Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

111

 

03.07. 2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на първи юли, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 270 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.П.А. против решение № 1700/21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1107/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд /поправено с решение № 188 от 05.02.2015 г./, с което е отхвърлен, предявеният срещу Т.К.И. и Р.Д.И. иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент и за осъждането им за предаване на владението му.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като е молил за отмяната му и уважаване на иска. При възприетото от съда, че вписването на нотариалния акт е преди вписването на постановлението за възлагане, той достигнал до неправилния извод, че това легитимирало ответниците като собственици. Заявил е, че поддържа всички изложени по делото правни аргументи.

Ответниците Т. и Р. Илиеви, са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба и са молили за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски. Навели са съображения за правилността на обжалваното решение и обоснованост на правните изводи за собствеността върху имота, за които била от значение не поредността на вписванията на нотариалния акт за продажба и на постановлението за възлагане на имота, а обстоятелството  че сделката била сключена, след вписването на възбрана по изпълнителното дело и затова -непротивопоставима на купувача на публична продан.

Съдът взе предвид, че въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване решението на първата инстанция, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът В.А., чрез адв. С.С., е поддържал въззивната жалба. Молил е за присъждане на разноските по делото по приложен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемите Т. и Р. Илиеви, в съдебно заседание пред настоящата инстанция чрез адв. Д.Д., са поддържали отговора и са молили за присъждане на сторените по делото разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му прецени следното:

Производството пред Варненския окръжен съд се е развило, по предявен от В.П.А. против Т.К.И. и Р.Д.И. осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, за установяване собствеността на ищеца по договор за покупко-продажба, сключен на 12.03.2014 г. с нотариален акт № 121 т.ХІ, н.д. № 2201, вх.рег.№ 4638/12.03.14 год. на Агенция по вписванията и осъждане на ответниците да предадат владението върху имота, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1026.266.5.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-1806/11.07.2013 г. на началник на СГКК - Варна, с адрес гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „Пенчо Славейков" № 8, етаж 6, апартамент 12 (9А по проект) в сграда № 5, в поземлен имот с идентификатор 10135.1026.266, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 61.10 кв.м., при граници: имоти с идентификатор на същия етаж - 10135.1026.266.5.10, под обекта -10135.1026.266.5.9 и над обекта — няма, ведно с 1/2 ид.ч. от вход и стълбище между пети и шести етаж, с площ 1.10 кв.м., както и 7.68% ид.ч. от общите части на сграда № 5, и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.1026.266, със степен на завършеност „груб строеж".

Ищецът е твърдял, че е придобил собствеността на процесния апартамент по силата на договор за покупко- продажба, вписан в службата по вписванията преди вписването на постановлението за възлагане на същия имот на купувача при публичната продан /първия ответник по иска/, в проведено изпълнително производство срещу длъжника - негов праводател. Поради по-ранното вписване на договора за продажба и при неустановяването на вписани възбрани върху него, той придобил и собствеността. Освен това, действията на съдебния изпълнител по възлагане на имота, извършени след подаване на молба от взискателя за прекратявене на изпълнителното производство, били нищожни.

Ответниците са оспорили иска по съображения, че доколкото имотът бил възбранен, извършеното от длъжника в хода на изпълнителното производство и след възбраните разпореждане, му е непротивопоставимо. Съдебният изпълнител нямал задължение да прекрати изпълнителното производство след молбата на първоначалния взискател, тъй като по делото бил присъединен и друг взискател с изпълнителен лист и с обезпечено, чрез възбрана върху същия имот, вземане.

Страните не са спорили относно установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото, като спорът им е за конкуренцията на права, придобити от едно и също лице, съответно с договор за продажба и с постановление на съдебния изпълнител за възлагане на имота при публична продан.

Фактите по делото, съобразно събраните пред първата инстанция доказателства, са следните:

Изпълнително дело № 20137120400329 по описа на частен съдебен изпълнител Илиана Станчева е било образувано по молба на взискателя Т. Г. срещу длъжника „СИС.П” ООД София, въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2012 г. по гр.д. № 20829/2011 г. по описа на ВРС за принудително събиране на парично задължение. Изпълнението е било насочено върху недвижими имоти на длъжника, измежду които и апартамент № 9 на две нива /мезонет/ находящ се на пети и шести етаж, в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Пенчо Славейков” №8 и №8а. От този мезонет, междувременно са били обособени два самостоятелни обекта – два апартамента, като предмет на делото е този на шестия етаж, обозначен първоначално по проектите като 9А, а по кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор 10135.1026.266.5.12.

За обезпечаване събирането на паричното вземане по изпълнителното дело е било разпоредено от съдебния изпълнител и на  06.03.2013 г., по вх. рег. № 4344, том 3, дв. вх.рег. 4239, е била вписана в службата по вписванията възбрана върху мезонета – апартамент №9 /в тази насока са искането на съдебния изпълнител за вписване на възбрана с отбелязване на вписването на възбраната на л.17 от делото; удостоверение изх.№ 5099/2014 г. за вписвания, отбелязвания и заличаване за имот, издадено от службата по вписванията гр.Варна; справката за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на „СИС.П” ЕООД на л. 85 от делото/. Тази възбрана е била заличена на 26.06.2014 г. /справка по персоналната партида/.

По молба на кредитора И. Н. К. от 13.08.2013 г. /на лист 71 от делото/, частният съдебен изпълнител И. С. е образувал изпълнително дело № 921/2013 г. срещу длъжника „СИС.П” ООД за принудително събиране на парично вземане по изпълнителен лист от 18.07.2013 г., издаден по решение по т.д. № 10/2013 г. на Варненския апелативен съд и т.д. № 1363/2011 г. по описа на ВОС. Вземането е било обезпечено, с вписана на 17.05.2011 г., с № по вх. рег. 101178, № от дв. вх. рег. 9860, том 4, акт № 199, възбрана върху правото на строеж за апартамент №9 /мезонета/, въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. № 1004/2011 г. на ВОС. Тази възбрана не е била заличена. Още с образуването на изпълнително дело № 921/2013 г., то е било присъединено към образуваното срещу същия длъжник „СИС.П” ООД /по молбата на Т. Г./ изпълнително дело 20137120400329 по описа на частен съдебен изпълнител И. С. /постановлението на съдебния изпълнител на л. 71 от делото; покана за доброволно изпълнение до длъжника на л. 78 от делото/. Задължението на длъжника към новоприсъединения взискател към този момент е възлизало на сумата от 119 247,77 лв. С молбата за образуване на изпълнително дело, присъединеният взискател е посочил като изпълнителен способ изнасянето на публична продан на възбранения мезонет.

Както бе посочено по-горе, междувременно от апартамент 9 са били обособени два самостоятелни обекта – апартаменти № 9 и 9А по проектите, от които 9 А е идентичен с процесния имот с идентификатор 10135.1026.266.5.12 по КК и КР.

От 12.11.2013 г. до 12.12.2013 г. е била проведена и публична продан на процесния апартамент за удовлетворяване на вземанията както на първоначалния, така и на присъединения взискател.

С молба от 13.12.2013 г. /на л. 7 от делото/, първоначалният взискател по изпълнителното дело – Т. Г. Г. е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради постигнато извънсъдебно споразумение с длъжника. Съдебният изпълнител не е уважил молбата, като на 21.12.2013 г. възложил процесния апартамент за сумата от 38 252,50 лв. на купувача при публичната продан - Т.К.И. /в граждански брак към този момент с Р.Д.И. – двамата ответници по настоящото дело/. Видно от отбелязването /постановление на л. 14 и на 84 от делото/, постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.03.2014 г., но е било вписано в службата по вписванията на 16.04.2014 г., вх.рег.№ 7734, дв. вх.рег. 7627, акт № 57, том 19.

Междувременно, на 12.03.2014 г. с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 12 том. І, рег. № 602 дело № 9/12.03.2014 год. на С. К. - нотариус с район на действие ВРС, вписан под № 121 т.ХІ, д.2201 ,вх.рег.№ 4638/12.03.14 год. на Агенцията по вписванията, длъжникът по изпълнителното дело „СИС.П” ООД е продал процесното жилище на ищеца по делото - В.П.А..

Идентичността на имота с идентификатор 10135.1026.266.5.12 по КК и КР на гр.Варна, описан в исковата молба, с този по нотариалния акт за покупко-продажба на ищеца от 12.03.2014г. и по постановлението за възлагане от 21.12.13 год. на частния съдебен изпълнител И. С. - апартамент №9А с идентификатор 10135.1026.266.5.12, е установена с неоспореното от страните и прието по делото заключение на вещото лице Р. Н..

С протокол от 19.05.2014 г. на съдебния изпълнител, купувачът на публичната продан  и ответник по иска - Т.И. е била въведена във владение на имота.

Продажбата на недвижим имот чрез публична продан е деривативен способ за придобиване на право на собственост, като правото  на собственост на купувача е обусловено и зависи от правото на собственост върху имота  на праводателя му – длъжник по изпълнителното дело. Според чл.496, ал.2 ГПК /в приложимата към казуса редакция на - ДВ, бр.49 от 2012 г./, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени  на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

Според чл. 452, ал.2, вр. ал. 1 ГПК, когато изпълнението е насочено върху имот, извършените от длъжника разпореждания с възбранения  имот след вписването на възбраната, са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.

В настоящия казус е установено, че върху имота е била вписана възбрана на 17.05.2011 г. в полза на обезпечения кредитор И. К., присъединен по изпълнителното дело като взискател на 13.08.2013 г., както и че по молба на съдебния изпълнител по изпълнителното дело е била вписана възбрана върху имота  на 06.03.2013 г. Тези две възбрани не са били заличени към момента на извършване на разпореждането с имота от длъжника.

Възбраната от 06.03.2012 г. ползва присъединения по-късно взискател, предвид разпоредбата на чл. 457 от ГПК, която гласи, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, както и че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

Продажбата на процесния имот от длъжника по изпълнителното дело „СИС.П” ООД - на ищеца В.А., е станало на 12.03.2014 г. при наличието на вписана преди това възбрана върху имота по изпълнителното дело от 06.03.2013 г., поради което това разпореждане е непротивопоставимо на взискателите /включително и присъединения/, както и на купувача на публичната продан, независимо от обстоятелството, че вписването на постановлението за възлагане на имота е станало след вписване на сделката. Това означава, че правата, които длъжникът – собственик на имота е имал върху него, са преминали върху купувача на публичната продан и последният е станал собственик на имота от влизане в сила на постановлението за възлагане. Именно поради непротивопоставимостта на разпореждането на длъжника с процесния имот спрямо взискателите и купувача на публичната продан, предвид вписаната  възбрана, длъжникът не е прехвърлил правото на собственост на купувача по сделката и той не е придобил такова.

Възбраните са били вписани, което е видно от доказателствата по делото, а обстоятелството дали нотариусът е проверил това, е без значение за настоящия касзус.

Неоснователни са и доводите на ищеца, че действията на съдебния изпълнител, извършени след подаване на молбата от първоначалния взискател за прекратяване на производството, т.е. и тези по възлагането на имота, са нищожни, заради десезирането му. Това е така, тъй като при наличието на присъединен взискател с неудовлетворено вземане към този момент /присъединяването е станало на 13.08.2013 г., а молбата за прекратяване от Т. Г. е подадена на 13.12.2013 г./, съдебният изпълнител не е имал правото да прекрати производството по изпълнителното дело, нито това е станало автоматично с депозираната молба.

По изложените съображения, искът по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен. Ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договора за продажба, тъй като с последния не му е прехвърлено правото на собственост. Ответниците владеят имота на правно основание, изключващо правата на ищеца.

Като е достигнал до идентичен резултат и по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът В.П.А. следва да заплати на въззиваемите Т.К.И. и Р.Д.И. сумата от 450 лв., представляваща сторените от тях разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1700/21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1107/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд /поправено с решение № 188 от 05.02.2015 г./, с което е отхвърлен, предявеният от В.П.А. с  ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. София, кв. „Христо Смирненски" бл. 43 а, вх. Б, ет.6, ап. 40 против Т.К.И. с ЕГН:********** и Р.Д.И. с ЕГН:**********, двамата с адрес ***№ 14, иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на страните, че В.П.А. е собственик, на основание договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 12 том. І, рег. № 602 дело № 9/12.03.2014 год. на С. К. - нотариус с район на действие ВРС, вписан под № 121, т.ХІ, д.2201, вх.рег.№ 4638/12.03.14 год. на Агенцията по вписванията, на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 10135.1026.266.5.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-1806/11.07.2013 г. на началник на СГКК - Варна, с адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „Пенчо Славейков" № 8, етаж 6, апартамент 12 (9А по проект) в СГРАДА № 5, в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.1026.266, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 61.10 кв.м., при граници: имоти с идентификатор на същия етаж - 10135.1026.266.5.10, под обекта -10135.1026.266.5.9 и над обекта — няма, ведно с 1/2 ид.ч. от вход и стълбище между пети и шести етаж, с площ 1.10 кв.м., както и 7.68% ид.ч. от общите части на СГРАДА № 5 и от правото на строеж върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.1026.266, със степен на завършеност „груб строеж" и за осъждане на ответниците Т.К.И. и Р.Д.И. да му предадат владението върху имота и с което В.П.А. е осъден да заплати на Т.К.И. и Р.Д.И. направените по делото разноски в размер на 1670 лева.

ОСЪЖДА В.П.А. с  ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. София, кв. „Христо Смирненски" бл. 43 а, вх. Б, ет. 6, ап. 40 да заплати на Т.К.И. с ЕГН:********** и Р.Д.И. с ЕГН:**********, двамата с адрес ***№ 14, сумата от 450 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: