Р Е Ш Е Н И Е

100

гр.Варна, 28.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№270/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въз- зивна жалба от Община Варна чрез процесуалния представител гл.ю.к. С.Ц. против решение №436/22.03.2017г., постановено по гр.д.№3366/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е признато за установено в отношенията между Т.М.М., М.Т.М. и С.Т.М. ***, че ищците Т.М.М., М.Т.М. и С.Т.М. са собственици на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2559 по плана на ж.к.„Изгрев", целия с площ от 1216 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.2552.2560; 10135.2552. 2561; 10135.2552.2558; 10135.2552.2557; 10135.2552.2534, представляващ ПИ 3668 по предходен план на ж.к „Изгрев", гр.Варна, идентичен с ПИ 2971Б по кадастрален план от 1973 год., допълнен със Заповед №РП-198/02.02.2005г. на Кмета на район „Приморски”, придобит на основание давностно владение - чл.79,  вр.чл.82 от ЗС, както и Община Варна е осъдена да им заплати направените по делото съдебно -деловодни разноски в размер на 2 857, 53лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемите Т.М.М., М.Т.М. и С.Т.М. поддържат становище за неоснователност на подадената жалба и молят решението на ВОС да бъде потвърдено. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 23.03.2016г. и в извършените уточнения в проведеното на 06.04.2016г. първо о.с.з. пред първоинстанционния съд ищците Т.М.М., М.Т.М. и Страцимир Т.М. излагат, че владеят поземлен имот, находящ се в гр.Варна, кв.”Изгрев”, съставляващ имот с идентификатор 10135.2552.2559 по КККР на гр. Варна, р-н „Приморски”, одобрени 2008г., с площ от 1216 кв.м., при съответни граници.По КП на кв.”Изгрев” имотът съставлява имот пл.№3668, а по предходен КП имот пл.№2971Б с площ по план от 1 293 кв.м.Владение върху имота първоначално установила през 1990г. тяхната наследодателка Е. С. М. /съпруга на първия ищец, майка на втория и третия, починала на 13.08.2010г./, притежавала в съседство друг недвижим имот/сега собственост на ищеца М.М./, а след нейната смърт имотът се владее от ищците.Упражнявана е фактическа власт с намерение за своене непрекъснато, явно и необезпокоявано в трайно установените граници на недвижимия имот, ограден с телена ограда, който и се обработва от ищците. Така придобили собственост върху посочения имот чрез давностно владение, продължаващо над 10 години, вкл. с присъединяване владението на Е.М. /преди нея имотът е бил ползван от нейните родители, а преди тях от баба и дядо й/.Последната и е декларирала имота, а впоследствие са го декларирали и наследниците й, като са заплащани дължимите по ЗМДТ за него данъци от 1998г. и понастоящем.Няколкократно /през 2004г., през 2008г. и през 2009г./ наследодателката им е подавала искане до Община Варна за заверяване на необходимата й молба-декларация във връзка с предприеманите от нея постъпки за позоваване на изтекла придобивна давност чрез снабдяването й с к.н.а. за собственост върху имота въз основа на обстоятелствена проверка, но Община Варна й е отказвала. По повод подаденото от ищците такова искане до Община Варна през 2014г., получили удостоверение, в което е посочено, че за имота е съставен АЧОС №5436/10.06.2009г. Поддържат, че този акт удостоверява несъществуващо право на собственост на Община Варна.Предвид оспорване на притежаваното от ищците право на собственост чрез съставения АЧОС за същия имот, претендират да бъде прието за установено по отношение на Община Варна, че ищците са собственици на имот с идентификатор 10135.2552.2559 по КККР на гр. Варна, р-н „Приморски”, одобрени 2008г., с площ от 1216 кв.м., при съответни граници, придобит от тях чрез давностно владение, продължило над 10 години с присъединяване владението на Е.М.. 

Ответникът Община Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот, придобит от Община Варна ex lege по реда на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г., предвид отрежданията по плановете за имота, поради което и е актуван с АЧОС №5436/10.06.2009г.Ищците не са могли да придобият собственост върху недвижимия имот частна общинска собственост чрез посочения от тях придобивен способдавностно владение предвид разпоредбата на §1, ал.1 от ЗДЗС, обн.ДВ, бр.46/06г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Със съдебна спогодба от 02.09.1965г., постигната по гр.д.№579/65г. по описа на ВРС, е извършена между наследниците на Е. С. К., поч.1958г., делба на останалия им в наследство недвижим имот с площ от 3 880 кв.м., находящ се в землището на гр.Варна, м.”Малка кокарджа”, по силата на която Л. А. К./по мъж Ц./ е придобила в собственост дял III по скицата на в.л. с площ от 1 293 кв.м. при съответни граници; А. А. К. е придобил в собственост дял II по скицата на в.л. с площ от 1 293 кв.м. при съответни граници и С. А. К. е придобил в собственост дял I по скицата на в.л. с площ от 1 293 кв.м. при съответни граници.

Видно от представената скица към съдебната спогодба и от изслушаните пред първоинстанционния съд заключения на СТЕ от 17.10.2016г. и СТЕ от 10.01.2017г. на в.л.Г.Т. и комбинираните скици към тях, които заключения се кредитират от настоящия като обективни и компетентно дадени, както и от представените скици по действалите за територията КП от 1956г. и КП от 1973г. и извадки от разписните листи към тях, е, че имотът, предмет на спогодбата от 1965г., е съставлявал имот пл.№12718 по КП „Крайбрежието” от 1956г., записан в РЛ към този план като собственост на Е. К..Извършването през 1965г. на делба на имота, чрез която всяко от горепосочените три лица е придобило собственост върху реална част от него, не е било попълнено в този план, нито в последващия КП „Франга дере до Домуз дере” от 1973г., където имотът е заснет първоначално като един цял имот с пл.№2971 с площ от 3 900 кв.м., изчислена от в.л. графично по план, записан в РЛ към този план първоначално като собственост на С. и А. К. Впоследствие в този план са нанесени имотите по делбата от 1965г. като са добавени номера на два имота - имот пл.№2971 А - като собственост на Л. К. /Ц./, собственик на дял III от делбата и имот пл.№2971 Б - като собственост на А. К., собственик на дял II от делбата, а оставащата част от имота е останала с пл.№2971 като собственост на С. А. К., собственик на дял I от делбата.Тези корекции в плана, съгласно заключението на в.л., не са били отразени по надлежен ред в оригиналните картони, върху който е бил поддържан КП от 1973г.

Не е била нанесена първоначално и извършената през 1996г. със сключен в изискуемата форма и вписан в СВ-Варна договор за доброволна делба от 13.06. 1996г. между наследници и приобретатели на ид.ч. от дела на С. А. К. /един от който Е. С. М., негова дъщеря, видно от представеното удостоверение от 16.02.2015г., издадено от Община Варна, район „Одесос”/ делба на придобития от него дял I по скицата на в.л. от 1965г. с площ от 1 293 кв.м. при съответни граници, съставляващ имот пл.№2971, който е бил разделен на дял I с площ от 600 кв.м., придобит от Й. Т. А., обозначен като имот пл.№2971 и дял II с площ от 693 кв.м., придобит от Е. С. М., обозначен като имот пл.№2971 В.

Липсата на надлежно нанасяне на границите на имотите по извършените делби през 1965г. и през 1996г. е довело до издаване по искания на заинтересованите лица на заповед №РП-198/02.02.2005г. и заповед №РП-409/08.09.2005г. от кмета на Район „Приморски”, с които са попълнени след съставени актове за непълноти и грешки както следва.С първата: имот пл.№3591 - имотът, придобит първоначално от Й. Т. А. /впоследствие продаден от него на внучката му М. А./, имот пл.№3592 - имотът, придобит от Е. М., които двата съставляват дял I по скицата на в.л. от 1965г., бил собственост на С. К., а имотите, представляващи дял II и дял III по скицата на в.л. от 1965г., са попълнени като един общ имот с пл.№3593.С втората /издадена по искане на наследниците на Л. К. за попълване в плана на придобития от нея дял III по делбата от 1965г./ от разделянето на имот пл.№3593 са образувани имот пл.№3667 с площ от 1 291кв.м., собственост на наследниците на Л.К. и имот пл.№3668 с площ от 1 348 кв.м.Така образуваните имоти съответстват видно от комбинираната скица към СТЕ, приложена на л.271 от делото на ВОС, на дял II и дял III по скицата на в.л. от 1965г., т.е. имот пл.№3668 е имотът, придобит чрез делбата от 1965г. от А. А. К., като за него съгласно СТЕ в преписката по втората заповед е посочено, че има съществуващи огради на място. Част от този имот с площ от 1 216 кв.м. е заснета по сега действащия за територията кадастрален план - КККР, одобрени 2008г., като процесния имот с идентификатор 10135.2552.2559/записан първоначално в КР като собственост на А. К. съгласно издадената от СГККР Варна, гр.Варна скица от 03.12.2014г./.

Съгласно показанията на св.Д.Б., св.С.Б. и св.М.Г., кредитирани от съда като базирани на лични непосредствени възприятия и като вътрешно непротиворечиви, Е. М. и семейството й имат на това място два имота.Минава се през единия и се влиза в другия.В по-малкия от тях имат къща/ вила, сега е собственост на М.М. и в нея се живее постоянно от 2000г. По-големият от тях е с площ от около декар, декар и половина, с правоъгълна форма и е непосредствено до по-малкия.Ограден е от всички страни с мрежа с колове.Този по-голям имот е засаждан и обработван от Е. М. и съпруга й, а след като тя починала и от децата й откакто свидетелите имат наблюдения - първите двама от 1993г. и понастоящем, а третата от 1985г.-86г.  и понастоящем/последната знае и, че този имот е бил на бащата на Е.М., защото допреди да почине и той го е обработвал/.В имота има барака, оранжерия, много овощни дървета.Не са виждали други лица, освен посочените, да обработват имота като своя собственост, нито са чували за него да има спорове.

Предвид така установеното от ангажираните по делото гласни доказателства съдът приема, че първоначално наследодателката на ищците, а впоследствие и те са упражнявали върху процесния недвижим имот фактическа власт с намерение за своене в период от над 10 години.

За имот с идентификатор 10135.2552.2559 е съставен АЧОС №5436/10.06. 2009г., съгласно който Община Варна е придобила собственост върху същия по реда на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99г.Съгласно цитираната разпоредба застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.Съгласно заключението на СТЕ от 10.01.2017г. по ОГП на гр.Варна, одобрен 1982г., имотът попада в устройствена зона Паркове и озеленяване, по ЗРП за територията от 1987г. попада в зона за обществена зеленина, по Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна, одобрени 1999г., устройственото предвиждане е за територия, на която не може да се променя предназначението до влизане в сила на нов ОУП на гр. Варна и по сега действащия ОУП на гр.Варна от 2012г. попада в смесена много -функционална устройствена зона.Съгласно СТЕ от 17.10.2016г. по одобрен 2012г. ПУП-ПУР на ж.к.”Изгрев” имотът попада в отреждане „I-за спортен център” и не се засяга от уличната регулация.Към датата на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99г. имотът е попадал в територия с отреждане по общите и подробни градоустройствени планове от вида на посочените в цитираната разпоредба.Второто, кумулативно необходимо условие, което разпоредбата поставя, за да придобие съответната община по силата на закона собственост върху имот с подобно отреждане, е същият към посочения момент да е частна държавна собственост.Към 1999г. имот с идентификатор 10135.2552.2559 е съставлявал реална част от имот пл.№2971 по КП от 1973г. в първоначалния му вид преди надлежното попълване на кадастралната основа с цитираните заповедите от 2005г., както и е съставлявал имот пл.№2971Б по ненанесените в оригиналния картон корекции. Същият имот от 1965г. е бил собственост на съделителя по делбата от 1965г. А. А. К., а преди това е бил собственост на неговата наследодателка Е. С. К.. Няма наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че този имот е бил някога отчуждаван в полза на държавата в периода от 1965г. до 1999г. /нито впоследствие/ по реда на благоустройствен или друг закон.Няма доказателства и имотът да е бил придобит от държавата чрез друг придобивен способ.Не са били налице и предпоставките на чл.6, пр.2 от ЗС в редакция към ДВ, бр.92/51г., действаща до изменението ДВ, бр.31/90г., т.к. имотът е имал собственик-А.К.Тъй като процесният имот е бил частна, а не държавна частна собственост и Община Варна не е придобила собственост върху него с влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99г. Съставеният АЧОС №5436/10.06.2009г. удостоверява права, каквито община Варна не притежава. Тъй като имотът не е бил придобит от държавата, съответно впоследствие от Община Варна, нормата на §1, ал.1 от ЗДЗС, обн.ДВ, бр.46/06г. не може да намери приложение, предвид което и е нямало пречка осъществяваното върху него давностно владение от владелците му в изискуемия от чл.79, ал.1 от ЗС/същите са недобросъвестни/ срок от 10 години да доведе до придобиване на собственост. Установява се, че ищците осъществяват фактическа власт с намерение за своене в срок от над 10 години, с присъединяване владението на Е.М., предвид което и с оглед позоваването им в настоящото производство на изтеклата в тяхна полза придобивна давност следва да бъде прието, че същите са придобили собственост върху имота чрез посочения придобивен способ.Предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанцион -ния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените от тях пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, представляващи такива за адв. възнаграждение в размер на 1 850лв.Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът с оглед цената на иска и предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС при този материален интерес минимален размер на възнаграждението от 2 208, 60лв. приема за неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №436/22.03.2017г., постановено по гр.д.№3366/15г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.М.М. с ЕГН **********, М.Т.М. с ЕГН ********** и С.Т.М. с ЕГН **********, тримата с адрес ***, сумата от 1 850лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.  

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: