О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                     № 60       /29.01.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив. Лещев в.ч.гр.д.№ 27 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мерц Варна” ЕООД гр.Варна срещу определение № 3454/01.12.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2774/2014 година, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд на основание чл.356 от ГПК. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да върне делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Производството е едностранно - не е конституиран посочения в исковата молба ответник и на него не са връчвани съдебни книжа.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

От обстоятелствената част на исковата молба и заявения в нея петитум може да се предположи, че частният жалбоподател (ищец по първоинстанционното производство) вероятно е предявил два оценяеми иска ,  а именно:

1.Положителен установителен иск, че ответникът „Райфайзенбанк България” ЕАД гр.София е страна (правоприемник на страната на наемодателя) по описания в ИМ договор за наем с „Денил дискрет” ООД гр. Пловдив по смисъла на чл.237, ал.2, изречение първо от ЗЗД;

2. Иск за реално изпълнение по този договор - да бъде осъдена банката да предаде на  наемателя ползването на наетата вещ съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Това е така защото като наемател жалбоподателят няма качеството на владелец и той не може да се ползва от владелческа защита по смисъла на чл.75 и чл.76, предложение първо  от ЗС или по смисъла на чл. 435 от ГПК. Той има качеството на държател и може да се ползва от владелческа защита само по чл.76, предложение второ от ЗЗД, но само в двете негови хипотези - ако вещта му е отнета чрез насилие или по скрит начин. За осъществяваното в случая изпълнително производство чрез ЧСИ по дефиниция е изключено отстраняването от имота да става чрез насилие или по скрит начин независимо от твърдението в ИМ и поради това тази хипотеза е неприложима към заявените в нея обстоятелства и петитум. Като е приел обратното, че в случая пред ВОС е предявен иск по чл.76 от ЗС, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия, включително за даване на допълнителни указания за допълване и/или уточняване на исковата молба в горепосочения смисъл и събиране на дължимата държавна такса с оглед на цената на иска/исковете.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 3454/01.12.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2774/2014 година и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената искова молба и изпълнение на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.