Р Е Ш Е Н И Е 103

гр. Варна,  04.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Д. ДЖАМБАЗОВА

                                                                                                           ИВАН ЛЕЩЕВ

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 276 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивните жалби на М.Г.Щ. и на С.Г.Ч. против Решение № 375/12.03.2014г., постановено по гр.д. № 2982/13г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е обявен за нищожен по иска на Ю.Й.Ч. срещу С.Г.Ч. и М.Г.Щ., договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 118, т. ІV, вх. рег. № 14957, дело № 645/19.09.2008г. на нотариус Ил. М., рег. № 195 на НК, с район на действие района на ВРС, по силата на който М.Г.Щ. е дарила на сестра си С.Г.Ч. ½ ид. част от жилище с идентификатор 10135.2560.247.2.42 в сграда 2 – етажна собственост в гр. Варна, Община Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.247, на ул. „Морска сирена“ № 20, бл. 25, представляващо АПАРТАМЕНТ № 42, находящ се на шести етаж, състоящ се от: четири стаи, кухня, баня, тоалетна, пералня, килер и коридир, със застроена площ от 109.27 кв. м., при граници за апартамента по документ за собственост – изток – двора на блока, запад – двор на блока, север – коридор и апартамент на СХК „Девня“, юг – двор на блока, а по схема: на същия етаж – 10135.2560.247.2.41, под обекта – 10135.2560.247.2.35 и над обекта – 10135.2560.247.2.49, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с проектантски номер 54, със застроена площ от 6.30 кв. м., при граници на избеното помещение – от изток – коридор, запад – избено помещение на СХК „Девня“, както и 1.4060 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, построен върху държавна земя по плана на осемнадесети подрайон на града като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД; обявен е за действителен сключения между С.Ч. и М.Щ. договор за покупко-продажба за правото на собственост върху ½ ид. ч. от този имот и въззивниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Въззивниците претендират  отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Въззивницата М.Щ. навежда твърдения, че въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал преки доказателства, с помощта на които да бъде доказана волята й за сключване на договора за дарение като привиден и прикриването на действително уговорен договор за покупко-продажба, поради което и изводът на съда за наличие на симулация бил необоснован и неправилен. Счита се, че дори и да се приемат като надлежни доказателства за волята на сестра й относно вида на договора, то установените факти не обвързват самата нея. Отрича да е получавала твърдяната сума от 35000 евро от сестра си,  и поддържа, че не е очаквала да получава сума за подарената ½ ид.ч. от апартамента. Свидетелските показания са основани на косвени впечатления и са формирани от твърдения само на едната страна по сделката – не е доказано съгласието на двете страни по сделката да се прехвърли собствеността срещу заплащане на продажна цена за имота. Акцентира се върху показанията на разпитаните по инициатива на ответницата С.Ч. свидетели, сочещи на воля на сестрите да сключат именно договор за дарение, изяснявайки и мотивите за формиране на дарственото намерение у дарителката – защото сестра й е полагала грижи за майка им. С подадената от С.Ч. въззивна жалба същата се присъединява към съображенията във въззивната жалба на първата жалбоподателка, навеждайки подробни аргументи в подкрепа на тезата за незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд и постановяването му в нарушение на процесуалните правила. В с.з. жалбите са поддържат чрез процесуални представители, които претендират присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок са постъпили отговори от Ю.Й.Ч. на всяка една от въззивните жалби, с които отговори същите са оспорени като неоснователни. Претендира се, че решението е законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства, като се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноските по настоящото дело. В с.з. становищата в отговорите се поддържат чрез процесуален представител.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Ю.Й.Ч. *** срещу С.Г.Ч. и М.Г.Щ. за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт  № 118, том IV, дело № 645 на нотариус И. М. с вх. рег. № 27166 от 19.09.2008 г. на АгВп – Варна, чрез който втората ответница М.Щ. е прехвърлила безвъзмездно собствеността върху собствените й ½ ид. ч. от подробно описания в цитирания нот. акт. имот на първата ответница и нейна сестра  С.Ч., основан на твърдения за привидност на договора по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както и за установяване по отношение на ответниците, че същият прикрива действително уговорен от страните договор за покупко-продажба. В молбата се излага, че първата ответница – С.Ч.  е съпруга на ищеца Ю.Ч. по силата на сключен граждански брак от 12.10.1988г. Наведени са твърдения, че изявлението на страните по описания договор за дарение е симулативно. Същите не са имали за цел собствеността да бъде прехвърлена безвъзмездно, напротив действителната им воля е била това да стане възмездно. Твърди се, че срещу задължението за прехвърляне собствеността върху описаната идеална част от процесния имот, ищецът и неговата съпруга са заплатили на М.Щ. сума в размер 35 000 евро, която сума е изплащана на неравни части, като последната вноска от 2 000 евро е преведена по сметката на втората ответница на 05.03.2010г. Изплащането на цялата сума е било извършено посредством следните операции: С издадено пълномощно в полза на първата ответница С.Ч.,  ищецът е упълномощил същата да тегли неограничено от влога му в „УниКредит Булбанк“ АД, клон „Черно море“,  като с изтеглените суми същата е захранвала своя лична сметка в „Райфайзенбанк“ АД, от която банкова сметка *** М.Щ. по-голяма част от сумите по сделката. Твърди се, че останалата част от сумите са давани в брой, лично на втората ответница или на членове на нейното семейство по време на пребиваването им в България, след като са били изтегляни предварително от сметката на ищеца в периода: май 2008 г. /непосредствено преди нотариалното изповядване на сделката/ до март 2010 г. Ищецът твърди, че след изповядване на сделката е бил информиран, че сделката е оформена като дарение, с оглед  избягване заплащането на местен данък, който би се дължал ако сделката била оформена като покупко-продажба,  предвид и обстоятелството, че двете ответници са сестри. Извежда правния си интерес за обявяване на сделката за дарение за нищожна като привидна и разкриване на прикритата с нея сделка, представляваща договор за покупко-продажба от презумцията за съвместен принос и за придобиване на имота и от него в режим на СИО.

              Ответницата С.Ч. чрез депозирания писмен отговор на исковата молба е оспорила предявения иск, твърдейки че същият е недопустим, тъй като ищецът и ответницата били съпрузи към момента на подаването на исковата молба. С оглед становището за неоснователност на иска навежда твърдения, че намерението на втората ответница е било да надари сестра си С.Ч. с придобитите посредством предхождащ дарствен акт от своите родители ½ ид. ч. от процесния апартамент, като между двете сестри никога не е имало уговорки за възмездно прехвърляне на правото собственост върху същия обект.  Оспорва плащане на каквато и да е сума с оглед извършената в нейна полза разпоредителна сделка, както и сочения от ищеца начин на възмездяване на втората ответница за атакуваното прехвърляне. Оспорва твърдението в исковата молба, че сумата в размер 2 000 евро, преведена по сметката на втората ответница, е представлявала последна вноска от обща покупна цена от 35 000 евро. Твърди, че същата сума е предоставена от М.Щ. през 2007г. на нейната майка за покриване на ежедневни нужди на последната. Предвид обстоятелството, че майката на ответниците е починала през същата година и сумата е останала неизползвана по предназначение, първата ответница със съгласието на сестра си е извършила текущ ремонт на жилището, предмет на сделката, при уговорка между последните, сумата да бъде възстановена на втората ответница в един по-късен момент, което е осъществено именно в началото на м. 03.2010г. В началото на 2010г. синът на С.Ч. – Н. С. Г. е продал свой собствен имот и е предоставил на майка си тези 2000 евро, които са върнати на М.Щ.. Също се твърди, че при теглене на суми от банковата сметка на съпруга си посредством предоставеното пълномощно, голяма част от тях са депозирани по негово настояване в банкова касета, а останалата е използвана за нужди на семейството.

              В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор от втората ответница – М.Щ.. Същата излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че намерението й е било да надари сестра си - ответницата С.Ч. с притежаваната от нея ½ идеална част от процесното жилище, като същевременно оспорва твърдението за възмездност на прехвърлителната сделка.  Отрича да е получавала от ищеца и съпругата му сума в размер 35 000 евро срещу гореописаната ½ идеална част от имота, както и това да е ставало по описания от ищеца начин на плащане. Ответницата отрича също да е получила сума в размер 2000 евро с оглед твърдяното от ищеца основание - последна вноска от покупна цена. Излага твърдения, идентични с тези на първата ответница, касаещи основанието за получаване на същата сума.   

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

             От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак /л. 7 от делото на ВРС/, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 2108 от 12.10.1988 год. на Община Варна, се установява, че ищецът Ю.Й.Ч. и първата ответница С.Г. А. са встъпили в брачна връзка на 12.10.1988 год. в гр.Варна. В съдебно заседание на 21.02.2014 год. пред първоинстанционния съд е посочено, че бракът между двамата е прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 8621/2013 год., XXXI състав по описа на ВРС, което обстоятелство съдът е приел за безспорно. При направената от настоящия съд служебна справка по посоченото дело е установено, че решението за прекратяване на брака е влязло в сила на 04.02.14г. поради необжалването му от страните.  

            От представеното заверено копие на нотариален акт № 143, том XXXIII, дело № 8238/93 год. на нотариус О. С., ВН, се установява, че Г. Г. А. и А.Г. А. са дарили на всяка от дъщерите си М.Г.Щ. и С.Г.Ч. по ½ ид.ч. от правото на собственост върху собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 42, находящ се в гр. Варна, ул. „Морска сирена”, № 20, бл. 25, ет. 6.

            С нотариален акт № 118, том IV, вх.рег. № 14957, дело 645/19.09.2008 год. на нотариус И. М., рег. № 195 на НК, е оформен процесният договор за дарение на недвижим имот, с който М.Щ. е дарила на сестра си С.Ч. собствената си ½ ид. част от процесния апартамент.

           Видно от представените от ищеца копия на пълномощни с рег №№ 14516/26.10.2006г. и 6312/02.08.2010г., със заверени подписи от нотариус И. М., рег. № 195 на НК, както и с пълномощно № 240/10.01.2008г., със заверени подписи от нотариус П. С., рег № 335 на НК, че същият е упълномощил ответницата С.Ч. да го представлява пред „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” гр. Варна, с правото да извършва всички банкови операции без ограничение – да внася и тегли суми, да нарежда преводи от посочените в цитираните упълномощителни сделки банкови сметки с титуляр Ч..

           На л. 62 – 70 от делото на ВОС е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца в посочената в пълномощните банка, касаещо периода от 20.06.2007 год. – 20.06.2013 год., от която е видно движението на парични суми по същата. Съпоставяйки данните от това извлечение с другите доказателства по делото и твърденията по факти и обстоятелства на страните се установява, че една голяма част от изтелянето на парични суми е станало от ответницата С.Ч. чрез предоставените й от ищеца пълномощни. Паричните суми са били в щатски долари. Отделно от това, за периода от 27.07.07г. до 01.11.07г. /това са изтегляния на парични суми за 2007г./ изтегляните суми са от 100 щ.д. до 500 щ.д. /има изтегляния от 70.62 щ.д., от 250 щ.д. и 300 щ.д./. за периода от 04.06.08г. до 02.04.13г. изтеглянията са на големи парични суми, почти изчерпващи размера на постъпленията – от минимум по 1000 щ.д. до максимум 3400 щ.д. За периода от 04.06.08г. до 17.09.08г. ответницата С.Ч. е изтеглила общо 10 200 щ.д., а за периода от 04.06.08г. до 05.03.10г. – общо 50 950 щ.д.

            Видно от представеното от ищеца нареждане за валутен превод от 05.03.2010 год. и касова операция от „Райфайзенбанк” АД със същата дата, е че С.Ч. е наредила плащането на сума в размер от 2 000 евро по сметка на М.Щ., с посочено основание - частен трансфер.

             В първото по делото открито с.з. пред първа инстанция по настоящия иск, проведено на 21.02.2014г., ищецът във връзка с оспорванията в отговорите на ответниците, е представил копие от изготвения от С.Ч. писмен отговор-становище на насрещния иск, предявен от Ю.Ч. по образуваното по исковата молба на С.Ч. бракоразводно гр.д. № 8621/2013 год., XXXI състав на ВРС.  В този отговор С.Ч. е оспорила твърдението на ищеца по насрещния иск на Ю.Ч., че именно последният е участвал в заплащането на сума в размер 35 000 евро на сестра й М. за нейния дял от жилището, което е станало изключително нейна собственост. В този документ, депозиран пред ВРС, С.Ч. е посочила, че парите за заплащане на дела на сестра й са предоставени от сина й от първия й брак след като той е продал собственото си жилище.

От представената от ищеца справка по партидата на Н. С. Г., водена в СВ-Варна за периода от 01.01.1992г. до 20.02.14г. се установява, че за периода от 2009г. до 2011г. същият не е продавал собствено жилище. Такава продажба е извършена през 2008г.

От показанията на разпитаните пред ВОС свидетели се установяват следните обстоятелства: Свидетелят К. К. сочи, че първоначално съпрузите Ю. и С. са живеели в кв. „Кайсиева градина”, а от 2007г. са се преместили да живеят в апартамента на ул. „Морска сирена” до Морската градина, който е бил собственост на родителите на С., но по-късно те са го дарили на двете си дъщери. Свидетелят знае от самата С., че понастоящем апартамента е нейна собственост, тъй като тя е заплатила дела на сестра си, която много отдавна е омъжена и живее в Германия. Свидетелят К. знае, че сестрите са имали разправии след смъртта на майка им относно цената на този дял – първоначално сестра й е искала 50 000 евро, но след това са се споразумели за цена от общо 70 000 евро и С. е започнала да плаща дела й и апартаментът категорично е платен. Споразумението е било М. да избегне данъци в Германия за получената като покупна цена от С. сума от 35 000 евро. Плащането е станало на части и през м. 03.10г. С. е изплатила последната вноска чрез банков превод. През м. юли 2010г. С. заедно с двамата си сина, съпругата и детето на малкия й син, са посетили свидетеля, очаквайки завръщането на Ю.. При завръщането си на 14.07.10г. С. е извадила банковото бордеро за заплащане на последната вноска, за да го покаже на Ю., че са приключили с плащането на апартамента /свидетелят не си спомня дали валутата е била в евро или долари, но самият той е дал бордерото на процесуалния представител на ищеца. Бордерото е съхранявано от К. като гаранция срещу евентуално оспорване от сестра й, че не е получавала пари/. Колев не знае другите пари как са се плащали, но допуска това да е ставало на ръка, тъй като сестрата на С. е идвала в България. Свидетелят не е присъствал на разправии между сестрите, но от С. знае, че М. не се е грижила за майка им и не е давала пари за издръжка, а всички грижи са били върху нейните рамене. Свидетелят не е разговарял с М. на темата за апартамента, а впечатленията са му от споделеното пред него от С..

Свидетелката Т. знае, че Чорбаджиеви са се прехвърлили в апартамента на майка й на ул. „Морска сирена”, за да я гледат. Знае от С., че сестра й е искала да й се изплати дела й, тъй като жилището е на нейните родители. При гостуване в този дом свидетелката е видяла болната майка на С., а последната й е споделила, че сестра й не й помага, както и че иска да й се плати дела. През 2013г. на юбилея на Ю., свидетелката разговаряла със С. и тя й казала, че е наплатила на сестра си 35000 евро, но свидетелката не знае по какъв начин е станало самото плащане.

Свидетелят Й. Ч. е син на Ю. и С., поради което неговите показания съдът преценява с оглед неговата евентуална заинтересованост. Същият твърди, че апартамента е бил собственост на баба му и дядо му по майчина линия, които били решили след като починат да бъде дарен на леля му и майка му. Първо е починал дядо му, а след това през 2007г. или 2008г. и баба му. Тогава едната половина от апартамента е станала на леля му, а другата на майка му. Поради лошото здраве на баба му, семейството му се преместило да живее при нея и оттогава е там. Леля му е идвала на почивка през лятото или есента за 1-2 седмици и е отсядала в апартамента. Леля му е добре благоустроена в Германия и могат да си позволят всичко, поради което и леля му е решила да дари дела си на майка му, тъй като тя живее в това жилище и двете винаги са били в добри отношения. Свидетелят не е присъствал на уговорки или размяна на пари за продажба на дела на леля му. Леля му е била съгласна, по своя воля и е желаела да подари дела си на майка му. И преди разболяването на баба му и след това, леля му е изпращала пари за баба му и за да се грижат за нея и за лекарства. Последната година леля му не е идвала да отсяда в жилището. Преди смъртта на баба му, лелята е изпратила една парична сума от 2000 евро, но тогава баба му е починала и С. е решила, че тъй като парите са за майката на двете сестри, тя следва да ги върне на М.. Свидетелят е чувал, че леля му е изпращала неколкократно пари по пощата, но някой е отварял пликовете и е вземал парите, поради което последните не са получавани. Тези 2000 евро първоначално са били използвани за ремонт, а след това са били върнати. Ремонта е траял около 1-2 месеца.

Свидетелката Павлова е съседка на процесния апартамент и познава и родителите на двете сестри и самите сестри. Също излага, че С. се преместила в апартамента, когато майка й се разболяла, а през 2008г. последната е починала. Свидетелката знае, че майката е дарила апартамента на двете си дъщери. Сега апартамента е на С., тъй като М. е решила и е направила дарение, заради положените от С. грижи за майка им. Свидетелката знае това и от майката на двете сестри – леля А. Не знае кога точно е извършено дарението – преди или след смъртта на баба А..  П. сочи, че М. е пращала пари на майка си, за да подпомага гледането й. Последно по-миналата година е идвала на гости М..

               От съвкупния анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

            Приема се, че когато симулативните уговорки при една привидна сделка са насочени срещу неучаствалия при сключването й съпруг на едната страна, то обстоятелството, че същият релевира свои собствени права, засегнати от привидността, е достатъчно за придобиване качеството трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. II от ГПК /в този смисъл Ц., Кр., Симулацията в гражданското право, изд. Софи – Р, 2001г., стр. 299/. 

               В настоящия случай успешното установяване привидността на договора за дарение, както и разкриване на действително уговорен между страните договор за покупко-продажба, ще открие пътя за установяване на собствени права на ищеца върху прехвърления апартамент, което обуславя правния му интерес от предявяване на иска. Наред с това, както и изхождайки от изложеното в предходния абзац  разбиране, съдът намира, че за доказване на симулацията от страна на ищеца, в качеството на съпруг – неучастник при сключването на атакуваната сделка, са допустими свидетелски показания и без да е необходимо представяне на т.н.  начало на писмено доказателство.      

              Отделно от горното, настоящият състав на съда намира, че представения своевременно в първото с.з. по делото пред първата инстанция документ, представляващ отговора на С.Ч. на предявения от Ю.Ч. насрещен иск по гр.д. № 8621/13г., на ВРС, ХХХІ с-в /същият е депозиран пред ВРС след датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 14.08.13г. /, удостоверява изявление, направено пред държавен орган в кръга на неговата компетентност, което от една страна следва да се приеме като начало на писмено доказателство по см. на чл. 165, ал. 2, изр. 1 от ГПК /тази му същност обаче предвид изложеното по-горе относно положението на ищеца като трето лице спрямо атакуваната сделка, не допринася за друг извод във връзка с допустимостта на свидетелските показания/. От друга страна обаче, по съществото си това изявление макар и направено в друг съдебен процес между същите страни, следва да се определи като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, правнорелевантни за настоящото дело – че е заплащана цена от 35000 евро за дела на М.Щ. за описания апартамент. Това признание обаче от една страна не обвързва другия ответник по настоящото дело – прехвърлителката по процесната сделка Щ., макар и същата да има положението на необходим другар на извършилата извънсъдебното признание неин съответник /в този смисъл Кр. Ц. в цит. съчинение – стр. 418/, а от друга страна и по отношение на самата С.Ч., следва да се преценява във връзка с всички обстоятелства по делото – по арг. от чл. 217 от ГПК.

            И така, в цитирания отговор на насрещната молба, С.Ч. е оспорила твърдението на Ю.Ч., че именно той е участвал в заплащането на 35 000 евро на сестра й за нейния дял от жилището, което е станало изключително нейна собственост, тъй като парите за заплащането на дела на сестра й, са били предоставени от сина й от първия й брак. Това изявление се подкрепя от показанията на свидетелите К. и Такева – и двамата сочат, че от преки разговори със самата С., а и с Ю.Ч., те са разбрали, че за дела на М.Щ. от апартамента, С. е заплатила 35 000 евро. Очевидно К. е близък приятел на вече бившите съпрузи, тъй като той излага непосредствените си впечатления за факти, които се знаят само от близки хора – относно взаимоотношенията между двете сестри /че е имало напрежение относно гледането на майка им и липсата на помощ от сестрата от Германия, относно цената на жилището и съответно на дяловете след смъртта на майка им/; относно плащането на сумата от 2000 евро на 05.03.10г. като последна вноска от покупната цена и водените разговори в тази връзка в присъствието на членове от семейството – сина на Ч. и неговата съпруга с бебето през м. юли 2010г.; съхраняването на платежното нареждане за плащането от м. 03.10г.; и дори – оплакванията на Ч. за откраднато злато от Ю. при напускането на дома им и дали това злато именно К. не го съхранява в касата си. Отделно от това К. е бил упълномощил С.Ч. да тегли суми от неговите сметки /отразено в протокола на ВОС като показано пълномощно на съда/. Показанията на св. Т. по главния факт съвпадат с тези на К. – че е заплатена цена за дела от жилището от С. на М.. Впечатленията й имат за непосредствен източник думите на самата С.Ч..

От друга страна показанията на сина на С. и Ю., който живее все още в дома на майка си, не са така убедителни относно спорните обстоятелства – същият знае за решение на баба му и дядо му да дарят на леля му и майка му апартамента си. Самият свидетел обаче към датата на извършеното още през 1993г. дарение е бил на само на 2 години. По-нататък свидетелят обяснява, че след като починали баба му и дядо му, едната половина останала на леля му, а другата на майка му, което очевидно не е така предвид дарението от 1993г. Самият Й. Ч. също не знае за конкретните уговорки между майка си и леля си – прави съждение, че тъй като леля му е добре благоустроена в Германия, а семейството на С. живее в апратамента, леля му и в знак на благодарност за грижите по болната й майка, е решила да надари сестра си със своя дял от жилището. Нелогично е обаче обяснението му, че М. Щ. е изпращала пари за издръжката на майка си, които обаче са били крадени от пощенските пликове – очевидно нито майка му, нито леля му не са лишени от житейския опит за боравене с парични средства посредством банкови трансфери. Впечатленията са дарственото намерение и извършеното дарение на свидетеля Ч. очевидно не са преки, тъй като в показанията си той използва глаголната форма, типична за преразказ на факти, които не са възприети лично – „аз знам, че леля ми се е съгласила да дари нейната част…; тя го е желаела….; леля по своя воля е дарила…”. Даденото обяснение и за 2000 евро, които С. е „върнала” на М. не  посочва защо след като сумата е получена от Щ. преди да почине баба му, е върната едва 2 години по-късно – през 2010г. /при положение, че Ч. е теглила големи парични суми от сметката на Ч. през периода от 2008г. до 2010г./.

В показанията на свидетелката П. също се сочи, че сделката е дарение и с мотива за отблагодаряване от М. на С. за положените за майка им грижи от последната. Неточно е обаче казаното относно това, че майка им А. е надарила двете сестри. П. сочи, че знае лично от М. за намерението й да надари сестра си, но допълва, че и леля А. също й го е казвала. Налице е известно вътрешно противоречие в тези показания – от една страна М. е пращала пари за да подпомага гледането, а същевременно се отблагодарява за гледането и с прехвърляне на дела си от апартамента, като същевременно не знае дали това дарение не е станало преди смъртта на майка им. Свидетелите Ч. и П. сочат, че от предходната година насам М.Щ. не е идвала в апартамента, въпреки че излагат преди това, че редовно всяка година тя или нейни близки са идвали в България и са отсядали именно в апартамента.  

            Наред с горните доказателства се установи, че за периода, предшестващ сключването на сделката /04.06.08г. до 17.09.08г./, С.Ч. е изтеглила от сметката на съпруга си сума от 10 200 щ.д. /на фона на общо 2173.73 щ.д. за втората половина на 2007г./, а за периода от 04.06.08г. до 05.03.10г. /когато ищецът и свидетелят К. сочат, че е осъществено последното плащане на покупна цена/ общо изтеглената от Ч. сума е 50 950 щ.д., които се равняват на около 37 000 евро /без да е направено прецизно конвертиране на отделните изтеглени парични суми от щ. долари в евро по валутните курсове за деня на тегленето/. Наред с това не се установи твърдението на С.Ч., че изтегляните от банковата сметка на Ч. парични суми са били вложени по негово възлагане в банкова касетка – доказателства за сключването на такъв договор /по реда на чл. 451-454 отм. от ТЗ/ или договор за наем на сейф /чл. 605-606а от ТЗ/ не са представени от Ч., чиято е доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

            Отделно от изложеното, опровергано е твърдението на С.Ч., че превода от 05.03.10г. от 2000 евро по сметка на М. Щ. е връщане на получена през 2008г. сума за подпомагане грижите за майка им и то след получена сума от сина й от продажбата на негово жилище от 2010г. /така изрично в отговора й на исковата молба/. Както се установи по делото, сина й Н. Г. не е извършла продажби през периода от 2009г. до 2011г.

            Или, всичко изложено и преценено като съвкупност на доказателствата, наред с извънсъдебното признание на С.Ч., налага извода, че сключения на 19.09.08г. договор за дарение между двете сестри за дела на М. Щ. в посочения апартамент е привиден и прикрива договор за покупко-продажба /за което впрочем има и достатъчно мотивиращи причини – от една страна за ползване на привилегията на чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, а от друга страна – за евентуално избягване облагането на продажната цена, получена от продавача.   

             Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като бъде коригирана чрез възпроизвеждане на целия диспозитив и в настоящото решение само допусната очевидна фактическа грешка при изписването на ЕГН на ищеца – вместо **********, да бъде изписан верния ЕГН **********.

            Въз основа на отправеното от въззиваемия искане за присъждане на разноски и съобразно представените доказателства за извършването на такива, на същия следва да се присъди сумата от 1780лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 375/12.03.14г., постановено по гр. д. 2982/13г. на ВОС, с което е обявен за нищожен по иска на Ю.Й.Ч.,*** срещу С.Г.Ч., ЕГН ********** и М.Г.Щ., ЕГН ********** договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 118, т. ІV, вх. рег. № 14957, дело № 645/19.09.2008г. на нотариус Ил. М., рег. № 195 на НК, с район на действие района на ВРС, по силата на който М.Г.Щ. е дарила на сестра си С.Г.Ч. ½ ид. част от жилище с идентификатор 10135.2560.247.2.42 в сграда 2 – етажна собственост в гр. Варна, Община Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.247, на ул. „Морска сирена“ № 20, бл. 25, представляващо АПАРТАМЕНТ № 42, находящ се на шести етаж, състоящ се от: четири стаи, кухня, баня, тоалетна, пералня, килер и коридир, със застроена площ от 109.27 кв. м., при граници за апартамента по документ за собственост – изток – двора на блока, запад – двор на блока, север – коридор и апартамент на СХК „Девня“, юг – двор на блока, а по схема: на същия етаж – 10135.2560.247.2.41, под обекта – 10135.2560.247.2.35 и над обекта – 10135.2560.247.2.49, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с проектантски номер 54, със застроена площ от 6.30 кв. м., при граници на избеното помещение – от изток – коридор, запад – избено помещение на СХК „Девня“, както и 1.4060 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, построен върху държавна земя по плана на осемнадесети подрайон на града като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД; обявен е за действителен сключения между С.Г.Ч. като купувач и М.Г.Щ. като купувач договор за покупко-продажба за правото на собственост върху ½ ид. ч. от описания апартамент, на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 4510.46лв..

            ОСЪЖДА С.Г.Ч., ЕГН ********** и М.Г.Щ., ЕГН ********** и двете с адрес в гр. Варна, ул. „Морска сирена”, № 20, бл. 25, ап. 42 да заплатят на Ю.Й.Ч.,*** сумата от 1780 /хиляда седемстотин и осемдесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: