ОПРЕДЕЛЕНИЕ

389

_15_.06.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _15_.06. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.273 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от М-М.Р.”***, срещу разпореждане № 1871/26.02.2016 год. на ОС Варна по гр.д. 1998/2015 год., с което е върната подадената от него касационна жалба вх.№ 36903/10.12.2015 год. срещу решение № 1848/09.11.2015 год. по в.гр.д. 1998/2015 год. на ВОС. В жалбата се твърди, че актът на ОС е незаконосъобразен. Изложени са съображения за обжалваемост на решението на ОС по същото гр.д., тъй като предявените искове не са за търговски сделки, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Твърди се, че договорът за заем не е търговска сделка, тъй като не е извършен от търговеца в дейността му по занятие. Изложени и съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на разпореждането и администриране на касационната жалба.

От насрещната страна Г.Р.Г. е постъпил писмен отговор, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения, че по делото е разгледан иск, касаещ търговска сделка, покриваща презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ. Направен е довод, че този род искове са сред тези, по които решенията не падлежат на касационна проверка, съобразно новелата на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Посоченото в ЧЖ разпореждане, което се обжалва, е за връщане на касационна жалба, подадена срещу решение по същото въззивно гр.д., с което е потвърдено решението на РС по гр.д. 13408/2014 год. и са присъдени разноски. С решението на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че Г.Р.Г. има вземане срещу ЕТ М.Р. в размер на 8500 лв., представляващо главница по договор за заем, ведно с 414,02 лв. мораторна лихва за периода 05.02.2014 год. – 29.07.2014 год., предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 206/2014 год. по описа на Тервелски РС, на осн. чл. 415, ал.1 вр. чл. 422, ал.1 ГПК, като са присъдени и разноски.

Пред РС делото е стартирало по иск на Г. срещу ЕТ по чл. 422 ГПК, след оспорване на заповед за изпълнение по съответния ред, целящ доказване на съществуването на вземането му.

Сделката за заем, предоставен на търговец, е търговска сделка, тъй като цели именно осъществяване на търговската му дейност. Впрочем, ЕТ е създаден и може да осъществява преимуществено търговска дейност.

Решенията по искове, касаещи търговски спорове с интерес под 20000 лв.са сред посочените, решенията по които не подлежат на касационен контрол, съобразно чл. 280, ал.2, т.1 ГПК в редакция от ДВ бр.100/2015 год. Следователно, решението на ВОС не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него касационна жалба подлежи на връщане, на осн. чл. 286, ал.1, т.3 ГПК.

Обжалваният акт следва да бъде потвърден, поради липса на отменително основание.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1871/26.02.2016 год. на ОС Варна по гр.д. 1998/2015 год., с което е върната подадената касационна жалба вх.№ 36903/10.12.2015 год. срещу решение № 1848/09.11.2015 год. по в.гр.д. 1998/2015 год. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: