от 2377 кв.м. в кв. 11 по плана на с.Камен бряг, община Шабла. 

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон и необоснованост и се моли за отмяната му в тази част с уважаване на иска на комисията за отнемане на посоченото имущество от И.А.И..

С писмения си отговор И.И. е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция комисията, чрез главен  инспектор – юрист Ганчева, е поддържала въззивната жалба и е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата, чрез прокурор Гамозова от Апелативна прокуратура Варна, е изразила становище за основателност на въззивната жалба на комисията.

Възиваемата И.И. е представила писмени бележки, в които е развила съображения за неоснователност на жалбата и за правилността на обжалваната част от първоинстанционното решение.

Въззиваемите А. и Е. Т. не са заявили становище по въззивната жалба.

По правилността на обжалваното решение, с оглед наведените оплаквания и дадените с отменителното решение на ВКС указания,  настоящата инстанция намира следното:

С решението си Върховният касационен съд е посочил, че искът е бил предявен за имуществото, което е придобито от лице по чл.8 от ЗОПДИППД (отм.) чрез замяна – т.е. претендира се отнемане на недвижимо имущество, предмет на сделката, както и че и двете съдебни инстанции не са изложили съображения по съществото на правния спор – за неговата основателност, съобразно изискванията на чл.3 и чл.4, ал.1 и 2 във вр. с чл.8 ЗОПДИППД (отм.). В съдебното решение липсвали мотиви за това дали конкретното имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като е придобито от престъпна дейност, нито за това дали лицето по чл.8 е знаело, че то е придобито от такава дейност.

Предмет на производството пред окръжния съд са били исковете на КОНПИ по ЗОПДИППД /отм./, против А.И.Т. по чл. 4, ал.1 и чл. 4, ал.2 от ЗОПДИППД (отмл), против А.И.Т. и Е.П.Т. по чл.4, ал.1 вр. чл.10 и по чл. 4, ал.2 вр. чл.10 от ЗОПДИППД (отм) и против И.А.И. по чл. 8, вр. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 239 474,03 лв. Исковете срещу първите двама ответници са били уважени от окръжния съд и от тях е отнето имущество на обща стойност 239 474,03 лв., а искът срещу третата ответница И.А.И. за отнемане на 1/3 от ид.ч. дворно с площ 2 869 кв.м., представляващо поземлен имот № 5010043 с площ на целия имот 2377 кв.м., от които са отредени както следва: 1 099 кв. м. за път; 70 кв. м. попадат в УПИ V-42 и 20 кв. м. в УПИ V--42 и поземлен имот № 282 с площ от 492 кв.м. в квартал 11 по плана на село Камен бряг, общ. Шабла, е бил отхвърлен.

Комисията е поддържала, че проверяваният и съпругата му са придобили в собственост на 12.10.2004 г. недвижим имот, представляащ дворно място с площ от 2 450 кв. м., имот с пл. № 319, за който е отреден парцел І с площ на парцела от 2 520 кв.м. в кв. 89 по плана на с. Бдинци, общ. Добрич, ведно с построената в него къща за живеене, за придобиването на който не са разполагали със законни източници на средства и е обосновано предположение за връзката му с установената престъпна дейност. На 22.07.2005 г.  съпрузите дарили този имот на дъщеря си И. - лице по чл.8 от ЗОПДИППД, която от своя страна го заменила по договор за замяна от 03.02.2006 г. с Х.С.К., срещу претендирания от комисията за отнемане имот в с.Камен бряг. Т.е. искът е за имуществото, което е придобито от лице по чл.8 от ЗОПДИППД (отм.) чрез замяна –  претендира се за отнемане недвижимо имущество предмет на сделката (така указанията на ВКС).

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. В този смисъл и целта на закона е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност. Затова, съществен елемент от всички фактически състави на отнемане, като обща предпоставка за възникване на правото на държавата, относима към всички регламентирани в закона хипотези, е възможността от съвкупната преценка на доказателствата да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В този смисъл е и даденото разрешение в принципните указания с ТР № 7 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК.

Производството по този закон съгласно чл. 3, ал. 1 се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, а съгласно §1, т.2 от ДР на Закона „значителна стойност” е такава над 60 000 лв. /400 МРЗ/, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от посочените в т. 1 - 25 престъпления.

Предпоставките, при които в производството по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 от Закона или да е налице условие по чл.3, ал.2 от същия и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната  престъпна дейност.

В настоящия казус е установено от актовете на наказателния съд, че с определение от 30. 08. 2012 г. по НОХД № 376/ 2012г. по описа на ДОС е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 32/2008г. по описа на ОД „Полиция”, по силата на което А.И.Т. се е признал за виновен в това, че през периода 1999г. – 2005г. в гр. Добрич, без съответно разрешение, издадено от БНБ по чл. 13 от Закона за кредитните институции, извършил по занятие банкови сделки по чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешително, като предоставял парични заеми срещу лихва (на множество посочени в определението лица) общо на сума в размер от 30 600 лв., като възстановени му 48 022 лв., от които 27 021 лв. главници и 21 151 лв. лихви,  като от тази си дейност А.И.Т. получил значителен неправомерен доход в размер на 21 151 лв., поради което и на основание чл. 252 ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години и на основание чл. 53 ал. ІІ б. „б” от НК, е била отнета в полза  на държавата придобитата чрез престъплението по 252 ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1 от НК сума в размер на 21 150 лв.

По делото е установено, а и страните не са спорили, че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона - сума надхвърляща 60 000 лв. /400 МРЗ/, преценка,  направена на база цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период и независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката.

 

На следващо място, при установени предпоставки – „придобито имущество на значителна стойност” и осъждане за престъпление по чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, подлежи на изследване дали претендираното за отнемане от И.И. имуществото е придобито от законен източник.

Имотът в с. Бдинци, представляващ дворно място с площ от 2 450 кв. м., имот с пл. № 319, за който е отреден парцел І с площ на парцела от 2 520 кв.м. в кв. 89 по плана на с. Бдинци, общ. Добрич, ведно с построената в него къща за живеене с пазарна стойност 12 600 лв. или  105 МРЗ, проверяваният и неговата съпруга са придобили чрез покупка на 12.10.2004 г. На 22.07.2005 г.  съпрузите дарили този имот на дъщеря си И. - лице по чл.8 от ЗОПДИППД, която от своя страна го заменила по договор за замяна от 03.02.2006 г. с Христо Славов Контров, срещу претендирания от комисията за отнемане имот № 5010043 с площ от 2377 кв.м. в кв. 11 по плана на с.Камен бряг, община Шабла. 

Според т.7 от заключението на вещото лице Дарина Дойчева, изготвило съдебно –икономическата експретиза, приходите на проверявания и неговата съпруга за 2004 г., когато е закупен имота в с.Бдинци (с пазарна оценка от 105 МРЗ) са възлизали на 3,68 МРЗ, докато само издръжката на семейството за същия период е възлизала на 52,39 МРЗ. Горното води до извода, че семейството не е разполагало със законен източник на средства за придобиването му. Имайки предвид, вида и характера на престъпната дейност - предоставяне на парични заеми срещу лихва, продължителния период на извършването й – от 1999 г. до 2005 г. и придобиването на имуществото именно в този период и възможността да се извлече голяма имуществена облага конкретно от това престъпление съдът намира, че предположението за наличието на връзка между придобиването и престъплението, за което проверяваният е осъден, е основателно и доказано за целите на закона. Това налага извода, че имотът в с.Бдинци е бил придобит изцяло със средства от престъпната дейност.

Този имот не е претендиран за отнемане от комисията, защото той е бил отчужден от проверявания и съпругата му – първо чрез дарение в полза на тяхната дъщеря през 2005 г., а впоследствие през 2006 г. и от нея – чрез договор за замяна в полза на трето лице. Затова се претендира от надарената И.И., полученото по договора за замяна срещу дареното друго имущество – имота в с.Камен бряг.

Както е посочено в отменителното решение на ВКС, разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) урежда отношенията на държавата с добросъвестния приобретател, а тези на чл.7 и 8 от закона – на недобросъвестния приобретател. В първия случай на отнемане подлежи полученото от лицето (паричната стойност или друго равностойно имущество), за което са налице основанията по чл.3, а във втория – имуществото, предмет на сделката.

Дарената е лице по чл. 8 от ЗОПДИППД – дъщеря на прехвърлителите и имотът е прехвърлен в проверявания период. Това имущество би подлежало на отнемане при условията и по реда на закона в случай, че към датата на придобиването И.И. е знаела че то е придобито от престъпната дейност. При наличието на оборимата презумпция по ал.2, знанието й се предполага до доказване на противното. Тази презумпция не е оборена успешно от ответницата по следните съображения: От началото на престъпната дейност от 1999 г. до датата на придобиването на имота 2004 г. (включително и през 2005 г.), И.И. е живяла със своите родители в едно домакинство (в тази насока са и писмените доказателства за постоянните адреси на тримата, както и показанията на всички разпитани в тази връзка свидетели – Р.С., А.Н. и К.Т.) и е имала постоянни и непосредствени контакти с тях, като между четиринадесетата и деветнадесетата й година (през 5 от годините) е била извършвана престъпната дейност от баща й. Съпрузите са се развели през 2005 г. и едва оттогава бащата е заживял на друго място. Не е доказано, че момичето е било във влошени отношения с родителя си и извод в тази насока не се обосновава от показанията на свидетелката К.Т., доколкото самата тя не е имала по-детайлни наблюдения върху отношенията им (когато ходела на гости в дома на И., тя си тръгвала щом баща й се върне). Независимо, че свидетелите са сочили как дъщерята споделяла, че баща й работи в заложна къща, без знание за престъпната му дейност, логично и житейски оправдано е, при съвместното съжителство и близките им отношения, И. да е била наясно, че баща й дава заеми срещу лихва на различни лица, като се има предвид и продължителния период и обема на дейността му, водените от него множество дела (пак в този период) за връщането на парите, включително и изпълнителни производства, предполагащи и получаване на книжа на домашния адрес и отчитайки обстоятелството, че това се случва в неголям град, където хората се познават. Освен това, следва да се посочи, че недобросъвестността по чл. 8, ал. 1 от приложимия закон трябва да се изследва към момента на прехвърлянето, но законодателят не изисква знанието да е за наличието на конкретно престъпление, за което прехвърлителят е бил по-късно осъден. Обратното би означавало, че законодателят изисква приобретателят да е знаел към момента на прехвърлянето, че прехвърлителят е престъпник, извършил конкретно престъпление, за което в по-късен момент е осъден. Знанието в конкретния случай е за онези факти и обстоятелства, които са част от престъпния състав на престъплението, за което по-късно прехвърлителят е бил осъден с влязла в сила присъда. А в случая, както бе посочено по-горе, А.Т. е давал парични кредити на множество лица, срещу заплащането на лихви от тях, за което предвид необорената презумпция, дарената е знаела.

Независимо, обаче че са налице предпоставките на чл.8 от ЗОПДИПППД (отм.), имотът в с.Бдинци не може да бъде отнет, защото е бил прехвърлен възмезно на трето добросъвестно лице (през 2006 г.), чрез замяна с друг недвижим имот. Налице са предпоставките по чл. 4, ал.2 от ЗОПДИПППД (отм.), която гласи, че когато имуществото по ал.1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал.1. С оглед на горното и предвид разрешенията, дадени от ВКС в отменителното решение, че чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД урежда отношенията на държавата с добросъвестния приобретател и когато лицето е добросъвестно на отнемане подлежи полученото - паричната стойност или друго равностойно имущество, се налага извода, че полученият от ответницата И.И. след замяната с имота в с.Бдинци, придобит от престъпната дейност, друг имот – този в с.Камен бряг, последният подлежи на отнемане в полза на държавата.

С оглед изложените съображения, решението на окръжния съд, като постановяващо различен резултат, се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо това искът срещу И.И. – уважен.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 вр. ал.8 от ГПК, И.И. следва да бъде осъдена да заплати на КОНПИ сумата от 1430 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и сумата от 600 лв. - дължима на осн. чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса за уважения срещу нея иск.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 459/23.12.2014 г. по гр.д.№ 828/2013 г. на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от КОНПИ иск срещу И.А.И. по чл. 8, вр. чл.4 ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата на имот № 5010043 с площ от 2377 кв.м. в кв. 11 по плана на с.Камен бряг, община Шабла, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТНЕМА в полза на държавата по иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ на основание чл. 8, вр. чл.4 от ЗОПДИППД /отм./ от И.А.И., с ЕГН ********** следния недвижим имот: 1/3 от ид.ч. дворно с площ 2 869 кв.м., представляващо поземлен имот № 5010043 с площ на целия имот 2 377 кв.м., от които са отредени както следва: 1 099 кв. м. за път; 70 кв. м. Попадат в УПИ V-42 и 20 кв. м. в УПИ VІ-42 и поземлен имот № 282 с площ от 492 кв.м. в квартал 11 по плана на село Камен бряг, общ. Шабла.

В останалата част решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА И.А.И., с ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса по бюджета на съдебната власт по сметка на Варененския апелативен съд сумата от 600 лв., представляваща дължима държавна такса за уважения срещу нея иск на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА И.А.И., с ЕГН ********** ***, да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат 131463734 сумата от 1 430 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защитата във въззивното производство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: