Р Е Ш Е Н И Е № 122

гр. Варна, 14.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 271 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ж.Т.Б. *** срещу решение № 30/25.02.16г. по гр.д. № 96/15г. на ОС-Силистра, в частите му, с които е признато за установено, че въззивникът е биологичен баща на роденото на ***г. в гр. Силистра дете Е. А.Т. от майка А.Т.Х., съгласно акт за раждане № 0570/15.09.2014г.; въззивникът е бил осъден да заплаща на малолетното дете Е. чрез неговата майка и законна представителка А.Т.Х. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 08.04.2015г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска и въззивникът е бил осъден да заплати на А.Т.Х. разноски по делото в размер на 920 лв., както и по сметка на Силистренски окръжен съд държавна такса в размер на 300 лв. Счита се, че по делото не са били събрани достатъчно убедителни доказателства, от които да се установи, че въззивникът е биологичен баща на детето Е., тъй като майката е дала уклончиви отговори на въпроса относно наличието на интимни контакти и с други мъже. Сочи се, че при изготвяне на ДНК експертизата са допуснати нарушения, тъй като пробите от изследваните лица са били взети в извънболнична среда /в съдебната зала на РС-Дулово/, при неяснота на начина на съхранението /те не са били замразени във фризер, а поставени в обикновен плик/, транспортирането им до гр. София с обикновен автомобил на куриерска фирма /като не е ясно дали са били в хладилна чанта или хладилен автомобил/, както и дали при пристигането им в лабораторията в гр. София пробите не са били увредени и негодни за анализ. Сочи се, че без доказателства за доходите на ответника, съдът се е произнесъл и по претенцията за издръжка в размер на 150лв. е основателна. Не е ясно как съдът е достигнал до извода, че е в състояние да плаща подобна издръжка. Поради изложеното се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, постановено при неправилен подход при обсъждане на доказателствата. Претендира се отмяна на решението изцяло. Отправено е искане да се допусне назначаване на тройна ДНК експертиза, при която поне едно от вещите лица да е от Александровска болница-София, която да даде заключение дали въззивникът е биологичен баща на детето Е., родено от майката А.Т.Х. на 11.09.14г. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител, който обаче след изслушване заключението на назначената от настоящия съд експертиза, претендира решението на СОС да бъде потвърдено с изключение на частта, с която е присъдена издръжка, претендирайки същата да бъде намалена в размер от около 100лв. В тази връзка се сочи, че доверителят му не може да представи доказателства за своите доходи, тъй като е на сезонна работа като строителен работник в гр. София и няма постоянни доходи, които да му позволяват да заплаща по-висока издръжка.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна. С молба от 12.07.16г. процесуалния представител на А.Х. – адв. Й. С. е заявила, че решението на СОС е правилно и законосъобразно, поради което следва да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС-Силистра е започнало по иск на майката на детето Е. А.Т., родено на ***г. в гр. Силистра – А.Т.Х., за установяване на произхода му от бащата в лицето на ответника Ж.Т.Б.. Изложени са твърдения за факти, от които да се установи, че именно ответникът е баща на роденото от ищцата дете – наличието на интимни контакти за периода около вероятната дата на зачеването единствено с ответника. Отправено е искане и съдът да се произнесе относно местожителството на детето и мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, относно издръжката на детето, претендирайки сумата от 150 лв. месечно. Признава, че ответникът е сключил граждански брак с друга жена на 18.05.14г., от която има родено дете.

Ответникът Б. е оспорил иска, макар и признавайки наличието на интимна връзка с ищцата. С оглед наведеното твърдение за наличието на връзки на ищцата с други мъже, изразява съмнение произхода на детето Ейлен да е от него.

Контролиращата страна в лицето на ДСП-Дулово е депозирала социален доклад, в който е посочено, че от проведеното социално проучване и събрана информация е установено, че потребностите на детето Е. се осигуряват в семейната среда на майката. Същата с помощта на своите родители гарантират сигурна семейна среда и нормални условия за физическо, психо-емоционално и социално развитие на детето. Дава се заключение, че е в интерес на детето е да бъде установен и то да знае своя произход от бащата. При социалното проучване е установено, че на детето са осигурени необходимите условия за живот – стая със самостоятелен кът с детско легло, здравословна и разнообразна храна, съобразена с възрастта, подходящо облекло. Детето е с редовен имунизационен статус и профилактичните прегледи се правят редовно. Майката и прародителите имат изградена здравна култура и реагират адекватно при наличие на здравословен проблем. Майката А. не работи и разчита изцяло на финансовата подкрепа на родителите си. Личните й доходи са от отпуснатите месечни помощи по реда на ППЗСПД в размер на 135лв.

Видно от удостоверението за раждане на детето Е. А.Т., че същото е родено на ***г. в гр. Силистра от майка А.Т.Х., а бащата е неизвестен /л. 4/.

От заключението на ДНК експертизата, изслушана пред СОС се установява, че е максимална вероятността ответникът да е биологичен баща на детето Ейлен – 0.999999996, което според вещото лице означава практически 100%. Изследването е осъществено върху иззети от страните и детето епителни клетки от лигавицата на устната кухина като е използван метода на валидирана за генетична идентификация на хора комбинация от 15 полиморфни маркера (идентификационен модел).

От заключението на СМЕ за определяне на спорен родителски произход чрез ДНК анализ, изслушано пред настоящата инстанция се установи, че при стандартна CHELEX екстракция на ДНК венозна кръв и букална лигавица от страните и детето Е. и при използване на съответните реактиви, консумативи и апаратура са анализирани 23 ДНК локуса, при което е установено, че при всички изследвани високополиморфни ДНК-маркери ДНК-профилът на детето Е. може да се изведе от ДНК-профилите на майката А.Х. и Ж.Б. и се подчинява на Менделовите закони за унаследяване на алелите. Крайната вероятност за бащинство на Ж. спрямо детето Ейлен е дадена като 99.999999999811%.

Горното обуславя извода за основателност на предявения иск по чл. 69 от СК, поради което следва да се приеме за установено, че ответникът Ж.Т.Б. е баща на детето Е., родена на 11.09.14г. от майка А.Т.Х..

Макар и решението да не е изрично обжалвано в частта на предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне на местоживеене на детето при майката и определения режим на лични отношения на детето с бащата, то тези въпроси са свързани и произтичат като задължение за разрешаване от положителния резултат по предявения иск по чл. 69 от СК – така чл. 70 от СК. С оглед установената по делото фактическа обстановка и становището на страните /ответникът има сключен граждански брак с друга жена, от който е родено и дете през 2014г., майката А. и нейните родители са осигурили отглеждането и издръжката на детето/ следва да се приеме, че горните въпроси са били правилно разрешени от СОС и решението в тази част следва да бъде потвърдено.

Относно дължимата на детето издръжка.

Съобразно нормата на чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а съобразно ал. 2 – родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В настоящия случай детето е на минимална възраст /понастоящем на ненавършени 2 години/. Потребностите на детето са свързани изключително с неговото физическо отглеждане.

По делото не се събраха доказателства за доходите на ответника Б., но същият е в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние. Има и трудова ангажираност като строителен работник в гр. София. Ответникът има алиментни задължения към друг низходящ /дете също на около 2 годишна възраст/.

Съобразявайки гореизброените потребности на детето Е., както и данните за материалните възможности на бащата, съдът намира, че общата месечна издръжка в полза на детето следва да е в размер на 200 лева, от които бащата да заплаща 125 лева /минималния размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 и съобразно размера на МРЗ за страната понастоящем е 105лв./, а майката останалите 75лв. Несъразмерността на разпределението на паричната издръжка се основава на обстоятелството, че майката осъществява непосредствените грижи за ежедневното отглеждане и възпитанието на детето.

Решението на СОС следва да се отмени в частта на присъдената издръжка, дължима от бащата за разликата над 125лв. до присъдения размер от 150лв. месечно.

Страните не са претендирали разноски за настоящата инстанция и такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/25.02.16г. по гр.д. № 96/15г. на ОС-Силистра, в частите му, с които е признато за установено, че Ж.Т.Б., ЕГН ********** е биологичен баща на роденото на ***г. в гр. Силистра дете Е. А.Т., ЕГН ********** от майка А.Т.Х., ЕГН **********, съгласно акт за раждане № 0570/15.09.2014г.; упражняването на родителските права върху детето Е. са предоставени на майката А.Х., определено е местоживеене на детето Е. на адреса на майката А.Х. и е определен режим на лични отношения в посочения обем.

ОТМЕНЯ решение № 30/25.02.16г. по гр.д. № 96/15г. на ОС-Силистра, в частта, с която Ж.Т.Б., ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на малолетното дете Е. чрез неговата майка и законна представителка А.Т.Х. месечна издръжка за разликата над 125лв. до присъдения размер от 150 лв., считано от 08.04.2015г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Т.Х., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. А.Т., ЕГН ********** за осъждане на Ж.Т.Б., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете Е. чрез неговата майка и законна представителка А.Т.Х. месечна издръжка за разликата над 125лв. до претендирания размер от 150 лв., считано от 08.04.2015г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/25.02.16г. по гр.д. № 96/15г. на ОС-Силистра, в частта, с която Ж.Т.Б., ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на малолетното дете Е. чрез неговата майка и законна представителка А.Т.Х. месечна издръжка в размер от 125 /сто двадесет и пет/лв., считано от 08.04.2015г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, която е с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните и контролиращата страна ДСП-Дулово при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: