Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

126

гр.Варна, 19.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 29.06.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 270/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от адв. С.С. ***, назначен за особен представител на М.М., гражданин на Република Франция, срещу решение № 46/18.04.2016 год по гр.д. № 274/2015 год на Окръжен съд Търговище. С обжалваното решение е уважен иска с правно осн. чл. 240 ал.1 от ЗЗД, предявен от Н. А.Н. ***, Търговищка обл. срещу М.М., гражданин на Република Франция, с посочен по делото постоянен адрес ***, с разрешение за продължително пребиваване № 800002871, издадено от ОД на МВР гр.Търговище, и ответникът е осъден да заплати сумата 30000 лв по договор за заем от 11.12.2010 год с нотариална заверка на подписите от 13.12.2010 год, както и направените разноски в размер на 4430 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В постъпилия отговор от Н. А.Н. чрез процесуалния му представител адв. Ц.И. *** се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

За да възникне облигационно отношение по договор за заем е необходимо наличието на две предпоставки – реалното предаване на сумата и поемането на задължение за нейното връщане. Не е достатъчно само осъществяването на първата от тях, защото даването, респ. плащането може да е извършено на друго основание. Предвид реалния характер на договора за заем, във всеки конкретен случай следва да се преценява намерението на страните да се обвържат със задължение за връщане на полученото. В доказателствена тежест на ищеца е установяването на посочените обстоятелства.

От представения по делото договор за заем с нотариална заверка на подписите се установява, че ищецът реално е предоставил на ответника посочената в договора сума срещу задължение за нейното връщане в срок до 11.06.2011 год. С полагането на подписа си пред нотариус, ответникът е потвърдил валидното възникване на задължението по договора за заем.

Недоказано и поради това – неоснователно е възражението за недействителност на нотариалното удостоверяване поради нарушение на чл. 582 от ГПК.

При първоначалното призоваване на ответника по делото на посочения постоянен адрес в с. Кардам длъжностното лице по призоваването е отразило, че по сведения от съседи лицето от години не живее на посочения адрес. След извършена от съда служебна справка в Националната база данни за населението се установява, че ответникът с ЛНЧ ********** е с разрешение за постоянно пребиваване № 800002871, издадено от ОДМВР Търговище и настоящ адрес ***, по актуалните данни от АИС ЕРЧ от 28.05.2015 год. При нотариалната заверка на подписите на процесния договор нотариусът не е констатирал незнание на български език от страна на ответника, в противен случай последният сам би настоявал за назначаване на преводач, респ. би отказал да положи подписа си под документ, чието съдържание не разбира. Удостоверителната сила на нотариалната заверка не е опровергана, напротив – от останалите събрани доказателства се установява, че ответникът продължително е пребивавал в страната и основателно може да се предположи, че езиковите му познания са достатъчни, за да може да сключи процесния договор.

По делото не са представени доказателства за погасяване на задължението по договора, поради което следва да се приеме, че то е изцяло изискуемо. Задължението е с определен срок за изпълнение, поради което за изпадане на длъжника в забава не е необходима покана. Тъй като обаче не се претендира обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86 ЗЗД, такова не следва да се присъжда.

Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложат разноските по делото в размер на 3230 лв, вкл. заплатената от ищеца сума за особения представител на ответника по реда на чл. 29 от ГПК.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса за въззивното обжалване на решението по сметка на Апелативен съд Варна в размер на 600 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/18.04.2016 год по гр.д. № 274/2015 год на Окръжен съд Търговище.

ОСЪЖДА М.М., гражданин на Република Франция, с ЛНЧ **********, с разрешение за постоянно пребиваване № 800002871, издадено от ОДМВР Търговище и настоящ адрес ***, по актуалните данни от АИС ЕРЧ от 28.05.2015 год да заплати на Н. А.Н. с ЕГН ********** ***, Търговищка обл. разноски за настоящата инстанция в размер на 3230 лв.

ОСЪЖДА М.М., гражданин на Република Франция, с ЛНЧ **********, с разрешение за постоянно пребиваване № 800002871, издадено от ОДМВР Търговище и настоящ адрес ***, по актуалните данни от АИС ЕРЧ от 28.05.2015 год, да заплати по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)