О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

370/21.06.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21. 06.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.М. в.ч.гр.д.№271/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Д.В.М. чрез процесуалния й представител адв.Д. Б. против разпореждане №2795/28.03.2018г./в разпореждането е допусната ОФГ при посочване годината на постановяването му, като действителната такава е 2017г./, постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молбата на Д.В.М. за издаване на изпълни -телен лист по влязлото в сила решение №1022/22.07.2016г. по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС за сумата от 3 383, 91лв. срещу ответника Д.Б.Ч. и за предаване владението на целия имот ¾ ид.ч. по решение №1022/22.07.2016г. по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС и за ¼ ид.ч. по решение №31/08.03.2017г. по описа на ВАпС.В жалбата се твърди, че разпореждането в последната му част е недопус -тимо като постановено при липса на компетентност и се претендира да бъде обезсилено.За останалата част се твърди, че е неправилно по изложените в жалбата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи молбата й за издаване на изпълнителен лист против Д.Б.Ч. за присъдената й сумата от 3 383, 91лв., както и против всички ответници за предаване владението върху ¾ ид.ч. от имот с идентификатор 10135. 5504.310.1.2.

Въззиваемите С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д.Б.Ч. в депозирания чрез процесуалния им представител адв.К. М. отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната неоснователност и молят разпореждането като правилно да бъде потвърдено.  

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

С решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, гр.о.: 1/ е признато за установено между страните С.Т.Ч., Б.Д.Ч., Д.Б.Ч. и Д.В. М., че ищцата Д.В.М. е собственик на имот с идентификатор 10135.5504.310.1.2, както и ответниците С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д.Б.Ч. са осъдени да предадат на ищцата Д.В.М. владението върху същия; 2/ е признато право на задържане на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. върху имот с идентификатор 10135.5504.310.1.2 на осн. чл.72, ал.3 от ЗС до заплащане на сумата от 92 564лв. от Д.В.М., представляваща увеличена стойност на имота вследствие на направените от тях подобрения на осн. чл.74, ал.2 от ЗС; 3/ С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д.Б.Ч. са осъдени да заплатят на Д.В.М. сумата от 10 151, 74лв., представляваща обезщетение за лишаването й от правото да ползва имот с идентификатор 10135.5504.310.1.2 на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска-22.04.2015г. до окончателното изплащане, както и искът е отхвърлен за разликата над 10 151, 74лв. до претендирания от ищцата размер от 14 313, 82лв.; 4/ на страните са присъдени разноски.   

Решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, е частично обжалвано от страните и по жалбите им е образувано в.гр.д.№574/16г. по описа на ВАпС, гр.о., както следва: 1/ Д.М. е обжалвала решението в частта му, с която е признато право на задържане на С.Ч. и Б.Ч. до заплащане на сумата от 92 564лв. на осн. чл.72, ал.3, вр. чл.74, ал.2 от ЗС; 2/ С.Ч. и Б.Ч. с подадена насрещна въззивна жалба са обжалвали решението в частта му, с която против тях е уважен искът с пр.осн. чл. 108 от ЗС само до размера от ¼ ид.ч. от недвижимия имот; 3/ С.Ч. с подадена насрещна въззивна жалба е обжалвала решението в частта му, с която е осъдена да заплати на Д.М. сумата от 3 383, 91лв./1/3 от общо присъ -дените спрямо тримата ответници 10 151, 74лв./ на осн. чл.59 от ЗЗД; 4/ Б.Ч. с подадена насрещна въззивна жалба е обжалвал решението в частта му, с която е осъден да заплати на Д.М. сумата, представляваща разликата над 2 537, 93лв. до 3 383, 91лв. /1/3 от общо присъдените спрямо тримата ответници 10 151, 74лв./ на осн. чл.59 от ЗЗД.

С решение №31/08.03.2017г., постановено по в.гр.д.№574/16г. по описа на ВАпС, Решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС: 1/ е обезсилено в частта му, с която по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС е признато за установено между страните С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д.В.М., че ищцата Д.В.М. е собственик за горницата над ¾ ид.ч. от имот с идентификатор 10135.5504.310.1.2 и е прекратено производството по делото в тази част; 2/ потвърдено е в частта му, с която по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС С.Т.Ч. и Б. Д.Ч. са осъдени да предадат на Д.В.М. владението върху ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 10135.5504.310.1.2; 3/ отменено е в частта му, с която е признато право на задържане на С.Ч. и Б.Ч. до заплащане на сумата от 92 564лв. на осн. чл.72, ал.3, вр. чл.74, ал.2 от ЗС; 4/ отменено е в частта му, с която С.Ч.  е осъдена да заплати на Д.М. сумата, представляваща горницата над 2 537, 93лв. до 3 383, 91лв. на осн. чл.59 от ЗЗД и вместо него постановено друго, с което искът с пр.осн. чл.59 от ЗЗД против С.Ч. за горницата над 2 537, 93лв. до 3 383, 91лв. е отхвърлен ; 5/ отменено е в частта му, с която Б.Ч.  е осъден да заплати на Д.М. сумата, представляваща горницата над 2 537, 93лв. до 3 383, 91лв. на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законна лихва от посочаната дата и вместо него постановено друго, с което искът с пр.осн. чл.59 от ЗЗД против Б.Ч. за горницата над 2 537, 93лв. до 3 383, 91лв. е отхвърлен; 6/ потвърдено е в частта му, с която С.Ч.  е осъдена да заплати на Д.М. сумата от 2 537, 93лв. на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законна лихва от 22.04.2015г.; 7/ пред- вид оставяне без уважение направеното възражение за задържане, от въззивния съд са разгледани и съответно частично уважени и частично отхвърлени предявените от С.Ч. и Б.Ч. против Д.М. евентуални насрещни искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата, с която неосно- вателно се е обогатила вследствие извършените от тях подобрения в имот с идентификатор 10135.5504. 310.1.2.; 8/ на страните са присъдени разноски.   

 С молба вх.№1637/20.03.2017г., депозирана по в.гр.д.№574/16г. по описа на ВАпС, уточнена с молба вх.№1750/23.03.2017г., Д.М. е поискала изда -ването на изпълнителни листи както следва: 1/ по влязлото в сила Решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС в частта му, с която Д.Б.Ч. е осъден да й заплати сумата от 3 383, 91лв./1/3 от общо присъдените спрямо тримата ответници 10 151, 74лв./ на осн. чл.59 от ЗЗД; 2/ за присъдената й сума в размер на 2 537, 93лв. на осн. чл.59 от ЗЗД срещу С.Ч.; 3/ изпълнителен лист за придаване владението върху недви - жимия имот спрямо всички ответници по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС по Решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, за ¾ ид.ч.  и за ¼ ид.ч. по решение №31/08.03.2017г., постановено по в.гр.д.№574/16г. по описа на ВАпС.

С разпореждане №190/24.03.2017г., постановено по в.гр.д.№574/16г. по описа на ВАпС/постановено в срока за обжалване на решение №31/08.03.2017г./ е разпореде - но да бъде издаден изп.лист на Д.М. по невлязлото в сила решение №31/ 08.03.2017г. по в.гр.д.№574/16г. по описа на ВАпС в частта му, с която С.Ч. е осъдена да заплати на Д.М. сумата от 2 537, 93лв. на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законна лихва от 22.04.2015г., както и в частта му, с която С.Ч. и Б.Ч. са осъдени да предадат на Д.М. владението върху ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 10135.5504.310.1.2.Със същото разпореждане е изпратена молбата на Д.М. за произнасяне от ВОС в частта й по т.1 за издаване на изпълнителен лист против Д.Б.Ч. за сумата от 3 383, 91лв. и в частта й по т.3 за издаване на изпълнителен лист за предаване владението върху целия имот от Д.Б.Ч. и за предаване владе -нието върху ¾ ид.ч. от имота от С.Ч. и Б.Ч., т.к. същият като първоинстанционен съд е компетентен да издаде изпълнителен лист по реше -нието в частите, в които е влязло в сила.

С обжалваното разпореждане ВОС е отхвърлил молбата на Д.М. за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС за сумата от 3 383, 91лв. срещу ответника Д.Б.Ч.; за предаване владението на целия имот ¾ ид.ч. по решение №1022/22.07.2016г. на ВОС и за ¼ ид.ч. по решение №31/08.03. 2017г. на ВАпС.

В частта му, с която съдът е отхвърлил молбата на Д.М. за издаване на изпълнителен лист срещу С. и Б. Ч. за предаване владението върху ¼ ид.ч./явяваща се разликата над ¾ ид.ч. до 4/4 ид.ч./ от имот с идентифика - тор 10135.5504.310.1.2 по решение №31/08.03.2017г., постановено по в.гр.д.№574/ 16г. по описа на ВАпС, разпореждането е недопустимо.Решението на ВОС в тази му осъдителна част, потвърдено в нея от ВАпС, не е влязло в сила нито към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, нито към датата на постановяване на обжалваното разпореждане.Компетентен да издаде изп.лист въз основа на тази невлязла в сила осъдителна част от решението е въззивният съд на осн.чл.405, ал.2, пр.3, вр. чл.404, т.1, пр.2 от ГПК, който в случая и е разпоредил издаването на изпълнителен лист по нея с цитираното разпореждане №190/24.03. 2017г., като съответно и не е изпращал молбата на Д.М. за произнасяне в тази й част на ВОС.Разпореждането в тази му част е недопустимо като постановено при липса на компетентност и подлежи на обезсилване.

Решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, е влязло в законна сила в частта му, с която Д.Б.Ч. е осъден да заплати 1/3 /в решението не са посочени различни части за всеки от ответниците, нито е твърдяно или извършено солидарно осъждане/ от общо присъдената на ищцата Д.М. спрямо тримата ответници сума от 10 151, 74лв., т.е. сумата от 3 383, 91лв.Компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълни -телен лист по влязлото в тази му част в сила първоинстанционно решение е ВОС. Молбата е основателна и следва да бъде уважена като обжалваното разпореж -дането се отмени в тази част и вместо него се постанови друго в изложения смисъл. 

Д.М. претендира и издаването на изпълнителен лист против тримата ответници за предаване владението върху ¾ ид.ч. от недвижим имот с идентифи -катор 10135.5504.310.1.2 въз основа на Решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, което в частта му, с която искът с пр.осн. чл.108 от ЗС е уважен до размера от ¾ ид.ч. от имота спрямо тримата ответници е влязло в законна сила като необжалвано от страните.Както се изложи по-горе, предмет на производството е и направеното от С. и Б. Ч. възражение за признаване право на задържане върху имота до заплащане на сумата от 92 564лв. на осн. чл.72, ал.3, вр. чл.74, ал.2 от ЗС.Решението на ВОС в частта му, с която възражението е уважено е отменено от ВАпС, а неговото решение в тази му част е обжалвано с подадената от С. и Б. Чифутови касационна жалба вх.№ 2471/26.04.2016г./понастоящем изпратена за разглеждане на ВКС/ или понастоящем не е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на направеното възражение за право на задържане до заплащане на извършените от С. и Б. Ч.подобрения в имота.Съгласно формираната задължителна съдебна практика по чл.274, ал.3 от ГПК - определение №224/21.03.2014г., постановено по ч.гр.д.№1453/ 14г. по описа на ВКС, IV гр.о., в случай, че възражение за право на задържане е част от предмета на делото и ако то бъде уважено осъждането на ответника да предаде вещта е винаги условно, като докато не влезе в сила актът, с който правото на задържане е отречено, безусловно осъждане на ответника да предаде владението няма и не може да бъде издаден изпълнителен лист, който да възпроизвежда такова безусловно осъждане.Ако се възприеме обратното, то изпълнението на решението по чл.108 от ЗС би осуетило реализиране на правата на ретинента и би обезсмис -лило разглеждането на заявеното от него право на задържане.В цитираното опреде - ление е разрешена хипотеза, при която първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС и е отхвърлено възражението за признаване право на задържане до изплащане на подобрения е бил обжалвано само в частта му относно възражението за признаване право на задържане, като в частта му по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС е влязло в сила.Така и в настоящата хипотеза по отношение на иска с пр.осн. чл.108 от ЗС до размера от ¾ ид.ч. от имота първо -инстанционното решение е влязло в сила, като не е влязло в сила в частта по възражението за признаване право на задържане и се иска издаването на изпълни- телен лист.Съобразявайки се с формираната задължителна съдебна практика/в този смисъл са и определение №480/10.08.2009г. по ч.гр.д.№344/09г. по описа на ВКС, I гр.о. и определение №261/18.07.2008г. по ч.гр.д.№1083/08г., по описа на ВКС, V гр.о./ съдът приема, че до постановяване на влязло в сила решение, с което ответниците С. и Б. Чифутови са осъдени да предадат вещта безусловно/т.е. с влязло в сила решение в частта му по възражението за признаване право на задържане/ не може да бъде издаден изпълнителен лист, въз основа на който да бъдат принудени по реда на съдебното изпълнение да осъществят такова безуслов -но предаване.Вярно е, че в общата хипотеза на предявен ревадникационен иск без направено по него от ответната страна възражение за признаване право на задър- жане до заплащане на подобрения, невлязлото в сила въззивно решение по уважен иск е годно изпълнително основание, като при евентуалното му отхвърляне впослед -ствие с влязло в сила решение на ответната страна при поискване ще бъде издаден обратен изпълнителен лист и същата ще бъде въведена обратно в имота, но в случай като настоящия искът с пр.осн. чл.108 от ЗС е вече уважен в посочената част с влязло в сила решение и на ответната страна и при евентуално впоследствие уважено с влязло в сила решение възражение за признаване право на задържане няма как да бъде издаден обратен изпълнителен лист за въвеждането й обратно във владение на имота /т.к. няма да има влязло в сила решение по отхвърлен спрямо нея ревандикационен иск/.

   По изложените съображения съдът приема, че молбата за издаване на изпъл- нителен лист против С. и Б. Ч. за предаване владението върху ¾ ид.ч. от имота е неоснователна понастоящем.Молбата обаче за издаване на изпълнителен лист против Д.Ч. за предаване владението върху ¾ ид.ч. от имота въз основа на влязлото в сила решение на ВОС е основателна, т.к. тази страна няма направено възражение за признаване право на задържане до запла -щане на подобрения, поради което и по отношение на нея не съществува горепо - сочената пречка.В тази част молбата като основателна следва да бъде уважена, като обжалваното разпореждане се отмени в посочената част и вместо него постанови друго за уважаването й.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА разпореждане №2795/28.03.2018г./в разпореждането е допусната ОФГ при посочване годината на постановяването му, като действителната такава е 2017г./, постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д.В.М. за издаване на изпълнителен лист против С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. за предаване владението върху  ¼ ид.ч. от недвижим имот по решение №31/08.03.2017г., постановено по в.гр.д.№574/16г. по описа на ВАпС.

ОТМЕНЯ разпореждане №2795/28.03.2018г./в разпореждането е допусната ОФГ при посочване годината на постановяването му, като действителната такава е 2017г./, постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д.В.М. за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение №1022/22.07.2016г. по гр.д.№1568/ 15г. по описа на ВОС за сумата от 3 383, 91лв. против Д.Б.Ч. и за предаване владението от него върху ¾ ид.ч. от недвижим имот по решение №1022/ 22.07.2016г. по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на Д.В.М. по влязлото в тази му част в сила решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№ 1568/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което Д.Б.Ч. е осъден да заплати на Д.В.М. сумата от 3 383, 91лв. представляваща обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда - апартамент на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадаст- ралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентифи - катор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма, под обекта: 10135.5504.310.1.1, над обекта: 10135.5504.310.1.3, изчислено съобразно средния месечен пазарен наем, на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.04.2015 год. до окончателното изплащане на задължението.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на Д.В.М. по влязлото в тази му част в сила решение №1022/22.07.2016г., постановено по гр.д.№ 1568/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което Д.Б.Ч. е осъден да предаде на Д.В.М. владението върху ¾ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135. 5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма, под обекта: 10135.5504.310.1.1, над обекта: 10135.5504.310.1.3, на основание чл.108 от ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2795/28.03.2018г./в разпореждането е допусна- та ОФГ при посочване годината на постановяването му, като действителната такава е 2017г./, постановено по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д.В.М. за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение №1022/22.07.2016г. по гр.д.№1568/ 15г. по описа на ВОС против С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. за предаване владението върху ¾ ид.ч. от недвижим имот по решение №1022/22.07.2016г. по гр.д.№1568/15г. по описа на ВОС.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: