О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

372/22.06.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22. 06.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН. СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№276/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от А.Д. С. в качеството й на ЕТ „А.Г.-*** против разпореждане №435/04.04.2017г., постановено по гр.д.№ 347/16г. по описа на ДОС, гр.о., с което на осн. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върната подадената от жалбоподателката въззивна жалба вх.№1089/15.02.2017г.В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в жалбата съображения, като се претендира да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна „Добруджа кабел”ЕООД, гр.Добрич, представлявано от управителя Е.К.К., в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и молят разпореждането като правилно да бъде потвърдено.  

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

С решение №19/30.01.2017г., постановено по гр.д.№347/16г. по описа на ДОС, гр.о., са уважени предявените от „Добруджа кабел”ЕООД против А.Д. С. в качеството й на ЕТ „А.Г.-Ла Веда” и други ответници искове с пр.осн. чл.440, ал.1 от ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на множество недви- жими имоти, както и А.Д. С. в качеството й на ЕТ „А.Г.-Ла Веда” е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 5 714, 71лв.

Решението е връчено лично на посочената ответница на 01.02.2017г. и същата е депозирала против решението въззивна жалба вх.№1089/15.02.2017г., подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.В жалбата е посочено, че страната възразява срещу решението на ДОС, с което е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 5 714, 71лв.След горното са изложени съображения на страната, касаещи изцяло спора по предявените против нея искове с пр.осн. чл.440, ал.1 от ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК и е отправен петитум да се отмени решението и вместо него се постанови друго.Жалбата е оставена без движение с разпореждане №222/16.02.2017г. и на страната са дадени указания да посочи кои конкретно части от решението обжалва, като в мотивната част от разпореждането и са посочени конкретните искове, по които тя е ответник и цената им.В дадения й едноседмичен срок А.Д. Стоянова в качеството й на ЕТ „А.Г.-Ла Веда” е депозирала молба с вх.№1418/01.03.2017г., в която е посочила, че във връзка с разпореждане №222/ 16.02.2017г. уточнява, че обжалва съдебното решение изцяло, вкл. и в частта му относно разноските, както е упоменала в подадената от нея жалба.Сочи, че същото е незаконосъобразно и порочно.Излага, че относно разноските решението е непра -вилно, защото с ищцовото дружество вече имат развален по съдебен ред договор за суперфиция, нейните права върху правото на строеж са се погасили, като е порочно да бъде съдена за едно и също нещо два пъти в различни производства, като посоч -ва и, че неправилно съдът е приел, че договорът е погасен поради изтекла погаси - телна давност след като по делото са представени доказателства, че това се е случило по съдебен ред и то преди изтичане на 5 годишния давностен срок.Посочено е, че за останалата част обжалва решението изцяло.

Предвид така депозираната уточняваща молба настоящата инстанция приема, че предмет на въззивната жалба е решението на ДОС в частите му, с които са били уважени всички предявени от „Добруджа кабел”ЕООД против А.Д. С. в качеството й на ЕТ „А.Г.-Ла Веда” искове.По същество жалбата не съставлява молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, защото макар и, че сочи, че не е доволна от решението в частта за разноските, страната свързва горното с оглед изхода на спора по предявените против нея искове, като счита, че неправилно те са били уважени и като следствие от това тя е осъдена да заплаща разноски на ищеца, след като според нея със същия ищец имат вече приключил с влязло в сила съдебно решение правен спор относно същите права като е недопустим втори такъв, т.е. настоящият.Няма наведени и твърдения по см. на чл.248 от ГПК за неправилно опре- деляне размера на разноските при този резултат, вкл. и напр., че исковете на ищеца са основателни и правилно са били уважени, но тя не следва да понася разноските по тях.

След направените уточнения с молбата от 01.03.2017г. първоинстанционният съд с разпореждане №330/15.03.2017г. е указал на страната да представи в едноседми -чен срок от съобщението доказателства за внесена по сметка на ВАпС държавна такса в размер на 3 825, 39лв.Посочената сума е дължимата такава, определена в размерите по чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съди - лищата по ГПК, съобразно цената на уважените против жалбоподателката искове, вкл. за част от тях определена и с нарочно влязло в сила определение по чл.70 от ГПК от 21.10.2016г.

За разпореждането на съда от 15.03.2017г. страната е уведомена лично на 27.03. 2017г.В последният ден от дадения срок за изпълнение, изтичащ на 03.04.2017г., е депозирала молба, в която е посочила, че, както е упоменала и в първоначално подадената от нея жалба и в последващата я молба, обжалва решението в частта на разноските, а именно за сумата от 5 714, 71лв., като моли дължимата такса да бъде преизчислена наново съобразно обжалваната от нея сума и да й се даде нов срок да заплати новоопределената й такса.

Предмет на подадената въззивна жалба, съобразно посоченото в нея и в уточня -ващата молба от 01.03.2017г., е решението на ДОС в частите му, с които са уважени предявените против А.Д. С. в качеството й на ЕТ „А.Г.-Ла Веда” искове и като следствие от горното на ищеца са присъдени сторе -ните от него по тези искове съдебно-деловодни разноски.Дължимата от страната държавна такса за въззивно обжалване съобразно цената на исковете възлиза на 3 825, 39лв./по присъдените разноски не се дължи самостоятелна държавна такса за въззивно обжалване/.В дадения едноседмичен преклузивен срок, изтичащ на 03.04 .2017г., страната не е отстранила нередовността на въззивната жалба по см. на чл.261, т.4 от ГПК, а именно представила доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, предвид което съдът приема, че на осн. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК същата подлежи на връщане.Постановеното в този смисъл обжалвано разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.           

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №435/04.04.2017г., постановено по гр.д.№347/16г. по описа на ДОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: