Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

103

 

гр.Варна,  21.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на осми юни, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 276/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение № 233/25.02.2016 г. по гр.д.№ 2687/2013 г. на Окръжен съд – Варна – ХІІ състав.

            Пълномощникът на ответника И.Г.С. обжалва решението в частите му, с които са отхвърлени предявените от него насрещни искове срещу В.И.С. и Т.Г.С., при участието на третото лице помагач – нотариус Кънчо Ицков за обявяване нищожността на описаното в исковата молба пълномощно и на договора за покупко-продажба, от който ищецът черпи права. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на съединените при условията на евентуалност насрещни искове.

            В подаден писмен отговор пълномощникът на третото лице-помагач оспорва въззивната жалба.

            Третото лице-помагач Кънчо Ицков обжалва решението в частта му, с която е унищожено описаното в диспозитива пълномощно с оплаквания за незаконосъобразност поради нарушение на закона. Моли за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на предявения насрещен иск. 

            В подаден писмен отговор пълномощникът на И.Г.С. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната част.

            В частта, с която е уважен главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

            Въззивните жалби за подадени в срок и от надлежни страни и са процесуалбно допустими.

            След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от В.И.С. срещу И.Г.С., за признаване за установено по отношение на ответника вземането на взискателя за предаване на поземлен имот в град Бяла, област Варна с адрес ул. "Кап. Петко войвода" № 5, целият с площ от 1100 кв.м., подробно описан в исковата молба, по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва иска и предявява насрещни искове: за прогласяване нищожността на пълномощно нот. заверка на подписа рег. № 2429 от 19.02.2013 г. ВН № 572 и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, № 79 ВН № 572, основан на твърдение, че то не му е било прочетено преди да положи отпечатъка от палеца си - по чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, евентуално - за унищожаването му, основан на твърдение, че упълномощената Й.И.С. го е въвела в заблуждение, че пълномощното е за дарение на имота на децата му, по чл. 44 вр. чл. 29 ЗЗД; за недействителност на процесния договор за продажба, основан на твърдения, че Й.И.С. е действала без представителна власт, евентуално се е споразумяла с купувача във вреда на И.С., като са уговорили цена, значително по-ниска от реалната стойност, по чл. 40 и 42, ал. 2 ЗЗД.

Ответниците по насрещните искове ги оспорват.

Привлеченото трето лице нотариус Кънчо Ицков, удостоверил подписа и съдържанието на пълномощното, оспорва насрещните искове.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че е издадено пълномощно с нот. заверка на подписа рег. № 2429 от 19.02.2013 г. и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, № 79 на нотариус № 572, т.е. третото лице, чрез което И.С. е упълномощил дъщеря си Й. С. да го представлява пред нотариус, физически и юридически лица, като се разпореди чрез способ по своя преценка, включително да дари, замени, ипотекира, прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане, извърши делба, продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, включително да договаря със себе си и с трети лица, които също представлява, описания в исковата молба имот. Пълномощникът има още право да получи продажната цена и да въведе купувача във владение. Върху пълномощното е поставен отпечатък от палеца на дясната ръка на С., поради недъгавост.

С договор, сключен на 04.03.2013 г. с нот. акт № 55, том I, peг. № 3015, дело № 44 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 212, вписан в СВ Варна вх. рег. № 4143/05.03.2013 год., акт № 29, т. ХІ, дело № 2089, И.Г.С., чрез пълномощника Й.И.С., е прехвърлил на В.И.С. ***, целият с площ от 1100 кв. м., за сумата 36 753.65 лв. В частта, с която е уважен главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Първоинстанционният съд е обсъдил изчерпателно основанията, наведени от ищеца по насрещните искове за нищожност на пълномощно с нотариално удостоверяване поради непрочитане на пълномощното и поради порок във формата – полагане на отпечатък от палец. Въз основа на доказателствата по делото и на последващо изявление на ищеца е направил правилен извод, че помощник-нотариусът е прочел пълномощното и че полагането на отпечатък от палец не води до порок във волята - като основания за нищожност на пълномощното. Установено е, че при нотариалното удостоверяване пом.нотарусът всички общи и особени правила относно нотариалните удостоверявания по гл.54 от ГПК. Процесното пълномощно е издадено в съответствие с нормативните изисквания, очертаващи процедурата по нотариалното му удостоверяване, то отговаря на волята на издателя му – такава, каквата е била изразена пред удостоверяващия орган. В удостоверителния надпис е поставена забележка относно причините за полагането на отпечатък от палец, вместо подпис – „недъгавост” – изрично предвидена в ГПК хипотеза за полагане на отпечатък от палец. Следователно, насрещният иск за обявяване на нищожност на пълномощното е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение в тази му част – потвърдено.

По твърдението за въвеждане на упълномощителя в заблуждение, че пълномощното е за дарение на имота на двете му деца, съдът е събирал гласни доказателства.

Свид Д.С. е установил, че от ищеца по насрещните искове е научил за намерението му да дари имота на двете си деца, за да може дъщеря му – упълномощената да получи впоследствие кредит за ремонт, а за извършената продажба научил по-късно;

Свид.И.С. – син на ищеца знаел за намерението на сестра му да тегли кредит, но не и за планирана продажба на къщата, в който живеел;

Въз основа на цялостната им преценка е направен извод, че волята на упълномощителя е опорочена от измама, поради което пълномощното следва да бъде унищожено.

Настоящата инстанция не споделя този правен извод на първоинстанционния съд. Ищецът по насрещния иск се е явил лично в кантората на третото лице – нотариус Кънчо Ицков и по своя воля е заявил желание да упълномощи дъщеря си с правата, изчерпателно изброени в пълномощното. В съдържанието на пълномощното е обективирана волята на упълномощителя, която не е била променяна пред удостоверяващия орган. По делото не са събрани доказателства, установяващи твърдението за въвеждане на ищеца в заблуждение от дъщеря му – негов пълномощник, поради което пълномощното да е унищожаемо. От показанията на свид.М.А. – служител в нотариалната кантора и свид.Т.Б. - пом.нотариус се установява, че свободно формираната воля на упълномощителя е отразена в текста на пълномощното, който е приет и одобрен от него. Към момента на съставянето му намеренията на упълномощителя не били за сключване на определена сделка, той не бил решил точно как да се разпореди с имота, което обяснява твърди широкият обхват на дадените на пълномощника права: „ да се разпореди чрез способ по своя преценка, включителна да дари, замени, ипотекира, прехвърли срещу издръжка и гледане, извърши делба, продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквите договори”. Изрично е предоставил възможност на пълномощника да получи продажната цена, да въведе купувача във владение и му е предостовил пълно представителство пред всички институции – безсрочно.

Свидетелят на ищеца по насрещния иск – Д.С. преразказва чуто от него намерение за прехвърляне на половината от имота на дъщеря му; свид.И.С. – син на ищеца не установява намерение на баща му да прехвърли половината от къщата на него, но знае, че сестра му, мъжът й и баща му са „ходили да теглят кредит”.

Анализирайки всички доказателства, настоящата инстанция приема, че искът за уникожаване на пълномощното поради умишлено въвеждане на ищеца по насрещния иск в заблуждение от страна на упълномощената Й.И.С. е недоказан и следва да бъде отхвърлен – след отмяна на решението в частта му, с която е уважен.

По насрещния иск за недействителност на договор за продажба, сключен с нот. акт № 55, том I, peг. № 3015, дело № 44 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 212, вписан в СВ Варна вх. рег. № 4143/05.03.2013 год., акт № 29, т. ХІ, дело № 2089, чрез който И.Г.С., чрез пълномощника Й. И. С. е прехвърлила на В.И.С. имота за сумата 36 753.65 лв., изплатена от купувача по банков път, основан на твърдения, че Й.И.С. е действала без представителна власт, евентуално се е споразумяла с купувача във вреда на И.С., като са уговорили цена, значително по-ниска от реалната стойност, по чл. 40 и 42, ал. 2 ЗЗД.       

Договорът за покупко-продажба е сключен от пълномощник, в рамките на предоставените му пълномощия и не са налице предпоставки за уважаване на иск по чл.40 от ЗЗД. Купувачът по договора е договарял с действителен пълномощник, а не с мним представител. В пълномощното не е вписан минимален размер на продажната цена, не са предвидени конкретни условия и начини за плащане. На упълномощената е дадена възможност да преценява на кого и при какви условия да продаде имота. При тази установенот, следва извод за неоснователност на иска за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на представителна власт. Обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.

По евентуалния иск за нищожност на договора за покупко-продажба поради договаряне във вреда на представлявания. При твърдение за договаряне във вреда на упълномощителя, в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. По делото не е проведено пълно главно доказване по евентуално предявения иск. Само от факта, че имотът не е обявяван за продажба и от договарянето на продажбата по данъчна оценка, не може да се приеме, че е договаряно във вреда на представлявания. Съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд, че договорът, сключен при споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания е висящо недействителен, поради което евентуалният иск за недействителност, основан на твърдение, че пълномощникът и купувачът са се споразумяли във вреда на представлявания, не следва да бъде разглеждан.

Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е уважен иска за унищожаване на процесното пълномощно и за присъдените в полза на И.Г.С. разноски, като в останалите обжалвани части – бъде потвърдено. Въззивникът И.Г.С. следва да заплати на В.И. Стоянов сумата 1850.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като то е съобразено с Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. 

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯВА решение № 233/25.02.2016 г. по гр.д.№ 2687/2013 г. на Окръжен съд – Варна – ХІІ състав В ЧАСТТА, с която е унищожено пълномощно с нот. заверка на подписа рег. № 2429 от 19.02.2013 г. ВН № 572 и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, № 79 ВН № 572,  тъй като упълномощената Й.И.С. е въвела И.Г.С. в заблуждение, че пълномощното е за дарение на имота на децата му - по насрещен иск, предявен от И.Г.С. срещу В.И.С. и Т.Г.С., при участието на третото лице нотариус Кънчо Ицков, на основание чл. 44 вр. чл. 29 ЗЗД И В ЧАСТТА  за присъдените в полза на И.Г.С. разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от И.Г.С. ЕГН ********** *** срещу В.И.С. ЕГН ********** и Т.Г.С. ЕГН **********, двамата от гр. Девня, кв. "Девня" № *, вх. А, ет. 1, ап. 3, при участието на третото лице нотариус Кънчо Ицков Ицков, за прогласяване нищожността на пълномощно нот. заверка на подписа рег. № 2429 от 19.02.2013 г. ВН № 572 и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, № 79 ВН № 572, тъй като упълномощената Й.И.С. е въвела И.Г.С. в заблуждение, че пълномощното е за дарение на имота на децата му, на основание чл. 44 вр. чл. 29 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА И.Г.С. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С. сумата от 1850.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ:        1.

                                                                               2.