Р Е Ш Е Н И Е

131

гр. Варна, 17 .07.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;        

ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 270 по описа за 2013-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на „ ИМОБИЛИЕН 2000” ЕООД, ЕИК 103823659, гр. Варна, №19, срещу решение № 666/29.03.2013 год. по гр.д. 2951/2012 год. на ОС Варна, с което: е отхвърлен предявеният от ЕООД иск срещу К.Г.С. ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 28500 лв., представляваща вреди, пропуснати ползи от неполучаване на наемна цена за периода 04.12.2009 г. – 23.07.2012 г. за л.а. марка МИЦУБИШИ, модел ПАДЖЕРО рег.№В4650РК, като ЕООД е осъдено да заплати разноски. В жалбата се твърди, че са налице процесуални нарушения на ОС, в резултат на които не е отделено спорното от безспорното и е останал недоказан фактът наводено разследване срещу ответницата за обсебване на процесния автомобил. Твърди се, че искът е доказан и следва да се уважи. Направени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателства – ИЛ, от който да се установи, че е влязло в сила решение срещу ответницата по иск по чл. 108 ЗС за същия автомобил; постановление на РП.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна К.Г.С. ***, в който доводите във ВЖ се оспорват, както и се оспорва искането за представяне на писмени доказателства.  

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, ОТ “ИМОБИЛИЕН 2000” ЕООД, ЕИК 103823659, гр. Варна, претендира от К.Г.С. заплащане на сума в размер на 28 500 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен вследствие противоправно поведение на ответницата – лишаване на ищеца от ползването на собствения му лек автомобил – „МИЦУБИШИ" модел - „ПАДЖЕРО" с per. № В 4650 РК, рама № JMBEYV98W7J000255, двигател № 4M41UCAC9045, съгласно договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 6709/03.12.2009 год. от общия регистър на Нотариус П. П. с рег.№ 224 – Варна в периода от 04.12.2009 г. до 23.07.2012 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска – 21.09.2012 г. до окончателното им изплащане. В молбата си ищецът излага, че по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 8656/2011 год. на ВРС ответницата е била осъдена да върне описаното МПС, като сочи, че след издаване на изпълнителен лист по делото и установеното му местонахождение - паркинг в автосервиз в кв.Владислав Варненчик, с помощта на служителите му процесният автомобил е бил натоварен на платформа и върнат в имот на ищеца или до 24.07.2012 год., когато е било изпълнено решението на съда и ищецът си е върнал владението върху МПС-то, ответницата го е държала без правно основание. Твърди се противоправност на поведението на ответницата - противозаконното лишаване на ищцовото дружество от правото му да владее и ползва МПС-то, като тя е отнела големия талон и самия джип на 04.12.2009 год. /с.з. на 01.02.2013 год. на ОС, уточнение от адв. С./. Твърди се в исковата молба, че владението върху автомобила е предадено на дружеството още на 16.11.2009 год., като джипът е съхраняван в имот на управляващия дружеството , откъдето е отнет на 04.12.2009 год., ведно с големия талон от ответницата. Излага се, че поведението й е противоправно именно защото с него е нанесла вреди на ищеца, изразяващи се в невъзможността му да ползва посоченият автомобил, като твърди, че същият е закупен с цел отдаване под наем. Сочи се, че вредите са пропуснати ползи за периода от 04.12.2009 год. до 23.07.2012 год. в размер на 28 500 лева, съобразно извършени изчисления от страна на ищеца на база предполагаема месечна наемна цена. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, която е оспорила иска като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди се, че въз основа на предварителен договор от 22.06.2009 год. продавачът – В. М. Д. се е задължил да й прехвърли правото на собственост върху описания в исковата молба лек автомобил, като същият й е предал ключовете, голям и малък талон, полица «Гражданска отговорност» и владението върху автомобила след заплащане на първата вноска по предварителния договор. След констатиране на скрити недостатъци по двигателя на процесното МПС, е било образувано гр.д. № 11/2010 год. по описа на ВРС, в последствие гр.д. № 13037/2011 год. по описа на ВРС и тъй като бил наложен запор върху описания в исковата молба лек автомобил, то и ищецът не е придобил собствеността върху същия. Твърди се, че решението, на което се позовава ищецът, с правно основание чл.108 от ЗС, постановено по гр.д. № 8656/2011 год. по описа на ВРС, не е влязло в законна сила. Направено е възражение за нищожност поради противоречие със закона на договора за покупко-продажба на МПС с твърдения, че към датата на изповядване на сделката не е бил представен големият талон на автомобила.

Първоначалната квалификация по чл.59 от ЗЗД съдът с определение от 15.03.2013 год. е изменил като такава по чл.45 от ЗЗД, предвид изричните твърдения на ищеца, че вследствие на отнемането на МПС-то от ответницата същият е претърпял вреди, а същата не се е обогатила за негова сметка.

Пред ВАпС процесуалният представител на ищеца потвърди, че претендира вреди от противоправно поведение, по чл. 45 ЗЗД, както е докладвана претенцията и пред ОС. 

Видно от договор за покупко – продажба на МПС от 03.12.2009 год. ищцовото дружество е придобило по силата на договор за покупко-продажба лек автомобил, марка МИЦУБИШИ, модел ПАДЖЕРО, рег. № В4650РК, рама № JMBLYV98W7J000255, двигател № 4M41UCAC9045, заедно с всички принадлежности към него, за сумата от 7000 лева, от продавач В. М. Д.

Видно от решение № 2479/30.05.2012 год. постановено по гр.д. № 8656 по описа на ВРС за 2011 год. – ХІV състав, че ответницата и въззиваема в процеса К.С. е осъдена да предаде владението върху процесния автомобил, на основание чл.108 ЗС. Пред настоящата инстация са представени доказателства, че решението е влязло в сила, като въз основа на него е издаден и изпълнителен лист. Исковата молба е заведена на 07.06.2011 год. Следователно, може да се приеме, че със СПН между страните е установено, че въззивното дружество и ищец в процеса е собственик на спорния автомобил по силата на договор от 03.12.2009 год. за продажба, сключен с В.Д. Направеното възражение за нищожност на този договор е преклудирано.

Видно от фактура № 0000001769/24.07.2012 год., че ищцовото дружество, сега въззивник, е заплатило сума в размер на 150 лева за пътна помощ на МПС МИЦУБИШИ с рег. № В4650РК.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че за периода от 04.12.2009 год. до 23.07.2012 год. ответницата е осъществявала фактическа власт върху процесната движима вещ.

Видно от изготвеното заключение по изготвената съдебно-оценителна експертиза, че средната дневна пазарна цена за процесния автомобил, респективно за 1 ден, 3 дни, 7 дни и 10 дни ако този автомобил би бил отдаван под наем за процесния период от 04.12.2009 год. до 23.07.2012 год. са съответно – за 2009 год. за 1 ден 154 лева, за 3 дни – 148 лева, за 7 дни – 142 лева и за 10 дни – 136 лева; за 2010 год . за 1 ден – 134 лева, за 3 дни  - 127 лева, за 7 дена – 119 лева и за 10 дена – 111 лева; за 2011 год. за 1 дена - 105 лева, за 3 дена – 99 лева, за 7 дена – 94 лева и за 10 дена – 84 лева; за 2012 год. за 1 ден – 74 лева, за 3 дена – 66 лева, за 7 дена – 60 лева и за 10 дена – 55 лева. В съдебно заседание на 15.03.2013 год. вещото лице уточнява, че определените в заключението цени са на ден.

Спорен по делото е фактът налице ли е противоправно поведение от страна на ответницата и въззиваема в процеса и откога е установила тя владение върху спорната вещ. Тези факти следва да бъдат доказани по безспорен начин от ищеца и въззивник в процеса.

По делото са представени доказателства, че е отказано образуването на наказателно преследване срещу г-жа С. за обсебване на спорния джип.

Още преди сключване на сделката от 03.12.2009 год., същият продавач В. Д. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на същия автомобил с К.С. на дата 22.06.2009 год.. Видно от този предварителен договор за покупко-продажба на МПС, въззиваемата С., в качеството си на купувач, е заплатила сума в размер на 20 000 лева на продавача – Васил Димитров, като страните са договорили в член 6-ти предаване владението върху автомобила при подписване на предварителния договор. По делото е представена искова молба от 04.01.2010 год. от К.с. срещу В.Д. за заплащане на обезщетение за скрити недостатъци на вещта, обект на предварителния й договор от 22.06.2009 год. с ответника В.л Д.. В полза на г-жа С. е допуснато и обезпечение на иска чрез запор на вещта. Видно е от текста на исковата молба и приложените доказателства, че г-жа С. твърди, че е установила владение върху автомобила въз основа на предварителния договор, установила е недостатъци у вещта, извършила е ремонт на 30.08.2009 год. и провела преговори за връщане на заплатената сума и разваляне на предварителния договор с Васил Димитров значително преди твърдяното отнемане на автомобила и талона му на 04.12.2009 год. в с.з. на 01.02.2013 год. г-жа с. е заявила, че талонът и ключовете на автомобила са й предадени с подписване на предварителния договор от 22.06.2009 год., а от август 2009 год. са в кантората на адв. Балачев. Това твърдение не е оспорено от насрещната страна. Същевременно г-жа С. е признала, че в процесния период е владяла спорния джип, но не е признавала обстоятелството, твърдяно в исковата молба, че тя незаконно е отнела владението от ищцовото дружество именно на 04.12.2009 год.

В тежест на ищеца и въззивник в процеса беше да докаже, че е установил владение върху спорната вещ на 16.11.2009 год. и че на 04.12.2009 год. г-жа С. противозаконно му е отнела вещта. Такова доказване не е проведено. Напротив, установи се, че г-жа С. е установила владение върху спорната вещ въз основа на предварителен писмен договор от 22.06.2009 год., чието изпълнение е осуетено от продавача, който е продал същата вещ с окончателен договор на 03.12.2009 год.

При положение, че не е доказан основният елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние на ответника, предявеният иск е неоснователен.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивното дружество следва да заплати на г-жа С. разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лв. за адвокатски хонорар.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 666/29.03.2013 год. по гр.д. 2951/2012 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА „ ИМОБИЛИЕН 2000” ЕООД, ЕИК 103823659, гр. Варна, №19, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.С.,***  сумата от 1500 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: