Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 143/25.10.2017г.

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Ю. Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 275/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия „Д.“ ЕООД, гр.Добрич срещу решение № 19/30.01.2017 г. по гр.д.№ 347/16 г. на Окръжен съд – Добрич, с което са уважени предявените от „Добруджа кабел“, гр.Добрич субективно съединени отрицателни установителни искове, подробно описани в диспозитива на решението. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на представляващия „Добруджа кабел“ ЕООД оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Останалите страни не изразяват становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателстгвата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са девет отрицателни установителни иска от „Добруджа кабел” ЕООД, гр. Добрич в защита на правото му на собственост, придобито с договор за покупко-продажба от 20.10.2005 г. с Об­щина-Добрич върху ПИ с площ от 1306 кв.м. и идентификатор № 72624.607.1066 по КК на град Добрич, срещу А.Д.Г., ЕТ „А.Г.-***, „Д.” ООД – Добрич, Е. Йорда­нова Д., като частен правоприемник на А.Д.Г.,*** и „Ай Ви Сейлингс” ООД - град Варна.

Твърденията са, че с договор по нот. акт № 74, нот.д.№ 565/2008г. на Нота­риус, с рег.№ 513 с район на действие - ДРС, ищецът учредил в полза на ответницата А.Д.Г., ЕТ „А.Г. *** право на строеж върху собствения му недвижим имот имот, описан в исковата молба срещу задълже­ние на търговеца да построи сграда с разгъната застроена площ от 5 295,30 кв.м, от която да придобие самостоятелни обекти, с начален срок 8.08.2008г. Ответницата- суперфициар не е из­градила сградата до степен на завършеност „груб строеж” до 8.08.2013 г.

От­ветницата Е.Д. възразява срещу допустимостта на исковете с твърдения, че ищецът не е правоимащо лице по чл. 35 от ЗППДОбП /отм./ и договорът за приватизация на общински нежилищен имот е нищожен поради противоречие със закона; оспорва и основателността на исковете.

Ответниците „Д.” ООД и „Ди Ес Хоум” ООД твърдят недопустимост поради факта, че ищецът е получил искова защита на правата си чрез развалянето на договора за от­стъпване на право на строеж с влязло в сила решение по т.д.№ 30/2013 г. на ДОС и че правопогасяващият факт /изтекла давност/ засяга правоотношението между ищеца и суперфициаря и няма действие по отношение на останалите страни,  тъй като те не са страна по договора от 2008 г. Оспорват основателността на исковете.

Община – Добрич и ЕТ„А.Д.Г.“ оспорват  исковете.

Ответникът „ Ай Ви Сейлингс” ООД - Варна изразява становище, че искът по отношение на него е основателен.

Правилен е изводът на съда за допустимост на предявените искове:

С решение № 51-12 по протокол № 51/26.11.2002 г. на Общински съвет – Добрич, на основание член 3,ал.3,т.2 ,член 4,ал.2 от ЗПСК е открита процедура за приватизация на имот - бивша ЦДГ № 3, състоящ се от дву­етажна жилищна сграда със застроена площ от 128 кв.м. и терен с площ от 1 308 кв.м. - УПИ XVII -6793 в кв. 40 по плана на град Добрич. Въз основа на решението, на 20.10.2005 г. между Община – Добрич и ищеца е сключен договор за покупко-продажба на общински нежилищен имот. 

Тъй като процедурата за приватизация е открита след 23.03.2002 г., приложим е ЗПСК, а не  ЗППДОбП /отм./. Чл.7, ал.1 признава право на равно участие в привати­зацията на физическите и юридическите лица, поради което ищецът - избран за купувач като спе­челил проведен търг с явно наддаване се легитимира като собственик; договорът не е нищожен  поради нарушение на закона и с оглед претендираните от ответниците права, за него е налице правен интерес от предявяването на ис­ковете.

С влязло в сила ре­шение № 15/5.02.2014 г. на ДОС по т.д.№ 30/2013 г. е развален на договорът за суперфиция, сключен между ищеца и ответницата Г., в качеството й на ЕТ„А.Г.-***. Тъй като исковата молба за разваляне на договора е вписана на 5.11.2012 г., решението е непротивопоставимо на ответниците, предвид предхождащите вписвания на тежести върху имота: на 4.04.2012 г. - в полза на „Д.” ООД; на 3.10.2011 г. - в полза на „Ай Ви Сейлингс” ООД - Варна; на извършената продажба от 25.03.2009 г. с купувач ответница­та Д.; на договорната ипотека от 14.07.2010 г. в полза на „Ди Ес Хоум” ООД и на законната ипотека от 31.07.2012 г. в полза на Община - Добрич. Следователно, ищецът има правен интерес и след развалянето да се позове на погасителна давност като самостоятелно основание за прекратяване на всички вещни тежести върху имота му.

Ищецът не оспорва придобитите от ответниците права на строеж и ипотечни права върху правото на строеж на основанията, по­сочени в отговорите. Не се спори и относно факта, че изпълнението по и.д.№ 20117370401644 на ЧСИ, с рег.№ 737 по регистъра на КЧСИ, с район на действие - ДОС и и.д.№ 20128110400100 на ЧСИ, с per. № 811 по регистъра на КЧСИ, с район на действие - ДОС не е приключено до налагането на обезпечителните мерки по член 397,ал.1,т.3 от ГПК по нас­тоящите искове.

С договор от 8.08.2008 г. ЕТ е поел задъл­жение да извърши в имота на ищеца строителството на сграда с разгъната застроена площ от 5 295,30 кв.м. Издадено е разрешение за строеж № 1075/6.11.2008 г., а на 10.04.2009 г. е съставен прото­кол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна ли­ния. На 26.10.2010 г. е съставен акт за установяване състоянието на строежа – изпълнение на част от фундаментите, без постигане на степен на завършеност „груб строеж“. Същото състояние на обекта се установява и от удосто­верение № 64-01-6/18.11.2016г. на Община - Добрич.

Правилен е изводът на съда, че с оглед доказателствата по делото, петгодишният давностен срок по член 67,ал.1 от ЗС е изтекъл на 10.04.2014 г., без гру­бият строеж да е изпълнен. Правилно е приложено TP № 1/4.05.2012 г. по т.д.№ 1/ 2011 година на ОСГК на ВКС: правото на строеж, учредено за цяла сграда в полза на един правен субект се счита упражнено с изграждането й в груб строеж, като началото на петгодишния срок спрямо суперфициаря - строител обвързва и частния му правоприемник.

 С оглед позова­ването от ищеца на погасителна давност по отношение на правото на строеж, следва да се приеме, че вещ­ните права на ответниците са погасени, на основание член 67,ал.1 от ЗС. Възстановеното право на собственост на ищеца - учредител е противопоставимо на ответниците без оглед на датите на вписване на изпъл­нителните възбрани и на ипотеките. Техните права са изгубени поради уреденото специфично за правото на строеж прекратително основание – тъй като са върху погасено право, те следва да се считат също прекратени, без оглед на датата на извършените вписвания.

Съдържащите се във въззивната жалба доводи за несправедливост на решението, създаващо пречки за въззивника да реализира правата си по постановени в негова полза осъдителни решения, е неотносимо към предмета на настоящия спор.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като възззивникът бъде осъден да заплати на „Добруджа кабел“ ЕООД сумата от 5500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Предвид цената на исковете, направеното от пълномощника на въззивника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

По изложените съображения, Варненският апелбативен съд

                                       Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/30.01.2017 г. по гр.д.№ 347/16 г. на Окръжен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „ Добрев *** да заплати на „ Добруджа кабел” ЕООД, град Добрич сумата от 5500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                             2.