РЕШЕНИЕ

 

№…126/12.07.2013 г. Гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                 Гражданско отделение

На  26 юни                                                                           2013 год.

в публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛМАРИНЕЛА ДОНЧЕВА       

                                        ЧЛЕНОВЕ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                               ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от С. И. въззивно гражданско дело № 272 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на „Добруджа Месопромимпекс” ЕООД-Ген. Тошево чрез пълномощника му адв. Д. М. срещу решението на Варненския окръжен съд № 371/04.03.2013 г. /поправено с решение № 848 от 18.04.2013 г./, постановено по гр. д. № 2624/2011 г., с което са отхвърлени предявените за солидарното осъждане на ТД „Енерго-Про Продажби” АД-Варна и „Енерго-Про-Мрежи” АД-Варна главен и евентуален искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, а именно:   

- Главен иск за сумата от 26 100.00 лева, представляваща цена на достъп за периода от 19.12.2006 год. до 19.06.2007 год. в : ТРАФОПОСТ с площ от 60 кв. м. , находящ се в поземлен имот № 2220, в Индустриална зона- гр. Ген. Тошево, целият с площ от 1020 кв. м., ведно с оборудването в него: Трансформатор 1000/20; Трансформатор 1200/20; 5 броя високоволтови прекъсвача А-20/500/8; 3 броя кондензатори С-038-10-3 ; 2 броя тристепенни регулатора на напрежение; и в ПОДСТАНЦИЯ с площ от 170 кв. м , находяща се в поземлен имот № 2218 , в Индустриална зона, гр. Ген. Тошево, целия с площ от 3395 кв. м., ведно с оборудването в нея; КАБЕЛНА ЛИНИЯ 20 kv; ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

- Евентуален иск за сумата след допуснатата поправка на ЯФГ – 28 417,24 лева, представляваща, сторените разходи за поддържане на електрически уредби през периода от 19.12.2006 год. до 19.06.2007 год. , а именно: ТРАФОПОСТ с площ от 60 кв. м. , находящ се в поземлен имот № 2220, в Индустриална зона- гр. Ген. Тошево, целият с площ от 1020 кв. м., ведно с оборудването в него: Трансформатор 1000/20; Трансформатор 1200/20; 5 броя високоволтови прекъсвача А-20/500/8; 3 броя кондензатори С-038-10-3 ; 2 броя тристепенни регулатора на напрежение; и в ПОДСТАНЦИЯ с площ от 170 кв. м , находяща се в поземлен имот № 2218 , в Индустриална зона, гр. Ген. Тошево, целият с площ от 3395 кв. м., ведно с оборудването в нея и КАБЕЛНА ЛИНИЯ 20 kv.

          В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответните дружества, в които се изразяват становища за неоснователност на жалбата с молба обжалваият съдебен акт да бъде потвърден с произтичащите от това законни последици.

          Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Производството е по предявени главен и евентуален искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД от „ДОБРУДЖА МЕСОПРОМИМПЕКС” ЕООД - гр. Ген. Тошево срещу „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ„ АД - Варна и „Е. ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД – Варна, заличени с определение в с. з. на основание чл. 227 ГПК и вместо тях конституирани като ответници по исковете съответно - „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД-Варна и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД-Варна /л. 259/.

„ДОБРУДЖА МЕСОПРОМИМПЕКС” ЕООД - гр. Ген. Тошево твърди, че в периода от 19.12.2006 год. до 19.06.2007 год. е бил собственик на описаните в ИМ обекти, представляващи електрически уредби, които са ползвани от ответниците за нуждите на преноса на ел. енергия до трети лица, поради което му дължат цена за предоставения от него достъп през собствените му уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, изчислена съгласно действащата през този период „Методика за определяне на цените на предоставения достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целта на преобразуване и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на газ”. Правото си на собственост ищецът обосновава с допълнителна молба /л. 69 и 70/, в която сочи, че до 1999 год. едноличен собственик на капитала на  “Добруджа Месопромимпекс” ЕООД е било Министерството на промишлеността, което в качеството си на орган по чл. 3 от ЗППДОбП на 20.12.1009 год. е сключило договор за продажба на 80 % от дружествени дялове на „ Добруджа - Месопромимпекс„ ЕООД гр. Ген. Тошево с „Доминика„ ООД /дружество по чл. 25 ал.З от ЗППДОбП/. На 13.06.2000 год. със същото дружество е сключен договор за продажба на останалите 20 % от дружествените дялове на “Добруджа – Месопромимпекс” ЕООД гр. Ген. Тошево. Към тази дата едноличен собственик на капитала на “Добруджа – Месопромимпекс” ЕООД гр. Ген. Тошево е частното дружество „ Доминика” ООД . Със заповед № РД-11-259 от 03.05.2006 год. Областният управител на Област Добрич е наредил да се отпишат от актовите книги за държавна собственост и да се предадат на новия собственик „Добруджа–Месопромимпекс” ЕООД, описаните в заповедта имоти, между които и Трафопост със ЗП - 60 кв.м. ; Подстанция със ЗП - 170 кв.м.

 Ищецът твърди също, че с писма с вх. № 80365/03.04.2009 год.; вх. № EBGG-851/10.03.2011 год. и писмо от 10.06.2011 год., получено на 14.06.2011 год., е поканил вторият от ответниците да уредят отношенията си по повод ползването на собствените му имоти и вещи, но не получил отговор. На базата на т. 6 от торепосочената Методика ищецът определя ЦЕНА ЗА ДОСТЪП на всички обекти за месец в размер на 4 350 лева. Твърди, че през периода от 19.12.2006 год. до 19.06.2007 год. ответниците са ползвали собствените на ищцовото дружество сгради и съоръжения без сключен договор и през процесния период без основание са го лишили от ползването им, съответно от облагите от същите, а именно от евентуалната цена, която ищеца би получил от отдаването им за ползване по предназначение, като това е сумата, която ищецът би получил, ако между страните е бил сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал.7 от ЗЕ по Методиката цена за достъп, която представлява стойността на обогатяването на ответника под форма на спестени от него разходи и стойността на обедняването на ищеца под формата на неполучен от него доход. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 26 100 лева, представляваща цена на достъп за периода от 19.12.2006 год. до 19.06.2007 год. в описаните сгради и съоръжения.

Ищецът твърди, че през посочения период /19.12.2006 г. – 19.06.2007 г./ е извършил разходи за запазване и поддръжка на ел. уредбите и съоръженията в размер на 28 417.24 лева, от които СМР – 20 417.24 лева и подмяна на изгоряла трафомашина 1200 кВт и закупуване на нова машина на стойност 3000 лева, както и подмяна на 2 броя маломаслени прекъсвачи на стойност общо 5000 лева. Ето защо, в условията на евентуалност - ако не бъде уважено искането да бъдат осъдени ответниците да му заплатят правото на достъп до неговите електрически уредби през посочения по - горе срок, ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят гореупоменатите разходи за поддържане на ел. уредбите и съоръженията през процесния период, с които се е обеднил, респ. ответниците са се обогатили за негова сметка.  

Ищецът претендира исковите суми соридарно от двамата ответници, тъй като в началото на прoцесния период от 22.12.2006 год. до 29.12.2006 год. ползвател на електрическите уредби в процесиите обекти са били ”Електроразпределение – Варна” АД и “Електроразпределение Горна Оряховица” АД , които впоследствие са преобразувани в „Е.ОН България Продажби „ и „Е.ОН България – Мрежи”  на основание Договор за преобразуване на търговски дружества по Глава XVI от ТЗ, сключен между „Електроразпределение - Варна„ АД и „Електроразпределение - Горна Оряховица „ АД. Счита, че отговорността на праводателя, следва да бъде понесена солидарно от неговите правоприемници, независимо от техния брой.

Ответниците „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД-Варна и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД-Варна са депозирали отговор на исковата молба /л. 96-98/, в който оспорват предявените искове изцяло по основание и размер.

От  ф а к т и ч е с к а  страна се установява следното:

Безспорно по делото е и се установява от приложените писмени доказателства, че до 1999 г. Държавата е била едноличен собственик на капитала на „Добруджа МесопромимпексЕООД, на което процесните трафопост и подстанция са предоставени за оперативно управление /Акт за държавна собственост № 3257 от 06.11.1995 год. - л. 17/.

Министерство на промишлеността в качеството си на орган по чл. 3 от ЗППДОбП /отм./ е сключило на 20.12.1999 г. договор за продажба на 80 % от дружествените дялове на „Добруджа – МесопромимпексЕООД - Ген. Тошево с „ Доминика ООД - дружество по чл. 25 ал. З от ЗППДОбП. На 13.06.2000 год. със същото дружество е сключен договор за продажба и на останалите 20 % от дружествените дялове на ,,Добруджа – МесопромимпексЕООД-Ген. Тошево /л. 79-89/. След тази дата едноличен собственик на капитала на „Добруджа – Месопромимпекс ЕООД-Ген. Тошево е „Доминика ООД.

Със заповед № РД-11-295 от 03.05.2006 год. /л. 76/ Областният управител на Област Добрич въз основа на предствените договори за продажба от 20.12.1999 г. и 13.06.2000 г. е наредил да се отпишат от актовите книги за държавна собственост и да се предадат на новия собственик „Добруджа-Месопромимпекс ЕООД  описаните в заповедта имоти : Дворно място от 34101 кв. м., представляващо ПИ № 2115, № 2123 ; 2124 и № 2125 по ПУП на гр. Ген. Тошево, обл. Добрич, ведно с построените върху поземления имот сгради : Дизел агрегатно помещение със ЗП - 240 кв. м.; Кухня столова със ЗП - 1400 кв. м. ; Търговски център със ЗП - 378 кв. м. ; Завод за сушена шунка със ЗП - 2622 кв. м.; Трафопост със ЗП - 60 кв. м.; Подстанция със ЗП - 170 кв. м, Техническа работилница със ЗП - 570 кв. м.; Водна кула и Хлораторно помещение- 80 кв. м.; Автокантар и Кантарно със ЗП - 47.28 кв. м.

Съгласно писмо /л. 74/ Изх. № ПИ/1991/07.09.1989 год.  държавното предприятие ПЖК „Родопа”-Ген. Тошево, преобразувано е извършило проектиране и изграждане на  нови предприятия, за което е била необходима реконструкция на изградената подстанция, за да се свърже със заводската подстанция на държавното предприятие, да се изгради нова линия 20 кV и да се муфира в трафостанцията на държавното предприятие, при което изрично е посочено, че всички разходи са за сметка на инвеститора – държавното предприятие- праводател на ищеца

След преобразуването на държавното предприятие ПЖК Родопа” в търговско дружество - „Добруджа Месопромимпекс ЕООД описаните в Акт за държавна собственост № 3257/06.11.1995 год. недвижим имот пл. № 2115 ведно със описаните постройки под № 5- Трафопост с площ 60 кв.м. и подстанция от 170 кв. м., строена през 1988 год. са предоставени за оперативно управление и стопанисване на „Добруджа Месопромимпекс ЕООД-Ген. Тошево със заповед № 453/23.10.1995 год. на МЗХП-София.

С подписан Договор от 20.12.1999 год. между Министерство на промишлеността и „Доминика” ООД, на последното са продадени 80 % от дружествените дялове на „ДОБРУЖА –МЕСОПРОМИМПЕКС” ЕООД-Генерал Тошево. С договор от 13.06.2000 год.  „Доминика” ООД е придобило и останалите 20% от „ДОБРУЖА –МЕСОПРОМИМПЕКС” ЕООД-Генерал Тошево. Съгласно приложените у-ния, издадени от Министерството на икономиката /л. 77 и 78/ „Доминика” ООД-Добрич е изплатило окончателно продажната цена на закупените дялове на 29.12.2000 г. Или, считано от 29.12.2000 г. едноличен собственик на капитала на ищеца е „Доминика” ООД-Добрич.

От приетото заключение на назначената от ВОС съдебно- техническа експертиза /л. 198-206/ се установява, че процесните обекти Трафопост със ЗП 60 кв. м. находящ се в поземлен имот 2220 в Индустриална зона гр. Генерал Тошево, целият с площ от 1020 кв. м. и Възлова подстанция 20 kV със ЗП 170 кв. м. и обща площ 3885 кв. м. в периода от 19.12.2006 до 19.06.2007 г. са ползвани за целите на пренос на електроенергия от праводателите на ответниците – „Е.ОН България Мрежи АД и Е.ОН България Продажби АД. През процесния период от 19.12.2006 г. до 19.06.2007 г. и към настоящия момент, през електросъоръженията Трафопост и Възлова подстанция са захранвани и захранват с електроенергия абонатите „Добруджа Месопромимпекс” ЕООД с абон. № 0660025 и кл. № 1200001920 и фирма „Ловмиит” с абон. № 0660022 и кл. № 1200001910. Доставката на електроенергия, на тези абонати, се е осъществявала и осъществява понастоящем чрез процесните електро-съоръжения – Трафопост и Възлова подстанция 20 кV от 1989 г. в промишлена зона гр. Генерал Toшево. От Разпределителна подстанция 20 kV (РП) има изградено резервно захранване по кабел 20 kV до абонат ЛИП - Държавен резерв. Съгласно същото зключение цената на предоставения достъп е 7 637.49 лв. при прогнозно годишно нетно потребление на ел. енергия 490 000 kWh от всички потребители, вкл. това на предприятието, предоставящо достъп. За 1 kWh - цената е 0.0155867 лв. За периода 19.12.2006 г. до 19.07.2007 г - абонатите „Ловмиит” и „Меспромимпекс” имат отчетена ел. енергия 208 452 kWh и 21 480 kWh, или - общо 229 932 кwh - за върхова, дневна и нощна консумация. Цената за достъп за периода от 19.12.2006 г. до 19.07.2007 е 3 583.88 лв. В Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредбите и/или съоръжения, ползвани за пренос на електрическа енергия, е включен разхода за тяхната поддръжка. Съгласно същото заключение в писмото на Стопанския енергоснабдителен комбинат Варна изх. № ПИ/1991/07.09.1989 г. /л. 74/ се описват всички задължителни дейности за реконструиране и доизграждане на трафостанция, която да захранва Предприятие за тенекиен амбалаж, Предприятие за шунка и Предприятие за детски храни в гр. Ген. Тошево.

Заключението на назначената от първоинстанционния съд  тройна съдебно техническа експертиза /л. 271-276/ установява, че процесните обекти - Трафопост със ЗП 170 м2 и Възлова подстанция 20 kW. със ЗП - 60 м2, ползвани периода от 19.12.2006 до 19.06.2007 г. за целите на преноса на електрическа енергия от  „Е.0Н България Мрежи” АД и „Е.ОН България Продажби” АД, са изградени през 1989 г. и записани като дълготрайни материални активи след Заповед № РД-11-295/03.05.2006 г. на Обл. управител на Добричка обл..

По делото са представени и Протокол образец № 19 за извършени СМР на производствени сгради – трафопост и възлова подстанция 20 kw, Договор от 06.01.2006 г.за изпълнение на СМР и месечен отчет за извършените видове работи и Фактура за заплатени СМР по протокол обр. 19  /л. 36-43 и л. 30/.  Съгласно заключението на единичната СТЕ всички СМР, описани в Протокол обр. 19 се отнасят за обект Производствена сграда, а не за Трафопост 60 кв. м. /л. 205/. Съгласно заключението на назначената от ВОС СИЕ /л. 192-197/ сумата от 20 417,24 лв. по представената фактура № 34/27.12.2006 г. за извършени СМР е отразена счетоводно в регистрите на ищцовото дружество и  „Доминика ДМ" ЕООД-Добрич, но не е посочена в годишните им финансови отчети за 2006 г.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните п р а в н и  изводи:

          По предявените в отношение на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следите кумулативно дадени предпоставки: че е собственик на вещта и че същата да се ползва от ответниците; че ищецът е обеднял със сумата от 26 100 лева, представляваща цена на достъп за периода от 19.12.2006 год. до 19.06.2007 год., с която сума ответниците са се обогатили за негова сметка, като същото се отнася и за предявения евентуален иск за извършени от ищеца разходи за запазване и поддръжка на ел. уредбите и съоръженията в размер на 28 417.24 лева; в тежест на ответниците е да установят наличието на правно основание за ползването.

Спорен е въпросът дали ищецът е собственик на процесните съоръжения и дали с оглед разпоредбите на отменения Закон за електростопанството е могъл да придобие правото на собственост върху същите.

Ищцовото дружество претендира да е придобило правото на собственост върху процесните имоти въз основа на приватизационните договори от 20.12.1999 г. и 13.06.2000 г. и на основание Заповед № РД-11-295 от 03.05.2006 год. /л. 76/ Областният управител на Област Добрич. Всъщност, съгласно така посочените и представени по делото договори приватизирано е ищцовото дружество /л. 79-89/. Към момента на сключване на договорите за приватизация е в сила Закон за електростопанството /ДВ, бр. 95/1975 г. -ДВ, бр. 64/1999 г./, според чл. 2 от който електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Съгласно тази норма на закона е била налице забрана за отчуждаването на процесните недвижими вещи. С влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ДВ, бр. 64/1999 г. и отменен със ЗЕ/, тези обекти се прехвърлят на енергийното /лицензирано/ предприятие по предвидения за това ред. Съгласно разпоредбата на § 67, ал. 6 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител /а заключението на СТЕ в настоящия случай  установява, че  процесните енергийни обекти обслужват и други потребители освен ищеца/. Касае се за последователно регламентиран принцип, че заварените електрически уредби за общо ползване не могат да преминават от държавна собственост в собственост на частни лица, освен при посочените в Закона за енергетиката и енергийната ефективност /впосл. отм./ условия – в полза на лицензирани енергийни предприятия. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е установил правото си на собственост върху процесните енергийни обекти, от което зависи успешното провеждане на предявения главен иск по чл. 59 от ЗЗД. Този иск предполага произнасяне при кумулативност на няколко предпоставки – намаление патримониума на ищеца, нарастване имуществената сфера на ответниците, които два юридически факта да са правна последица от общ юридически факт – в случая правото на собственост върху процесните енергийни обекти. След като ищецът не може да се легитимира като собственик на процесните енергийни обекти, фактическият състав на предявения главен иск по чл. 59 ЗЗД не може да се осъществи и искът следва да бъде отхвърлен.

По предявения при условията на евентуалност втори иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД: Не се спори, че ищецът е извършил подобрения по сградите, представляващи трафопост и подстанция, но не и на ел. уредбите и съоръженията в тях. Съгласно заключението на тройната СТЕ и обследване на имота се установява, че извършените от ищцовото дружество СМР по силата на Договор за извършване на СМР дейности от 05.01.2006 г. на Производствени сгради - Трафопост и Възлова подстанция 20 kW са на стойност 23 615 лева. В случая е налице разлика в обекта на собственост на сградите и съоръженията за доставка на електрическа енергия, находящи се в тези сгради. Извършените СМР в сградите, не са довели до обедняване на ищеца за сметка на ответниците, тъй като разходите по СМР е за сградите, а не за техническите съоръжения за доставка и пренос на електрическа енергия. С оглед изложеното предявеният евентуален иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Първоинстанционното решение като постановено след достигане на фактически и правни изводи, съобразени изцяло със събраните по делото доказателства и в съответствие с изискванията на закона и съдебната практика, следва да бъде потвърдено.  Настоящият съдебен състав възприема изцяло изложените в него мотиви при постановяване на въззивното решение и на основание разпоредбата на чл. 272 ГПК препраща към тях.

При този изход наспора на основание чл. 81 във връзка с чл. 78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемите ОБЩО сумата от 1 018 лева – разноски за настоящата инстанция.

Водим от горезложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелатвен съд

 

                        Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 371/04.03.2013 г. /поправено с решение № 848 от 18.04.2013 г./, постановено по гр. д. № 2624/2011 г.

ОСЪЖДА „Добруджа Месопромимпекс” ЕООД-Ген. Тошево да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД-Варна и „Енерго-Про-Мрежи” АД-Варна общо сумата от 1 018 /хиляда и осемнадесет/ лева – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.