Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  № 123/22.07.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                            ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 275 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.П.Б. от гр.София, чрез процесуалния си представител адв. В.Д. ***, срещу решение № 484/28.03.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1308/2013 година, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения от нея срещу Л.Л.П. *** иск по чл.61 от ЗС за апартамент № **, на ул.”Василаки Пападопулу” № 44, ет.2, ведно с избеното му помещение № 12, находящи се в  сграда с идентификатор 10135.2563.393.1.12 в м. „Свети Никола” № 104 на гр.Варна. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, да уважи иска и да присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна Л.Л.П., чрез особения си представител адв.Д.П. ***,  оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да  потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение , а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, но е направил незаконосъобразни правни изводи от нея и поради това решението му следва да се отмени, тъй-като:

От една страна, по делото е безспорно установено, че с НА № 51, т.ІІ, рег.№ 6554, д. №  226/2011 година по описа на нотариус  Павлина Симеонова от гр.Варна, с рег.№ 335 в НтК- л.10 и 11 от делото на ВОС, ищцата, сега въззивник, в качеството си на собственик, е учредила в полза на ответника, сега въззиваем, пожизнено безвъзмездно право на ползване върху процесния имот, при индивидуализиращите го белези, посочени в самия нотариален акт. Безспорно е също така, че с две нотариални покани, едната до постоянния адрес на въззиваемия в гр.София и другата до адреса на процесното жилище в гр.Варна, двете не връчени лично или чрез друго лице, а  връчени по реда на чл.47 от ГПК поради отсъствието на адресата и пребиваването му през голяма част от годината в Конфедерация Швейцария на неизвестен за въззивника и за съда адрес, л.14-16 от делото на ВОС, въззиваемият е бил предупреден, че в едноседмичен срок следва да заплати всички дължими данъци и такси за апартамента, да го застрахова за негова сметка в полза на собственика срещу рисковете земетресение, пожар и наводнение и да пази имота в състоянието, в което го е приел при подписване на нотариалния акт. Безспорно е и това, че към деня на предявяване на иска - 24.04.2013 година за имота са платени данъчните задължения, както и че към този момент имота не е бил и не е застрахован и сега за обичайните рискове.

От друга страна, от показанията на свидетелите М. Л.П. (син на страните) и Е. С. (обща позната на семейството на М.), които са конкретни, обстойни и обективни и  които въззивният съд кредитира изцяло, следва да се приеме за установено, че процесното жилище, при учредяването на ползването, е било в отлично състояние, дори може да се приеме за луксозно обзаведено, но при второто посещение в него на свидетелите през лятото на 2012 година е установена невероятно различна от първоначалната обстановка и уют, а именно: в продължение на месеци жилището не е било обитавано, цялото било разхвърлено, имало папки с документи и различни инструменти по пода в стаите, в хладилника е имало мухлясала храна, мивката в кухнята била пълна с не измита посуда и пр. Същото се потвърждава и от показанията на св. М.П., който макар да живее преимуществено с майка си, той е равно отдалечен от съдебния спор между родителите си и поради това въззивният съд кредитира изцяло показанията му. И той потвърждава, че жилището през 2012 година е било в окаяно състояние и невъобразима безпорядък. Това положение предизвикало и голям моментен психически срив у ищцата.

При тази безспорно установена и приета от въззивният съд фактическа обстановка по спора, следва да се направи решаващият извод, че искът за прекратяване на правото на ползване за процесния имот следва да се уважи, тъй-като е основателен и доказан.

Ограниченото вещно право на ползване по дефиниция на самия закона е безвъзмездно - чл.56 от ЗЗД. Това означава, че за ползването не се дължи насрещна престация, като  договорен еквивалент, но  ползвателят е длъжен да изпълни всички императивно вменени му от закона задължения в това му качество - да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси (консумативи-ток, вода, неизбежни разходи за етажната собственост и др. п.), да поддържа имота в състоянието, в което го е приел, както и да го застрахова за своя сметка в полза на собственика и да плаща премиите по застраховката - чл.57 от ЗЗД. Тези задължения  произтичат от императивни норми на посочения закон и не могат да се интерпретират на плоскостта на свободното договаряне (договорната облигация) независимо, че в случая ползването е възникнало с подписването на нарочен договор и че е безвъзмездно. Императивния характер на тези задължения обвързва ползвателя дори и без покана, особено по отношение на задължението да застрахова имота, тъй-като за евентуален форсмажор или злоумишлени действия на трети лица, в т.ч. и от небрежност на самия ползвател, могат да настъпят дори и непоправими щети върху имот, а ако те са поправими, то отстраняването им може да стане само чрез значителни капиталовложения за сметка на собственика. В противовес на това, следва да се има предвид, че една имуществена застраховка при условията в РБ за едно подобно на процесното жилище не надхвърля 100.00 лева годишна премия, която сума в никакъв случай не може да постави ползвателя в невъзможност да я плати, особено с оглед жизнения стандарт на въззиваемия.

Въззивният съд не може да сподели доводите на процесуалния представител на въззиваемия, че поканите не са връчени по надлежния ред, тъй-като по делото не е приложено уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК, а само е налице констатация на нотариуса за направено уведомление. Цялостното поведение на въззивника преди завеждане на делото, в качеството му на ползвател, както и процесуалното му поведение след неговото завеждане, включително и призоваването му чрез обявление в Д.в. - л.99 от делото на ВОС и назначаването  на особения му представител за сметка на ищцата докато трае процеса, говорят за силно изразена недобросъвестност според критериите на гражданското  право и невъзможност връчването да стане по друг начин. С оглед на това няма основание да се приема, че такава недобросъвестност трябва да е за сметка на другите правни субекти, в частност за сметка на ищцата.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че иска за прекратява на правото на ползване в случая е основателен и доказан по смисъла на чл.57, ал.1, предложение второ и  по смисъла на ал.4 от ЗЗД и следва да се уважи, още повече, че е безспорно, че въззиваемият няма практическа нужда от ползването на процесното жилище.

При този изход на делото направените от ищцата разноски за двете съдебни инстанции, включително и за възнаграждение на особения представител на ответника следва да се възложат върху последния. Тези разноски възлизат общо на 10699.76 лева, от които пред ВОС 8776.33 лева.

Водим от горното, ВАпС

                                                  Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 484/28.03.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1308/2013 година и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРЕКРАТЯВА правото на пожизнено ползване върху ап. № ** на ул.”Василаки Пападопулу” № 44, ет.2 с площ от 107.15 кв. метра, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, тоалет, дрешник и две тераси, при граници: ап.№ 7, стълбищна клетка и ап.№ 11 и принадлежащото му избено помещение № 12 с площ от 4.14 кв. метра, при граници: коридор, изба № 11 и изба № 13, находящи се в сграда с идентификатор № 10135.2563.393.1.12 в м.”Свети Никола” № 104 на гр.Варна, учредено от Д.П.Б. ***№ 57, с ЕГН **********,  в полза на Л.Л.П. ***, с ЕГН **********, съгласно нотариален акт № 51, т.ІІ, рег.№ 6554, д.№ 226/2011 година по описа на нотариус с рег.№ 335 в НтК и с посочените в същия нотариален акт идивидуализиращи белези на недвижимия имот.

ОСЪЖДА Л.Л.П. с посочения адрес и лични данни да заплати на Д.П.Б. с посочения адрес и лични данни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 10699.76 (десет хиляди 699 цяло и 0.76) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.