ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

367

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на    07.06.2016 година                    в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 275/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „Д. х.” АД гр.Добрич, представлявано от изп.директор Е.М. чрез процесуалния му представител адв. Д.К. срещу решение № 34/19.02.2016 год по в.гр.д. № 78/2016 год на Окръжен съд Добрич, с което е отменено постановление от 17.12.2015 год за разпределение на постъпили суми по изп.д. № 20153900400410 на ЧСИ С.С. и е извършено ново разпределение. Частният жалбоподател възразява срещу невключването в изготвеното от съда разпределение на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, което е довело до неправилност на изготвеното от съда разпределение. Поради това моли за неговата отмяна, както и за присъждане на разноските в това производство.

Постъпил е отговор от „Б. Д.” ЕАД, в който се излагат доводи за недопустимост поради липса на правен интерес, а в условия на евентуалност – за неоснователност на частната жалба. В отговора, изготвен от юрисконсулт на банката, се съдържа искане за присъждане на разноски за това производство.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Както правилно е отбелязал съдът, разноските, направени по действията на ЧСИ, но незаплатени от взискателя, не се включват по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД. Те се събират от длъжника съгласно чл. 79 ал.2 от ГПК, или ако последният не е отговорен за тях – от взискателя по реда на чл. 410 от ГПК, както изрично предвижда чл. 79 ал.3 от ЗЧСИ. Решението е съобразено със задължителното тълкуване, дадено в т.11 ж ТР № 2/2013 год на ОСГТК на ВКС.

От приложения по делото протокол за разпределение се установява, че таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ са начислени, но не са предплатени от първоначалния взискател „Д. х.” АД. Поради това те не се ползват с твърдяната от жалбоподателя привилегия и не следва да бъдат включени в разпределението на постъпилите суми по изпълнителното дело.

Постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а на ответната страна се присъждат разноски – юрисконсултско възнаграждание в размер на 300 лв на осн. чл. 9 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/19.02.2016 год по в.гр.д. № 78/2016 год на Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА „Д. х.” АД гр.Добрич, представлявано от изп.директор Е.М., с ЕИК 124121775 да заплати на „Б. Д.” ЕАД с ЕИК 121830616 юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.